П Р И С Ъ Д А  №

 

гр. Сливен, 06.08.2020 г.

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на шести август, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

                           СЪДЕБНИ ЗАСЕАТЕЛИ: Ж.В.Н.С.

 

при участието на секретар Кина Иванова и Окръжния прокурор ПЛАМЕН СТЕФАНОВ, като разгледа НОХД № 566 по описа за 2019 г., докладвано от Председателя,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.М. - роден на *** ***, българин, български гражданин, женен,  със средно образование, работи, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 02.02.2018 г., в гр.Сливен е принудил Г.Л.Т. - инспектор по приходите, отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП - Бургас да извърши нещо противно на волята му - да впише в протокол № 0131316/02.02.2018 г. за извършена проверка на търговски обект, находящ се в гр.Сливен, общински пазар, стопанисван от ЕТ „В. 1-В. Н.“ гр. Сливен, неверни обстоятелства, а именно, че проверяваният обект не работи и не извършва дейност в момента на проверката, като е употребил за това заплашване, изразяващо се в отправени към него заканителни реплики и жестове за физическа саморазправа, като принудата е упражнена по отношение на орган по приходите при изпълнение на службата и функциите му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по  обвинението за престъпление по чл.143 ал. 3 предл. 10, вр.ал.1 от НК (в редакцията преди изменението с ДВ бр.16/22.02.2019 г.).

ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.М.  със снета по горе самоличност  за НЕВИНОВЕН в това, че на 02.02.2018 г. в гр.Сливен противозаконно попречил на орган по приходите - инспекторите по приходите в отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП - Бургас - Г.Л.Т. и В.Т.Т., да изпълнят своите законови задължения - да извършат оперативна проверка относно спазване на наложената със Заповед № ЗН ПАМ 30 ОП-9-0271996/23.01.2018 г. на Директора на Дирекция   „Контрол"   към   ТД   на   НАП   -   Бургас   принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - Баничарница, стопанисвана от ЕТ „В. 1-В. Н.“ - Сливен, като деянието е извършено чрез заплашване (отправяне на закани за физическа саморазправа), поради което и на основание  чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по  обвинението за престъпление чл.258 ал.2 предл.2 вр. ал.1 от НК.

 

Присъдата може да бъде обжалвана и/или протестирана пред Апелативен съд, гр. Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                 

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

 

                                                                    2.

 

М О Т И В И

към присъда № 16 / 06.08.2020г. по НОХД № 566 / 2019г. на СлОС  

  Окръжна прокуратура – Сливен е внесла обвинителен акт против подс. А.А.М. за престъпление чл. 143 ал. 3 предл. 10, вр. ал. 1 от НК (в редакцията преди изменението с ДВ бр. 16/22.02.2019г.) - затова, че на 02.02.2018г., в гр. Сливен е принудил Г.Л.Т. - инспектор по приходите, отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП - Бургас да извърши нещо противно на волята му - да впише в протокол № 0131316/02.02.2018г. за извършена проверка на търговски обект, находящ се в гр.Сливен, общински пазар, стопанисван от ЕТ „В. 1 - В. Н." - гр. Сливен, неверни обстоятелства, а именно, че проверяваният обект не работи и не извършва дейност в момента на проверката, като е употребил за това заплашване, изразяващо се в отправени към него заканителни реплики и жестове за физическа саморазправа, като принудата е упражнена по отношение на орган по приходите при изпълнение на службата и функциите му и за престъпление по чл. 258 ал. 2 предл. 2 вр. ал. 1 от НК - затова, че на 02.02.2018г. в гр. Сливен противозаконно попречил на орган по приходите - инспекторите по приходите в отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП - Бургас – Г.Л.Т. и В.Т.Т. да изпълнят своите законови задължения - да извършат оперативна проверка относно спазване на наложената със Заповед № ЗН ПАМ З0 ОП–9- 0271996 / 23.01.2018г. на Директора на Дирекция   „Контрол"   към   ТД   на   НАП   -   Бургас   принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - Баничарница, стопанисвана от ЕТ „В. 1 - В. Н." - гр. Сливен, като деянието е извършено чрез заплашване (отправяне на закани за физическа саморазправа). 

В хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа повдигнатите срещу подс. М. обвинения. Счита за установено, че след като на 02.02.2018г. е получена информация до ТД на  НАП - Бургас, че търговски обект на пазара - баничарница „В.“ работи след като е запечатана, съответният ръководител спешно изпратил двамата служители от ТД на НАП Бургас – Г.Т. и В.Т. да извършат проверка, дали действително запечатания обект работи. Двамата служители отишли към 14 часа и видели, че се продават закуски от прозорче, което не било запечатано /запечатан бил само  официалният вход на заведението, от където влизат клиенти; служебният вход също не бил запечатан, за да имат възможност собствениците да влизат вътре,  да изнасят продукти/. Прокурорът твърди, че е „абсолютно сигурен”, че са се продавали закуски. Данъчните служители купили закуска и по телефона казали на началника си, че са видели, че се продават закуски, а той ги накарал да изчакат, за да дойде друг техен колега от Сливен, да им донесе протокол, тъй като без протокол не можели да влязат на проверка. Междувременно ръководителят се обадил на полицията за оказване на съдействие - да се установи самоличността на управителя - физическото лице, който на практика бил проверяван. Изпратени били двама полицейски служители. Когато данъчните служители влезли с контролна покупка в търговския обект около 15:00 часа „абсолютно нормално” било да няма закуски, продажбата им била приключила, работният ден приключил и разчиствали. С влизането данъчните служители се представили и поискали да видят касата. Пълномощникът бил там. Касов апарат нямало. В чекмеджето на касата били намерени 26 лв. - дребни суми, необходими за връщане при закупуване на закуски. Според прокурора истинският оборот бил прибран и не можело магазина да е запечатан от един месец, а там да стоят 26 лв. Прокурорът твърди, че поддържа тезата си, че закусвалнята е работила и двамата данъчни служители казвали истината, че е направена контролна покупка, установили са, че обекта работи,  но са отишли по-късно, когато всичко е свършило и това не отменяло факта, че се извършвала продажба при запечатан магазин. Започнало описването на касата и в момента, в който всичко било описано, управителят казал на служителката да не подписва нищо, а малко след това се появил подс. М. със свидетелите Ненов и С. и бащата на управителя. От тук нататък трябвало да се изясни имало ли по някакъв начин принуда; в какво се изразявала тя и повлияла ли е на данъчния служител конкретно като физическо лице и на двамата като проверяващ екип на НАП; по каква причина подс. М. се появил там. Подсъдимият казвал, че бил там в качеството си на възмутен гражданин, но такъв гражданин нямал работа в помещението, нямал място зад „паравана”, където данъчните служители изготвяли контролен протокол. Нормално било появяването на тези хора да създаде страх у данъчните служители. Подс. М. знаел, че двете лица били данъчни служители и агресивно, с вербално поведение, с приказки, с ходене напред - назад, гледал лошо, мърдал рамена, показвал сила, за да ги уплаши и окаже влияние. Той имал за ангажимент и задача да охранява баничарницата, както и други обекти в пазара. Прокурорът заявява, че „вярва” на данъчните служители и че поведението на полицейските служители било неадекватно. Факт било, че и на предишна проверка подс. М. бил там, но дори и полицаите заявили, че той се представил като възмутен гражданин. Не можело възмутеният гражданин да има такова поведение.  Поведението било на човек, поел ангажимент за защита на конкретното заведение и защитаващ беззаконие, а не на възмутен гражданин. Изчезнал и протокола за опис на парите. С изразите „ще ти счупя кокалите” към единия и „дишаш ли добре” към другия, с ходенето из заведението, викането, псуването, подсъдимият целял да повлияе, нямало друг мотив той да се държи така. След това започнало писането на протокола. Според единия данъчен служител подсъдимият диктувал какво да  се пише в протокола, а според другия – „стоял на главата му“ да види какво е написал, но докато не било прочетено какво е написано в протокола, подс. М. не си тръгнал. При условие, че полицаите мълчали и не правели нищо, а в обекта имало „един корав мъж“, който псувал и се заканвал, „друг корав мъж“, който стоял на вратата и нямало как да се излезе, данъчният служител Г.  Л.Т., който повече не смеел да дойде в Сливен, изготвил един констативен протокол, в който записал, че няма продажба. В цялата суматоха изчезнала и контролната покупка. Подсъдимият попитал полицаите дали се извършва продажба, но когато отишли полицаите продажби не се извършвали, а констатацията била в по – ранен момент. В конкретния случай със свид. Т. действително следвало да се приеме, че има заплашване – той бил „хлапак”, а подсъдимият го питал „дишаш ли добре” и в същото време се „репчел”  в тясното пространство – това повлияло на свид. Т., това бил „прага на страха”. Другият служител бил същият, към него били „приказките”: „пак ли си тука, ще ти счупя кокалите”. Прокурорът твърди, че приема за доказана тази фактическа обстановка. От показанията на всеки един от свидетелите, включително и тези които защитата успяла да доведе, косвено се установявало, че обектът е работил – били ремонтирали, миели се тави, било пълно с хора, магазинерката била там и още една работничка. И свидетелите и управителят стигали до такава крайност да защитят подс. М., че казвали, че само били влезли и питали „какво пишете и си излезли“. Счита, че полицаите, тъй като били „гузни” от поведението си, че не били направили нищо и трябвало да се защитят, никога нямало да кажат истината. Данъчните служители ако не били хванати от техния началник, че са излъгали в протокола, също щели да си замълчат, но в случая следвало да се даде вяра на техните показания. Нямало работа при една проверка лице, което няма отношение към даден обект, не само да присъства, но и да демонстрира поведение, с което да плаши данъчните органи, да им пречи да си вършат работата и да ги принуждава да пишат нещо, което не било вярно. Твърди, че такова било поведението на подс. М. „в последно време” из целия пазар, че имало и други обекти, които той „закрилял” и че поведението му било недопустимо. Прокурорът „приема”, че деянията са извършени от подс. М. и за първото от тях предлага да му бъде наложено  наказание около минимума - 2 години лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен за срок от 4 години, а за второто деяние предлага наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, с 4 години изпитателен срок и глоба в размер на 3 000 лв. Общото наказание предлага да бъде 2 години лишаване от свобода, с четири години изпитателен срок и глоба от 3 000 лв.  

Защитникът на подс. М. моли съда да постанови оправдателна присъда по отношение на последния и за двете внесени с обвинителния акт обвинения. Счита, че Окръжна прокуратура – Сливен не е успяла да представи категорични и безспорни доказателства, проверени по време на съдебното следствие,  въз основа на които съдът да признае едно лице за виновно. Отдавна било минало времето, когато твърденията на  прокуратурата се приемали за доказателства. В наказателният процес не се изисквало прокурорът да каже, че вярва, че е станало така, както пише в обвинителния акт или, че вярва на двамата данъчни служители, както било в настоящото дело, а се изисквало  да се направи анализ на доказателствата, които били събрани по надлежния ред и които безспорно подкрепяли обвинителната теза. Счита, че по делото нямало доказателства за осъждането на подс. М. по обвинение, както за принуда, така и за противозаконно пречене на държавните органи да извършат данъчна проверка на въпросния обект. По отношение на първото обвинение прокуратурата посочила на стр. 6 в обвинителния акт като изпълнително деяние заплаха, осъществена от подс. М. по отношение на свид. Т., изразяваща се в заканителни реплики, а в съдебно заседание се установило, че единствената реплика отправена към Т. била „ти как дишаш, защото аз дишам много добре”. Елементарният граматически анализ на смисъла на тази реплика водел до категоричен извод, че тя не би могла да съдържа в себе си закана срещу лицето, към което е отправена. Останалите форми на изпълнителното деяние били описани като жестове за саморазправа, които не станало ясно какви са точно - ръкомахане, агресивна позиция на тялото и тези форми на заплаха, били описани по този начин, защото заплахата отсъствала - такива жестове, сами по себе си поотделно не можели да съдържат заплаха, която да промени волята на заплашеното лице, в случая Г.Т., той да извърши нещо, противно на собственото му възприятие и решение. Прокурорът в пледоарията си използвал думата, че А.М. се е „репчил” и ако съдът приемел, че са верни показанията на свидетелите Т. и Т., при това условие, действително можело да се приеме, че в поведението на М. е имало „репчене”, но това „репчене“ в никакъв случай не можело и не следвало да се тълкува като израз на заплашване, а  най - много можело да очертае състава на чл. 325 от НК или да бъде израз на проява на дребно хулиганство, но прокурорът не се възползвал от възможността на чл. 287 от НПК да промени обвинението. Защитникът изразява несъгласие с твърдението на прокурора, че фактическата обстановка описана в обвинителния акт била доказана по категоричен и несъмнен начин. Описаната в обвинителния акт фактология, се подкрепяла единствено от т. нар. „пострадали” Т. и Т., от свид. П.М. и от свид. Д.Г.. Всички останали свидетели установявали една съвсем различна фактическа обстановка, която моли да бъде приета за доказана по делото, и която позволявала да се направи еднозначен извод, че подс. М., не е извършил двете деяния, за които има вменено обвинение. Анализирайки показанията на Т., Т., М. и Д.Г., защитникът счита, че тези лица на практика са извършили в съучастие една незаконна проверка на обект „В.”. Действително баничарницата е била затворена законосъобразно от органите на НАП от 25.01.2018г. до 05.02.2018 г.. На 02.02.2018г. свид. Д.Г. по неустановен начин получил информация, че обекта работел и се обадил на своя подчинен Г.Т., с указание да извърши проверка, че обекта работи и състави необходимите документи. Двамата данъчни служители Т. и Т. били абсолютно неподготвени и неснабдени с необходимата документация за извършването на такава проверка. Свид. Т. твърдял, че е извършил контролна покупка - закупена кифла на стойност 80 ст., без по делото да било налично друго доказателство за това, освен неговото твърдение. Когато се извършвала такава контролна покупка, данъчния служител съгласно  параграф 1, т. 6 от Наредба  Н – 18 / 2006г. трябвало да бъде снабден със съответния протокол и тук било първото нарушение на данъчните служители, че те ако са направили такава покупка, са я направили без да имат в себе си протоколи и без да констатират факта по този начин, че обекта работи. И в двете си решения № 7262 / 15.05.2019г. и № 8669 / 10.06.2019г., приложени по делото, ВАС посочил, че данъчните служители извършили нарушение с осъществяване на контролната покупка, без съответните документи. Следващото нарушение на данъчните органи било, че този протокол, който го донесъл свид. М., не бил отписан още на следващия ден, както твърдели Т. и Т., а това е станало едва 1 месец и няколко дни по-късно, когато случаят се разшумял и по жалба на данъчните били предприети действия срещу полицаите. Действията на данъчните служители на 02.02.2018г. имали поръчков характер и били незаконосъобразни. Недопустимо било да се вярва „с лека ръка” на свидетелите Т. и Т., тъй като данъчните служители били много близо да обвинителната власт (извършвали почти ежедневно консултации, съвместна дейност с органите на МВР и в някои случаи с органите на Прокуратурата); направили редица грешки в своята дейност; не изпълнили поръчката на свид. Д.Г. и за да прикрият това неизпълнение, посочили друго лице като причина за неизпълнението. И в двете цитирани  решения на ВАС, които съгласно разпоредбата  на чл. 413 ал. 1 от НПК били задължителни за всички лица, органи и институции в Република България били направени следните изводи: „така установените факти, безспорно установяват недобросъвестно поведение на служителите на НАП, които отивайки неподготвени на обекта, са извършвали проверка, за която не са съставили необходимите документи, след което решили да съставят такива и в присъствието на двама полицаи, двама свидетели - служител и пълномощник на ЕТ, стопанисващ баничарницата били изплашени от агресивния тон на разговор и поглед на М. и съставили такива, в които са отразили, че няма извършени нарушения“. По - нататък в решенията било казано, че твърденията на данъчните служители, „че са изготвили документи с невярно съдържание, тъй като вече били изплашени от М., който ги гледал заплашително и проявил вербална агресия са смехотворни“. От неправомерните действия на двете „хлапета”, наречени така от прокурора, пострадали не само двамата полицейски служители, които две години са били отстранени от работа, уволнени, но и А.М., който бил подсъдим, заради това, че двете „хлапета” били изплашени от свирепия му поглед, ръкомахане и т.н.. Твърди, че двамата служители на  НАП нямали друг път освен да поддържат пред техните началници Д.Г. и П.Ж., пред разследващите полицаи, следователи и пред съда своята позиция, т.е. нямало как  да кажат истината, че подс. М. не ги е  заплашвал, нито им е пречил да се върши проверката и поведението им било обусловено от това, че не са изпълнили задачата и че ще бъдат укорявани от свид. Д.Г.. След този инцидент, по указания  на свид. Д.Г. и с негово участие, на всички заведения, стопанисвани от подсъдимия били извършени  проверки от НАП с помощта на Икономическия отдел на полицията, но не били констатирани никакви нарушения. На много от тези проверки присъствал и подс. М. и не бил проявил ръкомахане или агресия, т.е. имал поведение, съвсем различно от описаното от свидетелите Т. и Т., въпреки, че се касаело за негов личен обект. Моли да бъде преценена достоверността и на показанията на свид. М.,  който в известна степен бил допринесъл за преувеличаване и създаване на застрашителен вид на ситуацията при разговора си по телефона със свид. Д.Г.. Той заявил, че ще стане страшно и се наложило няколко пъти свид. Г. да се обажда по телефона на свид. Д. и да иска помощ от него, чрез изпращането на нови полицейски служители. Свид. М. нямал право да участва в проверката, но занесъл протоколите, броил стотинките в чекмеджето и в един момент си тръгнал. Защитникът счита, че фактическата обстановка се поддържа само от показанията на тези четири лица. Но имало и друга  група свидетели, незаинтересовани  в случая и те стояли на противоположна позиция като отразяващи поведението на подс. М. на 02.02.2018г. - М.Г., Д.Г., Д.Г., И. Ненов и Ж. С.. Тези лица били абсолютно незаинтересовани, защото макар трима от тях да имали отношение към проверявания обект, нямали отношение към наказателното дело, тъй като то не било образувано по повод на техни действия. Те присъствали на цялата ситуация и били категорични, че подс. М. не се е доближавал до никой от данъчните, особено до свид. Т., не е отправял закани, не е нареждал и диктувал протокола, а стоял на разстояние от тях. Разменяли си били реплики и си говорили, но в тях нямало нищо заплашително. Защитникът счита още, че Прокуратурата е можела да събере достатъчно доказателства, а не да поставя съда пред невъзможност да бъдат установени, няколко факта, а именно: на досъдебното производство не била изискана справка от енергийния оператор, дали в обекта бил ползван ток във въпросния ден; не бил направен оглед, въпреки че от свидетелските показания  по делото се установявало, че не е работила печката, т.е. не е имало уред, на който да се приготвят закуски; имало редица факти, които прокуратурата пропуснала  да установи, за да бъде категорична, че обекта е работил. Защитникът счита още, че съдът следвало да даде вяра на показанията на полицейските служители Д. и Б., които прокурорът се опитал да дискредитира, но по делото били приложени влезлите в сила решения на ВАС, които установявали, че тяхното уволнение било незаконосъобразно и било по повод лъжовните твърдения на свидетелите Т. и Т.. Двамата полицейски служители присъствали на целия инцидент, писали много докладни и в техните показания, в докладните нито една дума не сочела, че подс. М. е заплашвал с нещо двамата данъчни служители, че е ръкомахал, че е гледал свирепо. Свид. Д. извел подсъдимият извън заведението по разпореждане на свид. Д., за да го пита на какво основание е в обекта, а не както твърдял прокурорът - защото буйствал или заплашвал. Според защитника нямало смисъл да се търси причината, поради която подс. М. отишъл в обекта - той познавал бащата на пълномощника на обекта, били съученици. В случая важни били неговите действия, които не разкривали признаци на извършено престъпление и като обективна основа за това, следвало да служат категоричните, взаимодопълващи се и успоредни като фактология показания на двамата полицаи. Счита, че в допълнение на показанията на полицейските служители били и тези на свидетелите И. Ненов и Ж. С., които прокурорът, за да подчертае заплашителния характер на подсъдимия и придружаващите го, ги определил като „корави мъже”.  Твърди, че заради страховете на двете наречени от прокурора „хлапета”, които преувеличили своите субективни възприятия, че нещо може да им се случи и били написали едни неистини, можела да се промени съдбата на много хора, включително и на подсъдимия.

По отношение на второто обвинение, че подс. М. възпрепятствал извършването на данъчна проверка от двамата данъчни служители Т. и Т., защитникът твърди, че по начина по който е формулирано, то не съответствало и не изпълнявало както от обективна страна, така и от субективната страна изпълнителното деяние на чл. 258 от НК, защото прокурорът посочил, че подсъдимият попречил да извършват двамата данъчни служители оперативна проверка, относно спазването на наложената със заповед от 23.01.2018г. принудителна административна мярка. Към момента, в който подс. М. се появил в заведението, тази проверка вече била приключила. Когато той се появил, протоколът бил започнат да се пише от свид. Т. - нямало спор, че този протокол бил започнат да се пише в 15.10 ч., когато подс. М. още не бил в обекта и нямало как да промени съдържанието на протокола с действията си, тъй като една част от това съдържание на стр. 1 вече е било запълнено от свид. Т.. Протоколът бил изписан с равномерен почерк от началото до неговия край и ако били верни твърденията на свид. Т., че бил парализиран от страх, така както дал сведения в проверката, за което двамата полицаи били уволнени, то щяло да има видима разлика в начина, по който било изписано съдържанието на този протокол, в момента, когато се появил подс. М. със свиреп поглед, махайки, питайки как диша, добре ли диша и т.н.. Защитникът моли съда да приеме, че обвинението не е доказано, по начина по който НПК изисква и да признае подсъдимия за невиновен за двете вменени му обвинения с  обвинителния акт. 

В направена реплика прокурорът обясни, че цитираните от защитника на подсъдимия две решения на ВАС не обвързват съда. Посоченото от съда във връзка с уволнението на полицаите нямало отношение към наказателното производство, в което следвало да се докаже поведението на подс. М. -попречил ли е той на данъчните органи: какво прави там, как се е държал и това повлияло ли е върху верността на протокола, попречил ли е на органите на НАП да извършат проверка както трябва, заплашвал ли е единия служител на НАП. Проверката започнала в 15:10 часа, за 26 лв. опис протоколът приключил в 17:00 часа и описът го нямало. Тава означавало, че имало „нещо повлияно” описът да го няма в протокола, проверката да продължи два часа и косвено потвърждавало твърденията на двамата данъчни служители и техния ръководител, че имало преговори, натиск, бавене. 

При дуплика, на свой ред защитника на подсъдимия обясни, че решенията на ВАС не са коментират, а се зачитат и шестимата върховни съдии приели, че поведението на служителите на НАП било незаконосъобразно, неправомерно, а твърденията им, че били заплашвани от подс. М. – смехотворни. Относно продължилото два часа съставяне на протокол напомня, че според показанията на свид. Д.Г., той давал указания на двамата данъчни служители  да бавят съставянето на протокола; че свид. Т. пишел с лявата ръка „изключително бавно”; че се появил „данъчният  под прикритие” свид. М., който проверявал, обаждал се на майка си, имал телефонни разговори и вероятно били спирали писането на протокола, като всичко това не можело да бъде индиция, че подсъдимият заплашвал свид. Т. или пречел на данъчните служители.

Разпитан, подсъдимият не се признава за виновен. Твърди, че на инкриминираната дата бил на пазар със свидетелите Ненов и С. и когато стигнали до въпросната баничарница, видели вътре хора, а отвън - свид. Д.Г., който бил притеснен и обяснил, че има проверка. Влязъл вътре заедно със свид. Ненов през служебният вход, тъй като другият вход бил запечатан. Попитал какво става и му казали, че има данъчна проверка. Търговският обект имал две помещения – пекарна и търговска част. Последната била разделена на две от витрина - едната част за тези, които продават, а другата – за клиентите. В помещението, разделено от витрината не можело да се влезе, защото вътре имало хора. Твърди, че не е обиждал и не е заплашвал никой, че не се е дължал грубо, че не се е месил в работата на данъчните служители. Попитал на всеслушание полицая дали търговският обект е работил и той казал, че когато са отишли, обектът не е работил. Твърди, че няма спомен да се е представял на полицаите и на данъчните кой е и да е искал от тях да се представят,  както и да е извеждан от полицай навън от обекта; да е вадил и хвърлял пари. Когато влязъл в обекта нямало никакви закуски. Нямал спомен дали  е бил в търговския обект при запечатването му. Не бил казвал на никой от полицаите, че имал финансово участие в търговския обект. Нямало как да е питал данъчния служител Г.Т. как диша и дали диша добре, защото той бил на 4-5 метра от него и не го е доближавал да му казва  какво да пише или да не пише. През повечето време бил в помещението, където били машините, а данъчните служители се виждали само от мястото на продавачите в обекта. Твърди, че присъствал на проверката в качеството на възмутен гражданин от служителите на НАП, тъй като много си бил „патил” от данъчни и от всякакви институции. Моли да бъде признат за невинен.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното  от фактическа страна:

Подс. А.А.М. е на 52 години, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан /реабилитиран/.

На 20.01.2018г. служителите от отдел „Проверки" при ТД на НАП - Бургас свид. И.Н. – старши инспектор по приходите и свид. В.Т. - инспектор по приходите, извършили оперативна проверка в търговски обект - „баничарница", стопанисван от ЕТ „В. 1 - В. Н." гр. Сливен, находящ се в Общински пазар Сливен, извършващ производство и продажба на тестени изделия. При проверката, чрез контролна покупка било установено, че в баничарницата се извършват продажби без да се издава касов бон. Директорът на дирекция „Контрол” в ТД на НАП - Бургас издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП – 9 – 0271996 / 23.01.2018г., с която наложил на ЕТ „В. 1 - В. Н." гр. Сливен принудителна административна мярка - запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 12 дни – до 05.02.2018г.. Запечатването е следвало да се извърши непосредствено с връчването на заповедта, като в последната е указано, че търговецът трябва да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване. Заповедта е връчена на 25.01.2018г. в 11:30 часа на свид. Д.Г. – пълномощник (нотариално заверено пълномощно от 24.03.2014г.) на ЕТ „В. 1 - В. Н." гр. Сливен и фактически управител на търговския обект, от свидетелите В.Т. и М.П. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас, отдел „Проверки", за което е съставен протокол за извършена проверка сер. АА, № 0271999 от 25.01.2018г.  На свид. Д.Г. била предоставена възможност за около три часа да изнесе от обекта готовата продукция и нетрайните стоки и продукти. Запечатването на търговския обект било извършено в присъствието на упълномощеното лице след дадения срок – на 25.01.2018г. за времето от 14:00 часа до 14:30 часа  чрез поставяне на стикер на входа за клиенти. За това действие е съставен протокол сер. АА, № 1159896 / 25.01.2018г.  Входът към складовото помещение и производствената част на обекта не бил запечатан по молба на пълномощника, за да се осигури достъп за сервизни дейности в обекта, а и данъчните служители били длъжни да запечатват само входовете и достъпите, от където се осъществява търговска дейност.

На 02.02.2018г. (петък) около 13:00 часа свид. Д.Г. и съпругата му – свид. М.Г., която работела като продавач в търговския обект, отишли в баничарницата, за да видят какво е състоянието й и да я подготвят за предстоящото отваряне на 05.02.2018г. Свид. Г. започнала да почиства търговската част на обекта, а свид. Д.Г. трябвало да ремонтира фурната.

На същата дата, ръководителят на сектор „Проверки" в отдел „Оперативен контрол" в НАП - Бургас - свид. Д.Г. получил информация, че макар и запечатан търговският обект продължава да извършва продажба на закуски, поради което разпоредил по телефона на намиращите се на територията на гр. Сливен служители на ТД на НАП – Бургас свидетелите В.Т. и Г.Т. - да извършат проверка, дали обекта работи и да съставят необходимите документи. Съгласно дадените им указания, около 15:00 часа двамата служители на ТД на НАП - Бургас посетили Общинския пазар в гр. Сливен, където изчакали да дойдат полицейски служители, чието съдействие свид. Д.Г. поискал от свид. Д.Д. – началник сектор „Противодействие на икономическата престъпност, отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР – Сливен. Тъй като свидетелите Т. и Т. били в гр. Сливен с друга служебна задача и нямали в себе си бланка на протокол за проверката, свид. Д.Г. се обадил по телефона на свид. П.М. – инспектор по приходите в ТД на НАП офис Сливен (който към него момент бил в отпуск) да им занесе такъв протокол.

Свид. Д. разпоредил на свид. Б.Б. - инспектор в сектор „Противодействие на икономическата престъпност" при ОД на МВР - Сливен и на свид. Д.Д. – също инспектор в сектор „Противодействие на икономическата престъпност" при ОД на МВР - Сливен, да отидат на място и окажат необходимото съдействие на данъчните органи.

Когато свидетелите Б. и Д. пристигнали, свид. Г.Т. влязъл заедно с тях в търговския обект. Установили, че свид. Д.Г. е пълномощник на управителя и свид. Т. му обяснил каква е целта на проверката. Свид. Д.Г. отрекъл да е извършвана търговска дейност в обекта. Нямало изложени закуски. Свид. М. донесъл на свид. Т. бланка на протокол за извършена проверка сер. АА, обр. Кd - 78 № 0131316 и той започнал да попълва протокола, седнал на маса, намираща с в частта от търговския обект, обособена за клиенти. Указанията дадени от свид. Д.Г. на свид. М. били само да занесе бланката, не и да стои в обекта  по време на проверката, но въпреки това свид. М. останал.  Свид. Д.Г. се обадил по телефона на баща си – свид. Д.Г. и последният дошъл в баничарницата. Свид. М. помогнал на свид. М.Г. да опише в Опис на парични средства в касата до започване на проверката в търговски обект Баничарница – „В.” изброените от нея, намиращи се в чекмедже в търговската част на обекта пари (л. 40, т. 2 от досъдебното производство) - 1 бр. х 5 лв.; 2 бр. х 2 лв.; 2 бр. х 1 лв.; 21 бр. х 0.50 лв.; 10 бр. х 0,20 лв.;  13 бр. х 0.10 лв.; 14 бр. х 0,05 лв.; 4 бр. х 0,02 лв. и 4 бр. х 0,01 лв., общо 25,62 лв. В Описа липсват имената на лицето, което го е съставило и подпис. Междувременно в баничарницата дошъл и свид. В.Т. и застанал до колегата си свид. Т.. По същото време подс. М. бил в района на Общинския пазар заедно със свидетелите И. Ненов и Ж. С. и видял пред служебния вход на баничарницата свид. Д.Г. (когото познавал, тъй като били съученици) и последният му казал, обекта е затворен, но има проверка. Докато свид. Т. попълвал протокола, подс. М. влязъл в търговският обект със свид. И. Ненов, а другото лице, което било заедно с тях – свид. Ж. С. останал отвън до запечатания вход на обекта. Подс. М. се представил и поискал данъчните и полицейските служители да се представят и да обяснят за какво е проверката. Свид. М. му обяснил, че има нередности и че броят парите в касата, при което подсъдимият заявил, че парите не са оборотни, извадил от джоба си банкноти, отворил друго чекмедже, в  което ги поставил и казал на служителите на НАП, че могат да опишат и тях като оборотни, но това нямало да бъде вярно, както не било вярно, че и другите пари са оборотни. Попитал кой ги е изпратил на проверка,  поискал да разговаря със свид. Д.Г. и свид. М. му се обадил, дал телефона на подсъдимия, но на въпросите му свид. Д.Г. не отговорил и затворил телефона. Свид. М. си тръгнал от търговския обект и се обадил на свид. Д.Г. като му казал да се обади на полицаите да изпратят други хора, „защото нещата са по – сериозни”. След това свид. Д.Г. се обадил на свид. Д. и му казал, че в обекта е отишъл подс. М., без да съобщи нещо конкретно. Свид. Д. се обадил на свид. Д.Д. като му разпоредил да изведе подсъдимия извън обекта, да го попита в качеството на какъв присъства и да го предупреди евентуално да не пречи на проверката. Свид. Д. уведомил свид. Д.Г. за проведения със свид. Д.Д. разговор. В изпълнение на нареждането на началника си, свид. Д.Д. излязъл извън обекта заедно с подсъдимия.  Свид. Д. пак се свързал със свид. Д.Д. и последният не можал да му обясни в каква връзка подсъдимият присъства на проверката, но го уверил, че няма проблем. Докато двамата говорели, подсъдимият пак влязъл в обекта. Свид. Д. отново се свързал със свид. Д.Г. и му предал, че според полицейските служители подсъдимият не пречи на проверката. Докато трае проверката свид. Д.Г. няколко пъти разговарял със свидетелите Г.Т. и В.Т., за да разбере как протича тя и твърди, че те не са му споменавали да има проблеми в момента.

През цялото време на проверката подс. М. не е преминавал в частта от помещението където са били свидетелите Т. и Т. - търговската част на обекта, която била разделена на две от витрина, предназначена за излагането на закуските, като зад витрината мястото било за персонала, който продава, а мястото пред витрината – за клиентите и само свидетелите Т. и Т. били именно в тази част от обекта пред витрината. Свид. Д.Г. написал обяснение защо е бил обекта на 02.02.2018г. – за да вземе продукти поради изтичащия им срок на годност. В съставения протокол свид. Т. записал неговото обяснение, както и че по „негови думи заведението не работи и не е извършвало дейност”. След съставянето на протокола, свид. Т. го прочел на глас и протоколът бил подписан от свидетелите Т., Т., Б. и Д.Г.. Подс. М. напуснал търговския обект преди данъчните служители и полицаите. Те останали в обекта, за да бъде запечатано  прозорче чрез поставяне на стикер за запечатване, след което също си тръгнали. Свид. Т. изпратил копие от протокола по „Вайбър" на свид. Д.Г..

Протокол за извършена проверка сер. АА, обр. Кd - 78 № 0131316, използван на 02.02.2018г. е бил зачислен на свид. П.Н.М. и прехвърлен на свид. Г.Л.Т. на 07.03.2018г. по електронен път чрез функцията „Предаване на протоколи” на „Регистър на протоколи с трайно  вградени номера” в Информационна система  „Контрол” на НАП, за което не е съставян приемо – предавателен протокол, както и не е генериран друг документ от Информационна система „Контрол“.

Във връзка с процесния случай, на свидетелите Д.Д. и Б.Б. със заповеди съответно № 8121К-8222 от 31.07.2018г. и № 8121К-8461 от 21.08.2018г. на министъра на вътрешните работи са наложени дисциплинарни наказания „уволнение“ и са прекратени служебните им правоотношения в Министерството на вътрешните работи.  След оспорването им, двете заповеди са отменени  от Върховния административен съд. Със заповед № 343з - 1266 / 18.06.2019г. на директора на ОДМВР – Сливен, свид. Б.Б. е преназначен на длъжност младши разследващ полицай в РУ – Твърдица в сектор „Разследване РУ – Нова Загора и РУ – Твърдица“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Сливен. Със заповед № 343з - 14 / 16.07.2019г. на директора на ОДМВР – Сливен, свид. Д.Д. е преназначен на длъжност полицейски инспектор V степен, участък „Надежда“, РУ – Сливен при  ОДМВР – Сливен.

Съдът прие за установена по несъмнен и безспорен начин гореописаната фактическа обстановка, която се различава от описаната в обвинителния акт, изхождайки от извършения внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността им, а именно показанията на свидетелите Г.Т., В.Т., Б.Б., Д.Д., Д.Г., П.М., И.Н., Д.Д., Д.Г., М.П., Д.Г., М.Г., И. Ненов, Ж. С.,  обясненията на подс. А.М., както и от писмените доказателствени материали, приложени по делото. Всички свидетели, с изключение на свидетелите Д.Г., И.Н., Д.Д. и М.П. са очевидци на процесния случай и възпроизвеждат личните си възприятия за случилото се на инкриминираните дата и място.

При преценка достоверността на показанията на свидетелите данъчни служители, присъствали на място – Г.Т., В.Т. и П.М., съдът отчете обстоятелството, че относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на релевантните обстоятелства по делото, има вътрешни противоречия в показанията им; противоречия на същите по между им, както и противоречия с останалия доказателствен материал по делото.  

По делото безспорно се установи, че процесният търговски обект - „баничарница", стопанисван от ЕТ „В. 1 - В. Н." гр. Сливен, находящ се в Общински пазар Сливен към инкриминираната дата 02.02.2018г. е бил запечатан въз основа на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП – 9 – 0271996 / 23.01.2018г., издадена от Директорът на дирекция „Контрол” в ТД на НАП – Бургас. Стикер за запечатването е бил поставен само на входа за клиенти. Тъй като на 05.02.2018г. изтичал срока на запечатването, свидетелите Д.Г. и М.Г. на 02.02.2018г. след 13:00 часа отишли в обекта, за да го подготвят за отварянето му. Въз основа на получена информация от служител на ТД на НАП, че макар и запечатан, обектът продължава да извършва продажба на закуски, свид. Д.Г. разпоредил на намиращите се във връзка с други проверки в гр. Сливен служители на ТД на НАП – Бургас свидетелите Т. и Т. да извършат проверка. Не се установи по безспорен начин твърдението в обвинителния акт, че съгласно дадените указания, свид. Т. извършил контролна покупка на закуска от импровизирано гише – прозорец  на баничарницата, с оформен отвътре плот за обслужване на клиенти. Свидетелите Т. и Т. отишли на място, но съдът не кредитира техните показанията в частта им, в която твърдят, че свид. Т. извършил контролна покупка като закупил закуска, платил в брой, но не му била издадена касова бележка, тъй като и двамата свидетели твърдят, че не си спомнят каква е била закупената закуска (същата не е конкретизирана и в обвинителния акт); в прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания на свид. Т. той говори за „кифличките на Т.”, т.е. не за една, а за няколко закуски; никой от останалите разпитани по делото свидетели не е виждал контролната покупка, включително и другия данъчен служител свид. М., който „разбрал” от свид. Т., че си е купил „някакви кифлички“, но не знае дали ги е купил като обикновен гражданин или е направил контролна покупка и не заявява, да ги е виждал. И докато първоначално свид. Т. твърди в показанията си, че когато свършили проверката, той си взел контролната покупка, в повторния си разпит също първо твърди, че по време на проверката торбичката със закуската стояла на масата, където пишел протокола, но след това се разколебава и променя показанията си като заявява, че в началото на проверката оставил контролната покупка до себе си на масата, където пишел протокола и впоследствие не помни дали си я е взел и какво е станало с нея, като не изключва и възможността „да я е изял“. Така, освен че са неубедителни, твърденията на свид. Т. в тази им част са в противоречие дори и с показанията на свид. Т., в частта, в която последният твърди, че докато свид. Т. пишел протокола на масата, някой взел контролната покупка, но не видял кой я е взел. Съдът не кредитира и показанията на свид. Т. в тази им част, тъй като те освен че не кореспондират с показанията на нито един от останалите свидетели по делото, си противоречат и с показанията му в частта, в която твърди, че двамата с колегата му Т. били пред витрината в търговското помещение, а всички останали били отзад – „подсъдимият, бащата на упълномощеното лице, упълномощеното лице, единия човек, който дойде с подсъдимия и двамата полицаи” и те не са ходили при тях „пред витрината”. Това, което се установи по делото за поведението на свид. Т. в търговския обект е, че е стоял до колегата си – свид. Т., няколко пъти е разговарял по телефона със свид. Д.Г. и подписал съставения от свид. Т. протокол. При това поведение на свид. Т. и при положение, че никой не се е доближавал до него и свид. Т., недостоверно звучи обяснението му, че някой е взел контролната покупка, за която твърди, че била „на масата, непосредствено до протокола, но не е видял кой.

Твърденията на свидетелите Т. и Т., че преди влизането в обекта обяснили на полицейските служители – свидетелите Б.Б. и Д.Д., че свид. Т. направил контролна покупка, която държал в ръката си, а по време на проверката торбичката със закуската стояла на масата, където пишели протокола, не кореспондират с безпротиворечивите  показания на свидетелите Б.Б. и Д.Д., както и с отговора, даден от всеки от тях при проведените очни ставки със свидетелите Т. и Т..  Свид. Д.Д. на място, когато се извършвала проверката и бил в обекта не знаел, че е имало контролна покупка, не е виждал закуски на масата, докато данъчният инспектор пишел протокола. Свид. Б. към момента, когато са отишли на място да окажат съдействие, е разбрал, че трябва да се установи дали се нарушава забраната за извършване на търговска дейност, но не е имал представа, дали данъчните служители вече били направили контролна покупка и в тяхно присъствие никой не бил извършвал такава. Показанията на свид. Б. са последователни още от досъдебното производство, тъй като видно от прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК негови показания той не свидетелства да е извършвана контролна покупка от някой от данъчните служители, а твърди че те споделили, че „два часа преди това са видели, че е била продадена закуска на една жена“, въпреки че на търговския обект била наложена забрана за продажби, както и че „не са предприели никакви действия във връзка с видяното от тях“. Същият свидетел категорично заявява, че „не сме присъствали при извършване на контролна покупка и не ми е известно такава да е извършвана”. Съдът кредитира показанията на двамата полицейски служители, тъй като в тази им част те кореспондират с еднозначните показания на останалите свидетели, които са били в търговския обект - Д.Г., М.Г., Д.Г. и И. Ненов, които не са виждали закуска или торбичка със закуска на масата, на която се пишел протокола. Според свид. Д.Г., данъчните служители не носели в себе си „никакви тестени продукти“, нямали „нищо в ръцете си“, нямало „торбичка със закуски“ и не са му казвали, че са извършвали контролна покупка в търговския обект. Според свид. М.Г. „данъчнитие служители и полицаите, когато дойдоха, не носеха нищо в ръцете си“. Свид. Д.Г. твърди, че не е видял „до данъчния служител да е имало някаква закуска или торбичка със закуска на масата, на която пишеше протокола“. Свид. И. Ненов също не е видял пред данъчните служители да е имало някакви закуски.

От показанията на свид. Д.Г. се установява, че след като на инкриминираната дата около 15:10 часа свид. Т. му се обадил и го уведомил, че търговския обект продължава да работи, въпреки наложената административна мярка запечатване на обект, той се свързал със свид. Д. (началник сектор „противодействие на икономическата престъпност”, отдел „Криминална полиция” при ОДМВР – Сливен) и поискал оказване на съдействие при проверката, като му обяснил каква е ситуацията – че има запечатан търговски обект, който продължава да работи и посочил местонахождението му. Твърди още, че свид. Д. се отзовал незабавно и го уведомил, че изпраща екип на МВР - Сливен. Според свид. Д.Г., той не можел да каже на свид. Д. какви точно действия трябвало да предприемат неговите служители и счита, че съдействието е следвало да се изразява в „присъствие, обезпечаване на данъчните служители да извършат проверката и да си проведат контролните действия”. В показанията си свид. Д. също твърди, че свид. Д.Г. му се обадил по телефона и съдействие при извършване на проверка на търговски обект - баничарница, който се намирал в района на Общински пазар Сливен, на централния вход на пазара, но не посочил наименованието на обекта, кой го стопанисва, какъв ще бъде характера на проверката. Обяснил, че е спешно и свид. Д. определил двама служители - свидетелите Б.Б. и Д.Д., които в рамките на няколко минути отишли на място. Показанията на свидетелите Д.Г. и Д.Д. в тази им част са безпротиворечиви по между си. Не противоречат и на показанията на свидетелите Б.Б. и Д.Д., които са в смисъл че към момента, когато постъпило искането за оказване на съдействие при извършване на проверка от служители на НАП  - Бургас, не било  ясно какво точно трябвало да извършат – били им дадени указания да установят служителите, които искат съдействието и съгласно техните указания да се опитат да бъдат полезни. След като се отзовали на място и установили данъчните служители, ги попитали какво трябва да свършат, но не получили конкретен отговор какво се иска от тях да направят. Свидетелите Т. и Т. не споменават в показанията си да са искали извършването на конкретни действия от двамата полицейски служители.  Двамата полицаи – свидетелите Б.Б. и Д.Д. влезли в търговския обект заедно със свид. Т..

Налице е вътрешно противоречие в показанията на свид. Т. и противоречие на неговите показания с показанията на останалите свидетели, възприели факта, с кого той е влязъл в проверявания търговския обект, поради което и в тази им част съдът не кредитира неговите показания. Първоначално свид. Т. твърди, че след като се събрали петимата - двамата полицаи, той, свид. Т. и свид. М., влезли в обекта и той започнал да попълва протокола за проверка, а свид. Т. стоял до него, и в противоречие с казаното, в последствие заявява, че първо в обекта влезли той, колегата му П. (М.) и двамата полицаи, като заявява, че колегата му Т. не искал „да се показва по време на проверката, защото най-вероятно го е било страх“ и след като колегата му М. му казал, че не може да участва в проверката, защото бил в отпуск, се обадил „на В. да дойде”. Съдът прие за достоверни в тази им част безпротиворечивите показания на свидетелите В.Т., П.М., Б.Б., Д.Д. и М.Г., че първоначално в обекта са влезли свидетелите Г.Т., Б.Б. и Д.Д.. Свид. Т. не отрича, че е влязъл в търговския обект по-късно, когато „вече беше започнала проверката“ и колегата му от Бургас на една маса пишел протокола, а свид. М., полицаите и упълномощеното лице били зад витрината в търговския обект и с помощта на свид. М. се установявала касовата наличност. От показанията на свид. М. не се установява той да е влязъл заедно със свид. Т. в търговския обект, а твърди, че когато пристигнал, свид. Т. бил в обекта, а „другото момче от НАП“ го нямало. Свидетелите Б.Б. и Д.Д. твърдят, че са влезли в обекта заедно със свид. Т., а свид. Г. - че в обекта влезли „трима мъже”. Т.е. от събраните доказателства не се установи и твърдението в обвинителния акт, че тримата данъчни служители изчакали полицейските служители  и заедно влезли в обекта.

По делото безспорно се установи, че след свидетелите Т., Б. и Д.Д. в търговския обект влязъл и свид. М., който донесъл празна бланка на протокол за извършена проверка, тъй като свидетелите Т. и Т. били на територията на гр. Сливен същия ден във връзка с извършването на други планирани проверки и за тази проверка нямали протокол. Съдът не даде вяра на вътрешно противоречивите показания на свид. Д.Г. в частта, относно вида на формуляра, който разпоредил на свид. М. да занесе на колегите си от гр. Бургас – първоначално твърди, че е формуляр, необходим за проверката, който не бил ценна книга, „един въпросен лист, не е протокол за проверка”, след това твърди, че не си спомня дали свид. М. трябвало да занесе бланка от протокол за проверка или опис на парични средства или стикер за запечатване. Показанията му в тази им част противоречат на безпротиворечивите показанията на свидетелите Т., Т., М., Б. и Д.Д., на които съдът даде вяра и от които безспорно се установи, че свид. М. е донесъл в търговския обект бланка на протокол за извършена проверка. Показанията на изброените свидетели се подкрепят и от приобщените в хода на съдебното следствие справки изх. № 11-03-727 от 20.07.2020г. и изх. № 92-04-250 от 27.07.2020г. на  ТД на НАП – Бургас, от съдържанието на които е видно, че Протокол за извършена проверка сер. АА, обр. Кd - 78 № 0131316, използван на 02.02.2018г. е бил зачислен на свид. П.Н.М. и прехвърлен на свид. Г.Л.Т. на 07.03.2018г. по електронен път чрез функцията „Предаване на протоколи” на „Регистър на протоколи с трайно  вградени номера” в Информационна система  „Контрол” на НАП, за което не е съставян приемо – предавателен протокол, както и не е генериран друг документ от Информационна система „Контрол“.

Безспорно се установи, че на свид. Т. била предоставена една от масите, разположена в частта от обекта за клиенти, на която да пише и той започнал да попълва протокола, а свид. М. помогнал на свид. М.Г. да състави опис на паричните средства, които били монети с различен номинал и 1 банкнота от пет лева, общо 25,62 лв. (видно от приложения опис) и се намирали в чекмедже в търговската част на обекта (въпреки, че свид. М. към 02.02.2018г. бил в отпуск и въпреки, че свид. Д.Г. твърди, че му дал указания „само да занесе бланката, не и да стои в обекта по време на проверката”). В търговския обект не е имало закуски. Преди идването на подсъдимия, в обекта влязъл и свид. Т.. Същият свидетел неубедително обяснява по – късното си влизане с факта, че присъствал на предишните проверки и предполагал, че щели да го познаят. Свид. Т. както беше посочено, изтъква друга причина за това, че свид. Т. не е влязъл в обекта с него. Видно от показанията на свид. Т., той е влязъл в търговския обект когато „вече беше започнала проверката”, застанал до колегата си и „присъствал” докато свид. Т. пишел протокола. Действително по делото не се установи поведение на свид. Т., различно от „присъствие”; не се установи той да е извършвал конкретни действия в обекта, освен да стои до свид. Т. докато последният съставял протокола и накрая да го подпише и да говори по телефона със свид. Д.Г.. (Тъй като на досъдебното производство не са събрани необходимите доказателства за проведените телефонни разговори, а в хода на съдебното следствие поради изтеклия период от време събирането им е станало невъзможно, само от свидетелските показания не може да се установи нито колко разговора са проведени, нито по кое време. Същото се отнася и за проведените телефонни разговори между свид. Д.Г. и свид. Д.; между свид. Д.Д. и свид. Д. и между свид. Д.Г. и свид. М.). Освен от показанията на свидетелите Т. и Т., това че последният е бил в обекта преди идването на подсъдимия, се установява от категоричните в тази насока показания на свидетелите Д.Г., И. Ненов, Ж. С. и обясненията на подс. М., на които съдът даде вяра в тази им част. И според свид. Б. „вторият служител от Бургас дойде, след като проверката беше започнала” и останал до края й. Свид. Б. обаче не е сигурен дали свид. Т. е дошъл „преди идването на М. или след неговото идване”. На посочените кредитирани от съда показания и обяснения противоречат показанията на свид. Д.Д., който имайки предвид свид. Т. е казал, че „другият данъчен инспектор влезе малко след като влезе М.”, както и показанията на свид. Д.Г., според които свид. Т. влязъл в обекта още със свид. Т., а „след малко време” влязъл и „служител от Сливен от данъчното – П.”. Свид. М. твърди, че не може да каже колко време след него е влязъл свид. Т., „кога се е вмъкнал”, а свид. М.Г. не споменава в показанията си кога е  влязъл в обекта свид. Т.. Свид. Д.Г. не е присъствал и твърди, че подробности за започването на проверката по телефона не е коментирал с двамата служители от Бургас, не знае дали едновременно са влезли за проверка или първо е влязъл единия, а след това другия. За проверката свид. Д.Г. уведомил по телефона баща си – свид. Д.Г.. Установи се, че последният дошъл в търговския обект, когато там били двамата данъчни служители от гр. Бургас, свид. М., двамата полицейски служители, синът му и снаха му.  

Събраните по делото доказателства не подкрепят твърдението в обвинителния акт, че подс. М. e влязъл в търговския обект „в момента, в който свид. Т. започнал да съставя констативния протокол“. Самият свид. Т. твърди, че започнал да пише протокола преди идването на подсъдимия. Съдът кредитира показанията му в тази им част, защото кореспондират с показанията на присъствалите в обекта свидетели Б.Б., Д.Г., Д.Г., включително и на другия данъчен служител - свид. М. според който „Г.Т. почна да пише протокола за проверката много преди да дойде М.“. Показанията на свид. Т. в тази насока съдържат вътрешно противоречие – от една страна той твърди, че колегата му започнал да съставя този протокол, „когато влязохме в обекта, след легитимиране“, въпреки че по делото безспорно се установи, че той не е влязъл в обекта заедно със свид. Т., а от друга страна твърди, че влязъл в обекта след като „вече беше започнала проверката“ и видял, че колегата му пише протокол, а подсъдимият дошъл след като вече бил влязъл, но и двете му твърдения са в смисъл, че свид. Т. е започнал да съставя протокола за проверката преди идването в търговския обект на подс. М..

Доказателствата са еднозначни, че подсъдимият влязъл в търговския обект през служебния му вход, а входът за клиенти бил запечатан. Заедно с него влязло и „едно момче” (видно от безпротиворечивите показания на свидетелите П.М., Б.Б., Д.Г., И. Ненов, Ж. С., кореспондиращи и с обясненията на подсъдимия) и това бил свид. И. Ненов, а другото лице, което било с подсъдимия в района на Общинския пазар – свид. Ж. С. останал отвън до запечатания вход за клиенти. Съдът не кредитира като взаимно противоречиви в тази им част показанията на свид. Т. и Т., че извън търговския обект останали две от лицата, които придружавали подсъдимия, а не едно; показанията на свидетелите Д.Г. и Д.Д., че подсъдимият влязъл сам, както и тези на свид. М.Г. – че влязъл с още две лица.

След като влязъл в търговския обект, подсъдимият се представил, попитал и присъстващите кои са и за какво е проверката и вместо от проверяващите Т. и Т., получил отговор от свид. М., който в случая не е присъствал там в качеството си на инспектор по приходите, тъй като освен че е бил в отпуск към същия момент, видно от показанията на свид. Д.Г., последният не му е разпореждал да остава в търговския обект.  От събраните по делото доказателства не се установи твърдението в обвинителния акт подс. М. да е отправил псувни към всички присъстващи в обекта, а когато видял свид. Т. персонално да го е напсувал на майка и да му е заявявал: „Аз казах ли ти на тебе, че ако дойдеш още веднъж ще ти натроша кокалите”.

Само свид. Т. твърди, че след като подс. М. влязъл в търговския обект започнал да ги обижда, като обиждал главно свид. Т.; напсувал свид. Т.  на  майка и му казал, че ще му начупи кокалите. В противоречие с тези си първоначални твърдения, в последствие свид. Т. твърди, че към него подсъдимият не е отправял обиди.  Свид. Т. не сочи в показанията си да е бил напсуван той лично или останалите присъстващи от подсъдимия, а само, че от разстояние, докато бил „зад витрината“ последният му казал: „Аз на теб казах ли ти повече да не стъпваш тук, защото ще ти счупя кокалите“. Съдът не даде вяра на показанията на свидетелите Т. и Т., в частта, че подсъдимият е казал посочената реплика и че тя е била отправена към свид. Т., тъй като те не намират опора в останалия доказателствен материал, дори и в показанията на другия присъствал данъчен служител – свид. М., който чул, че подсъдимият казал, че ще строши на някого кокалите, но не знае на кого го е казал. Никой друг от присъстващите в обекта лица не свидетелства да е чул посочена реплика. Така съдът не даде вяра на непрепокриващите се помежду си показания на тримата данъчни служители в тази им част, които от друга страна са в противоречие с показанията на останалите присъстващи в обекта свидетели, и не може да приеме за безспорно и категорично установено подс. М. да е казал на свид. Т.: „Аз казах ли ти на тебе, че ако дойдеш още веднъж ще ти натроша кокалите”, както се твърди в обвинителния акт. Съдът възприема показанията на свид. М. в частта, в която твърди, че когато дошъл в процесния търговски обект, подсъдимият „малко на висок тон” говорел, „много работи” казал, основно към полицаите се обърнал като казал „Вие какво правите пак тук?”, обърнал се и към него и го попитал „Вие какво правите тук?”, „Кой Ви прати тук?“, но категорично заявява, че не е чул подс. М. да отправя към свид. Т. обиди, заплахи или ругатни. Тези му показания кореспондират с показанията на останалите присъствали свидетели - Б., Д.Д., Д.Г., М.Г., Д.Г., И. Ненов, както и свид. Ж. С. (който бил отвън до запечатания вход и от това място  твърди, че имал възможност да чуе какво се говори вътре), които също свидетелстват, че подсъдимият не е обиждал никого, не се е заканвал, не е псувал, както и с обясненията на подс. М.. От показанията на свид. Б. се установява, че след идването си, подсъдимият отправил упрек, че проверката е целенасочена, че „някой началник нарочно ги е пратил”, че разговарял на висок глас, с раздразнение и го помолили „за по – спокоен тон”, но не бил отравял обиди и заплахи към никой от присъстващите. Неговите показания кореспондират с показанията на другия полицейски служител - свид. Д.Д., според които подсъдимият не е заплашвал и обиждал данъчните служители („сигурен съм, че на двамата данъчни служители М. нищо не е казвал, не ги е заплашвал, не ги е обиждал“), не е отправял никакви реплики и закани към свид. Т.. Според свид. Д.Г. нямало никакви заплахи към „абсолютно никой“. Свидетелите М.Г. и Д.Г. също твърдят, че подсъдимият не е отправял обиди и закани към никого, както и че никой не е притеснявал данъчните служители. Свид. С. не е чул подсъдимият да отправя закани и заплахи към някого. Свид. Ненов също не е възприел закани и заплахи от страна на подс. М..  Подсъдимият твърди, че не е обиждал и заплашвал никого. Процесуалният закон по принцип не изключва възможността обясненията на подсъдимия да се ползват при обсъждането на собственото му поведение и дейност, тъй като обясненията на подсъдимия от доказателствена гледна точка се явяват доказателствено средство в наказателния процес. Решаващият съд обаче може да основава фактическите си изводи и на обясненията на подсъдимия само и единствено, когато съдържащите се в тези обяснения изявления за определени релевантни факти се явяват верни и правдоподобни предвид съдържащите се в други доказателствени източници конкретни фактически данни, които ги подкрепят, както е в коментираната част от обясненията на подсъдимия.

От събраните по делото доказателства не се доказа по безспорен и категоричен начин и следващото твърдение в обвинителния акт - че подс. М.  ходел из помещението като гледал предизвикателно и с открита неприязън данъчните служители и заемайки с тялото си поза на човек, готов всеки момент да им нанесе физически удар.  Напротив – установи се, че през цялото време на проверката подс. М. не е преминавал в частта от помещението, където са били свидетелите Т. и Т.. Помещението, в което те били, представлявало търговската част на обекта, която била разделена на две от витрина, предназначена за излагането на закуските, като зад витрината мястото било за персонала, който продава, а мястото пред витрината – за клиентите и само свидетелите Т. и Т. били именно в тази част от обекта пред витрината. Според упълномощеното лице - свид. Д.Г., общо целият търговски обект бил с площ 43 кв. м.; от тях 25 кв.м. било помещението представляващо търговската част, като самото място зад витрината било 90 см на 2,50 м., а данъчните били отпред и за да се стигне до тях, трябвало да се премине през обособено между витрината и стената място, широко 60-70 см., което свидетелите в показанията си наричат „процеп“, „пролука“. Свид. Б. твърди, че е бил близо до тази „пролука“ и е категоричен, че никой не е преминавал от там, „за да се опитва да се приближава до данъчния служител, който пишеше на масичката. Всички бяхме зад витрината, където би трябвало да стои продавачката“. Неговият колега – свид. Д.Д. също твърди, че подсъдимият „не е правил опит да влезе в мястото, където бяха двамата служители на НАП“.  Че подсъдимият не се е доближавал до данъчните служители твърдят и свидетелите Д.Г., Д.Г., И. Ненов. Съдът кредитира показанията на свид. Т., дадени пред съда, в частта им, в която твърди, че двамата с колегата му Т. били в частта от помещението пред витрината, а всички останали били зад нея и „не са идвали“ при тях пред витрината, тъй като тези негови показания кореспондират с показанията на свидетелите Б., Д.Д., Д.Г., Д.Г., И. Ненов в коментираната част. И в проведените очни ставки с двамата полицейски служители, които твърдят, че подсъдимият не е доближавал никой от двамата данъчни служители, свид. Т. е категоричен, че когато се е пишел протокола, подсъдимият е бил зад витрината и „не е бил непосредствено до никой от нас“ (имайки предвид себе си и свид. Т.). Съдът не прецени като достоверни показанията на свид. Т. в частта, в която твърди, че подсъдимият се приближавал до него, до масата, където пишел протокола.  Показанията на свид. Т. в тази им част се подкрепят единствено от неубедителните показания на свид. М., според който „Господин М. обикаляше из цялото помещение и се доближаваше до всички. Ходил е и до Г.Т. и до мен и до полицаите“. Съдът прецени като неубедителни твърденията на свид. М. в тази им част, защото те са изолирани от показанията на всички останалите присъстващи в обекта свидетели с изключение на свид. Т., които са мнозинство, а свид. Т. е заинтересован от изхода на делото, тъй като според процесното обвинение по чл. 143, ал. 3, пр. 10, вр. ал. 1 от НК (в редакцията преди изменението с ДВ бр. 16 / 22.02.2019г.) той е пострадал от това престъпление. Освен това, свид. М. изброявайки конкретно лицата, до които твърди, че се е доближавал подс. М. - „до Г.Т. и до мен и до полицаите“, пропуска свид. Т., за когото се установи, че докато подсъдимият е бил в обекта  е бил до колегата си - свид. Т., и няма как ако подсъдимият се е доближавал до свид. Т., да не се доближи и до свид. Т..

Безспорно е, че в търговския обект са били полицейските служители Б.Б. и Д.Д., изпратени там да окажат съдействие на данъчните служители – свидетелите Т. и Т. във връзка с възложената им  проверка. Само че никой от данъчните служители не се е възпротивил пред полицаите на влизането на подсъдимия, не е поискал установяване на самоличността му или той да бъде отстранен от обекта. Напротив данъчният служител – свид. М., който не е трябвало да присъства в баничарницата (тъй като както беше посочено по – горе, указанията, които му дал свид. Д.Г. били само да занесе бланката, не и да стои в обекта), но останал както сам твърди около 20 – тина минути след идването на подсъдимия, започнал разговор с него, като отговарял на зададени от него въпроси, включително и на „майтап”; обяснил му, „че извършват проверка и има нередности”; че броят парите в касата; дал му телефона си да разговаря със „шефа” свид. Д.Г.. Свидетелите Т. и Т., твърдят, че „в хода на проверката няколко пъти“ се чули с техния началник – свид. Д.Г. и на въпросите му дали подсъдимият е там, дали им създава проблеми и дали искали да дойдат още полицаи, отговаряли съвсем кратко „да“, а той от своя страна им казал да забавят колкото могат проверката, защото щял да звънне на някой от полицията да изпратят други полицаи, които да изведат подсъдимия. От своя страна, свид. Д.Г. твърди, че в интервала от 15:00 до 17:00 часа провел „поне три, четири разговора с проверяващите”, за да се осведоми как протича проверката, но не е бил информиран от тях, че „екипът е заплашван и му е оказвано въздействие при съставяне  на протокола“. Г.Т. отговарял само с „да“ и „не“ и „със сигурност“ не му бил казвал да има проблем  във връзка с проверката. В.Т.  също не му бил казвал „да има проблеми в момента“.  Също така свид. Д.Г., в противоречие с казаното от свидетелите Т. и Т. твърди, че не си спомня да е употребявал  термина „забавяне“ или ако го е употребил, забавянето е имало смисъл да изчакат полицията, но „след влизането в обекта и започването на съставянето на протокола, нямам спомен да съм казвал нито на Г., нито на В. да забавят написването на протокола и да бавят проверката“. Свид. Д.Г. бил информиран от свид. М., че в обекта присъствали „пет лица и има напрежение“, „за малко неетично поведение от страна на господин М., но нищо конкретно за сериозен конфликт или въздействие“, „намекнал“, че полицаите присъстват, но не оказват необходимото съдействие, не му е казвал, че „някой ще набие данъчните служители или че те няма да напишат протокола“. Свид. Т. твърди, че след проверката като излезли от обекта, тогава направили „оплакване пред полицаите от господин М.“. Безспорно е, че свидетелите Т. и Т. не са изисквали от полицейските служители да им окажат съдействие чрез конкретни действия, насочени спрямо конкретни лица; не са искали отстраняването на подсъдимия от обекта. Видно от показанията на свид. Д., по принцип ако данъчният орган, който е на проверката е поискал от полицейските служители да отстранят лица, които нямат отношение към търговския обект, те могат да ги отстранят; ако полицейските служители преценят, че с действията си лицата извършват престъпления или други нарушения на обществения ред, могат да ги задържат.

Твърдението в обвинителния акт, че когато свид. Д. разбрал от свид. Д.Д., че подс. М. е в обекта, разпоредил на изпратените за съдействие полицейски служители да го отстранят също не се доказа от събраните доказателства. Видно от показанията на самия  свид. Д., той е разпоредил на свид. Д.Д. да изведе подсъдимия от обекта, за „да го попита в качеството на какъв присъства и да го предупреди евентуално да не пречи на проверката“. Свид. Д.Д. също твърди в показанията си, че е получил разпореждане от началника си само да изведе навън подсъдимия и да го попита по каква причина е в обекта, но не и да остава  навън с него докато приключи проверката или да не го допуска въобще вътре.  Свид. Д.Г. не е казвал на свид. Д., че с присъствието си подсъдимият осуетява проверката, или че е заплашвал някого.  Видно от показанията на свид. Д.Г., на 05.02.2018г. свидетелите  Т. и Т. се явили при директора на Дирекция „Контрол“ и при проведения разговор, от тях той бил „информиран”, че подсъдимият присъствал през цялото време на проверката, отправял обиди и заплахи и към двамата (без те да са конкретизирали съдържанието им); следил какво се записва в протокола; въздействал на проверяващите, като им казвал какво трябва да се запише като констатация, а те били изплашени от „цялата група”, която дошла в обекта (за която се доказа, че се е състояла от подсъдимия и свид. И. Ненов, които са влезли в обекта); подс. М. „стоял до главата им“ и затова не могли по време на проверката да му кажат за това, което е станало в действителност и не можели да излязат, тъй като вратата била заключена. В показанията си пред съда никой от свидетелите (включително Т. и Т.) не споменава за заключена врата на обекта – напротив, свид. М. безпрепятствено си  тръгнал от  там, а свидетелите Д.Г., М.Г., Д.Д. и подсъдимият излизали навън,  след това пак влезли в обекта.

Не са еднозначни събраните по делото доказателства относно следващото твърдение в обвинителния акт, че след като отново влязъл в обекта, подс. М. продължил да поддържа напрегната ситуация, непозволяваща довършването на проверката и доближавайки се „плътно“ до свид. Т., с агресивна позиция на тялото си, демонстрирайки възможност всеки момент да нанесе физически удар на свид. Т., му казал: „Как си… Как е дишането… Добре ли дишаш?!“. Никой от присъстващите свидетели, включително свид. Т. не твърди подсъдимият да се е доближавал „плътно“ до него, да е заемал „агресивна позиция“ на тялото си, да е демонстрирал възможност „всеки момент да нанесе физически удар на свид. Т.“.  Свид. Т. само твърди, че подсъдимият го попитал с „доста свиреп поглед“ как диша, дали диша спокойно, но показанията му в частта относно „свирепия поглед“ не кореспондират с показанията на нито един от останалите свидетели, поради което съдът не ги кредитира, като освен това „свирепият поглед“ няма общо с „агресивната позиция на тялото“, за която се твърди в обвинителния акт.  Свид. Т. твърди още, че е почувствал въпроса „като някаква заплаха“, че не трябва да се чувства спокоен, че подсъдимият го казал когато бил при останалите в общата част, в присъствието на полицай, а не когато отивал в частта от търговския обект, където той пишел и че друго на него лично като заплаха, освен това, подсъдимият не му бил казвал. Свид. М. твърди, че подсъдимият бил на около два метра разстояние от свид. Т., когато го попитал как диша. Както беше посочено по – горе, свид. Т. също твърди в съдебно заседание, че когато се пишел протокола, подсъдимият не е бил до данъчните служители. Поради това съдът не даде вяра на прочетените в хода на съдебното следствие показания на свид. Т. от досъдебното производство в частта, в която твърди, че „ … М. отиде при колегата Т. и започна да го провокира с въпроси: Как му е дишането, дали е спокоен…“. Така, само тримата данъчни служители неубедително твърдят, че подсъдимият от разстояние попитал свид. Т. как диша. Останалите присъстващи свидетели не са възприели подсъдимият да е задавал подобен въпрос към свид. Т., поради което съдът не прие като безспорно доказан факт, подсъдимият да е отправялв въпрос към свид. Т. относно дишането му.

И твърденията в обвинителния акт, че подс. М. заплашвал свид. Т., заявявайки да внимава  какво вписва в протокола, защото щяло да стане лошо за него и семейството му и настоявал да се впише, че обектът не работи не са доказани по безспорен и категоричен начин. От една страна, свид. Т. заяви, както беше посочено по – горе, че освен въпроса с дишането, друго на него лично като заплаха, подсъдимият не му бил казвал. В противоречие с това, от друга страна същият свидетел твърди, че „.. освен, че постоянно идваше да гледа какво пиша, ми казваше да напиша каквото преценя, но да внимавам, защото щяло да стане лошо“. Така е твърдял на досъдебното производство и свид. Т. (видно от показанията му в прочетената част в съдебно заседание „… отиде при колегата Т. и започна да заплашва  него и семейството му и да внимава какво вписва в протокола, защото щяло да стане лошо за него, а именно, че обекта не работи, че не се продава нищо…“). В съдебно заседание показанията на свид. Т. са други и не кореспондират с показанията на свид. Т., че подсъдимият му казал да напише каквото прецени, но „да внимава“ – свид. Т. твърди, че подсъдимият казвал на глас какво да се пише, настоявал  колегата му „да напише конкретни неща в протокола“ и му казвал „как да ги напише“ и свид. Т. съставил протокола „под негова диктовка“, но докато диктувал протокола, подсъдимият бил „непосредствено зад витрината“, т.е. не е ходил при свид. Т.. Според свид. Т. са верни показанията му от досъдебното производство в прочетената част, само че съдът не ги кредитира. Нито свид. Т., нито свид. Т. конкретизират съдържанието на твърдяните заплахи.  Свид. Т. предполага, че „най – вероятно заплахите са били, че нещо лошо ще се случи със семейството му“ и тъй като никой не го питал „конкретно какви са били тези заплахи за колегата и семейството му”, ги забравил. Според показанията на свид. Д.Г. в първия работен ден след проверката той е разбрал от свидетелите Т. и Т., че през цялото време на проверката подсъдимият е следил какво се записва в протокола, въздействал им, „като им казвал какво трябва да се запише като констатация“; свид. Т. му казал, че при писането на протокола подсъдимият стоял до него и бил под „въздействие и заплаха от страна на М.”. Тъй като свид. Д.Г. преразказва това, което е разбрал от свидетелите Т. и Т., чиито показания в тази им част противоречат на показанията  на останалите присъствали свидетели, съдът не кредитира показанията му в тази им част.  Другият данъчен служител - свид. М. „не се сеща“ подсъдимият да е диктувал на свид. Т. съдържанието на протокола или да му е казвал, че трябва да напише нещо, защото ако не го напише ще стане лошо. Според свид. Д.Д. никой не е казвал какво да се запише в протокола; подсъдимият не е казвал какво трябва да бъде съдържанието на протокола, който се съставял в момента. Свидетелите Д.Г. и И. Ненов са категорични, че подсъдимият не е диктувал съдържанието на протокола, не е казвал на данъчните служители какво да пишат в него.  Свид. Д.Г. твърди, че не е чул към абсолютно никого да има някакви заплахи. Свид. М.Г. твърди, че била 10-15 минути в присъствието на подсъдимия в търговския обект и през това време той не е отправял никакви обиди и закани  към никого, не била видяла той да се държи лошо с проверяващите. 

При проведените очни ставки свид. Т. заяви, че подсъдимият му е казал, че ако напишел „нещо, което няма да му хареса” щяло да стане лошо, но не бил казвал какво ще бъде това лошо и за кого; не му е диктувал „дума по дума“ протокола, но със сигурност се доближавал до масата и му казвал  да  внимава какво пише, да пише каквото знае и той го възприел като заплаха. Свид. Д.Д. заяви, че не е чувал посочените от свид. Т. думи и че подсъдимият не е отправял заплахи, обиди, закани към никой от присъстващите данъчни служители по време на проверката в търговския обект; нито е диктувал, нито се е доближавал до някой от данъчните служители от Бургас. Свид. Т. възприел отправени заплахи към семейството на свид. Т., но не може да каже какви точно. Изоставя версията от показанията си, че колегата му съставил протокола под диктовка на подсъдимия и прави уточнение, че подсъдимият диктувал частта от протокола, която се отнасяла до това дали е работел търговският обект и дали се продават закуски, но е категоричен, че когато се пишел протокола, „Господин М. не е бил до никой от нас. Беше зад витрината”. Свид. Б. няма спомен подсъдимият да е диктувал съдържанието на протокола и доколкото си спомня  подсъдимият не се е доближавал до никой от двамата служители, бил от другата страна на витрината; не му е направило впечатление подсъдимият да е отправял закани и заплахи към някой от присъстващите.

В обобщение от отговорите на въпросите на поставените в очна ставка свидетели се установи, че този, за когото в обвинителния акт се твърди, че е заплашен (свид. Т.) не е разбрал нито в какво се състои заплахата (”какво ще бъде това лошо”), нито „за кого”; според другия данъчен служител – свид. Т., било заплашено семейството на свид. Т., но не може да каже как. Така в противовес на техните неубедителни твърдения са еднозначните отговори на свидетелите Б. и Д.Д., че подсъдимият не е отправял закани и заплахи към никой от присъстващите. Изолирани останаха отговора на свид. Т., че докато пишел, подсъдимият се доближавал до масата, защото останалите трима свидетели (Т., Б. и Д.Д.) са категорични, че той не е доближавал никой от двамата данъчни служители от гр. Бургас, както и отговора на свид. Т., че подсъдимият диктувал част от протокола, тъй като отговорите на свидетелите Т., Б. и Д.Д. са в обратния смисъл.

В обвинителния акт се твърди още, че подс. М. не си тръгвал, след като многократно заявил какъв трябва да е резултатът от проверката; че агресивното му поведение, изразяващо се в грубо обръщение към всички, размахване на ръце и агресивна позиция на тялото, наред с чакащите отвън две физически силни лица, с които е дошъл, изплашили свид. Т., който бил силно уплашен, че подсъдимият ще го нападне на място, ако не напише протокол съобразно искането му, че обектът не работи и притеснявайки се от реакцията на подсъдимия, който ставал все по - нервен, енергичен и настоятелен, свид. Т. решил да се подчини и да запише в протокола неверните обстоятелства, че обектът не работи и не са констатирани нарушения. От събраните доказателства обаче не се установи, подсъдимият да е заявявал какъв трябва да е резултатът от проверката. Установи се, че след влизането му в обекта на висок тон той попитал каква проверка се извършва, твърдял, че тя е целенасочена и задавал въпроси – кой е изпратил проверяващите, какво е нарушението, попитал полицаите работи ли обекта и те отговорили отрицателно (в този смисъл са показанията на свидетелите Б., Д.Д., М., М.Г., Д.Г., И. Ненов, Димиър Г., обясненията на подсъдимия). Действително никой от присъстващите в баничарницата свидетели не казва, че когато са влезли в обекта, там е имало закуски. Свидетелите Т. и Т. твърдят, че още докато чакали да дойдат полицаите, момичетата вътре в обекта започнали да събират закуските и да затварят, но в подкрепа на техните твърдения липсват доказателства, тъй като на досъдебното производство не са положени усилия за събирането им, а към момента на провеждане на съдебното следствие по настоящото дело вече не могат да бъдат събрани. В този смисъл основателни са доводите на защитата, че на досъдебното производство е следвало да бъде извършен оглед, за да се установи дали фурната е била повредена същия ден с оглед проверка на твърденията на упълномощеното лице; да се изиска справка от съответното енергоразпределително дружество дали на инкриминираната дата е консумирана електроенергия в търговския обект. Т.е. съдържанието на съставения протокол е отговаряло на това, което твърдят че са видели присъстващите свидетели (с изключение на свид. Т. и Т.) при съставянето му – че в търговския обект към момента на проверката не е установено извършването на търговска дейност. Не се доказа агресивно поведение на подсъдимия изразяващо се в „размахване на ръце и агресивна позиция на тялото”, чакащи „отвън две физически силни лица” (пред обекта е бил само свид. Ж. С.), „реакцията на подсъдимия, който ставал все по - нервен, енергичен и настоятелен”, които да са изплашили свид. Т., че подсъдимият ще го нападне на място, ако не напише протокол съобразно искането му, че обектът не работи. Видно от показанията на свид. Б. в „първата част на проверката” подсъдимият разговарял на висок глас, с раздразнение, но обиди и заплахи не бил отправял към никой от присъстващите, а когато се върнал в обекта след излизането му със свид. Д.Д., подсъдимият вече бил „абсолютно спокоен” и започнала „втората част на проверката”. Самият свид. Т. твърди в показанията си, че към него „подсъдимият не е отправял жестове” и както беше посочено по – горе, не споменава да е заемал „агресивна позиция на тялото”, а само че „е гледал със свиреп поглед”, но последното твърдение не е включено в обстоятелствата по обвинението и е ирелевантно. В същото време свид. Т. твърди, че е написал това, което е отразено в протокола, защото се страхувал „от някаква саморазправа от страна на господин М. и на неговите придружители” и това се дължало на цялостното му държане и бездействието на присъстващите полицаи, като доуточнява впоследствие, че се почувствал застрашен от физическа разправа, ако напишел това, което е било.  В цитираните по – горе  решения, с които са отменени заповедите за уволнение на свидетелите Б. и Д.Д., съдебните състави на Върховния административен съд,  освен че са приели че заповедите са незаконосъобразни, тъй като не били установени извършени от двамата полицейски служители нарушения по т. 19 и т. 85 на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, са посочили за „смехотворни” твърденията на данъчните служители, „че са изготвили документи с невярно съдържание, тъй като вече били изплашени от М., който ги гледал заплашително и проявил вербална агресия”. Безспорно, както твърди прокурорът, преценката на съдиите от ВАС за твърденията на данъчните служители не обвързва настоящия съдебен състав, за който обаче няма пречка въз основа на събраните доказателства да стигне до същия извод. Само че съдът не прецени твърденията на свид. Т. за „смехотворни”, а ги прецени като абсурдни – свид. Т., извършващ проверка като орган по приходите, през деня, на оживено място – Общински пазар, в централната част на гр. Сливен, в присъствието на двама полицаи, на друг свой колега, на пълномощника на ЕТ, стопанисващ търговския обект и на неговия баща, както и в присъствието макар и не през цялото време на свидетелите М. и Г., да състави документ с невярно съдържание, твърдейки че се страхувал от физическа саморазправа от страна на подс. М. и неговите придружители – в случая свидетелите И. Ненов и Ж. С. (за които не е доказано да имат някаква връзка с процесния търговски обект, освен че подсъдимият е бил клиент на баничарницата) и то само защото подсъдимият гледал със свиреп поглед и го попитал дали диша спокойно. Вече беше посочено, че свид. Т. отрича лично към него подсъдимият да е казвал друго като заплаха, да е отправял жестове и обиди, а твърди, че когато подсъдимият дошъл в обекта, „вече започнал да се чуди какво да прави“, т.е. още преди подсъдимия да каже или направи нещо в обекта. Видно от показанията на свид. М., той е правил проверки на други търговски обекти, където е идвал подсъдимият, но не е имал проблеми; съставял бил протоколи за проверки на търговски обекти, „които  държи А.М.” и при тези проверки той не бил агресивен. Свид. Д.Г. свидетелства, че след този случай, през м.03.2018г. били извършени проверки в обекти на подсъдимия и не бил информиран за възникнали инциденти. От своя страна, както твърди самият свид. Т., преди конкретния случай е работил като данъчен инспектор от две години  и е попълвал много протоколи. И той и свид. Т. са разполагали с телефони и не са били лишени от възможността да ги използват, вкл. при необходимост и да се обадят на тел. 112 (както е постъпил техния колега свид. М., изпадайки при друг случай в гр. Бургас в подобна ситуация, за която разказва в показанията си), а не да комуникират само със свид. Д.Г., очаквайки да им осигури допълнителна полицейска подкрепа, въпреки че както твърди той, свидетелите Т. и Т. тогава не са му казвали да има проблеми с проверката. Свид. Д.Г. също преценя твърденията като абсурдни и твърди, че „при двайсет и колко години практика, не съм предполагал, че в присъствието на двама полицаи, в центъра на гр. Сливен, на обяд, при проверка, може да възникне такава конфликтна ситуация, която да не позволи на органите по приходите да си изпълнят задълженията“.    

В съставения протокол свид. Т. записал като констатация, че обектът е запечатан до 05.02.2018г. като стикерът за запечатване е бил поставен на входната врата на обекта, а свид. Д.Г. влязъл през служебния му вход, за да вземе продукти с изтичащ срок на годност и по негови думи заведението не е работело и не е извършвало дейност.  Свид. Т. твърди от една страна, че бил притеснен докато съставял протокола, че на моменти дори спирал да пише, а от друга - че протоколът бил изписан с обичайния му почерк. Предвид последното изявление на свид. Т., че това е обичайният му почерк съдът прецени, че не е необходимо назначаване на експертиза за установяване на този безпротиворечив факт и не счита, че е допуснал процесуално нарушение отказвайки да назначи поисканите от защитата съдебно – графическа или почеркова експертизи, които да установят дали има разлика или очевидни смущения в почерка на свидетеля преди и след процесното събитие. След като това е обичайният му почерк, свид. Т. не е бил притеснен докато съставя протокола. Само свид. Т. твърди обратното -  че колегата му съставил „този протокол от страх“, и си личало, защото целият треперел, но неговите показания не намират подкрепа в останалия доказателствен материал.  Според свид. М., докато течала проверката, свид. Т. не му бил казвал, че е притеснен, че не може да си направи протокола, а му казал това едва когато му се обадил по телефона към 18:00 часа, когато проверката била приключила. При телефонните обаждания свид. Т. не е казвал на свид. Д.Г., че е притеснен. Според свид. М.Г. данъчните служители не изглеждали притеснени, а според свид. Д.Г. данъчният служител, който пишел бил спокоен, по принцип и двамата  били спокойни. Свид. Д.Г. не е видял проверяващите да са видимо притеснени.  Свид. И. Ненов не е забелязал данъчните служители да са били притеснени или уплашени. Свид. Б. твърди,  че през цялото време е бил с гръб към данъчния служител, който пишел протокола и не може да прецени как се е чувствал той, а свид. Д.Д. - че данъчните служители не са казвали да са били под натиск.

Видно от показанията на свидетелите Т., Б., Д.Д., Д.Г. и прочетените показания на свид. Т. от досъдебното производство, като съставил протокола, свид. Т. го прочел на глас. След това протоколът бил подписан от свидетелите Т., Т., Б. и Д.Г.. Според свидетелите Б. и Д.Г. съдържанието на протокола било вярно и затова те го подписали. Тъй като свидетелите И. Ненов и Д.Г. не се сещат дали някой от  данъчните служители е чел протокол, съдът не кредитира показанията им в тази им част. Безспорно е, че свид. Д.Г. написал обяснения защо е бил в обекта на инкриминираната дата – за да вземе продукти с изтичащ срок на годност и тези обяснения са приложени към протокола, респ. към доказателствения материал по делото.

Съдът при обективно и пълно анализиране на приложената по делото доказателствена съвкупност, не установи точния момент, в който си е тръгнал подсъдимият, кога са написани обясненията от упълномощеното лице и дали някой е казал на свид. Д.Г. какво да бъде тяхното съдържание. Показанията на присъствалите в обекта свидетели и обясненията на подсъдимия са в смисъл, че последният си е тръгнал преди данъчните служители и полицаите да напуснат търговския обект, но са противоречиви в частта дали това  е станало преди прочитането на съставения протокол и подписването му или след това. В показанията си свид. Т. твърди, че подсъдимият си тръгнал веднага след като прочел протокола. Свид. Б.  твърди, че той, колегата му и двамата данъчни служители излезли заедно от търговския обект, а подсъдимият бил тръгнал преди тях, но не е сигурен дали преди изчитането на протокола или след това. В общи линии това е твърдял свид. Б. и на досъдебното производство, видно от прочетените в тази част негови показания: „Не мога да си спомня М. в кой момент си тръгна, но не остана до края на проверката”. Според свид. Д.Д., подсъдимият си тръгнал след като бил съставен протокола и преди упълномощеното лице да напише обяснението. Показанията на свидетелите Д.Г., И. Ненов  и Ж. С. са в смисъл, че подсъдимият е тръгнал преди са приключи проверката. Свид. Д.Г. твърди, че след като протоколът бил прочетен от този, който го написал той го подписал, а когато се подписал, подсъдимият си бил тръгнал и не се сещал дали той е чул съдържанието на протокола, когато данъчния инспектор го прочел. За разлика от казаното на досъдебното производство, че след съставянето на протокола „М. и хората му си тръгнаха”, пред съда свид. Т. заяви че, тъй като колегата му написал протокола под диктовката на подсъдимия, после нямало нужда да се чете и че са тръгнали с колегата си и двамата полицаи, но според него, когато те тръгвали, подсъдимият бил вътре в обекта.  Освен че свид. Т. твърди, че е вярно това, което е записано в прочетената част от показанията от досъдебното производство, съдът също не даде вяра на показанията му в коментираната част, дадени пред съда, тъй като  противоречат на коментираните показания на останалите свидетели и на обясненията на  подсъдимия, който заявява, че когато си тръгнал, данъчните служители били останали в обекта.

Свид. Д.Г. твърди, че някой от данъчните служители му казал да напише обяснения защо е влязъл в обекта и какво се е случило, но не се сеща дали ги е написал преди или след прочитането на протокола за проверката. Свид. Д.Г. не знае дали синът му е писал обяснения. Показанията на свид. Т. са противоречиви и неубедителни - първоначално твърди, че след като завършил протокола, лицето Д.Г. написал писмени обяснения какво е правил  в  обекта, а след това твърди, че обясненията би трябвало да са написани преди подписването на протокола, защото били приложени към протокола  и описани в него. При проведената очна ставка със свидетелите Б. и Д.Д., свид. Т. твърди, че изискал обяснения от упълномощеното лице към края на проверката и тъй като обяснението било записано в протокола, това означавало, че преди да напише обяснението, протоколът не е бил приключен. Показанията на свид. Б. също не са убедителни. Според същия свидетел „може би след като бяха изброени парите, още в него момент се поискаха писмени обяснения от пълномощника”, но не се сеща кой точно от данъчните инспектори е поискал писмени обяснения  от упълномощеното лице. При очната ставка твърди, че не си спомня дали обяснението е съставено преди изготвянето на протокола или след изготвянето му, както и че не му е направило впечатление някой да се намесва на упълномощеното лице какво да пише в него. Свид. Т. също няма спомен кога упълномощеното лице е написало обяснения – преди съставянето на протокола или след това. Няма как съдът да кредитира заявеното от него при направената очна ставка, тъй като от една страна  твърди, че не е сигурен за времето, когато е написано обяснението, а от друга - мисли, че подсъдимият тогава бил в търговския обект и диктувал  на упълномощеното лице  какво да напише в обясненията.

Свид. Д.Д. е категоричен, че упълномощеното лице написало обяснението след като подсъдимият вече си бил тръгнал от обекта и подсъдимият не бил диктувал съдържанието на обяснението, но неговите показания в тази им част не кореспондират с никои от коментираните показания на останалите свидетели. Свид. Д.Д. също така твърди, че казал на упълномощеното лице да си напише трите имена, ЕГН адрес и телефон и това станало след като протоколът бил подписан, а след това данъчният служител, който писал протокола си говорил с упълномощеното лице, но не може да каже дали той му е диктувал съдържанието на обяснението. Същото твърди и при проведените очни ставки с двамата данъчни служители, като в очната ставка със свид. Т. уточнява, че обяснението било написано след проведена беседа между упълномощеното лице и свид. Т.. Свид. Д.Г. отрича някой от полицаите да му е казвал че трябва да си напише първо имената, телефона, адреса и ЕГН – то. Никой от разпитаните свидетели не твърди, подсъдимият да е повлиял по някакъв начин върху съдържанието на обясненията на упълномощеното лице.

По делото не се събраха доказателства за материална заинтересованост на подс. М. от проверявания търговски обект.  Свид. Д.Д. твърди, че допуснали подсъдимия в търговския обект, защото казал, че е негов собственик, че инвестирал собствени пари в обекта, но никой друг от присъствалите свидетели не твърди това. Свид. Б. не разполагал с информация кой е собственик на обекта, кой е управителят, такава информация не им била предоставена и от служителите на НАП и затова си помислил, че подсъдимият бил собственик на обекта, без той самият да е твърдял това по време на проверката. Неговите показания кореспондират с обясненията на подсъдимия, че не е казвал на никого от полицаите да има финансово участие  в процесния търговски обект. Според свид. Д.Г. подсъдимият нямал никакво финансово участие в тяхната търговска дейност.

По делото са разпитани и свидетелите И.Н. и М.П.. От техните показанията не се установяват обстоятелства, свързани пряко със случилото се в търговския обект на процесната дата. Двамата свидетели са служители на ТД на НАП – Бургас (старши инспектори по приходите). Свид. Н. е участвал в екипа, извършил проверка в същия търговски обект на 20.01.2018г. преди запечатването му, заедно с колегата си  - свид. В.Т., когато било установено, че в баничарницата се извършват продажби без да се издава касов бон и за което именно нарушение впоследствие на 25.01.2018г. търговският обект е бил временно запечатан от свидетелите М.П. и В.Т.. Тогава, при запечатването свид. П. твърди, че за първи път видял подсъдимия, който се представил за приятел на пълномощника и казал, че работят заедно. Свид. П. си свършил работата, за която бил изпратен и е категоричен, че по време на връчване на заповедта за запечатване на обекта физическа агресия от страна на подсъдимия не е имало, а в проведените разговори не е употребявал думи като заплаха към личността и живота нито на него, нито на семейството му; не е отправял и към колегата му „закани за живота и саморазправа“.

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са приобщените писмени доказателства от досъдебното производство: Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0131316 от 02.02.2018г.л. 9-11 и л. 52-54, т. 1 от ДП; обяснение от упълномощеното лице – л. 12, т. 1 от ДП; протокол за извършена проверка сер. АА, № 0271999 от 25.01.2018г. – л. 23, т. 1 от ДП; протокол сер. АА, № 1159896 / 25.01.2018г. – л. 26, т. 1 от ДП; справка рег. № ДП - 212 / 18 от 12.09.2018г. с  лични данни за подсъдимия, задгранични пътувания,образувани срещу него наказателни производства  и протичането им, наложени ограничения(л. 57 – 70, т. 3 от ДП); справка рег. № ДП-212/18 от 19.12.2018г. за роднински връзки на подсъдимия, регистрации като търговец, съдружник, представител или търговски пълномощник (л. 72 -80, т. 3 от ДП); справка за съдимост на подсъдимия от 14.02.2019г. (л. 87 - 88, т. 3 от ДП); нотариално заверено пълномощно от 24.03.2014г. – л. 32, т. 4 от ДП; Заповед № 696 / 07.04.2016г. за назначаване на Г.Т. – инспектор по приходите, дирекция „Контрол“, отдел „Оперативни проверки“, Заповед № 720 / 20.05.2016г. за преназначаване на същата длъжност и длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност –инспектор по приходите – л. 59-63, т. 4 от ДП; Заповед № 931 / 29.11.2017г. за назначаване на В.Т. – инспектор по приходите, дирекция „Контрол“, отдел „Проверки“, Заповед № 945 / 21.12.2017г. за преназначаването му на длъжност инспектор по приходите дирекция „Контрол“, отдел „Оперативни проверки“ и длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност –инспектор по приходите – л . 64 - 67, т. 4 от ДП; Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ОП – 9 – 0271996 / 23.01.2018г. изд. от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас – л. 71 – 76, т. 4 от ДП; Наказателни постановления,  изд. от директора на ТД на НАП – Бургас за наложени имуществени санкции на ЕТ „В. 1 – В. Н. – гр. Сливен и Заповеди за налагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 186 -  188 от ЗДДС във връзка с извършването на търговска дейност в друг търговски обект – л. 78 - 83, т. 4 от ДП; Справка рег. № ДП – 212 / 18 от 11.07.2018г. за лични данни, документи за самоличност и задгранични пътувания на свидетелите Г.Т. и В.Т.  - л. 86 - 87, т. 4 от ДП; Справка рег. № ДП – 212 / 18 от 19.12.2018г. за лични данни, роднински връзки, регистрации като търговец, съдружник, представител или търговски пълномощник, полицейски и съдебни регистрации и осъждания на свид. Д.Г. – л. 89 – 97, т. 4 от ДП;  опис на паричните средства в касата на процесния търговски обект към момента на започване на проверката – л. 40, т. 2 от ДП; материали от дисциплинарна проверка по ЗМВР на свидетелите Д.Д., Б.Б. и Д.Д. – т. 2 от ДП. При служебната проверка на изброените по-горе писмени доказателства, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото.

 В хода на съдебното следствие съдът приобщи към доказателствения материал като имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и Решение № 7262 / 15.05.2019г. по адм. д. № 12529 / 2018г. на ВАС, V отделение; Решение № 8669 / 10.06.2019г.  по адм. д. № 13079 / 2018г. на ВАС, V отделение; Заповед № 343з -1266 / 18.06.2019г. на Директора на ОД на МВР – Сливен; Заповед № 343з – 1437 / 16.07.2019г. на Директора на ОД на МВР – Сливен; справка за съдимост на свид. Ж. С.; писма от ТД на НАП – Бургас от 20.07.2020г. и от 27.07.2020г. 

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Основен принцип в наказателното право, е че подсъдимият е невинен до доказване на противното. Според чл. 303, ал. 2 от НПК, съдът признава подсъдимият за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В настоящото производство в тежест на прокуратурата беше да докаже, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпленията  по чл. 143, ал. 3, предл. 10, вр.  ал. 1 от НК (в редакцията преди изменението с ДВ бр. 16 / 22.02.2019г.) и по чл. 258, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за които му е повдигнато обвинение, с обвинителния акт - средството, което очертава предмета на разглеждане на делото, като чрез него прокурорът очертава фактическите и правни рамки, по които следва да бъде упражнено правото на защита. Практиката на ВКС последователно поддържа разбирането, че твърденията, залегнали в съдържанието на обвинителния акт определят обема на доказване и правната конструкция на обвинението. Чрез фактологическо отразяване на събитията, които прокурорът счита за относими към предмета на обвинението и чрез описание на действията и поведението на подсъдимия в тях, прокуратурата развива обвинителната си теза, а съдът е длъжен да изследва именно и само тях, за да даде отговор на въпросите по чл. 301 от НПК. Съдът е обвързан само от фактите, предявени с обвинителния акт и в конкретния случай инкриминираните факти за процесната дата – 02.02.2018г. са описани на стр. 2 – 5 включително от обвинителния акт и те очертават предмета на обвиненията срещу подс. М..  Основателни са доводите на защитника на подсъдимия, че в наказателния процес вместо прокурорът да казва, че „вярва”, че е станало така, както пише в обвинителния акт или, че „вярва” на някой от свидетелите, в случая двамата данъчни служители Г.Л.Т. и В.Т.Т., както е в настоящото дело, е трябвало да направи анализ на събраните по надлежния ред доказателства, които подкрепят обвинителната теза. При направеното по – горе съпоставяне на събраните доказателства с фактическите  твърдения в обвинителния акт, съдът не можа да приеме, че двете обвинения против подс. М. са  доказани по несъмнен начин, както изисква разпоредбата на чл.303 от  НПК.

По делото не е спорно, че към 02.02.2018г. свид. Г.Л.Т. е работел като инспектор по приходите в отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП – Бургас. На същата дата свид. Д.Г. устно възложил свидетелите Т. и Т. да извършат проверка в търговски обект, находящ се в гр. Сливен, Общински пазар, стопанисван от ЕТ „В. 1 - В. Н." - гр. Сливен, за да установят, дали в обекта се извършва търговска дейност. По принцип, в зависимост от вида на обекта и предмета на проверката, в обекта екипът извършва контролна покупка и/или пряко наблюдение на обекта за контрол за констатиране спазването от лицата на задължението за издаване на фискален бон за всяка продажба на стока. В случая свид. Д.Г. разпоредил да бъде извършена контролна покупка. Според легалното определение, дадено в §1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., „контролна покупка" е тази, която се извършва от или под контрола и наблюдението на органите на НАП и се документира с протокол за проверка. В хода на съдебните прения представителят на ОП – Сливен твърди, че бил „абсолютно сигурен“, че в процесния търговски обект се продавали закуски, само че тази сигурност трябва де е изведена от доказателствата по делото, а не да почива на голословни твърдения, че „данъчните служители купили закуска“ и по телефона казали на началника си, че „видели“, че се продават закуски. Отделно от изложените по – горе при анализа на доказателствата съображения относно това дали е извършена „контролна  покупка“, чието преповтаряне не е необходимо и в тази част от мотивите, съдът следва да отбележи още, че има разлика между извършването на контролна покупка, каквато се твърди в обвинителния акт, че е извършена от свид. Т. и купуването на закуска, вече не само от него, а от „данъчните служители“, както се твърди в съдебните прения. Закуска може да си купи всяко лице, но контролната покупка може да се извърши само от или под контрола и наблюдението на органите на НАП и задължително се документира с протокол за проверка. Основателни са и възраженията на защитата, че двамата данъчни служители били неподготвени и неснабдени с необходимата документация  за извършването на проверката. Действително свидетелите Т. и Т. не са имали протокол и свид. Д.Г. им казал да изчакат друг техен колега от гр. Сливен да им занесе протокол, тъй като както твърди прокурора, без протокол не можели да влязат на проверка. Само че още преди идването на свид. М., който носел протокол, свид. Т. влязъл в търговския обект с изпратените на място за съдействие двама полицейски служители, без свид. Т., за когото (както беше посочено и по – горе) знаел, че „не иска да се показва по време на проверката”. Т.е. от събраните доказателства не се доказва твърдението, което прокурора при съдебните прения приема да установено, че данъчните служители влезли с контролната покупка в търговския обект, представили се и поискали да видят касата,  като посочва и час, когато това е станало – около 15:00 часа, когато „абсолютно нормално” било да няма закуски, тъй като продажбата им била приключила, работният ден – също и разчиствали. От събраните доказателства не се установява данъчните служители да са влезли в обекта около 15:00 часа. Според показанията на самия свид. Т., около този час, двамата с колегата му свид. Т. отишли до търговския обект, след това се обадили на свид. Д.Г., след това чакали около 30 минути и след това дошли свидетелите Б. и Д.Д.. В съставения протокол за извършена проверка е посочено, че в 15:10 часа е извършена проверка на процесната баничарница, а не че в този час е започнало съставянето на протокола, както твърди защитата. След анализ на констатираните в хода на проверката факти и обстоятелства, т.е. за резултатите от проверката, органът по приходите изготвя протокол, в който се отразяват извършените действия и установените факти и обстоятелства при проверката.Безспорно доказано е, че когато свидетелите Т., Б. и Д.Д. влезли в баничарницата не е имало закуски, но не е доказано, че това се дължи на факта, че вече са били продадени и че е приключил работния ден.  Както твърди свид. Т. в показанията си: „Друго освен нашите твърдения, че обекта е работил нямаше като доказателства, освен покупката, която съм направил”. За това дали е направена или не контролна покупка съдът изложи подробни съображения, а относно липсата на други доказателства за това, дали обекта е работил са основателни възраженията на защитата, че Прокуратурата е пропуснала да събере достатъчно доказателства (които вече не могат да бъдат събрани от съда), за да установи редица факти и да бъде категорична, че обекта е работил - например не е била изискана справка от енергийния оператор дали в обекта е бил ползван ток на инкриминираната дата; не е бил направен оглед, въпреки твърденията на свидетели, че не е работила фурната, т.е. не е имало уред, на който да се приготвят закуски.  От наличните доказателства може да се направи единствено извода, че е „абсолютно нормално“ в обекта да не е имало закуски, не защото са били продадени, а защото той е бил запечатан и при запечатването данъчно задълженото лице се лишава от право да упражнява дейност в обекта. Колкото до твърдението, че в  около 15:00 часа вече е бил приключил работния ден, видно от съставения протокол за проверка, по принцип работното време на търговския обект е от 06:00 часа до 18:00 часа, но при запечатан търговски обект няма „работен ден“. Въпреки това, Прокурорът поддържа тезата си, че закусвалнята е работела, намерената сума в чекмеджето на касата  - 26 лв. били дребни суми, необходими за връщане при закупуване на стоки, а истинският оборот бил прибран и в момента, когато всичко било описано, управителят казал на служителката да не подписва нищо, а малко  по - късно се появил подсъдимият със свидетелите Ненов и С. и бащата на управителя. От събраните доказателства не се установи в обекта да е имало друга сума освен изброените общо 25,62 лв. на монети и една банкнота, описани в съставения опис на паричните средства. Последният е останал неподписан от лицето, което го е съставило – свид. М.Г., но не е доказано твърдението, че управителят й е казал да не го подписва. Никой от разпитаните свидетели не твърди това. Единствено свид. М., който е бил в отпуск и на който свид. Д.Г. не е давал указания „да стои в обекта по време на проверката“, но въпреки това той дори взел участие, като помогнал на свид. Г. при съставянето на описа, твърди че бащата на управителя (а не управителя) й казал да не го подписва. Същата свидетелка не е разпитвана на досъдебното производство, а поради изминалия значителен период от време от инкриминираната дата до разпита й пред съда на 17.07.2020г. е логично оправданието й, че не си спомня защо липсва нейния подпис на описа.

Безспорно е пристигането на подс. М.  в търговския обект и това което следва да бъде изяснено по делото е дали от събраните  доказателства се установява той да е извършил посочените в обвинителния акт действия и ако ги е извършил, дали те покриват съставите на двете престъпления, за които са му повдигнати обвинения, а не да се изясни въобще имало ли е „по някакъв начин“ принуда, в какво се изразявала тя и повлияла ли е на данъчния служител конкретно като физическо лице и на двамата като проверяващ екип на НАП и по каква причина подсъдимият се е появил там. Действителните рамки на обвинението се определят от обстоятелствена част на обвинителния акт, а не от правната квалификация, която е дадена в диспозитива.

 Отговорът, който дава подсъдимият за присъствието си в търговския обект е, че бил там в качеството си на възмутен гражданин.  Това, което се установи по делото е, че той е бил клиент на баничарницата и се е познавал със свид. Д.Г., баща на упълномощеното лице. Не са подкрепени с никакви доказателства твърденията на прокурора, че подсъдимият имал за ангажимент и задача да охранява баничарницата, както и други обекти в пазара, а освен това, още в обвинителния акт е приел, че не са събрани категорични доказателства за пряка материална заинтересованост на подсъдимия като прикрит собственик на обекта, упражняващ търговска дейност под чуждо име.

В хода на съдебните прения прокурорът заяви общо, че „вярва“ на данъчните служители относно поведението на подсъдимия – че било агресивно, „вербално“, ходел напред – назад, гледал лошо, мърдал рамена, показвал сила, употребил псувни, закани, приказки „ще ти счупя кокалите“, „дишаш ли спокойно“, с което целял да уплаши данъчните служители и да окаже влияние, но не посочи конкретно на кои от тях вярва, тъй като и разпитаните свидетели П. и Н. са данъчни служители, но не свидетелстват за случилото се на инкриминираната дата, а както вече беше посочено, показанията на свидетелите Т., Т. и М. не са последователни, налице са противоречия както в показанията на всеки от тях поотделно, така и съпоставени помежду им и с показанията на другия данъчен служител – свид. Д.Г.. От събраните доказателства не се установиха и твърденията на прокурора, че след това започнало писането на протокола и според единия данъчен служител подсъдимият диктувал какво да се пише в протокола, а според другия – „стоял на главата му” да види какво е написал, но докато не било прочетено написаното в протокола, подсъдимият не си тръгнал. Напротив, обсъждайки по – горе целия доказателствен материал, а не само посочените части от изречения от показанията на свидетелите Т. и Т., съдът не установи кога точно си е тръгнал подсъдимият, но установи безспорно, че писането на протокола е започнало преди идването на подсъдимия в търговския обект. Установи също така, че подсъдимият нито е диктувал съдържанието на протокола, нито е преминавал в частта от обекта, където са били свидетелите Т. и Т.. Събраните по делото доказателства не позволяват да бъдат възприети и твърденията на прокурора, че свидетелите Т. и Т., „тия две малки хлапета” били уплашени, тъй като полицаите мълчали и не правели нищо, подсъдимият псувал и се заканвал и попитал „хлапака” Т. „дишаш ли добре“, като същевременно се „репчел” в тясното пространство и това му повлияло да изготви един констативен протокол, в който пишело, че продажба няма, а другият служител бил същия и към него били „приказките”:  „пак ли си тука, ще ти счупя кокалите”. Съдът няма да коментира доколко е уместно органи по приходите, които са изпълнявани службата и функциите си, и значимостта на това обстоятелство е въведена като квалифициращ признак на престъплението принуда, да бъдат наричани „хлапета“ и „хлапаци” от представителя на  държавното обвинение.

За разлика от подсъдимия, който няма задължение в процеса да доказва своята невинност, във връзка с обвинението по чл. 143, ал. 3, предл. 10, вр.  ал. 1 от НК (в редакцията преди изменението с ДВ бр. 16 / 22.02.2019г.), представителят на обвинението следваше да докаже твърдението си, че на инкриминираната дата, в гр. Сливен подс. М. принудил Г.Л.Т. - инспектор по приходите, отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП – Бургас да извърши нещо противно на волята му - да впише в протокол № 0131316/02.02.2018г. за извършена проверка на търговски обект, находящ се в гр. Сливен, Общински пазар, стопанисван от ЕТ „В. 1 - В. Н." - гр. Сливен, неверни обстоятелства, а именно, че проверяваният обект не работи и не извършва дейност в момента на проверката, като е употребил за това заплашване, изразяващо се в отправени към него заканителни реплики и жестове за физическа саморазправа, като принудата е упражнена по отношение на орган по приходите при изпълнение на службата и функциите му.

Безпротиворечиво е застъпеното в практиката и доктрината становище, че с инкриминиране на престъплението по чл. 143, ал.1 от НК се защитават обществените отношения свързани с правото на формиране на свободна воля на пострадалия за определено поведение. Не е спорно също, че същността на принудата се изразява в противоправно въздействие от страна на дееца, което мотивира пострадалия да извърши, пропусне или претърпи нещо противно на волята си. Въздействието от дееца, което е от значение за наказателната отговорност, следва да се е изразило в някой или във всички методи изчерпателно посочени в теста на чл. 143, ал.1 от НК -"насилие, злоупотреба с власт или заплашване". Принудата е резултатно престъпление - довършено е не с упражняването на физическо или психическо въздействие, а е необходимо то да е довело обективно до посочените по-горе последици, в които се изразява и нарушаването на свободата на жертвата на избрано от нея поведение. А за да е налице квалифицираният признак по ал. 3, пр. 10 на чл. 143 от НК (в редакцията преди изменението с ДВ бр. 16 / 22.02.2019г.), принудата трябва да е упражнена по отношение на орган по приходите при или по повод изпълнение на службата или функцията му.

В конкретния случай обвинението е за принуда, осъществена чрез заплашване, като в разпоредбата на  чл. 198, ал. 2 НК е посочено, че „под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъстващо лице“. Т.е. по принцип, за да е налице заплашване в посочения смисъл на закона, заплашеното лице или друго присъстващо лице трябва да е застрашено с непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота им. В конкретния случай формулираното обвинение е за заплашване, изразяващо се отправени само към свид. Т. „заканителни реплики и жестове за физическа саморазправа“, а не и към другия присъстващ данъчен служител – свид. Т., поради което извън обхвата на обвинението са твърденията в обстоятелствената част на обвинителния акт за отправени към свид. Т. псувни и закана: „Аз казах ли ти на тебе, че ако дойдеш още веднъж ще ти натроша кокалите!“, „което било възприето от свид. Т. и допълнително го уплашило“. Съдът вече коментира подробно доколко възприема за доказани   твърдения в обвинителния акт, за осъщественото по отношение на свид. Т. заплашване като тук отново ще повтори само  заявеното от самия свид. Т., че „към мен подсъдимият не е отправял жестове“, „конкретно към мен А.М. не е отправял обиди. Единствено, това което казах, че ми е казал е дали дишам спокойно, защото той дишал много спокойно, това го почувствах като някаква заплаха, в смисъл че не трябва да се чувствам спокоен. Друго на мен лично като заплаха освен това не ми е казвал. Няма как с думи да опиша , че господин М. е влязъл в обекта  и е гледал със свиреп поглед“, а при проведените очни ставки с двамата полицейски служители допълва, че „на мен специално каза,че ако напиша нещо, което няма да му хареса, ще стане лошо. Не е казвал какво ще бъде това лошо и за кого“, с допълнението, че по принцип, посоченият в обвинителния акт като зададен от подс. М. въпрос: „Как си … как е дишането… добре ли дишаш?!“ (освен посоченото по – горе, че не е безспорно доказано, че такъв въпрос е зададен), не съдържа заплаха и това, че свид. Т. го е възприел като заплаха е ирелевантно, тъй като в противен случай би означавало, в причинно следствения процес да се включат и субективните  мисли  и изживявания на субекта, върху който се твърди, че е упражнен натиск, което е недопустимо. Относно това, че „подсъдимият гледал със свиреп поглед“, съдебната практика е еднопосочна и в разбирането, че субективните възприятия на пострадалия за естеството на визуалния контакт с подсъдимия  не могат да обосноват обективното му застрашаване.

Както беше посочено, според законовото изискване, застрашаването с непосредствено противоправно деяние трябва да е насочено към заплашения или друго присъстващо лице, поради което и твърдението че „ще стане лошо“ без да е конкретизирано какво точно и за кого, не попада в обхвата на заплашването по смисъла на чл. 198, ал. 2 от НК.

Поради изложените съображения, както инкриминираното в обвинителния акт, така и действително установено по делото поведение на подс. М. е несъставомерно за квалифицирането му като участие в осъществена спрямо пострадалия Т. принуда, тъй като му липсва застрашаващата насоченост по смисъла на  чл. 198, ал.2 от НК.

Относно съставомерните признаци на обвинението по чл. 258 ал. 2 предл. 2 вр. ал. 1 от НК, това, което безспорно се установи по делото е, че към инкриминираната дата – 02.02.2018г. свидетелите Г.Л.Т. и В.Т.Т. като инспектори по приходите в отдел „Оперативни проверки“ в ТД на НАП – Бургас притежават качеството "орган по приходите". Това обстоятелство е станало известно на подсъдимия, който безспорно се установи, че е отишъл в търговския обект, когато свид. Т. е съставял процесния протокол за извършена проверка сер. АА, № 0131316 / 02.02.2018г. По – горе подробно беше коментирано как е възложена проверката, какво е трябвало да проверят свидетелите Т. и Т., разполагали ли са с необходимите бланки на документи, които трябва да се съставят за извършената проверка, тъй като за констатираните факти и обстоятелства задължително се съставя протокол на бланка, която има серия и номер и се предоставя и води на отчет на данъчните служители. В случая възложената от свид. Д.Г. проверка е трябвало да се осъществи чрез извършване на контролна покупка от свидетелите Т. и Т.. Както е посочено и в заглавието на протокола той е „за извършена проверка“, а не за извършваща се такава, т.е. в него се отразяват вече установените при проверката факти и обстоятелства, и към момента, когато данъчните служители са били влезли в обекта, било е започнало съставянето на протокола и е дошъл подсъдимия, няма как той да попречи на извършването на проверката относно спазването на наложената принудителна административна мярка запечатване на процесния търговски обект. Още повече, не е спорно обстоятелството, че към този момент в търговския обект не е имало никакви закуски и обективно не е можело да бъде извършена контролна покупка, респ. възложената проверка чрез „контролна покупка“, а не поради твърдяното в обвинителния акт заплашване от подсъдимия чрез отправяне на закани за физическа саморазправа, за което липсват категорични доказателства.

Поради недоказаността на посочените съставомерни признаци от обективна страна за двете престъпления, за които на подс. М. е повдигнато обвинение, следва, че същите не са осъществени от него и от субективна страна.

Основавайки се на събраните по делото доказателства и на установените въз основа на тях факти по делото, съдът намери, че поведението на подс. М. не е съставомерно по чл. 143, ал. 3, предл. 10, вр. ал. 1 от НК (в редакцията преди изменението  с ДВ бр. 16 / 22.02.2019г.) и по чл. 258, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1 от НК, нито покрива състава на престъпление по друг текст от НК, поради което постанови  присъдата си, с която го призна за невиновен да е извършил вменените му с обвинителния акт две престъпления и го оправда по повдигнатите обвинения.

По делото няма направени разноски.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Мотивите са изготвени на 05.02.2021г.

 

 

                                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: