Р Е
Ш Е Н
И Е
№
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА КОЛЕВА
При секретар Д.Й. разгледа докладваното от районния
съдия гр.дело № 4160/2016г. по описа на ДРС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове от Н.Р.А. срещу СОУ”К.О.”:
- за
признаване на уволнение със Заповед N
РД- 05-25 от 28.10.2016г. за незаконно и
за неговата отмяна;
- за възстановяване на ищцата на заеманата от нея
длъжност преди незаконното уволнение;
- за присъждане на обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа в резултат на незаконното уволнение в размер
на 3888лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор.
1/Обстоятелства, от които произтичат претендираните
от ищеца права: В уволнителната заповед
било посочено основание за уволнение „съкращаване на щата”, което касаело
единствена щатна бройка „****”,а ищецът заемал длъжността „****”. Съкращаването
на щата било формално, не била премахната трудовата функция на съкратения
служител, а само била сменено наименованието на длъжността. Не била спазена процедурата
по вземане на решение за съкращаване на щата. Не било подадено от ищеца
предизвестие по чл.326 КТ.
Възражения на ответника: Към 15.09.2016г. ищецът
заемал длъжност „****”. Във връзка с нуждата от администриране на **** била
създадена нова длъжност-„****”, чиито задължения съществено се отличават от тези на „****”. Съответно
„****” бил материално отговорно лице. Ищецът подписал на 15.09.2016г. Допълнително
споразумение с ответника за длъжността „****”, но с отметка” не съм съгласен”. След
това на 21.10.2016г. депозирал писмено
уведомление, с което заявил, че за него допълнителното споразумение не
пораждало действие. Ответникът възприел това изявление и счел, че
допълнителното споразумение е нищожно поради липса на съгласие и ищеца е на
предишната си длъжност „****”. Било поискано от ответника да предостави
документи, удостоверяващи обстоятелството, че се ползва от закрила по
чл.333,ал.1 КТ. Такива не били предоставени и трудовото правоотношение с ищеца
било прекратено поради съкращаване на щата. Подбор не бил извършен, тъй като
ищецът заемал единствената съкратена щатна бройка „****”. Съкращаването на щата
било реално. Уволнението било законосъобразно. Оспорва се и размера на
претендираното обезщетение.
Между страните няма признати права и обстоятелства. Не
се спори факта на уволнителна заповед. Спори се законосъобразността на уволнението.
В съдебно заседание страните поддържат становищата
си. Ответникът поставя искане съдът инцидентно да се произнесе по валидността
на Допълнително споразумение п трудов договор N РД-0544 oт 15.09.2016г. Ответникът счита, че това допълнително споразумение
е нищожно и противоречащо със закона.
Всички твърдения и изнесени обстоятелства подлежат
на доказване.
Правна квалификация: Предявени са искове по
чл.344,ал.1, 2 и 3 от Кодекса на труда.
По делото са събрани писмени доказателства.
След като съобрази
доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Фактите:
Между
страните е сключен Трудов договор N РД –
05 – 14 /11.09.2009г. Ищецът е назначен на длъжност „****”. Договорът е с
определен срок – 31.08.2010г. на пълно работно време, с възнаграждение *** лв.
Представено
е Допълнително споразумение към трудовия договор от 15.09.2016г., с което
ищецът е преназначен на длъжност „ ****” с основно възнаграждение от 600 лв. и
допълнително - 48 лв. Над подписна на
ищеца присъства изписан на ръка текст „ Не съм съгласен”
Със Заповед N РД-05-22/28.10.2016г. на Директора на ответното
училище трудовото правоотношение между страните е прекратено поради съкращаване
на единствена щатна бройка „****”, считано от датата на връчване на заповедта-
28.10.2016г.
Представено
е Предизвестие N РД-18-462/28.10.2016г. от
Директора на училището до ищеца, с което е уведомен за ново щатно разписание,
съкращаване на единствена щатна бройка „****” и прекратяване на трудовото
правоотношение на това основание.
В трудовата книжка, от която с исковата молба е
представен препис, е отразена последната длъжност на ищеца – „**** и основание
за прекратяване на трудовия договор -
чл.326,ал.2 от КТ.
Според Протокол за предоставяне на достъп до
обществена информация от Регионално
управление на образованието числеността на непедагогическия персонал на
ответното училище към 17.10.2016г./датата на утвърждаване на Списък Образец N 1/ е 18,5
бр.Ищецът е заемал към 17.10.2016г. длъжността „****”.
Със Заповед N ФС-02-01/04.01.2016г. на Директора на СОУ „К.О.” е
утвърдено Длъжностно щатно разписание, в сила от 01.01.2016г. и Поименно щатно
разписание от 01.01.2016г. В Поименно щатно разписание ищецът фигурира на
длъжност „****”. В длъжностното щатно разписание от 01.01.2016г. присъства 1 щатна бройка „****”.
Със Заповед N ФС-02-96/15.09.2016г.
е утвърдено ново щатно разписание, считано от 15.09.2016г.: В длъжностното
разписание е посочена 1 щатна бройка „****”,
на тази длъжност ищецът фигурира в ново Поименно щатно разписание.
С Уведомление
вх.N РД -18 – 159/21.10.2016г. ищецът уведомява
ответника, че следва да се води на длъжност „****” , тъй като не бил съгласен с допълнителното споразумение за
преназначение на длъжност „****”.
Представени са характеристика на длъжностите „****”
и „****”
Ответникът представя писмена информация от НОИ за
отпуснато на ищеца ***** в размер на *** лв. на ден за периода 28.10.2016г. –
27.07.2017г. Сочи се, че месечният размер на обезщетение зависи от
работните дни за съответния
месец.
Правни изводи:
По иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ:
Между страните е възникнало трудово
правоотношение с подписване на Трудов договор от 11.09.2009г. Считано от
15.09.2009г. ищецът е назначен на
длъжност „****”. С Допълнително споразумение
от 15.09.2016г. към трудовия договор
ищецът е преназначен на длъжност „ ****”.
Недействителността на трудов договор може да се предяви с отделен иск, с
инцидентен установителен иск или с възражение. В настоящия случай ответникът
чрез възражение заявява нищожност на допълнителното споразумение поради липса
на съгласие на ищеца. Съдът намира, че възражението е допустимо и съдът следва
да го разгледа в мотивите без нарочно
произнасяне в диспозитива.
Допълнителното споразумение носи подпис
на страните и същевременно съдържа текст „не съм съгласен” над подписа на
ищеца. От писмените документи, респ. Уведомление от ищеца до ответника /л.40/,
ищецът заявява,че не бил съгласен с допълнителното споразумение и то не
пораждало за него никакво действие. Взети в съвкупност доказателствата
обосновават извод за нищожност на допълнителното споразумение. Несъгласието с
подписването му се приравнява на неподписване на това споразумение. Следователно
то не е валидно. Възражението на ответника по чл.74 КТ е основателно.
На основание чл.119 от КТ изменението на
трудовото правоотношение може да се осъществи само въз основа на съгласие
на страните, дадено в писмен вид. След
като допълнителното споразумение не е
валидно поради несъгласие на ищеца, това споразумение е изначално невалидно, поради
което следва, че той не е бил преназначен на длъжност „****”.
За да е налице действително съкращаване на
щата, трябва да са налице предпоставките на чл.328,ал.1,т.2 КТ: решение на компетентния орган, взето по надлежния ред за
намаляване, премахване на отделни щатни бройки по новия щат на предприятието и действително премахване, намаляване на същите,
считано от влизане в сила на новото щатно разписание.
Новото щатно разписание, считано от
15.09.2016г., предвижда длъжност „ ****”, а длъжността „****” не фигурира.
