Присъда по дело №4907/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 131
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 5 януари 2022 г.)
Съдия: Радостина Методиева
Дело: 20213110204907
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 131
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
СъдебниРумяна Василева Браткова
заседатели:Теменужка Костадинова
Данаилова
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
и прокурора Атанас Костадинов Христов (РП-Варна)
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Наказателно дело от
общ характер № 20213110204907 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ В. КР. СТ. – роден на 08.02.1989 година в град Варна,
живущ в град Варна, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи,
осъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 23.03.2021 година в град Варна, в условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи: 1 брой мобилен телефон марка Huawei Р Smart cross 2021 2Х със сер.№
867229051256813 на стойност 301,00 лева, 1 брой Huawei Р Smart cross 2021 2Х със сер.
№ 867229051766605 на стойност 315,00 лев, 1 брой Huawei Р Smart cross 2021 2Х с
неустановен сериен номер, 1 брой мобилен телефон марка Iphone SE silver 16GB със
сер.№ 356610080351113 на стойност 245,00 лева,1 брой мобилен телефон марка Xsiomi
Redmi Note 8 със сер.№ 865242048985206/98 на стойност 170,00лева, 1 брой мобилен
телефон марка Samsung J3 gold със сер.№35182110930283/01 на стойност 155,00 лева, 1
брой мобилен телефон марка НТС Desire 828 със сер.№357254070517836 на стойност
235,00 лева, 1 брой мобилен телефон марка Samsung J5 /2016/ със сер.№
357655081572125/01 на стойност 190,00 лева и 1 брой мобилен телефон марка Samsung
S5 със сер.№359877066350578/02 на стойност 160,00 лева, всички на обща стойност
1
2079,00 лева, от владението и собственост на ЕВГ. П. ЯН., без негово съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1
т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.“А“ и чл.58А ал.1, вр. чл.54 от НК му НАЛАГА
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА.
На основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимия В. КР. СТ.
най-тежкото от така наложеното му наказание и наказанието наложено му със съдебен
акт постановен от РС – Варна по НОХД № 3977/2021 година, а именно ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което да бъде
изтърпяно при първоначален СТРОГ затворнически режим.

На основание чл.25 ал.2 от НК ЗАЧИТА изтърпяната до момента част от
наказанието „Лишаване от свобода“ по присъдите включени в групата.

Приложените като ВД по делото на л.69, л.71 и л.75 от Досъдебното производство
СД да останат по кориците на делото.

На основание чл.189 ал.3 от НПК осъжда подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в размер на 78.00 лева в полза на държавата по сметка на ОД на МВР –
Варна

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд - Варна в 15 дневен
срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 4907 ПО ОПИСА ЗА 2021 ГОДИНА
НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

ВРС е внесен обвинителен акт № 856 от административния ръководител
- районен прокурор на ВРП, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия В. КР. СТ. с оглед извършено от него
престъпление от общ характер наказуемо по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1
от НК за това, че на 23.03.2021г. в гр.Варна, в условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи:1бр мобилен телефон марка Huawei Р Smart cross
2021 2Х със сер. №867229051256813 на стойност 301лв., 1бр. Huawei Р Smart
cross 2021 2Х със сер. № 867229051766605 на стойност 315лв., 1бр. Huawei Р
Smart cross 2021 2Х с неустановен сериен номер, 1бр. мобилен телефон марка
Iphone SE silver 16GB със сер. № 356610080351113 на стойност 245лв.,1бр.
мобилен телефон марка Xsiomi Redmi Note 8 със сер. № 865242048985206/98
на стойност 170лв., 1бр. мобилен телефон марка Samsung J3 gold със сер.
№35182110930283/01 на стойност 155лв., 1бр. мобилен телефон марка НТС
Desire 828 със сер. № 357254070517836 на стойност 235лв., 1бр. мобилен
телефон марка Samsung J5 /2016/ със сер.№ 357655081572125/01 на стойност
190лв. и 1бр. мобилен телефон марка Samsung S5 със сер. №
359877066350578/02 на стойност 160лв., всички на обща стойност 2079лв., от
владението и собственост на ЕВГ. П. ЯН., без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои.
Съдебното следствие е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл.
373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа обвинението и
счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението за
което е предаден на съд като предлага да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на минималния, което след редукцията по чл.
58а от НК да бъде в размер на една година и четири месеца, при първоначален
строг режим. Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски.
В пледоарията си по съществото на делото защитникът на подсъдимия
се солидаризира със становището на прокурора досежно доказаността на
обвинението но отправя исакне за налагане на наказание в хипотезата на
чл.55 от НК като акцентра на наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Подсъдимият признава изцяло фактическите констатации изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а в дадената му последна дума
заявява, че съжалява за извършеното престъпление и искрено се разкайва.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс. В. КР. СТ. бил наркозависим. Същият не работел и си набавял
средства за препитание и закупуване на наркотици, като извършва кражби.
На 23.03.2021г. през нощта подс. С. излязъл от дома си и тръгнал към
„Колхозния пазар" в гр.Варна с намерението да извърши кражба. Стигйки до
пазара подсъдимият минал покрай редовете с магазини за телефони, но с вход
към блоковете. Видял, че на магазина на св. ЕВГ. П. ЯН. външната щора е
повдигната на около метър над земята и решил да влезе в него. Приближил се
до магазина и видял, че вътрешната врата, която била от стъклопакет, също е
отворена на около 60 см. навътре към обекта. Подс. С. решил да открадне
вещи от магазина, но решил, че не е облечен подходящо. Същият допускал, че
може би има камери и преценил, че трябва да се облече по друг тачин, така,
че да бъде трудно идентифицирането му. С тази цел подс. С. се върнал в дома
си, облякъл горнище на анцуг с качулка след което отново се върнал при
магазина на св. Я.. Щората и вратата на обекта все още били отворени по
същият начин. Подс. С. повдигнал още малко външната щора и влязъл в
магазина. Там чул лек писклив шум, който оприличил на такъв от аларма. В
магазина било тъмно и подс. С. не виждал добре какво има пред него. Същият
напипал витрини и отворил едната, която била до вратата. От там подс. С.
взел 1бр мобилен телефон марка Huawei Р Smart cross 2021 2Х със сер.
№867229051256813; 1бр. Huawei Р Smart cross 2021 2Х със
сер№867229051766605; 1бр. Huawei Р Smart cross 2021 2Х с неустановен
сериен номер; 1бр. мобилен телефон марка Iphone SE silver 16GB със сер.
№356610080351113; 1бр. мобилен телефон марка Xsiomi Redmi Note 8 със
сер.№865242048985206/98; 1бр. мобилен телефон марка Samsung J3 gold със
сер.№35182110930283/01; 1бр. мобилен телефон марка НТС Desire 828 със
сер.№357254070517836; 1бр. мобилен телефон марка Samsung J5 /2016/ със
сер.№ 357655081572125/01 и 1бр. Мобилен телефон марка Samsung S5 със
сер.№359877066350578/02, след което бързо излязъл от магазина и се
прибрал в дома си.
Сутринта подс. С. събудил св. Себастиян Димитров Минков, който от
около три месеца живеел на квартира заедно с подсъдимия, майка му и брат
му. Подсъдимият пказал на св.Минков инкриминираните вещи и го попитал,
дали е свободен и дали има познати, при които да го заведе в гр. Стара
Загора, за да заложи телефоните. Свидетеля Минков отговорил
потвърдително.
Така подс. С., брат му и свидетелите Минков и Данаила С.а, с
автомобил управляван от подсъдимия, отишли в гр.Стара Загора, като никой
освен подсъдимия не знаел, какъв е произхода на инкриминираните вещи.
Когато стигнали в гр.Стара Загора, св.Минков завел подсъдимия до
заложна къща собственост на ЕТ„ Христо Дончев" и св. Христо Дончев Х..
Уговорката за залагане на телефони със св.Х. била направена преди това от
2
св.Минков. Когато пристигнали на място, св.Минков представил св.С.а за
майка си, а обв. С. за свой брат. В заложната къща на св. Х., св.Минков
предоставяйки личната си карта, заложил 3бр. телефони - Huawei Р Smart
cross 2021 2Х със сер№867229051766605, Huawei Р Smart cross 2021 2Х със
сер.№867229051256813 и Huawei Р Smart cross 2021 2Х с неустановен сериен
номер. За тях св.Х. им платил сумата от 600 лв. и понеже Минков често
залагал вещи при него, изобщо не се усъмнил в произхода на телефоните.
След това четиримата (подс. С., майка му, брат му и св.Минков) отишли
до магазин „Алана" в гр.Стара Загора, собственост на св. Диньо Динев. Там
на работа бил св. Господин Донев Петков. Подс.С. и св.Минков влезли в
магазина и предложили за продажба и останалите инкриминирани мобилни
телефона отнети от подс.С., а именно: Iphone SE silver 16GB със сер.
№356610080351113, Redmi Note 8 със сер. №865242048985206/98, Samsung S5
със сер. №359877066350578/02, НТС Desire 828 със cepJV»357254070517836,
Samsung J5 /2016/ със сер. № 357655081572125/01.
Св. Петков се обадил на св. Динев. Казал му, че при него е св.Минков,
който твърдял, че го познава и предлага мобилни телефони за продажба.
Динев казал на Петков да попита Минков, дали телефоните не са крадени, да
ги провери, дали работят и да ги вземе, ако всичко е наред. След като св.
Минков заявил, че телефоните са негови стари телефони и затова ги продава,
св.Динев съставил протокол и платил за тях сумата от 300 лева. В
последствие телефоните били продадени в магазина на св. Динев.
С парите получени от разпореждането с инкриминираните вещи, подс.
С. платил наема за квартирата в която живеят.
В последствие в хода на разследването два от инкриминираните тефона
- НТС Desire 828 със сер.№357254070517836 и Huawei Р Smart cross 2021 2Х
със сер№867229051766605 били предадени с протоколи за доброволно
предаване от съответно от свидетелите Веселин Пацовски и Руско Панов и
били върнати на пострадалия.
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното
произвдство общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 2079лв.
Видно от приложената към делото справка за съдимост на подс. С.
преди инкриминираната дата същият е бил многократно осъждан основно за
престъпления против собствеността.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите Е.Я., Себастиян
Минков, Данаила С.а, Диньо Динев, Господин Петков, Веселин Пацовски,
Руско Панов, Христо Х., давани в хода на досъдебното производство,
заключение по назначена СОЕ изготвена от в.л. Стефка Попова, протокол за
оглед на местопроизшествие, заложни билети, протоколи за доброволно
предаване на вещи догови за продажба, разписка, справки от мобилни
оператори, справка за съдимост, ВД, справка от началника на Затвора Варна и
всички останали приложени по делото писмени доказателства, като всички
3
доказателства са непротиворечиви, кореспондират по между си и взаимно се
допълват, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло
с доверие.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия В.С., тъй като
същите напълно кореспондират с останалия събран доказателствен материал
– показанията на свидетелите Я., Минков, С.а .
Съдът изцяло кредитира и показанията на св. Евг.Я., тъй като същите са
непротиворечиви, последователни, допълват се и кореспондират с останалите
събрани по делото писмени доказатества и гласни такива.
Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство СОЕ, като компетентно и безпристрастно, като освен това
кредитира и всички веществени материали, и писмени такива приобщени към
доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и
съответстват на установената фактическа обстановка.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод
за подкрепеност на направените признания от валидно събрани
доказателства в хода на досъдебното производство.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в това число и такава
със задължителен характер (ТР № 1 от 06.04.2009год. по т.д. № 1/2009 год. на
ОСНК на ВКС, т. 4) при разглеждане на делото по реда на глава 27-ма от
НПК в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, е необходимо и достатъчно по
делото да са надлежно събрани доказателства, които, заедно с направеното
самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни
и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени факти.
В случая самопризнанието на подсъдимия (които са първичен източник
на доказателствена информация и пряко възпроизвеждат факта на деянието)
се подкрепя изцяло от показанията на св. Евг.Я. относно времето, мястото на
извършване на деянието, както и предмета на престъплението, от протокола
за оглед на местопроизшествие, както и от показанията на св. Минков,
заложни билети и договори досежно разпореждането с предмета на
престъплението.
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:
Подсъдимият В. КР. СТ. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление наказуемо по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1
от НК за това, че на23.03.2021г. в гр.Варна, в условията на опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи:1бр мобилен телефон марка Huawei Р Smart cross
2021 2Х със сер. №867229051256813 на стойност 301лв., 1бр. Huawei Р Smart
cross 2021 2Х със сер. № 867229051766605 на стойност 315лв., 1бр. Huawei Р
Smart cross 2021 2Х с неустановен сериен номер, 1бр. мобилен телефон марка
Iphone SE silver 16GB със сер. № 356610080351113 на стойност 245лв.,1бр.
мобилен телефон марка Xsiomi Redmi Note 8 със сер. № 865242048985206/98
4
на стойност 170лв., 1бр. мобилен телефон марка Samsung J3 gold със сер.
№35182110930283/01 на стойност 155лв., 1бр. мобилен телефон марка НТС
Desire 828 със сер. № 357254070517836 на стойност 235лв., 1бр. мобилен
телефон марка Samsung J5 /2016/ със сер.№ 357655081572125/01 на стойност
190лв. и 1бр. мобилен телефон марка Samsung S5 със сер. №
359877066350578/02 на стойност 160лв., всички на обща стойност 2079лв., от
владението и собственост на ЕВГ. П. ЯН., без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемането на
вещи /мобилни телефони/, което представлява преустановяване на владението
върху тях на досегашния владелец и установяване владението на дееца.
В случая факта на осъществяване на изпълнителното деяние се доказва
по категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия кореспондиращи
изцяло с показанията на св. Я. и протокол за оглед на местопроизшествие,
досежно времето, мястото, начина на извършване на деянието и предмета на
престъплението.
Квалификацията по чл. 196 от НК – „опасен рецидив“ се обуславя от
предходната съдимост на подс. С..
Видно от приложената към делото справка за съдимост и приложенията
към нея преди инкриминирания период подсъдимият е бил многократно
осъждан като от значение за квалификацията опасен рецидив в случая е
осъждането му от РС Разлог по НОХД № 705/2018год. Със съдебният акт
постановен по това дело, влязъл в сила на 25.10.2018год., съдът е одобрил
споразумение с което за престъпление наказуемо по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл.
195, ал.2 вр. ал.1 т.4 от Нк на С. е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца при строг режим.
Наказанието е било изтърпяно на 02.09.2020год. Престъплението
предмет на настоящото наказателно производство е било извършено от подс.
С. на 23.03.2021г., преди изтичане на срока по чл. 30 от НК. Налице е
хипотезата на чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК доколкото е налице едно осъждане за
тежко умишлено престъпление като наложеното наказание е ефективно
лишаване от свобода за срок надвишаващ една година.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасният характер
на престъплението, предвиждал е обществено опасните последици и ги е
искал. Налице е и намерението за своене.
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. С. за
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр.чл. 194, ал. 1 от НК съдът съобрази
обуславящите отговорността обстоятелства и обществената опасност на
деянието и дееца.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие, младата
възраст на подсъдимия, изразеното съжаление и разкаяние за извършеното,
както и неговите самопризнания, които стоят в основата на разкриване на
5
авторството на престъплението. Разкриването на подсъдимия като автор
престъплението се дължи основно на неговото добросъвестно поведение в
хода на д.п. – още при образуване на д.п. при липса на каквито и да било
данни за евентуалния автор на престъплението което се разследва,
подсъдимият е бил разпитван като свидетел като в показанията си сам е
разказал, подробно за извършената кражба в това число какво е взел от къде и
какво е сторил с вещите след това. Едва след тези му показания е започнало
събиране на други доказателства в подкрепа на това негово самопризнание.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
предходната съдимост на С. не влияеща на квалификацията на
престъплението.
При определяне размера на наказанието, което следва да понесе подс.
Колев за това престъпление съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът отчете
високата степен на обществена опасност на както на дееца (многократно
осъждан, кражбата е извършена в условията на опасен рецидив и то шест
месеца след изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода), така
и на деянието и като отчете превес на смекчаващите наказателната
отговорност обстоятелства и най-вече оказаното пълно съдействие на
разследването за разкриване авторството на престъплението прецени, че за
постигане целите на наказанието, на подсъдимия следва да бъде определено
наказание лишаване от свобода в размер към минималния предвиден в
закона, а именно в размер на две. И след като приложи императивната
разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК и нормата на чл. 58а, ал.1 от НК съдът
намали така посоченото по-горе наказание с 1/3 (осем месеца) и наложи на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за една година и четири
месеца.
Съдът счете, че така наложеното на подсъдимия С. наказание е
съответно на извършеното от него престъпление и в пълнота ще постигне
целите на наказанието предвидени в нормата чл. 36 от НК. Това наказание
според настоящия съд, ще удовлетвори на първо място целта на
индивидуалната превенция на наказателната отговорност. Наложеното
наказание лишаване от свобода ще отнеме възможността на подсъдимия да
върши други престъпления и ще го предупреди за сериозността и
последиците на санкцията. Не на последно място, наложеното наказание ще
въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото, като
ще ги провокира от въздържане към подобно престъпно поведение.
Що се касае до отправеното искане от защитата за определяне на
наказание в хипотезата на чл. 55 от НК, то не бе възприето от съда доколкото
нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства бяха констатирани от съда. От друга страна с оглед данните за
личността на подсъдимия и обстоятелствата при които е извършено
престъплението съдът счете, че в случая най-ниското предвидено в закона
наказание не се явява несъразмерно тежко.
6
След като се запозна със справката за съдимост на пос. С. съдът
констатира, че след извършване на престъплението предмет на настоящото
производство, с присъда постановена от РС Варна по НОХД № 3977/2021год.,
влязла в сила на 07.10.2021год., подс. С. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т.4 от
НК като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца.
Като съобрази, че престъплението предмет на настоящото наказателно
производство и престъплението в извършването на което С. е бил признат за
виновен с цитираната по-горе присъда са били извършени от него в условията
на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е
от тях, съдът приложи разпоредбата на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК и
наложи на подс. С. едно общо за съвкупността наказание - най-тежкото от
така наложените му наказания, а именно лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, което наказание постанови за бъде изтърпяно при
първоначален строг затворнически режим в хипотезата на чл. 57, ал.1, т.2, б.
„б“ от ЗИНЗС с оглед наличните по делото данни, че от последното
изтърпяно наказание лишаване от свобода на 02.09.2020. до момента на
извършване на престъплението предмет на настоящото наказателно
производство, не са изтекли повече от 5 години, а и предвид факта, че и към
момента С. търпи наказание лишаване от свобода.
Съдът счете, че така наложеното на подсъдимия С. за съвкупността
наказание в пълнота ще постигне целите на генералната и най-вече на
индивидуалната превенция предвидени в нормата чл. 36 от НК. Прецени, че
изолирането от обществото за посочения период, ще подейства поправително
и възпиращо по отношение на подсъдимия, поради което и прецени, че не се
налага да бъде прилагана нормата на чл.24 от НК.
И като съобрази, че към момента подсъдимия изтърпява наказанието
лишаване от свобода наложено с присъдата на РС Варна по НОХД №
3977/2021год., съдът постанови на основание чл. 25, ал.2 от НК при
изпълнение на наложеното за съвкупността наказание да бъде зачетена
изтърпяната до момента част от наказанието „лишаване от свобода“ по
присъдите включени в групата.
По отношение на приложените като ВД по делото на л. 69, л.71 и л. 75
от д.п. СD съдът постанови да останат по кориците на делото.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото в хода на досъдебното производство разноски за
експертиза в размер на 78лв. като го осъди за заплати посочената по-горе
сума в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Варна.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.


7

РАЙОНЕН СЪДИЯ:



8