РЕШЕНИЕ
№ 2307
гр. Пловдив,
29.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Пловдив, ІІ-ри състав, в открито заседание на двадесет и девети
септември, 2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
при
секретар М.Ч. като разгледа
административно дело № 130 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК. Образувано
е по жалба на Община
Павел Баня против РА № *********/ 25.09.2013
г.,
в изменената му с
Решение № 1295/ 14.12.2013 г. на Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив част,
за допълнително начислен ДДС в размер на 57 381, 68 лв.
и лихви – 49 267, 36 лв. /неправилно е посочено че се обжалва и се иска
отмяна на решението, тъй като по аргумент от чл.156, ал.1 от ДОПК на обжалване
подлежи РА в неотменената му част/. В СЗ жалбодателят не се представлява не взема становище
по жалбата. Ответникът чрез процесуален представител оспорва жалбата.
Административен съд - Пловдив, ІІ състав, намира че жалбата е
подадена в срок и от заинтересована
страна, след проведено задължително оспорване по административен ред, поради
което е допустима, а разгледана по същество тя е основателна.
Между
страните няма спор по фактите. Начисленият допълнително ДДС е във връзка с
прехвърляне на собственост върху 5 бр. общински недвижими имоти, като данъчното
събитие според приходната администрация е настъпило на 10.11.2008 г., когато е
сключен договор за даване вместо изпълнение като извънсъдебно споразумение
между жалбодателя и трето лице. С оглед
правилното решаване на делото следва да бъдат разгледани правните последици от
т.нар.”спогодба”, съотнесени към разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС.
Въпросната спогодба е изцяло нищожна – за четири от имотите, представляващи
публична общинска собственост, поради “невъзможен предмет”, тъй като въпросните
вещи са извадени от гражданския оборот и придобиването на такива вещи от трето
лице е юридически невъзможно – чл.7, ал.2 от ЗОС /аргументи в тази насока са изложени в ТР №
4/ 07.07.2010 г. по ТД № 4 по описа за 2009 на ОСГК/, а по отношение на петият
имот, който е частна общинска собственост “спогодбата” също е нищожна, тъй като
е в противоречие с чл.35, ал1 от ЗОС и е налице “заобикаляне на закона” /в
сходен смисъл - решения на ВКС, като практиката по този въпрос е непротиворечива/.
Съгласно чл.25 от ЗДДС ”Данъчното
събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена
или услугата е извършена.” В конкретния случай с
постигнатата спогодба е извършено разпореждане с общинско имущество, но без да
се спазят императивните норми на чл.7, ал.2 и чл. 35, ал. 1 ЗОС,
и което не води до настъпване на вещноправни последици за третото лице, а
именно до прехвърляне правото на собственост върху процесните имоти, към която
цел и двете страни са се насочили, но за да постигнат противоправен
резултат. Поради липсата на данъчно
събитие данъкът не е станал изискуем – аргумент от чл.25, ал.6 от ЗДДС, поради
което неправилно е начислен ДДС, ведно със съответни лихви, и следва да бъде
отменен незаконосъобразният РА № *********/ 25.09.2013
г.,
в обжалваната му изменена с Решение № 1295/
14.12.2013 г. на Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив част, за
допълнително начислен ДДС в размер на 57 381, 68 лв.
и лихви – 49 267, 36 лв.
Мотивиран от изложеното, Административен
съд Пловдив, ІІ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
РА
№ *********/ 25.09.2013
г.
в обжалваната му изменена с Решение № 1295/
14.12.2013 г. на Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив част, за
допълнително начислен ДДС в размер на 57 381, 68 лв.
и лихви – 49 267, 36 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: