МОТИВИ към Присъда № 66/30.09.2019 г. по НОХД 794/2019г. по описа на РС-Дупница, Н.О., V състав.
Настоящото
първоинстанционно съдебно производство е по реда на Глава XXVII от НПК.
Обвинението
е повдигнато от РП-Дупница с внесен обвинителен акт против В.А.М. – роден на *** г. в
гр. Сандански, с постоянен адрес ***, живущ ***,
българин, българско гражданство, безработен, неженен – съвместно съжителство, неосъждан, неграмотен, с ЕГН ***********, за това, че: на 09.03.2019 година в село
Мурсалево, община Кюстендил в цех за дървообработване на фирма „Ламкор-2“ ООД,
находящ се в землището на същото село,
със собственик и управител Фади Изат Башур от гр. София, чрез забиване на
пирони в трупите на дърветата, които подлежат на обработка е повредил
противозаконно чужди движими вещи – 3 броя режещи ножове на дърбообработваща
машина – развиваща машина „Кремона“, собственост на фирма „Ламкор – 2“ ООД на
обща стойност 1245 лв. (хиляда двеста четиридесет и пет лева)
– престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК;
В съдебно заседание прокурорът при РП-Дупница поддържа изцяло повдигнатото
обвинение и намира, че въз основа на събраните доказателства и направеното от
подсъдимия пълно самопризнание за фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт, обвинението се явява доказано по несъмнен начин и същият
е виновен в извършването на престъплението
за което му е повдигнато по-горе цитираното обвинение. Сочи, че обвинението е
доказано както от обективна, така и от субективна страна. Изтъква, че
подсъдимият е неосъждан и с добри характеристични данни и тези факти следва да
бъде отчетен от съдебния състав при определяне на наказанието. Пледира на В.М. да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер около предвидения
законов минимум, което да бъде редуцирано с 1/3 и чието изпълнение да бъде
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимия пледира пред състава на съда, че не оспорват
фактическите констатации в обстоятелствената част на обвинителния акт, но моли
съда да наложи минималното предвидено в закона наказание, тъй като М. не е с
висока степен на обществена опасност. Пледира изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК
за минимален изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият
поддържа изцяло тезата на защитата си в пледоарията си пред съда. В дадената му
последна дума, на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, М. заявява, че съжалява за
случилото се и моли за минимално наказание, което да е условно.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, както и самопризнанията на подсъдимия,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.А.М. е роден
на *** г. в гр. Сандански, същият е с постоянен адрес ***, но понастоящем живее на адрес в гр. Дупница, ул. „Каваклия“ № 16, В.М. е българин, с
българско гражданство, безработен, неженен – живее на съвместно
съжителство, неосъждан,
неграмотен, с ЕГН ***********.
Съгласно нормата на чл. 373, ал. 3
от НПК: В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на
присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
През месец Март 2019-та година подсъдимият М. работел на трудов договор за
ощетеното юридическо лице – „Ламкор-2“ ООД, в стопанисван от същото цех за
дървообработване в с. Мурсалево, обл. Кюстендил. Част от задълженията му
включвали попарване и качване на букови трупи върху машина марка „Кремона“ с
линия, като машината чрез специалните си режещи ножове обелвала и развивала
дървесината на много тънки пластове -фурнир.
На 09.03.2018 г. подсъдимият решил, че може да увеличи почивката си през
работно време като повреди машината. За целта той забил няколко пирона в
дървения труп, който предстояло да бъде обработен като след това го качил на
машината, за да започне обработката. При започване на процеса на обработката и при
съприкосновението на ножовете със забитите в дървения труп метални пирони
ножовете се счупили. Машината била спряна, а работата преустановена, докато не
се сменят ножовете в машината. Междувременно действията на М. били забелязани
от свидетелите Г.А. и Т.А., които уведомили прекия си началник Т.Б.. Последният
след повредата проверил и други от приготвените за обработка дървени трупи и
установил, че подсъдимият е забил и в тях пирони.
От заключението на изготвената в хода на ДП съдебно-оценителна експертиза
се установява, че по отношение на дървообработваща машина марка „Кремона“ с
линия са повредени общо 3 броя режещи ножове на обща стойност от 1245 лв., при
минимална за страната работна заплата в този период от 560 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява въз
основа на самопризнанията на подсъдимия В.М. и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателствени материали: гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите: Т.А., Т.Б., Г.А. и Ф.Б., приложените към делото
писмени доказателства и доказателствени средства, всички подробно описани в
описа и съдържащи се в кориците на ДП, вкл. заключението по изготвената съдебно-оценителна
експертиза изготвена от вещото лице Р.А. – л. 25-28 от ДП.
Съдът
намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от
събрания по делото доказателствен материал. Посочените доказателства и
доказателствени средства категорично сочат, че В.А.М. е извършител на
горепосоченото престъпление.
Съдът
намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се
обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята
съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че именно
подсъдимият е извършител на престъпната проява, за която е обвинен от РП-Дупница.
Ето защо и с аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК
съдът не намира за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като
обсъжда същите детайлно и подробно.
Доколкото по
делото не са налични противоречиви доказателствени източници, съдът намира, че
следва да възприеме с доверие и да изгради изводите си изцяло върху събраната
съвкупност от доказателства.
При така установените фактически констатации, съдът
намира следното от правна страна:
От обективна
страна подсъдимият В.М. е осъществил състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, тъй като на 09.03.2019 година в
село Мурсалево, община Кюстендил в цех за дървообработване на фирма „Ламкор-2“
ООД, находящ се в землището на същото със собственик и управител Фади Изат
Башур от гр. София, чрез забиване на пирони в трупите на дърветата, които
подлежат на обработка е повредил противозаконно чужди движими вещи – 3 броя
режещи ножове на дърбообработваща машина – развиваща машина „Кремона“,
собственост на фирма „Ламкор – 2“ ООД на обща стойност 1245 лв. (хиляда
двеста четиридесет и пет лева).
Съдът намира, че всички обективни елементи от състава на престъплението по
чл. 216, ал. 1 от НК са налице. Подсъдимият съзнателно и собственоръчно с
последователни действия е забил пирони в няколко от буковите дървени трупи
находящи се в цеха и е качил сам един от тях в развиваща
машина „Кремона“, собственост на фирма „Ламкор – 2“ ООД за
обработка като е съзнавал, че това ще доведе до повреда на режещите ножове поставени
в тази движима вещ, която е чужда собственост и въпреки това е искал
целенасочено да постигне и е реализирал обективно този престъпен резултат, а
именно повредил е 3 броя режещи ножове на дърбообработващата
машина на стойност 1245 лв.
От субективна страна съдът намира,
че престъплението е извършено при вид и форма на вината пряк умисъл - деецът е можел да ръководи постъпките си,
предвиждал е общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му
и е желаел тяхното настъпване. Имал е психическата годност да се въздържи от
извършване на противоправните си прояви, но съзнателно не го е сторил, за да
постигне противозаконно повреждане на чужда движима вещ.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М. съдът прие, че са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства. За такива съдът намира чистото съдебно
минало на подсъдимия, младата му възраст, доброто му процесуално поведение и
обстоятелството, че е в затруднено материално положение, тъй като не работи в
момента.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчита, че от последователността и вида на
действията му при осъществяване на изпълнителното деяние по забиване на пирони
не в един, а в множество дървени трупи може да се направи извод за упоритост на
подсъдимия при извършването на престъплението. Също така от това може и да се
изведе по-висока от минималната степен на обществена опасност, тъй като
причинената от него повреда не само е причинила горепосочените съставомерни
имуществени вреди в размер на 1245 лв., но наред с това е нарушила изцяло
процеса на работа в предприятието и е довела до негативни последици за същото в
други аспекти, вкл. повредил е и трупи, за които не му е повдигнато обвинение,
но без съмнение са щели да бъдат използвани като суровина от предприятието. Не
следва да се пренебрегва също така и мотивът на подсъдимия да извърши
престъплението, а именно за да удължи своята почивка през работно време. За
същия са съществували множество други легални начини да прекъсне предоставянето
на работна сила по трудовия договор в този ден, вкл. чрез платен или неплатен
отпуск, болничен и т.н., ако това е било неговото желание или не се е чувствал
в състояние да работи, но не и да извършва умишлено престъпление против
собствеността на ощетеното юридическо лице.
Ето защо,
съдът намира, че следва да наложи на подсъдимия наказание за престъплението в
размер по-висок от минималния, определен такъв в закона.
При тези
съображения, съдът намира, че за престъплението по чл. 216, ал.1 от НК
съразмерно на обществената опасност на извършеното деяние и на подсъдимия В.М.
се явява наказание от девет месеца „лишаване от свобода”, което следва да се
редуцира с 1/3, съгласно нормата на чл. 58а от НК и да бъде определено като 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”.
Налице са
условията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на така определеното
наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок – лицето не е осъждано, а
наложеното наказание е в размер до 3 години, както предвижда посочената норма.
Настоящият съдебен състав счита, че за постигане на индивидуалната и генерална
превенция като цели на наказанието, съгласно чл. 36 от НК не е наложително
изтърпяването му да е ефективно. Съдът намира, че адекватен изпитателен срок за
отлагане изтърпяване на наказанието е 3
/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото, съдът следва да осъди
подсъдимия В.А.М. да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, по
сметка на ОД на МВР - гр. Кюстендил направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 139.40
лв. /сто тридесет и девет лева и четиридесет стотинки/.
При тези
мотиви, съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: