Р
Е Ш Е Н И Е
№1141
гр.Пловдив,
13.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори
май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар:
ПЕТЯ САРПАНОВА,
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2358 по описа за 2019 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 19-1030-001757 от 19.03.2019 г. на К.О.Н. на
длъжността Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” Пловдив, с
което на С.Х.М. от гр.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.183, ал.2, т.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, чл.185 от ЗДвП и чл.179, ал.5 от ЗДвП са
наложени съответно административно наказание Глоба в размер на 20 лв.
/двадесет/ за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, административно
наказание Глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за извършено нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП и административно наказание
Глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.100, ал.3 от ЗДвП.
С жалбата се
прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност, с
изложени основания по същество на искането.
В съдебно
заседание жалбоподателят М., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата
страна, ОДМВР, Сектор „ПП” Пловдив, редовно призована, не изпраща представител,
и не взема становище по жалбата на жалбоподателя С.М.. С придружително
преписката писмо е изложено становище за законосъобразно проведено производство
по съставянето на АУАН и издаване на НП предмет на настоящето дело, както и е
направено искане за потвърждаване на атакуваното НП.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбоподателят С.Х.М. е
правоспособен водач и притежава надлежно издадено СУМПС № ****, категории С В
АМ ТКТ и се води на отчет в ОДМВР Пловдив.
Атакуваното НП е
издадено въз основа на съставен на 21.02.2019г. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АА бл. № 048637 против жалбоподателя С.Х.М.
за това, че като водач на 21.02.2019г. около 15:30 часа в гр. Пловдив на ул.
„Брезовско шосе” срещу № 180 в посока север управлява л.а. „Фолксваген Кади
Лайф” с рег. № ****, собственост на ЕТ „****.”,
като извършва завиване на ляво в
нарушение на пътен знак Г-2 и пресича двойна непрекъсната линия М2, като в хода
на проверката било установено, че не е залепил валиден стикер на знак за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в долния ляв ъгъл на
предното стъкло на автомобила. Вследствие на горните констатации актосъставителят
Й.В.К. счел, че жалбоподателят М. е нарушил чл.6, т.1, чл.6, т.1 и чл.100, ал.3
от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на лицето посочено в него като
нарушител, което саморъчно е вписало в графата за обяснения и възражения: „Няма
непрекъсната линия и е изтрита. Може да е имало преди 5 години, но в момента
няма.” Актът е подписан от посочените в него лица. На датата на съставянето на
АУАН е получен препис от него от жалбоподателя съгласно попълна съгласно ЗАНН
разписка за това действие. От представената по делото административна преписка
не се установява, в законоустановения три дневен срок пред контролните органи
да са представени писмени възражения от жалбоподателя.
Въз основа констатациите в акта е издадено и атакуваното
НП, като административнонаказващият
орган /АНО/ в наказателното постановление е описал идентична с АУАН фактическа
обстановка, приел е че водачът е нарушил същите разпоредби като тези посочени в
АУАН, но за място на нарушението посочил гр.Пловдив, ул.„Коматевско шосе” срещу
№ 180 в посока север. Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 25.03.2019г.
Поради несъгласие с посочените в НП нарушения и наложените административни
наказания, в срок, пред РС гр.Пловдив е обжалвано издаденото НП.
В съдебно заседание разпитан като свидетел актосъставителят Й.В.К. изложи
факти идентични с посочените в акта. Свидетелят в допълнение потвърди, че
нарушението е било извършено от жалбоподателят на ул. „Брезовско шосе” в гр. Пловдив,
като на същото място е завил в нарушение на пътен знак Г-2, пресякъл е двойна
непрекъсната лента, а при проверка на документите му била установена липса на
залепен стикер за застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът счита показанията на свидетеля като обективни,
логични, ясни и поради това ги възприема в тяхната цялост.
При така установеното от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери,
че жалбата е подадена от лице с правен
интерес и в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА,
а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По същество
на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността
на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно -
наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в
тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна
страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично
отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно
психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се
докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса
за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато
размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде
определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.
Като прецени
изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание
чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен
съд, достигна до следните правни изводи.
По приложението на процесуалния
закон: Проверяваният акт е издаден от
упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна
заповед издалото НП лице е компетентно.
С оглед длъжностното качество на актосъставителят и във връзка с
разпоредбите на Закона за движене по пътищата, съдът намира че АУАН е съставен
от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.
Наказателното
постановление е издадено в срок, но съдът констатира, че при издаването на НП е
допуснато съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и поради което
и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, поради следните основания:
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на
акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният
акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен
ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли
извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо);
наказателното постановление издадено ли е
при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в
хода на административно - наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, наказателното
постановление следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда
спора по същество.
С оглед на изложеното съдът
намира, че административно-наказващият орган /АНО/ е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на
наказаното лице, като не е спазил разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Актът за
установяване на административно нарушение, поставя началото на
административнонаказателното производство и чрез него нарушителят следва да има
възможност да разбере точно какво е административното нарушение, в което е
обвинен. А именно чл.42 от ЗАНН е императивна норма, която осигурява правото на
защита на привлечения към административна отговорност и правото да знае какво
нарушение е извършил, за да организира
защитата си в пълен обем. Елементите от акта са единно цяло и същите
следва да си съответстват изцяло относно изписване на нарушението и неговата
квалификация, а така също и в наказателното постановление, което от своя страна
“влече” нарушение и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
При така
изложеното съдът намира че при издаването на НП са налице пороци които определят неговата
незаконосъобразност, и поради неотстранимостта на тези пороци следва издаденото
НП да бъде отменено. Съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. В тази връзка в процесния АУАН, както се разясни по-горе, е
посочено, че жалбоподателят е извършил нарушенията, за които е санкциониран в
гр. Пловдив, на ул. „Брезовско шосе” срещу № 180, в посока север, което се
потвърждава и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
актосъставител, а в наказателното постановление е посочено, че нарушенията са
извършени на съвсем различно място, а именно на ул.„Коматевско шосе” срещу №
180, в посока север.
Не
подлежи на съмнение в теорията и съдебната практика, че правото на защита
включва запознаването на нарушителят с фактическите и правните рамки на
вмененото му нарушение. От изричните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
следва, че задължителен реквизит на фактическите рамки на нарушението е
посочване на мястото на нарушението. В този смисъл посочването на различно
място на извършване на нарушението в АУАН и НП съществено затруднява правото на
нарушителя да разбере фактическите рамки на повдигнатото му обвинение и да
организира защитата си. Мястото и времето на извършване на деянието са
съществен негов характеризиращ белег, елемент от индивидуализацията на същото и
отграничаващ го от останалите деяния. Дори и при извършване на идентично
нарушение, като вид и последователност, ако мястото и времето на извършването
на двете нарушения е различно, то би се касаело за различно деяние. При
посоченото нарушение мястото на извършване на деянието е от особена значимост,
доколкото на една и съща дата могат да се извършват няколко отделни нарушения
на няколко различни места, при една и съща пътна маркировка, както и
организация на движение съобразена с пътен знак Г-2.
От
гореизложеното е видно, че с НП деецът е наказан за деяние съвсем различно от
вмененото му с АУАН, което представлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Действително деянията описани в АУАН и НП са идентични като начин на
извършване, но съвсем различни по място на извършване, което изключва
възможността да се касае за едно деяние.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, който предпоставя максимална прецизност
при индивидуализацията на конкретното нарушение. Само редовно съставените
актове, при които са спазени въведените изисквания за форма, съдържание и
процедура, имат доказателствена стойност и могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание. От своя страна налагането на административно
наказание се предхожда от несъмнено и категорично доказано извършено
административно нарушение. В случая описаната в НП фактическа обстановка,
относно мястото на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване е неточна, ограничаваща възможността на
жалбоподателя да организира правото си на защита в пълен обем. Наред с това
посочената нередовност препятства съда при осъществяване на правомощието му за
преценка наличието на обстоятелствата по чл.6 от ЗАНН. Настоящата инстанция е контролна такава и е
недопустимо в съдебната фаза по обжалване на издадено наказателно
постановление, посредством събиране на доказателства да се отстраняват
допуснати пороци при издаването му.
Изложеното
налага извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на
процесуалните правила при издаване на НП, което по своя характер е съществено и
представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-001757 от
19.03.2019г. на на длъжността Началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” Пловдив, с което на С.Х.М. от
гр.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.183, ал.2, т.2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, чл.185 от ЗДвП и чл.179, ал.5 от ЗДвП са наложени съответно
административно наказание Глоба в размер на 20 лв. /двадесет/ за извършено
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, административно наказание Глоба в размер на 20
/двадесет/ лева за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и административно наказание Глоба в размер на
50 /петдесет/ лева за извършено нарушение по чл.100, ал.3 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен
срок от съобщението до страната за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.