Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Искра Пенчева | |
Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК. Ищецът „Ю. Б.” гр. С. основава исковата си претенция на твърденията, че ответникът „П. И.” ООД гр. С. е страна по сключен между страните договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL14584, по силата на който Банката му е предоставила кредитна линия със задължение за връщане на кредита с договорените лихви в срок от 12 м. от датата на откриване на заемна сметка, т.е. от 14.04.2008 г. С последващи анекси били извършени изменения на договора, като с Анекс от 16.06.2011 г. ответникът А. В. И. встъпила като съдлъжник на преоформения кредит и ответниците поели солидарно задължение да погасят кредита при новоподписан погасителен план. Твърди, че от 14.09.2013 г. ответниците преустановили редовното плащане на дължимите суми за погасяване на кредита. На 14.04.2014 г. изтекъл крайния срок за погасяване на задълженията и поради липсата на доброволно изпълнение Банката се снабдила по реда на чл.417 ГПК със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу двамата ответници по ЧГр. дело № 434/ 2014 г. по описа на РС С.. Депозирани в срок възражения от длъжниците обосновали правния интерес на Банката от предявяването на настоящия установителен иск, с който претендират да се приеме за установено, че ответниците дължат при условията на солидарност сумите както следва: 15002.34 евро – неиздължена главница и 2111.55 евро – договорни лихви за периода 14.10.2013 г. – 28.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.05.2014 г. до окончателното й изплащане, за заплащането на които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 258/ 30.05.2014 г. по ЧГр. дело № 434/ 2014 г. по описа на РС С.. Претендира присъждането на направените разноски включително и за заповедното производство. Ответниците „П. И.” ООД гр. С. и А. В. И. заемат становище за неоснователност на предявения иск. Твърдят, че Банката е обявила кредита за предсрочно падежирал, без да са налице предпоставките за неговата изискуемост. Отделно считат, че клаузата на чл.3 ал.3 от договора, която дава възможност Банката едностранно да увеличава лихвения процент, като налага по-висока стойност на банковия ресурс, т.е. БЛПМФ - плаващата компонента за формиране на лихвата, е нищожна. Нищожността произтичала от нарушаването на императивните разпоредби на чл.2 ал.1 ЗКИ и чл.59 ал.2 ЗКИ. Съгласно първата норма банките извършват дейност по отпускане на кредити за своя сметка и на свой риск, а с процесната клауза рискът бил прехвърлен изцяло върху кредитополучателя. Съгласно втората норма условията по договора трябва да бъдат формулирани от банките ясно, по разбираем за клиентите начин, а в случая това не било така и кредитополучателят се лишавал от възможността да вземе информирано решение с разбиране на икономическите последици от договора. Сочат, че между страните няма постигнато в договора съгласие за методиката, по която ще се извършва промяна на БЛПМФ и Банката променяла лихвата по критерии, стоящи извън създадената облигационна връзка, при което тези промени не обвързвали кредитополучателя. Тази клауза била нищожна и като противоречаща на добрите нрави и принципа за справедливостта. Молят исковите претенции на Банката да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по размер. Претендира разноски за производството. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: На 04.04.2008 г. между „Ю. Б.” гр. С. и „П. И.” ООД гр. С. е сключен договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL14584, по силата на който Банката е предоставила на ответното дружество кредит за посрещане на краткосрочни оборотни нужди под формата на кредитна линия в размер на 23000 евро със задължение за връщане на кредита с договорените лихви в срок от 12 м. от датата на откриване на заемна сметка, което е извършено на датата на сключване на договора 14.04.2008 г. До 10.09.2008 г. кредитополучателят е усвоил предоставения му кредит. Съгласно чл.3 ал.1 от договора годишната лихва се формира като сбор от два компонента: действащия базов лихвен процент за малки фирми за евро /БЛПМФ/, който към датата на сключване на договора е 9 %, и лихвена надбавка в размер на 2.50 пункта. В ал.3 на чл.3 е посочено, че БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от 21-во число след промяната му. На 16.06.2011 г. между страните е сключен Анекс № 3, с който те се договарят за преоформяне на главницата по кредита, като всички дължими суми по договора се преоформят като редовна, усвоена и непогасена главница и същата става 27391.91 лв., като влиза в сила и изготвен погасителен план. С този анекс като съдлъжник по договора встъпва А. В. И. и с чл.21 от него страните приемат Общите условия за отпускане и обслужване на кредити на юридически лица като неразделна част от договора, декларират, че са ги получили и са запознати с тяхното съдържание. Посочено е, че тези Общи условия са приети с решение на изпълнителния комитет на банката на 05.03.2009 г. Съгласно Общите условия - т. III.2.8 лихвеният процент по предоставяните кредити за оборотни средства се формира като сбор от база, зависеща от вида на валутата на кредита - LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR - съответно едномесечен, тримесечен или шестмесечен според договореността или Корпоративен Бенчмарк лихвен процент и надбавка, като базата не подлежи на договаряне. Не се спори, че до изтичане срока на договора на 14.04.2014 г. кредитополучателите са погасили главница в размер на 12389.57 евро и лихва върху редовна и просрочена главница в размер на 14346.84 евро. На 28.05.2015 г. ищецът е депозирал пред РС С. заявление за снаßдяване със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и по образуваното ЧГр. дело № 434/ 2014 г. по описа на РС С. се е снабдил със Заповед № 258/ 30.05.2014 г., с която двамата ответници са осъдени при условията на солидарност да му заплатят сумите 15002.34 евро – неиздължена главница и 2111.55 евро – договорни лихви за периода 14.10.2013 г. – 28.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.05.2014 г. до окончателното й изплащане. За изясняване на правния спор по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице потвърждава със заключението си твърденията на Банката, че от предоставена и усвоена от кредитополучателите главница по процесния договор в размер на 27391.91 евро те са погасили 12389.57 евро и е останал дължим остатък в размер на 15002.34 евро. Видно от заключението за промяна на БЛП Банката е използвала тримесечен бенчмарков лихвен процент и в рамките на договорното правоотношение лихвения процент е променян четири пъти, като промяната засяга само БЛПМФ, който от първоначалния по договора 9 % достига до 11.15 % за периода 21.06.2011 г. до 16.09.2015 г. Вещото лице посочва, че БЛП се определя по утвърдена от Банката методика, от Комитет по управление на активите и пасивите - орган на Банката - и представлява сбор от трансферна цена на ресурса - величина, която почива на обективни показатели, извън волята на Банката и буферна надбавка - оценка под формата на лихвена премия на нивото на риска. Комисията следи количествените отклонения в компонентите и при трайното им изменение като съвкупна база, взема решение за промяна на БЛП. Вещото лице е представило в табличен вид справка за стойностите и движението на банковите индекси за периода 31.01.2007 г. - 10.02.2015 г. и видно от нея е налице трайна тенденция на постоянно понижение с изключение на CDS на Гърция /суап/, приложим за Банката с оглед това, че е с гръцки акционер, докато за този период е налице увеличение на лихвата по кредита близо с 2.15 пункта. Вещото лице дава заключение, че съгласно Методиката на Банката за определяне на БЛП е невъзможно да се установят количествени зависимости между изменението на отделни компоненти за формиране на БЛП и извършените в случая промени на БЛП, дали тези промени съответстват на Методиката, коя стойност е използвана при изчисленията и дали промените са условие за промяна на приложимия БЛП. На вещото лице е поставена задача да изчисли размера на дължимата лихва по договора от възникване на задължението до крайния падеж - 14.04.2014 г. при договорения в чл.3 ал.1 и ал.2 годишен лихвен процент и да съпостави този размер с начисления и заплатен от длъжниците такъв. Същото дава заключение, че съобразно изчисленията за периода на издължаване на кредита при първоначално уговорения между страните годишен лихвен процент от 11.50 % дължимата лихва върху редовна главница към 14.04.2014 г. би била 12332.37 евро, а относно лихвата върху просрочена главница е констатирало, че има начислена такава към 28.05.2014 г. в размер на 2067.57 евро, но посочва, че не може да даде заключение какъв би бил размерът й с оглед липсата на справки за конкретна главница, върху която се дължи и дните на просрочие за плащането й. Общо начисленият от Банката - ищец размер лихви в т.