Съпоставката между характеристиките на
двете длъжности – „****” и „****” сочи, че и двете длъжности включват в
съдържанието на трудовите функции поддържане на **** система и отстраняване на
софтуерни проблеми. И при двете длъжности е предвидена отговорност за ****
техника. Съдът намира доводът на ответника за това, че „****” за разлика от „****”
е материално отговорно лице, за неоснователни. Материално отговорното лице е
пряк отчетник, на когото материалните ценности са връчени лично и лично на него
се водят. В случая няма данни за това. И при двете длъжности става въпрос за
отговорност за **** техника. Записаното в т. 7 от раздел IV от длъжностната характеристика на „****”: „Носи
отговорност като материално отговорно лице относно съотношението на
техническите спецификации и ценовите оферти, стопанисването на **** техника/...
, ... и ...” и техните консумативи и подържане” по своето съдържание не
представлява според съда отговорност на материално –отговорно лице.
Съдът намира, че се касае за длъжности със
сходни трудови функции. За да е налице реално съкращаване на щата е необходимо
длъжността да е реално премахната, а на нейно място да е създадена друга, чиито
трудови функции нямата нищо общо с тази на премахнатата / решение 1002/18.05.2000
г. на ВКС, Трето г.о/
Ответникът не проведе успешно пълно
доказване на соченото от него основание за прекратяване на трудовия договор,
поради което уволнението се явява
незаконно и предявения срещу него иск за следва да бъде уважен.
Като последица на уважаване подлежи и иска
по чл.344,ал.1,т.2 КТ и ищецът следва да бъде възстановен на длъжността преди
уволнението- „****”
По иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ: С оглед
изхода на спора, на осн.чл.344,ал.1, т.3 КТ ответникът дължи на ищеца
обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на
незаконното уволнение. На основание чл.222, ал.1 КТ обезщетението е в
размер на брутното му трудово
възнаграждение. Изчислено на база *** лв.
възнаграждение по Трудов договор от 11.09.2009г. дължимото обезщетение възлиза на *** лв.
По
делото са представени доказателства за изплатено в полза на ищеца ***** в
размер на *** лв. дневно за периода 28.10.2016г. -27.07.2017г. Това обезщетение
е по Кодекса за социално осигуряване и ако уволнението бъде признато за
незаконно, то подлежи на възстановяване. Претендираното обезщетение по
чл.344,ал.1,т.3 КТ е на друго,
самостоятелно основание и не е в колизия
с ***** по Кодекса за социално
осигуряване. Няма данни ответникът да е започнал работа при друг работодател,
поради което съдът ще уважи и този иск, като присъди в полза на ищеца
обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 КТ в размер на *** лв. За разликата до
първоначално претендираните от .... лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание
чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца съдът ще присъди разноски в размер на 1150 лв.
платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът трябва да заплати на ДТ върху
кумулативно съединените искове в размер на 208 лв.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
незаконно и ОТМЕНЯ Заповед N РД-05-22/28.10.2016г. на Директора на СУ „Св.К.О.” за прекратяване
на трудовото правоотношение с Н.Р.А. ЕГН ********** на длъжност „****” ,
считано от 28.10.2016г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н.Р.А. ЕГН **** на заеманата
преди прекратяване на трудово
правоотношение със Заповед N РД-05-22/28.10.2016г. на Директора на СУ „Св.К.О.” длъжност
„****”.
ОСЪЖДА
СУ „Св.К.О. ЕИК ...., гр.Д.
представлявано от Директора М.Н.М. ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.А. ЕГН **** сумата от *** лв./ *****/, представляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до първоначално претендираната сума от ... лв.
ОСЪЖДА
СУ „Св.К.О. ЕИК ..., гр.Д.
представлявано от Директора М.Н.М. ДА ЗАПЛАТИ на Н.Р.А. ЕГН **** разноски по гр.дело N 4160/2016г. по описа на РС Добрич в размер на .... лв. /..../ - платено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
СУ „Св.К.О. ЕИК ...., гр.Д.
представлявано от Директора М.Н.М. ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Добрич държавна такса в размер на .... лв. / ..../.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ДОБРИЧКИ
ОКРЪЖЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от 14.03.2017г.
– датата на обявяване на решението в Регистъра на съдебните решения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: