№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
с
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Димитров в. гр. д. № 4809 по описа
на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от
04.02.2019г., обективирано в протокола от проведеното на същата дата открито
съдебно заседание, постановено по гр. д. № 44472/2018г., Софийски районен съд
(СРС) е признал за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск,
че ответникът „Ф.И.” ЕАД дължи на ищеца А. В.К. сумата от 102,50лв. – главница,
сумата от 79,58лв. – законна лихва върху главницата за периода
03.07.2009г.-21.12.2016г., и сумата от 145лв. – съдебни разноски, които суми са
получени от ответника без основание, тъй като с влязло в сила решение №
282/05.07.2017г. по гр. д. № 105/2017г. по описа на РС – Смолян е установено,
че са недължими поради погасяването им по давност, като е отхвърлил предявения
иск за разликата над посочения размер до пълния предявен от 810лв.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца, с която
се обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната част. В уважителната
част първоинстанционното решение не обжалвано и е влязло в сила.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност на решението в обжалваната част като се изтъква, че районният съд
не е съобразил издаденото от ЧСИ К.П.удостоверение от 20.10.2017г., съгласно
което по изп. дело № 1451/2014г. е принудително събрана от ищеца сума в общ
размер на 810лв., от които 703,94лв. са преведени на ответника, а 106,06лв. са
такси към съдебния изпълнител. Сочи се, че с влязло в сила съдебно решение на
РС – Смолян е установено, че вземанията по издадения изпълнителен лист са
погасени по давност още преди налагането на запора върху трудовото
възнаграждение от 07.12.2016г. Твърди се, че ответникът е получил без основание
сума в общ размер на 810лв., поради което се моли за отмяна на решението в
обжалваната част, признаване за установено, че ответникът дължи разликата над
уважения размер до пълния предявен от 810лв. и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който се оспорва въззивна жалба. Посочва се, че по
делото не са налице доказателства, че сумите над уважения до пълния претендиран
размер са събрани на отпаднало основание, след погасяването им по давност. Моли
се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Ищецът е предявил по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на суми, които са получени от ответника без основание.
Между страните по делото не е
спорно, че с влязло в сила решение № 282/05.07.2017г., постановено по гр. д. №
105/2017г. по описа на РС – Смолян, е признато със сила на пресъдено нещо, че А.В.К.
не дължи на „Ф.И.” ЕАД сумата от 102,50лв. – главница, представляваща
просрочени задължения по договор за кредитна карта от 21.05.2005г., законна
лиха върху главницата от 03.07.2009г. до окончателното плащане, както и съдебни
разноски в размер на 145лв. по изп. лист от 08.07.2009г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 583/2009г. по описа на РС – Смолян, поради погасяване
вземанията по давност, за събирането на които е образувано изп. дело №
1451/2014г. по описа на ЧСИ К.П..
От представеното по делото
удостоверение изх. 98466/20.10.2017г. от
ЧСИ К.П., рег. № 824, се установява, че въз основа на изп. лист от 08.07.2009г.
на РС – Смолян, издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по гр. д.
№ 583/2009г., е образувано изп. дело № 00376/2009г. по описа на ЧСИА.А., което
е изпратено за продължаване на изп. действия на ЧСИ Н.В., рег. № 759, и е
преобразувано под № 2696/2013г. по негов опис, а след това е изпратено на ЧСИ
К.П.за продължаване на изп. действия и е преобразуване под изп. дело №
20148240401451 по описа на ЧСИП.. Съдебният изпълнител е удостоверил, че към
датата на издаване на удостоверението в резултат от наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника е постъпила сума в общ размер от 810лв.,
от които 703,94лв. са преведени на взискателя „Ф.И.” ЕАД за погасяване на
задълженията по изп. дело, а 106,06лв. са преведени на ЧСИП.за такси по
ТТРЗЧСИ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Обективните и субективни предели на
правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се
очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на
защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на
исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически
твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за
правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе
с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.
В случая с исковата молба ищецът се
е позовал на влязлото в сила съдебно решение на РС – Смолян, с което е признато
за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 102,50лв. – главница,
законна лихва за периода 03.07.2009г. до окончателното плащане, която по делото
не е спорно, че възлиза на 79,58лв., и 145лв. съдебни разноски. Обхватът на
силата на пресъдено нещо на решението се ограничава до тези суми. Макар в
издаденото от съдебния изпълнител удостоверение да е посочено, че от длъжника
са събрани суми в по-голям размер, по делото не е установено на какви
обстоятелства се дължи разликата в сумите. В исковата си молба ищецът също не е
изложил твърдения в тази насока. Ищецът не е посочил примерно, че част от
претендирата сума представлява такси и разноски по ТТРЗЧСИ, които с оглед
несъществуване на вземанията, за чието събиране е образувано изпълнителното
дело, са събрани неправомерно и подлежат на възстановяване от ответника. Съдът
не разполага с възможността да се произнася извън предмета на делото. Обективните
и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи
произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. След
като ищецът се позовава само на влязлото в сила съдебно решение на РС – Смолян,
с което е установено, че не дължи суми в общ размер на 327,08лв. поради
погасяването им по давност, то следва да се приеме, че само до този размер е
основателен предявеният иск, доколкото ответникът не оспорва, че е получил сума
в такъв размер. Във въззивната жалба не се съдържат и оплаквания за допуснати
от районния съд нарушения на процесуалните правила, в резултат на които делото
да е останало неизяснено от фактическа страна и да не са събрани относими и
необходими доказателства. Както е разяснено в ТР № 1/2013г. по тълк. дело №
1/2013г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд не следи служебно за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, а се произнася по този въпрос
само ако е въведено оплакване за това от страната. Ето защо предявеният иск се
явява основателен до размер на сумата от 327,08лв., а за разликата следва да
бъде отхвърлен.
Като е достигнал до същите изводи, районният
съд е постановил правилно решение, което трябва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
При този изход на въззивното производство,
право на разноски има въззиваемата страна, която претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Доколкото въззиваемото
дружество действително е било представлявано от юрисконсулт и претендираният
размер не надвишава максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, то следва да й се присъди сумата от
100лв.
С оглед цената на исковата претенция и на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 04.02.2019г., обективирано в
протокола от проведеното на същата дата открито съдебно заседание, постановено
по гр. д. № 44472/2018г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 58
състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 100 /сто/ лева, представляващи разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.