ч. и по редовна, и по просрочена главница към 28.05.2014 г. възлиза 16458.39 евро. При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане по договор за банков кредит. Искът е процесуално допустим, тъй като исковата молба е депозирана при спазването на предвидения в чл.415 ГПК едномесечен срок от уведомяване на заявителя за постъпило в срок възражение от длъжниците. По делото безспорно е установено наличието на валидно търговско правоотношение между ищеца и двамата ответници, основано на процесния договор за банков кредит, както и неизпълнението на поетите от ответниците задължения за погасяване на отпуснатия кредит на договорените анюитетни вноски. Банката не е упражнила правото си по чл.24 от договора за обявяване на вземането си за предсрочно изискуемо, за да обсъжда съдът осъществяването на фактическия състав за настъпване на такава изискуемост, а е предявила претенциите си спрямо кредитополучателя и съдлъжника след изтичане на крайния срок за погасяване на задълженията по кредита, когато всички вземания на Банката по договора са падежирали. По делото не се спори размерът на непогасената в срока на договора главница, установен и от заключението на вещото лице - сумата 15002.34 евро. В тази част исковата претенция следва да бъде уважена, като се приеме, че ответниците дължат солидарно на Банката главницата по договора, за заплащането на която е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Спорът се свежда изцяло до размера на дължимата договорна /възнаградителна/ и наказателна лихви, които се дължат съответно върху непогасената падежирала главница и върху непогасената след настъпване на падежа просрочена главница. Двете лихви не са разграничени от ищеца, а са претендирани общо. Чрез наведени правоизключващи възражения ответниците отричат правото на кредитора едностранно да изменя единия от компонентите на лихвата - БЛПМФ. Възраженията на ответниците за нищожност на клаузата, уреждаща правото на едностранна промяна - чл.3 ал.3 от договора поради противоречие със закона - с нормата на чл.2 ал.1 ЗКИ - е неоснователно. За нищожна поради противоречие със закона се приема тази уговорка между страните, която противоречи на императивна правна норма, защото тези норми не допускат отклоняване от предписаното в тях. Цитираната разпоредба няма императивен характер и по никакъв начин не е свързана със същественото съдържание на договора за банков кредит. Тя само дефинира естеството на банковата дейност като такава, при която банката действа за своя сметка и на собствен риск, без това да означава, че за нея не важи свободата на договаряне, ограничена само от повелителните норми и от добрите нрави. Неоснователно е и възражението за нищожност на чл.3 ал.3 от договора поради накърняване на добрите нрави. Теорията и съдебната практика приемат, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД е налице при нарушаването на правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на равнопоставеността на правните субекти, на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, на лоялни търговски практики, на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване и др. Ответниците не основават възражението си на твърдения, че договореният лихвен процент и последващите му изменения водят до значителна неравностойност на уговорените престации, която да обуслови извод за нарушаване на добрите нрави, водеща до нищожност на посочената клауза. Не може да се говори за накърняване на добрите нрави, изразяващо се във включването в договора на право на кредитора едностранно да променя лихвения процент, защото действащото законодателство изрично допуска възможност дължимата по договора за кредит лихва да се определя като променлива величина, подлежаща на актуализация - чл.58 ал.1 т. 2 ЗКИ. Тази възможност е обусловена от естеството на договора за кредит, който е с продължително действие, като дългосрочното ползване на заемни средства, предполага при промени в пазарната конюнктура периодично да се актуализира цената на финансовата услуга. По изложените съображения, клаузата на чл.3 ал.3 от договора не е нищожна, но тя сама по себе си не може да породи право на Банката да променя лихвения процент, защото в договора не се съдържа постигнато съгласие относно това от кого, въз основа на какви критерии и при какви условия може да се изменя БЛПМФ. Промяна на първоначално уговорената лихва, както бе посочено по-горе, е допустима, но в договора или в общите условия следва ясно да са посочени обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата и разбираемо и подробно да е изяснена методиката за промяна, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата. Това е в пряка връзка и с изискванията на чл.58 ал.1 т.2 ЗКИ и чл.59 ал.2 ЗКИ за ясно и разбираемо формулиране на условията по договорите за кредит. Към датата на сключване на процесния договор за кредит няма доказателства по делото за действащите към него момент Общи условия, някъде в договора се препраща към такива, нито има изявление такива да са известни на страните, да са им връчени и да са приети от тях, при което съдът може да обсъжда единствено клаузите на представения договор. Общите условия, представени по делото, са влезли в сила почти година след сключване на договора, а спрямо страните имат действие и ги обвързват едва от 16.06.2011 г., когато между тях е сключен Анекс № 3 и са приети като неразделна част от договора. Дори и тези Общи условия - т.III.2.8 не са достатъчно конкретни относно формирането на променливата величина - базата, която се включва в лихвата. Посочено е, че лихвеният процент по предоставяните кредити за оборотни средства се формира като сбор от база и надбавка и базата зависи от вида на валутата на кредита - LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR - съответно едномесечен, тримесечен или шестмесечен според договореността или Корпоративен Бенчмарк лихвен процент, но по какъв начин тази зависимост определя размера на БЛП, кое изменение обуславя промяна в базата и кое не, не става ясно. В договора между страните липсва посочване за обвързаност на БЛПМФ с някой от тези индекси или с Корпоративен Бенчмарк лихвен процент, който вещото лице е установило, че се използва като база. Банката има Методиката за определяне на БЛП, която не е представена по делото, но вещото лице е дало заключение, че съобразно същата не е невъзможно да се установят количествени зависимости между изменението на отделни компоненти за формиране на БЛП и извършените в случая промени на БЛП, дали тези промени съответстват на Методиката, коя стойност е използвана при изчисленията и дали промените са условие за промяна на приложимия БЛП. От заключението на вещото лице се налага извод, че решението за изменение на лихвата е поставено в зависимост от волята на кредитора, опосредено от изричен акт на банката и липсва яснота относно начина на формиране на едностранно променената лихва, както и не се констатира обвързаност на конкретния размер на повишението на лихвата с размера на покачване на ползвания като база индекс. След като в договора не са се срещнали волеизявленията на страните относно реда и условията, при които за Банката възниква договорената възможност за едностранно изменение на БЛПМФ, това означава, че не е налице съгласие за условията за упражняване на това право на кредитора и обема му. С оглед изложеното, следва да се приеме, че за целия срок на договорното правоотношение страните са обвързани от определената в чл.3 ал.1 от договора клауза относно размера на дължимата възнаградителна лихва и съответно размера на формираната въз основа на нея наказателна лихва по чл.4 и Банката-кредитор неоснователно е начислявала през различни времеви периоди лихва в по-висок размер от договорената. При съпоставяне на общият размер на реално платената от ответниците лихва - 14346.84 евро и изчислената от вещото лице дължима такава при уговорения в чл.3 ал.1 на договора лихвен процент от 11.50 % - 12332.37 евро, се установява, че реално платеното надвишава размера на онова, което те биха платили при запазване на лихвата по кредита с 2014.47 евро. Това надвнасяне касае обаче само договорната лихва, но не и наказателната лихва за просрочие, чийто размер по делото остана недоказан. Доказателствената тежест за установяване размера на вземанията си, лежи върху ищеца, който не е ангажирал доказателства относно фактите, относими към дължимостта и размера на тази лихва - конкретна главница, върху която се дължи и дните на просрочие за плащането й. Тъй като исковата претенция не разграничава лихвите на възнаградителна и наказателна, доколкото не е доказан размерът на наказателната лихва, следва да се приеме, че задължението на ответниците към банката-кредитор за лихва по договора е в размер на 12332.37 евро, а не колкото е начислила Банката 16458.39 евро и съответно, че те изцяло са погасили това свое задължение към крайния срок на договора - 14.04.2014 г. При това положение исковата претенция за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно на Банката сумата 2111.55 евро договорни лихви за периода 14.10.2013 г. - 28.05.2014 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По разноските: При този изход на спора на страните се дължат разноски съразмерно на уважената част на ищеца и съразмерно на отхвърлената част на ответниците, като съдът в съответствие с разясненията, дадени в т.12 на ТР № 4/ 18.06.2014 г., дължи произнасяне и по въпроса за разноските, направени от ищеца в заповедното производство. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение касае възнаграждението за адвокат, присъдено в рамките на заповедното производство в размер на 1238.50 лв., доколкото за исковото производство не е претендирано адвокатско възнаграждение и не е посочено такова в списъка по чл.80 ГПК. Минималното възнаграждение съгласно чл.7 ал.5 вр. ал.2 т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за заповедното производство е в размер на 1043.39 лв. Заповедното производство не се отличава с никаква правна или фактическа сложност, при което възражението следва да бъде уважено, като адвокатското възнаграждение бъде намалено до минималния размер. Общо разноските на ищеца за настоящото производство и за заповедното производство пред Районен съд С. за заплатени държавна такса, адвокатско възнаграждение /след намаляването му/ и възнаграждение на вещото лице възлизат на 2532.87 лв. От тях следва да се присъди на ищеца съразмерно на уважената част от иска сумата На ответниците следва да се присъдят разноски за възнаграждение на вещото лице съразмерно на отхвърлената част от иска - сумата 20.53 лв. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "П. И.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., У. П. Е. № 77, .3, А.6, и А. В. И. с ЕГН *, от гр. С., У. Р. № 2, В.А, .1, А.1, че те дължат солидарно на „Ю. Б.” , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Витоша, У. О. П. № 2., сумата 15002.34 евро /петнадесет хиляди и две евро и 34 евроцента/, представляваща неиздължена главница по договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL14584/ 04.04.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 28.05.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, за заплащането на която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 258/ 30.05.2014 г. по ЧГр. дело № 434/ 2014 г. по описа на РС С.. ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю. Б.” гр. С. против "П. И.” ООД гр. С. и А. В. И. иск за приемане за установено, че "П. И.” ООД гр. С. и А. В. И. дължат на „Ю. Б.” гр. С. сумата 2111.55 евро /две хиляди сто и единадесет евро и 55 евроцента/, представляваща договорни лихви за периода 14.10.2013 г. - 28.05.2014 г., дължима във връзка с договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия – плюс” № BL14584/ 04.04.2008 г., за заплащането на която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 258/ 30.05.2014 г. по ЧГр. дело № 434/ 2014 г. по описа на РС С., като неоснователен. ОСЪЖДА "П. И.” ООД, ЕИК .... , със седалище и адрес на управление: гр. С., У. П. Е. № 77, .3, А.6, и А. В. И. с ЕГН *, от гр. С., У. Р. № 2, В.А, .1, А.1, да заплатят на „Ю. Б.” , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Витоша, У. О. П. № 2., сумата 2220.36 лв. /две хиляди двеста и двадесет лв. и 36 ст./ - направени по Гр. дело № 139/ 2014 г. по описа на ВТОС и в заповедното производство - ЧГр. дело № 434/ 2014 г. по описа на РС С. разноски за заплатени държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице съразмерно на уважената част от иска. ОСЪЖДА „Ю. Б.” , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Витоша, У. О. П. № 2., да заплати на "П. И.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., У. П. Е. № 77, .3, А.6, и А. В. И. с ЕГН *, от гр. С., У. Р. № 2, В.А, .1, А.1, сумата 20.53 лв. /двадесет лв. и 53 ст./ – направени по делото разноски за възнаграждение на вещото лице съразмерно на отхвърлената част от иска. Решението може да се обжалва пред ВТAС в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от него на страните. След влизане в сила на решението заверен препис от него да се приложи по ЧГр. дело № 434/ 2014 г. по описа на РС С. и да се докладва на съдията докладчик по същото. Съдия: |