Решение по дело №762/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 826
Дата: 16 юни 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20203110200762
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                   826/16.6.2020г.

                         гр. Варна,  16.06.2020 г.

 

 

 

 

 

 

                                      В   ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

 

 

         ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XХХVІІ-и наказателен състав, на трети юни,  две хиляди и двадесета  година  в открито заседание, в следния състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Пл. Караниколов

 

секретар Петранка  Петрова,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 762/2020 година по описа на  Варненския  районен съд, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

 

         ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

 

Производството е образувано по жалба на В.Н.М., ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление на № 19–0819-007304 /16.01.2020 год. на Началник група към ОД МВР – Варна, с-р „ПП“, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложена  глоба  200.00 /двеста/ лв. на основание чл.179, ал.2,  вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.1 и 2  от  ЗДвП.

         В жалбата се сочи, че НП е неправилно, че нарушението не е извършено, поради което се иска неговата отмяна.

 

         Жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с процесуален представител – адв.С., ВАК. Поддържат жалбата. Молят съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

 

          Въззиваемата страна –ОД МВР- Варна, редовно призовани, не изпращат представител. Постъпили са по делото писмени бележки, в които моли съда да потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

 

След преценка на  събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

           На 10.12.2019 год. служители на сектор „Пътна  полиция“  към ОД МВР - Варна  били изпратени по сигнал от ОДЧ  при ОД МВР – Варна за настъпило ПТП на  бул.“Чаталджа“ в посока бул.“Осми приморски полк“, до блок – 67.

 

         Проверяващите съставили АУАН на жалбоподателя, като водач на лек автомобил „Лексус ЛС 460“ с рег.№ В 65-65 НР за това, че в гр.Варна, по бул. “Чаталджа“ до блок – 67 с посока на движение  бул.“Осми приморски полк“, управлявал собствения си лек автомобил „Лексус ЛС 460“ с рег.№ В 65-65 НР като допуска следното: извършва маневра изпреварване при наличието на – П.М.  М 1 от ЗДвП и става причина за ПТП с излизащия от крайпътна територия /паркинг/ т.а. „Опел Корса“ с рег. № ВТ 95-34 АМ.  ПТП с мат.щети по МПС.

 

         Описаното в АУАН намерило отражение в НП, където било посочено още, че жалбоподателя извършил  следното нарушение : 1. Не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка, с което виновно е нарушил  чл.6,  т.1  от  ЗДвП.

 

         В съдебно заседание двамата свидетели И.Х. и  Р.К. потвърдиха изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Сочат, че не са били свидетели на нарушението, посетили са го, тъй като са били изпратени по сигнал от ОДЧ. При посещение на ПТП-то, съставили АУАН и на двамата водачи на МПС. Допълват, че вина за настъпилото ПТП имал водача на лек автомобил „Лексус  ЛС  460“ с рег.№ В 65-65 НР.

 

         Твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата са, че се е движел в своето платно по посока бул.“Осми приморски полк“ и не е извършвал маневра изпреварване, когато рязко излиза от крайпътна територия /паркинг/ автомобил „Опел Корса“ и му е отнел предимството. Жалбоподателя предприел маневра, за да избегне удара, безуспешна, вследствие на което е настъпил удар между двата автомобила.

 

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

 

        Жалбата, като подадена в срок от лице, имащо право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е процесуално допустима. Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.

 

Не става ясно  на базата на какви доказателства АНО е приел, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения.

 

Законодателят е определил, че по съставянето на актовете за установяване на административни нарушения по този закон се прилагат разпоредбите на ЗАНН. За да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно спазване на изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление и в тежест на наказващия орган и задължение на съда е да събере необходимите доказателства и установи в хода на делото по безспорен начин, че това е точно така. Неспазването от страна на административно-наказващия орган на изискването на нормите от ЗАНН, специалният закон /ЗДвП/, а също така НПК, в наказателно постановление да бъдат посочени всички обстоятелства и доказателства, които потвърждават нарушението.

