№ 213 / 21.5.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 21.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Монтана …..........................трети наказателен състав в публично заседание на 22 април.........…….…….…………………………….
през две хиляди и деветнадесета година..…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Т.Владинова..............................................и в присъствието на прокурора..………….……….……....….........като разгледа докладваното от съдията Цветкова.……..…................................................АНД 530 по описа за 2019г.………………...............и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-.001333/ 12.03.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана на „Б.-.С.” АД със седалище и адрес на управление град С., представлявано от изпълнителен директор Р. Д. Ч. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ.
Жалбоподателят обжалва постановлението, като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока. В съдебно заседание редовно призовани не изпращат представител.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли съда да потвърди наказателното постановление, като излага доводи за това в писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен АУАН, за това, че при извършена проверка през периода от 14.11.2018г. до 27.11.2018г. по спазване на трудовото законодателство от въззиваемата страна в производствена база, находяща се в гр.Монтана, ул.”Д.” № 25, обект на жалбоподателя е констатирано, че дружеството в качеството си на работодател частично не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 1 дадено с протокол изх. № 1262/30.04.2018г, а именно: „Работодателят да изплати на заетите в предприятието 19 работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец януари 2018г. /поименен списък от ведомостта и справка за дължимите и изплатени трудови възнаграждения за месец януари 2018 -. приложение 1/, пропорционално на отработеното време в размер на 7827,02 лв.”. Със срок за изпълнение 31.05.2018г. Към момента на проверката по документи, видно от представената справка за дължими и изплатени трудови възнаграждения във вид на приложение 1 с дата 26.11.2018 г. се констатира, че дружеството има неизплатени трудови възнаграждения на 5 броя работника или служителя на обща стойност 1220,38 лв.
Нарушението е констатирано с протокол от извършена проверка от 27.11.2018г. Проверяващите счели, че деянието съставлява нарушение по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда.
Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен на 25.02.2019г, предявен и връчен на 27.02.2019г. /л.10 от делото/.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, наказващият орган е преценил, че е налице извършено нарушение на трудовото законодателство и е издал атакуваното наказателно постановление, с което, на основание чл. 416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ на Дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът не установи в хода на административно наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания. Съдът не установи да са налице нарушения и на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ задължителното предписание обхваща всяко задължително нареждане на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Задължителните предписания се отправят към работодателя или определени длъжностни лица в предприятието, в чийто кръг на служебните задължения е допуснато нарушение на трудовото законодателство. С него след като се посочва конкретното допуснато и констатирано нарушение се заповядва отстраняването му в посочените от контролния орган срокове. Това нарушение не е отстранено, въпреки даденото задължително за изпълнение предписание от контролния орган.
Правилно и законосъобразно от АНО е определен и размерът на имуществената санкция, наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, в законоустановените граници. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1 500 лв., който е минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28, б.”а” от ЗАНН. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, което създава и предпоставка за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. По същество това е едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти. Нещо повече, така даденото предписание с протокол от извръшена проверка не е обжалвано по реда и условията на чл.81, ал.1 и чл.84 от АПК, поради което същото е влязло в законна сила и работодателят е бил длъжен да го изпълни. Няма доказателства, а в този смисъл и възражения при въззиваемата страна да е постъпвало искане от страна на дружеството за удължаване на срока на даденото предписание.
На следващо място, съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта и НП не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството акт и възпроизведени в атакуваното наказателно постановление съдържат всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ .
Извършеното нарушение на разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от жалбоподателя и е обявено за наказуемо с административно наказание имуществена санкция по реда и условията на чл.415, ал.1 от КТ.
Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-.001333/ 12.03.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „Б. -. С.” АД със седалище и адрес на управление град С., представлявано от изпълнителен директор Р. Д. Ч. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-.Монтана в 14-.дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: