Решение по дело №6267/2014 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1349
Дата: 21 април 2015 г. (в сила от 26 декември 2015 г.)
Съдия: Живка Димитрова Петрова
Дело: 20145330106267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е N 1349

21.04.2015 г., град ПЛОВДИВ

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,                                       VІ граждански състав, на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година,

в публично заседание, в състав :

                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА.

 

при секретар Петя Карабиберова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6267 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе съобрази:  

 

 

                Производството е образувано по иск за делба с правна квалификация чл.34 от ЗС и се движи по реда на чл.341 и сл. от ГПК. Намира се във втора фаза – по извършване на делбата.

Съдът, след като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените искания и събраните доказателства, установи следното:

С влязло в сила Решение № 2700 от 27.06.2014 г., постановено по делото, е допусната съдебна делба между страните С.С.С. с ЕГН: ********** и Ц.С.С. с ЕГН: **********, при равни квоти от правото на собственост върху следния недвижим имот : Дворно място с площ 1160 кв. м. /хиляда сто и шестдесет квадратни метра/, находящо се в с. К., общ. Родопи, обл. Пловдив, представляващо урегулиран поземлен имот - УПИ ІХ-7 в кв. 3 по плана на селото, одобрен със Заповед № 138/1989 г., при граници: улица, УПИ VІІІ-8, УПИ Х-6, 437, заедно с построените в имота сгради – двуетажна жилищна сграда с площ 88 кв. м., лятна кухня с площ 15 кв. м., гараж с площ 16 кв. м., второстепенна сграда с площ 14 кв. м., и заедно с всички подобрение и приращения към имота, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху лятната кухня - в полза на С. С. И. с ЕГН: **********, и върху сутеренния /приземен/ етаж на жилищната сграда - в полза на С.Р. А. с ЕГН: **********.

В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата ответникът Ц.С.С. предявява претенция делбения имот да му бъде възложен, на основание чл.349, ал.2 от ГПК.

В същото съдебно заседание страните са депозирали молби, с които предявяват помежду си облигационни претенции, свързани с делбената общност. Ищецът С.С.С. предявява против ответника Ц.С.С. искане за заплащане на сумата 850,00 лв., представляваща съответна на квотата му от съсобствеността част от разходите за извършени в съсобствения имот подобрения, а именно: 1/. Ремонт на покрива на второстепенната постройка със застроена площ 14 кв.м., включващ демонтаж на стара изгнила дървена конструкция, монтаж на нова дървена конструкция и поставяне на нови керемиди, извършен през месец май 2010 г. на стойност – 600 лв. 2/. Ремонт и монтаж на желязна врата на западната фасада на второстепенната постройка със застроена площ 14 кв.м., извършен през месец май 2010 г., на стойност – 100 лв. 3/. Ремонт на покрива на лятната кухня със застроена площ 15 кв.м., включващ монтаж на покривна изолация, извършен през месец май 2010 г., на стойност – 600 лв. 4/. Ремонт на лятната кухня със застроена площ 15 кв.м., включващи шпакловане и боядисване на тавана и стените, извършен през месец май 2010 г., на стойност – 400 лв. Сумата за подобрения се претендира ведно със законната лихва от 19.11.2014 г. до окончателното й заплащане.

Ищецът иска също да бъде осъден ответника да му заплати сумата 59,11 лева, представляваща данък недвижим имот и такса битови отпадъци, дължима от ответника за 2013 г.

Ответникът прави искане за осъждане на ищеца да му заплати сумата 6000,00 лева за направени от първия в съсобствения имот подобрения през месец май 2011 г. и 2012 г., а именно: 1/. Ремонт на покрива на двуетажната жилищна сграда с площ от 88 кв.м., състоящ се в подмяна с нови дървени греди, дъски и летвички, закупуване на 1200 бр. керемиди втора употреба, ремонт на комините, мазилка и поставяне на шапки, улуци и труд, всичко на обща стойност – 2000 лв. 2/. Влагане в основите на къщата, поради опасност от пропадане на едната й страна, на 10 куб.м бетон марка пит 500, 300 кг. арматура и с труд, на обща стойност 1000 лв.; 3/. На първия етаж - подмяна на обратната вода за кухнята и поставяне на нова батерия за баня – общо за 500 лв.; 4/. Ремонт на втория етаж – събаряне на носеща стена и наливане на трегер на нейно място – арматура, бетон и закупуване на 520 бр. тухли единични за преграждане на баня, 1 бр. прозорец за баня, 1 бр. врата за баня, 14 кв. теракота, 1 топ мрежа, поставяне на болер, тоалетна чиния, мивка, шкаф за огледало 2 батерии с душ, аксесоари, 4 бр. прозореца с дървена дограма със стъклопакет – за 1500 лв.; 5/. Поставяне на нова ел. инсталация на целия втори етаж на стойност 1000лв.

Ищецът оспорва претендираните от ответника подобрения, като посочва, че същите са правени преди 2008 година и поради това са погасени по давност. Ответникът не дава становище по претенциите по сметки на ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна, достигна до следното:

Съдебна делба е допусната върху реално неподеляем жилищен имот, тъй като в него не могат да бъдат обособени съответни дялове в самостоятелни обекти без значителни преустройства и неудобства, по-големи от обикновените, по смисъла на чл.203, ал.1 от ЗУТ. Това обстоятелство не се спори между страните, които не са направили и искане за реално поделяне на имота.

                При наличие на реално неподеляем жилищен имот делбата му следва да се извърши или чрез изнасянето му на публична продан, или чрез възлагането му, при наличие на валидна възлагателна претенция.

Претенцията за възлагане на процесното жилище, предявена от ответника на основание чл.349, ал.2 от ГПК, е процесуално допустима, но неоснователна.

Възлагането по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК, като способ за извършване на делбата, е допустимо при наличието на четири комулативни предпоставки : 1/. съсобственият имот да е жилище; 2/. съсобствеността да е възникнала по наследяване; 3/. наследникът да е живял в жилището при откриване на наследството и 4/. да не притежава друг жилищен имот към момента на извършване на делбата. В случая не е налице втората изискуема от закона предпоставка, тъй като съсобствеността между страните не е възникнала по наследяване, а по дарение. Следователно, възлагателната претенция е неоснователна и ще се остави без уважение.

Освен, че реално неподеляема е делбената жилищна сграда, реално неподеляем е и допуснатия до съдебна делба урегулиран поземлен имот, тъй като не отговаря на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗУТ. Последното е видно от становището от Главния архитект на Община Родопи, дадено на основание чл.201, ал.1 от ЗУТ.

При така установените по делото обстоятелства, делбата не може да се извърши чрез друг способ, освен чрез публична продан. Не може да се извърши чрез възлагане, както бе споменато, поради това, че възлагателната претенция на ответника е неоснователна. Не може да се извърши и чрез разпределение, тъй като имота е един, а съделителите - двама.

 На основание чл.355 от ГПК страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% върху стойността на дяловете им. Последната се установи въз основа на приетото по делото експертно заключение, според което пазарната стойност на делбения имот е 36 000,00 лева.

Относно претенциите за заплащане на извършени в съсобствения имот подобрения съдът приема за установено, с оглед събраните гласни доказателства, че са извършени със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик. В такъв случай правоотношенията между съсобствениците се уреждат по реда на чл.30, ал.3 ЗС, съгласно която разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Т.е. при доказване на претенцията по основание се присъждат действително направените разходи, съответни на квотата от съсобствеността на направилия ги съсобственик.

Ответникът не ангажира никакви доказателства за установяване на претенцията си по сметки. Ето защо, искането му за присъждане на подобрения ще се отхвърли, като недоказано и неоснователно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху исканите подобрения, съгласно чл.10 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Ищецът, за доказване на претенциите си за подобрения, е ангажирал свидетеля Л.Р.А. – вуйчо на страните. Показанията му съдът намира за непосредствени, непротиворечиви е допълващи се с цялостния доказателствен материал. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът ги цени изцяло. От показанията на свидетеля се установяват претендираните от ищеца подобрения, описани в молбата му и по-горе.

По делото е изслушана и приета и съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й.А. и неоспорена от страните, относно стойността на разходите за претендираните от ищеца като подобрения дейности, както и за сумата, с която се е увеличила стойността на съсобствения имот, вследствие на тези подобрения. Видно от заключението извършените и остойностени дейности действително имат характер на “подобрения”, тъй като направените разноски /за труд и материали/ са повишили стойността на имота и така са го направили по-добър и по-ценен. Вещото лице е дало заключение, че разходите, вложени в претендираните от ищеца подобрения към момента на извършването им възлизат на сумата 1497 лева. Те ще му се присъдят в размер, съответстващ на квотата му от съсобствеността т.е. ще му се присъди половината сума – 748,50 лв., а за разликата до пълния предявен размер на искането - 850,00 лева,  то ще се отхвърли. На основание чл.10 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху признатите на ищеца подобрения, а ищецът  следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху отхвърлените му подобрения.

Относно искането на ищеца за заплащане от ответника на сумата 59,11 лева, представляваща данък недвижим имот и такса битови отпадъци за 2013 г., се установи от представената приходна квитанция № ********** от 25.03.2014 г., че тази сума е платена от името на Ц.С. И.. От квитанцията не се установява, а и не се доказа чрез други доказателства по делото, че сумата е платена от ищеца за сметка на ответника. Ето защо, искането за присъждане на тази сума ще се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот : Дворно място с площ 1160 кв. м. /хиляда сто и шестдесет квадратни метра/, находящо се в с. К., общ. Родопи, обл. Пловдив, представляващо урегулиран поземлен имот - УПИ ІХ-7 в кв. 3 по плана на селото, одобрен със Заповед № 138/1989 г., при граници: улица, УПИ VІІІ-8, УПИ Х-6, 437, заедно с построените в имота сгради – двуетажна жилищна сграда с площ 88 кв. м., лятна кухня с площ 15 кв. м., гараж с площ 16 кв. м., второстепенна сграда с площ 14 кв. м., и заедно с всички подобрение и приращения към имота, с действителна пазарна стойност 36 000,00 лева, при което получената от публичната продан сума да се разпредели по равно между съделителите С.С.С. с ЕГН: ********** и Ц.С.С. с ЕГН: **********.

ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата 720,00 лева - държавна такса върху стойността на делбения му дял.

ОСЪЖДА Ц.С.С. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата 720,00 лева - държавна такса върху стойността на делбения му дял.

ОТХВЪРЛЯ иска на Ц.С.С. с ЕГН: ********** против С.С.С. с ЕГН: ********** за заплащане на сумата 6000,00 лева, за направени в съсобствения имот подобрения през месец май 2011 г. и 2012 г., а именно: 1/. Ремонт на покрива на двуетажната жилищна сграда с площ от 88 кв.м., състоящ се в подмяна с нови дървени греди, дъски и летвички, закупуване на 1200 бр. керемиди втора употреба, ремонт на комините, мазилка и поставяне на шапки, улуци и труд, всичко на обща стойност – 2000 лв. 2/. Влагане в основите на къщата, поради опасност от пропадане на едната й страна, на 10 куб.м бетон марка пит 500, 300 кг. арматура и с труд, на обща стойност 1000 лв.; 3/. На първия етаж - подмяна на обратната вода за кухнята и поставяне на нова батерия за баня – общо за 500 лв.; 4/. Ремонт на втория етаж – събаряне на носеща стена и наливане на трегер на нейно място – арматура, бетон и закупуване на 520 бр. тухли единични за преграждане на баня, 1 бр. прозорец за баня, 1 бр. врата за баня, 14 кв. теракота, 1 топ мрежа, поставяне на болер, тоалетна чиния, мивка, шкаф за огледало 2 батерии с душ, аксесоари, 4 бр. прозореца с дървена дограма със стъклопакет – за 1500 лв.; 5/. Поставяне на нова ел. инсталация на целия втори етаж на стойност 1000лв.

ОСЪЖДА Ц.С.С. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата 240,00 лева – държавна такса върху искането му за подобрения.

ОСЪЖДА Ц.С.С. с ЕГН: ********** да заплати на С.С.С. с ЕГН: ********** сумата 748,50 лева, представляваща съответна на квотата му от съсобствеността част от разходите за извършени в съсобствения имот подобрения, а именно: 1/. Ремонт на покрива на второстепенната постройка със застроена площ 14 кв.м., включващ демонтаж на стара изгнила дървена конструкция, монтаж на нова дървена конструкция и поставяне на нови керемиди, извършен през месец май 2010 г. на стойност – 600 лв. 2/. Ремонт и монтаж на желязна врата на западната фасада на второстепенната постройка със застроена площ 14 кв.м., извършен през месец май 2010 г., на стойност – 100 лв. 3/. Ремонт на покрива на лятната кухня със застроена площ 15 кв.м., включващ монтаж на покривна изолация, извършен през месец май 2010 г., на стойност – 600 лв. 4/. Ремонт на лятната кухня със застроена площ 15 кв.м., включващи шпакловане и боядисване на тавана и стените, извършен през месец май 2010 г., на стойност – 400 лв.,  ВЕДНО със законната лихва върху сумата 748,50 лева, считано от 19.11.2014 г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 748,50 лева до пълния предявен размер 850,00 лева.

ОСЪЖДА Ц.С.С. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата 29,94 лева – държавна такса върху признатите подобрения на ищеца.

ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата 20,00 лева – държавна такса върху отхвърлените му подобрения.

ОТХВЪРЛЯ иска на против С.С.С. с ЕГН: ********** против Ц.С.С. с ЕГН: ********** за заплащане на сумата 59,11 лева, представляваща данък недвижим имот и такса битови отпадъци за делбения имот за 2013 г.

ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата 20,00 лева – държавна такса върху отхвърлената му претенция по сметки /за заплащане на данък недвижим имот и такса битови отпадъци за делбения имот/.

       Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                Вярно с оригинала!

                Секретар: П. К.