Решение по дело №1560/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1864
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20227180701560
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2022 г.

Съдържание на акта

                                       РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1864

Град Пловдив,  25 октомври 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесета и втора година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЗДРАВКА ДИЕВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:   ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА                  

                      СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА  к.н.а.д. № 1560 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Мерива плюс“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК ****, с адрес ул.“Цар Борис III Обединител“ № 147, с представляващ А. П. М., против решение № 863/ 26.04.2022 г. на Районен съд – Пловдив, постановено по а.н.д. № 8389/ 2021 г., с което е потвърдено наказателно постановление №615561-F622814/02.12.2021г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер от 3000,00 лева за извършено от него нарушение по чл. 7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

Касационният жалбоподател намира решението за незаконосъобразно поради противоречие със закона. Счита за неверни изводите на съда, че дата на нарушението и датата на самата проверка, както и че описанието на нарушението отговаря на съдържанието на чл.7, ал.1 от Наредбата. В тази връзка развива подробни съображения. Претендира отмяна на решението и на НП.

Ответникът по касация – началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“, в представено писмено становище от юрк. З., намира жалбата за неоснователна и моли решението да се остави в сила. Претендира се юрискосулсто възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна, а решението на районния съд да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо, а разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното:

С процесното наказателно постановление по отношение на касационния жалбоподател е установено, че на 28.06.2021г. в 14.00ч. била извършена проверка от служители към ЦУ на НАП в обект ресторант- „Супичката“, находящ се в гр.Пловдив ,ул. „Филип Македонски“ 27а ,стопанисван от „Мерива плюс“ ЕООД. Констатирано е, че обектът извършва търговска дейност, без да е монтирано, въведено в експлоатация, използвано, регистрирано в НАП фискално устройство, с което да се отчитат оборотите от извършените продажби. Не е наличен и кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на разпоредбите на Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. Установено било, че в проверявания обект се предлагат храни и напитки, обедно меню, като е установена касова наличност от 68,95лева. Направен е опис на наличните средства отразен в ПИП сер.АА №0008850/28.06.2021г, като според попълването на сервитьор Георги Георгиев сумата е в резултат на продажби на храни и напитки на 28.06.2021г.,като е отразено,че не са маркирани през ФУ, тъй като същото е на ремонт. В хода на проверката са предоставени документи за ФУ –като същото не е налично в обекта, тъй като е иззето от публичен изпълнител с ПИП №0017157/25.06.2021г. За посоченото е съставен АУАН № F622814 от 11.08.2021г., а впоследствие и НП №615561-F622814/02.12.2021г.

За да постанови процесното решение, състав на Районен съд -Пловдив е приел, че описаната фактическа обстановка се явява безспорно установена въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства. Съдът е приел от фактическа страна, че в обектът, стопанисван от дружеството се осъществява дейност по продажба на стоки (храна и напитки) и към момента на проверката не е имало фискално устройство. Същото е било регистрирано и иззето с протокол ПИП сер. АА №0017157 на 25.06.2021г. Приел е също, че към

момента на проверката - 28.06.2021г., фискалното устройство не се е намирало в обекта ,тъй като е било иззето три дни преди това. Посочил е също, че в конкретния случай не са налице хипотезите на чл.36 от Наредба, която допуска в определени изключения издаване на бележки от кочан при продажбите, както и че, когато ФУ е на ремонт, законодателят подробно е разписал реда за предаване на ремонт на фискалните устройства и изготвяне на съответните документи за това. Такива документи освен, че липсват, но и според съда е безспорно доказано, че ФУ не е на ремонт, а е иззето с ПИП сер АА №0017157 от дата 25.06.2021г. Посочено е също, че не е налице и някоя от другите хипотези, при които се допуска да се издават касови бележки от кочан при извършени продажба, за да се говори за извършено нарушение по чл.36 от Наредбата. Поради това съдът е направил извод, че в обекта действително не е имало монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, към момента на проверката -28.06.2021г. ,тъй като същото е било иззето с протокол от публичен изпълнител, но търговския обект не се е намирал в нито една от хипотезите на чл.36 от Наредбата, поради което е следвало да регистрира ново ФУ и да го монтира в обекта, което не е направил.

         Посочил е, че в случая дата на нарушението е и датата на самата проверка - 28.06.2021г., като последната е ясна, точна и недвусмислена.В този смисъл, както ясно и подробно описано самото нарушение, а именно, че липсва монтирано, въведено в експлоатация фискално устройство, на което да се отчита оборотите от извършените продажби, и което не буди съмнение и затруднение.

         Съдът е обсъдил възможността за прилагане разпоредбата на чл.28 ЗАНН, като е приел, че деянието не разкрива смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението от този вид нарушение. Същото е формално такова и в този смисъл липсата на вредоносен резултат не е от значение при произнасянето, поради което е приел, че не е налице маловажност.

Решението е правилно.

Правилно Районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на санкционираното лице. В конкретния случай както в АУАН, така и в НП нарушението е описано ясно, безпротиворечиво сочи на изпълнителното деяние, описано в хипотезата на правната норма на чл.7,ал.1 от Наредбата, а именно, че в търговския обект на дружеството към момента на проверката не е било монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в ТД на НАП фискално устройство за извършване на търговска дейност. Тези факти, които са безспорно установени от събраните по делото доказателства, правилно са били подведени под разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която е посочена за нарушена и която гласи, че лицата по чл. 3 от Наредбата са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта.

Не е налице някоя от хипотезите на нормата на чл.36, ал.1 от Наредба Н-18 от /13.12.2006 на МФ, за да се приеме, че дружеството би могло да извършва продажби по предвидения извънреден, временен способ, още повече, че в НП е посочено, че в обекта не е наличен и кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на разпоредбите на Наредба Н-18.

Не се споделят възраженията на касатора относно липсата на дата на нарушението, тъй като от съдържанието на АУАН и НП става категорично и безспорно ясно, че това е датата на извършената проверка. Не се твърди от приходната администрация за друг ден, в който е било извършено нарушението, освен денят на проверката – 28.06.2021 г. Няма данни, нито се твърди от проверяващите обектът да е работел предходните дни – от момента на изземане на касовия апарат до деня преди проверката. След като обаче на посочената дата обектът е започна работа, то е следвало да се снабди с ново  фискално устройство, регистрирано по съответния ред.

Правилно е прието в решението, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Безспорно е установено посоченото нарушение, за съставомерността на което не се изисква да са настъпили вредни последици. В случая обаче вероятността от настъпването на такива е голяма, като се има предвид, че дружеството не отчита оборотите си предвид факта на липсата на фискалното устройство в обекта, извън случаите на чл.36 ЗАНН. Фактът, че такова нарушение е установено за първи път не означава, че други такива не са били извършвани, а и последното би имало значение само за разглеждането му като смекчаващо обстоятелство при индивидуализиране на наказанието. В случая наказващия административен орган, е определил минималния размер на имуществената санкция.

С оглед на всичко изложено дотук се очертава изводът, че Пловдивският районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

От ответника по касацията се претендира  присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода от делото следва да му се присъди в размер на 100 лв.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд- Пловдив, ХХIV състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 863/ 26.04.2022 г., постановено по а.н.д. № 8389/ 2021 г на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Мерива плюс“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК ****, с адрес ул.“Цар Борис III Обединител“ № 147, с представляващ А.П.М., да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100/ сто/ лева разноски за производството.

Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

 

    2.