 

ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде НП, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

 

Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата, "отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното". Т. е. актът за установяване на нарушение по ЗДвП няма обвързваща доказателствена сила.  Административно наказващият орган следва в административно-наказателното производство пред съда да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че  претендираното нарушение  е извършено от посочения  като  нарушител  и  че  същият  го  е  извършил  виновно. В случай, че административно наказващият орган не докаже твърдените от него  факти по безспорен начин, то наказателното постановление ще бъде неправилно и ще следва да бъде отменено.

 

Съдът счита, че НП следва да се отмени и защото нарушенията не са доказани по несъмнен начин.

 

Жалбоподателят оспорва изцяло фактическите констатации. При това положение, съгласно чл.14, ал.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, същите нямат обвързваща доказателствена сила, подлежат на доказване с допустимите от закона доказателствени средства и в тежест на АНО е да докаже по несъмнен начин извършеното нарушение.

В случая въззиваемата страна не посочи доказателства, които да установяват по безспорен начин обстоятелството, че жалбоподателя е извършил посоченото в АУАН и НП административно нарушение.

На база показанията на актосъставителя и свидетеля по акта не може да се направи категоричен извод в тази насока, тъй като същите не са очевидци на нарушението.

Налага се извод, че всички посочени факти следва да бъдат въведени по надлежния ред в процеса, като доказателствената тежест за това е на наказващия орган. Представянето единствено на АУАН и НП е недостатъчно за доказване на претендираното нарушение. Доказването може да бъде установено от показанията на непосредствените очевидци на произшествието, от показанията на полицейски служител, който е посетил мястото на сблъсъка, или от други доказателства, които се съставят при подобни произшествия.  От представените АУАН и НП  по  никакъв  начин не може да се определи  по какъв начин актосъставителят е достигнал до извод, че жалбоподателя М. е станал причина за процесното ПТП и че тези изводи са правилни.

Очевидно в хода на административното производство пред наказващия орган не са събирани никакви допълнителни доказателства (от изброените по-горе). При това положение съдът счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано в процеса, което е основание за отмяна на обжалваното НП.

В административно-наказателния процес е налице презумпцията за невиновност на нарушителя до доказване на вината. Съставеният акт няма презумптивна  доказателствена сила. Изложените в акта твърдения и обвинения трябва да имат категорични и ясни очертания - какви действия е извършил жалбоподателя или какво бездействие е налице, съставляват ли те административно нарушение и основание ли са за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Тази яснота е от важно значение, тъй като отразява субективното отношение на нарушителя, т. е. неговата вина и същата следва да е установена в хода на производството, следвайки аргумента на чл. 6 от ЗАНН, че наказуемо е само това административно нарушение, което е извършено виновно.

 

Същественото в административно - наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи). А за да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три предпоставки (съгласно чл. 6 ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения ред на държавно управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.

 

В параграф 6, т.30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието пътнотранспортно произшествие. Същото е дефинирано като „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”.

 

Т.е., ПТП по смисъла на закона ще е налице, ако е настъпила някоя от изброените вредни последици - повреда на ППС или други материални щети. Както в АУАН, така и в НП обаче, не е посочено дали се касае за повреда на ППС или за други материални щети, като не са описани конкретните повреди по превозното средство и в какво се изразяват материалните щети, на какво /МПС или път или пътно съоръжение…/ са нанесени те.

 

В конкретния казус СЪДЪТ намира, че в хода на административно-наказателната процедура са били допуснати съществени нарушения, които опорочават процедурата и издаденото НП, че жалбоподателя не е извършил виновно твърдяното нарушение. По делото не са събрани доказателства в противния смисъл, тъй като разпитаните свидетели са само такива при съставянето на акта, но не и при установяване на нарушението. Нарушението се явява и недоказано.

 

 

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

 

 

 

                                                  Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19–0819-007304 /16.01.2020 год. на Началник група към ОД МВР – Варна, сектор „ПП“, с  което на  В.Н.М., ЕГН **********,***, за нарушение по  чл.6 ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба 200.00 /двеста/ лв. на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд - Варна в 14 -дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: