Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260222 01.09.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на шести август две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря: Диана Димитрова.,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 15177 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.)
Производството е образувано по
искова молба на Н.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, депозирана чрез
процесуалния му представител адв. Б., против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7,
представлявано от ***** ****** А.П. Л. и Р. К. Д.за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, в резултат на настъпило на **.**.**** г. на път ІІ-87,
в района на кръстовище с път ІІІ-8602 пътно-транспортно произшествие /ПТП/
между управлявания от ищеца ***** ****** „Мерцедес 207D”, с рег. № ** **** ** и
управлявания от Г.И.Б., ЕГН **********, ***** ****** „Волво“, с рег. № ** ****
**, с р. ** ***** , застрахован от ответното дружество по силата на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективиран в полица № ***********, ведно със законната лихва считано от датата
на увреждането до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че на
**.**.**** г. е настъпило ПТП на път ІІ-87, в района на кръстовище с път
ІІІ-8602, като причина за него е нарушаване на правилата за движение от водача
на МПС „Волво“, с рег. № ** **** **, с р. ** ***** , управлявано от Г.И.Б..
Последния е управлявал въпросното МПС след употреба на алкохол над максимално
допустимата. При произшествието ищецът е претърпял контузия на гръдния кош,
корема, главата, горен ляв крайник, навяхване на шията и разкъсно-контузна рана
на лявата ушна мида. Това е наложило болнично лечение за няколко дни в УМБАЛ „
Св. Г.“ и възстановителен домашен период от около месец. Наложило се е
обездвижване, довело до неработоспособност три месеца. Претърпени са значителни
болки и страдания, както и стрес от инцидента с последващ страх. За извършеното
деяние е водено наказателно производство, което е прекратено. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска, като
сочи, че не са ясни настъпването на произшествието, неговия механизъм и
участието на ищеца в него. Възразява за съпричиняване, в резултат на спиране на
нерегламентирано място и липса на обезопасителен колан. Оспорва вида и размера
на вредите, както и размера на претендираното обезщетение. Възразява за
погасяване по давност на лихвата за забава за претендирания период. Сочи, че ищецът
е претендирал пред застрахователя обезщетение за настъпилите вреди, но не е
представил доказателства в предоставения му срок. Иска отхвърляне на предявения
иск и присъждане на разноски.
Привлечен и конституиран по
делото като трето лице помагач на ответника е другият участник в процесното ПТП
- Г.И.Б., ЕГН **********, който оспорва, че ищецът не спрял на знак „стоп“,
поради което се е стигнало до инцидента. Иска отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, приема предявената искова претенция за частично основателна по следните съображения:
Правната квалификация на
предявения иск е по чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.), с оглед датата на сключване на
договора за застраховка, със срок на валидност, изтичащ преди влизане в сила на
действащия Кодекс за застраховането. В случая приложим е отмененият материален
закон, поради което и възраженията на ответника, че ищецът не е представил
доказателства по доброволно уреждане на правния спор, следва да се приемат за
неоснователни. Разпоредбите на КЗ(отм.) не предвиждат подобно изискване за
допустимост на иска.
За да бъде уважен искът по чл.226,
ал.1 КЗ (отм.), ищецът трябва да докаже, че има вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС, при съответно виновно и противоправно поведение
на последния, което е в причинна връзка с увреждането и от което да са
произлезли твърдените имуществени вреди, съответно размерът на последните и
наличие на застрахователно правоотношение, възникнало от застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена между водача и ответника като застраховател.
Следователно необходимо е да се докажат елементите от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД, ведно с това, че сключена валидна застраховка, като отговорността на застрахователя
е функция от отговорността на прекия причинител. В тежест на
застрахователя-ответник е да докаже фактическите основания на наведеното
възражение за съпричиняване.
Установява се от приетите по
делото писмени доказателства – констативни протоколи и доказателствата по
приложената по делото преписка по ДП № 267/2015 г., че на **.**.**** г. е
настъпило ПТП на път ІІ-87, в района на кръстовище с път ІІІ-8602, при което
водачът на застрахования автомобил е ударил в предната лява част автомобила,
управляван от ищеца. При управлението водачът на застрахования автомобил е бил
с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1,16 промила. Прекратено е образуваното
против него досъдебно производство, като е ангажирана
административно-наказателната му отговорност. Несъмнено се установява от
приложената по делото справка (л.112), че ответникът е застраховател по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на участващия
в произшествието тежко***** ****** „Волво“. Ето защо отговаря за причинените от
водача на този автомобил неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира,
че съществени за изхода на делото са въпросите относно механизма на процесното
ПТП, с оглед наведеното възражение за съпричиняване, както и за размера на
справедливото обезщетение, с оглед размера на вредите, изразяващи се в болки и
страдания от увреждане на здравето.
Механизмът на ПТП се установява
от приетата по делото авто-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло,
поради което и приема следната фактическа обстановка:
Водачът на застрахования
автомобил се е движел по път с предимство, с двупосочно движение, с по една
пътна лента в посока, с превишена скорост от 75 километра в час, при
ограничение от 40 километра в час. Наближавайки кръстовището, на което е
осъществено произшествието, водачът се е отклонил вдясно. Причината за тази
маневра се установява от дадените в досъдебното производство обяснения, който
следва да се ценят като изходящ от делинквента частен свидетелстващ документ, а
именно, че водачът на застрахования автомобил е искал да изпревари завиващите
пред него в посока наляво автомобили, които вече са били предприели съответната
маневра. Ето защо подминавайки завиващите наляво автомобили, водачът на
застрахования автомобил е навлязъл в кръстовището, като е пресякъл мислената
линия, явяваща се продължение на неговото пътно платно и е навлязъл в другото дясно
пътно платно. Вдясно на кръстовището е бил спрял ищецът, за да пропусне
автомобилите, движещи се по пътя с предимство. Установява се от приетата
експертиза и разпита на вещото лице, че в момента на удара ищецът е бил спрял
след знака „стоп“, поставен в неговото пътно платно, както и че водачът на
застрахования автомобил е могъл да спре, ако се движел със скорост от 66
километра в час. Вещото лице сочи, че не може да даде заключение дали ищецът
първо е спрял на знака „стоп“, след което е потеглил и отново е спрял, тъй като
знакът е поставен по-назад от пресечната точка на двете пътни платна.
Настоящият съдебен състав приема,
че за изясняване на обстоятелството дали ищецът първо е спрял на знака „стоп“,
а след това е потеглил и отново е спрял, следва да се вземат предвид дадените
от него показания в досъдебното производство, които, обективирани в протокола
за разпит, имат характер на частен свидетелстващ документ. В тях ищецът не сочи
да са налице две последователни спирания. Сочи, че е когато е спрял на
кръстовището е бил „първа кола“, като е искал да завие наляво, като зад него са
спрели други две коли. Съдът приема, че от направените изявления, обосновано
може да се предположи, че ищецът е предприел едно спиране, като е подминал
знака „стоп“, за да пропусне движещите се автомобили по пътя с предимство. Изчаквайки
е бил ударен от водача на застрахования автомобил.
При тази фактическа обстановка,
вина за настъпване на процесното ПТП имат и двамата участници в него. Водачът
на застрахования автомобил се движел извън рамките на допустимата скорост от 40
километра в час, поради което като е отклонил автомобила вляво, за да избегне
завиващите на кръстовището други автомобили, не е могъл да спре, макар да е
задействал спирачната уредба. Ищецът от своя страна е нарушил правилата за
движение по пътищата, тъй като според чл.
46, ал. 2 от ППЗДвП пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни
средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът,
което не е сторил. В случая категорично се установява, че ищецът е бил спрял
след линията на знака, поради което с поведението си е нарушил посочената
по-горе разпоредба. При това положение се налага извод, че произшествието е
нямало да настъпи, ако водачът на застрахования автомобил се движел с
позволената скорост, или пък ако ищецът е спрял на линията на знака „стоп“. При
тези нарушения на двамата участници отговорността им за настъпване на
вредоносния резултат следва да бъде преценена като равноценна, в който смисъл е
съдебната практика, обективирана в решение № 127 от 18.10.2019 г. по т. д. №
2835 / 2018 г. на ВКС, I т.о., която се
споделя от настоящия съдебен състав. В
разглежданата хипотеза обаче водачът на застрахования автомобил е управлявал
същия с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1,16 промила. Това
обстоятелство само по себе си не би имало значение, ако то не стои в причинна
връзка с настъпването на вредоносния резултат, т.е. ако въпреки употребата на
алкохол не се констатира противоправно поведение. В случая обаче наличието на
алкохол в кръвта несъмнено е повлияло на преценката на водача на застрахования
автомобил. Същият е управлявал тежко***** ****** ТИР с превишена скорост, като
е взел самонадеяно решение, вместо да изчака колоната от автомобили да завие
наляво, да я заобиколи, при положение, че е следвало да намали скоростта и при
необходимост да спре. Не е без значение е и фактът, че се касае до МПС, което
може да причини сериозни щети, с оглед неговия габарит, маса и спирачен път. По
тези съображения съдът определя съпричиняването в размер на 70 на 30 процента в
тежест на водача на застрахования автомобил, който с поведението си в по-голяма
степен е допринесъл за настъпване на вредите. Оспорването, че ищецът е шофирал
без предпазен колан е недоказано. В тежест на ответника е да ангажира
доказателства в тази насока, като заключението на съдебно-медицинската
експертиза сочи, че от уврежданията не може да се даде категоричен отговор на
този въпрос. Ответникът не е поискал повторна експертиза.
При това положение ищецът има
право на обезщетение. Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, а според разясненията на ППВС № 4 от
23.12.1968 г., понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на
деликт телесна повреда е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС № 4 от
23.12.1968 г. общи критерии – характер на увреждането; начин на извършването
му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване
състоянието на здравето; възрастта на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са още моментът на
настъпване на вредата с характерните за него конкретни икономически условия
(елемент от който са и нивата на застрахователно покритие) и общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото в страната.
В разглежданата хипотеза съдът приема, че справедливото
обезщетение възлиза на сумата от 8000 лева. Установява се от приетата
медицинска експертиза, че причинените на ищеца телесни увреждания са
относително леки - контузия на гръдния
кош, корема, главата, горен ляв крайник, навяхване на шията и разкъсно-контузна
рана на лявата ушна мида, като болничният престой е продължил три дни. Касае до
леки контузии, като не са налице други по-тежки травми - счувания, мозъчно
сътресение и прочее. Възстановителния период е продължил един месец. При
определяне на обезщетението следва да се даде значение и на това, че ищецът е претърпял
онкологична операция, поради което е изпитвал естествен страх от влошаване на
здравословното състояние. Отделно пътният инцидент е осъществен от тежко*****
****** – ТИР, т.е. при този удар уплахата е по-голяма в сравнение с удар от лек
автомобил. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д., относно състоянието на
ищеца и изпитвания от него посттравматичен стрес, тревожност и притеснение от
управлението на автомобил. Последните обстоятелства сочат на завишен размер на
обезщетението, макар телесните увреждания да са с относително нисък интензитет.
Неоснователно е наведеното
възражение за изтекла погасителна давност на обезщетението за забава, в размер
на законната лихва, тъй като исковата молба е подадена преди да изтекат три
години от датата на увреждането. С нея е прекъсната давността.
С оглед изложеното предявеният
иск следва да бъде уважен до сумата то 5600 лева, предвид справедливия размер
на обезщетението за неимуществени вреди и възражението за съпричиняване по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. Правото на разноски е имуществено право на
страната, постигнала благоприятен изход на делото в съответната инстанция.
Според разясненията на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС присъждат се действително
направените и доказани разноски. В случая ищецът няма право на разноски, тъй
като е освободен от задължението за заплащане на държавни такси и разноски по
делото. Ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител при условията на чл. 38 от ЗА, съобразно уважената
част от иска, което определено по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
830 лева, а съобразно уважената част на иска на 464,80 лева.
Ответникът няма право има право
на разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 25 от НЗПП, в размер на 150
лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото, които съобразно
отхвърлената част на иска възлизат на 84 лева. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на РС-Пловдив съответната част от дължимите за
производството от ищеца държавна такса и разноски за експертизи, съобразно
уважената част от иска, в общ размер от
336 лева.
Така мотивиран,
РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.) ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, представлявано от ***** ******
А.П. Л. и Р. К. Д.да заплати на Н.Г.Д., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 5 600
(пет хиляди и шестстотин) лева, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, в резултат на настъпило на **.**.**** г. на път ІІ-87,
в района на кръстовище с път ІІІ-8602 пътно-транспортно произшествие между
управлявания от ищеца автомобил „Мерцедес 207D”, с рег. № ** **** ** и
управлявания от Г.И.Б., ЕГН **********, автомобил „Волво“, с рег. № ** **** **,
с р. ** ***** , застрахован от ответното дружество по силата на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в полица №
***********, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 28.09.2015
г. - датата на увреждането до окончателното ѝ изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Г.Д. против „ОЗК – Застраховане“ АД иск по чл. 226, ал.1 КЗ(отм.) за разликата над присъдената сума от
5 600 (пет хиляди и шестстотин) лева до пълния предявен размер от 10 000
(десет хиляди) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал.1 ЗА „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ********* да
заплати на адв. А.Д.Б.,*** сумата от 464,80 (четиристотин шестдесет и четири
лева и 80 стотинки) лева – разноски за осъществената в полза на ищеца
правна помощ съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати
по сметка на РС-Пловдив сумата от 336 (триста тридесет и шест) лева –
разноски по делото за държана такса и възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.Г.Д., ЕГН ********** да заплати на „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК ********* сумата от 84 (осемдесет и четири) лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на Г.И.Б., ЕГН ********** – трето лице помагач на
ответника.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: / п / ДЕЯН ВЪТОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.