№ 152
гр. Каварна, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Й.ка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20233240100386 по описа за 2023 година
Предявен е иск за делба с правно основание чл. 341 и сл. ГПК, вр. с чл.
чл. 69 и сл. ЗН.
Ищците Т. А. Я., К. П. П., И. П. П. и И. Г. Г. – в качеството му на
настойник на пълно запретения П. Д. П., са предявили срещу П. Д. П., К. Д.
П., М. К. П. и Община Каварна иск за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ... (...) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Каварна, обл. Добрич одобрена със Заповед № РД-18-32/27.02.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Каварна,
ул. „Г...“ № 10, целият имот с площ от 415 (четиристотин и петнадесет) кв. м.,
с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с номер по предходен план: 493 (798), кв. 91,
парцел II, при съседи: ...., ведно с попадащата върху него сграда с
идентификатор ....1 ..., точка, едно), със застроена площ от 100 (сто) кв. м.,
брой етажи 1 (един), с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Твърди се, че ищците, П. Д. П. и К. Д. П. са наследници по закон на Е П.
Я., бивш жител на гр. Каварна, починала на 12.04.2004 г. и на П. Д. Я, бивш
жител на гр. Каварна, починал на 29.04.1978 г. Приживе наследодателите им, в
режим на съпружеска имуществена общност са придобили чрез покупко –
продажба собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно място с
1
площ от 325 кв. м. , съставляващо част от поземлен имот с идентификатор ...
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Каварна, обл. Добрич
одобрена със Заповед № РД-18-32/27.02.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК с адрес на поземления имот: гр. Каварна, ул. „Г...“ № 10, целият имот с
площ от 415 кв. м., с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с номер по предходен
план: 493 (798), кв. 91, парцел II, при съседи: .... За извършената покупко –
продажба е съставен нотариален акт № 139, том I, д. № 144/05.03.1966 г. на
БРС.
Твърд се, че от датата на покупката наследодателите са отпочнали
владение върху цялото дворно място с обща площ от 415 кв. м., в което на
основание строително разрешение № 47/20.05.1966 г. на Община Каварна със
собствени средства и труд са построили жилищна сграда. Съгласно
действащата към момента кадастрална карта същата е с идентификатор ....1,
със застроена площ от 100 кв.м.
На 06.04.1987 г. Е П. Я. е прехвърлила на сина си Д П. Я собствената си ½
идеална част от дворното място с къщата, като в съставения Нотариален акт №
64, том I, д. № 140/06.04.1987 г. на БРС е вписана площ по документ за
собственост.
Твърди се, че от 1966 г. цялото дворно място се е владяло от семейството,
като към владението на съпрузите Яи след смъртта им са присъединили
своето техните наследници, част от които са правоприемници и по силата на
извършеното прехвърляне през 1987 г. Владението се е осъществявало повече
от петдесет и седем години спокойно и непрекъснато, необезпокоявано от
никого, като десет от годините на владение не попадали в законова забрана за
придобиване на общински частен недвижим имот по давност, което
изключвало участието на Община Каварна, като съсобственик в процесния
недвижим имот.
Твърди се, че на 28.09.2023 г. ответницата К. Д. П. се е снабдила с
нотариален акт за еднолична собственост върху имота, с изключение на 14 кв.
м. от дворното място - общинска собственост по обстоятелствена проверка
обективирана в нот.акт с № 114, том 7, д. № 1166, вх. рег. № 2213/28.09.2023 г.
на СВ на АП при КРС. Според ищците съставения нотариален акт не се ползва
с материална доказателствена сила по отношение на вписаните в него
2
констатации за размера над ¼ идеална част. Твърди се, че ответницата К. Д. П.
не живее в имота от повече от двадесет години и не е осъществявала владение
по начин, годен да я направи собственик.
Въз основа на съставения нотариален акт по обстоятелствена проверка
ответницата К. Д. П. е дарила имота на дъщеря си М. К. П. с нотариален акт№
116, том 7, д. № 1168, вх. рег. № 2214/28.09.2023 г. на СВ на АП при КРС.
Ищците твърдят, че извършеното дарствено разпореждане противоречи на
правилата на чл. 76 от ЗН, поради което процесното дарение не поражда
правно действие по отношение на останалите съсобственици.
С оглед изложеното и невъзможността за прекратяване на
съсобствеността по доброволен ред, ищците молят на основание чл. 341 и сл.
от ГПК да бъде извършена съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ... (...) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Каварна, обл. Добрич одобрена със Заповед № РД-18-32/27.02.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Каварна,
ул. „Г...“ № 10, целият имот с площ от 415 (четиристотин и петнадесет) кв. м.,
с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с номер по предходен план: 493 (798), кв. 91,
парцел II, при съседи: ...., ведно с попадащата върху него СГРАДА с
идентификатор ....1 ..., точка, едно), със застроена площ от 100 (сто) кв. м.,
брой етажи 1 (един), с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, при
квоти: за Т. А. Я., ЕГН ********** – 1/12 идеална част; за К. П. П., ЕГН
********** – 1/12 идеална част; за И. П. П., ЕГН ********** – 1/12 идеална
част; за П. Д. П., ЕГН ********** – 3/12 идеални части; за П. Д. П., ЕГН
********** – 3/12 идеални части; за К. Д. П., ЕГН ********** – 3/12 идеални
части.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен констативен
нотариален акт 114, том 7, д. № 1166, вх. рег. № 2213/28.09.2023 г. на СВ на
АП при КРС, в частта, с която К. Д. П. е призната за собственик на ¾ идеални
части въз основа на давностно владение и наследство на следния недвижим
имот поземлен имот с идентификатор ... (...) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Каварна, обл. Добрич одобрена със Заповед №
РД-18-32/27.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на
поземления имот: гр. Каварна, ул. „Г...“ № 10, целият имот с площ от 415
3
(четиристотин и петнадесет) кв. м., с начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с номер
по предходен план: 493 (798), кв. 91, парцел II, при съседи: ...., ведно с
попадащата върху него сграда с идентификатор ....1 ..., точка, едно), със
застроена площ от 100 (сто) кв. м., брой етажи 1 (един), с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна.
На осн. чл. 76 от ЗН да бъде прогласена относителната недействителност
спрямо Т. А. Я., К. П. П., И. П. П., П. Д. П. и П. Д. П.на на акта на
разпореждане с наследствено имущество: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ... (...) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Каварна, обл. Добрич одобрена със Заповед № РД-18-32/27.02.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Каварна,
ул. „Г...“ № 10, целият имот с площ от 415 (четиристотин и петнадесет) кв. м.,
с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с номер по предходен план: 493 (798), кв. 91,
парцел II, при съседи: ...., ведно с попадащата върху него СГРАДА с
идентификатор ....1 ..., точка, едно), със застроена площ от 100 (сто) кв. м.,
брой етажи 1 (един), с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна,
извършено от К. Д. П. ЕГН ********** в полза на М. К. П. ЕГН ********** с
нотариален акт за дарение № 116, том 7, д. № 1168, вх. рег. № 2214/28.09.2023
г. на СВ на АП при КРС.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. Д. П., чрез назначения му от съда
особен представител, счита иска за допустим и основателен. Твърди, че е
налице съсобственост между страните с изключение на ответниците Община
Каварна и М. К. П., поради което моли да бъде допусната делба при
законоустановените квоти.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Община Каварна, чрез законният си
представител Е Балтаджиева – Кмет, оспорва иска. Оспорва твърденията на
ищците, че наследниците на Е и П. Яи, са установили владение върху цялата
площ на имота и да са придобили общинска собственост, доколкото още при
действието на регулационните планове са настъпили изменения във
вътрешните и външните регулационни линии, което е оказало влияние върху
твърдяната придобивна давност. Оспорва се твърдението на ищците, че
праводателите им са станали собственици на общинските части по давност от
4
1966 г., с оглед действащата в този период забрана за придобиване на имот,
който е социалистическа собственост, а в последствие за придобиване по
давност на имот държавна или общинска собственост. С изложените мотиви
се моли да бъде допусната делба при квота за община Каварна, съответна на
притежаваните от нея идеални части, а квотите на останалите съделители да
се разпределят съобразно действително притежаваното от наследодателите им
имущество.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените удостоверения за наследници /л. 10-14 от делото/ се
установява, че ищците Т. А. Я., К. П. П., И. П. П., П. Д. П. и ответниците П. Д.
П. и К. Д. П. са наследници по закон на П. Д. Я, б.ж. на гр. Каварна, починал
на 29.04.1978 г. и на Е П. Я., б.ж. на гр. Каварна, починала на 12.04.2004 г.
02.03.1987 г.
Страните не спорят, че през време на брака си наследодателите им Е П. Я.
и П. Д. Я са придобили в собственост на 05.03.1966 г. дворно място от 325
кв.м. находящо се в гр. Каварна, представляващо парцел ІІ-798 в квартал 91 по
рег.план на града при съседи: Д П. М, държавно дворно място, ЕД и ул. Г.С
На 20.05.1966 г. на Е П. Я. е издадено строително разрешение № 47/1966
г. за строене на жилище от три стаи, кухня, салон и антре, върху 79 кв. м. на
собственото й място в кв. 91, парцел ІІ, съгласно строителна линия дадена от
ГОНС Каварна.
С нотариален акт № 64, том І, дело № 140/06.04.1987 г. Е П. Я. е
прехвърлила на сина си Д П. Я собствената си ½ ид.ч. от дворно място в гр.
Каварна с площ 410 кв.м., в което собствениците участват с 325 кв.м., парцел
ІІ-798 в кв. 91 по плана на града и ½ ид.ч. от построената в това място къща за
живеене от три стаи, салон и кухня срещу задължението на Д П. Я да поеме
гледането и издръжката на майка си, като й осигури спокоен и нормален
живо, какъвто е водила досега, докато е жива, като Е Я. е запазила до живот
ползването на една стая и кухнята и половината маза.
Установява се от представената данъчна декларация /л.125-132 от делото/,
че на 19.02.1998 г. Д П. Я е подал декларация по чл. 26 от ЗМДТ, с която е
декларирал, че притежава в гр. Каварна недвижим имот, с административен
5
адрес ул. Г... № 10, кадаст. № 798, кв. 91, парцел ІІ по плана одобрен 1988 г.
Декларирал е още, че е собственик на целия имот, а сградата е основно
жилище на собственика. Декларирал е, че върху имота има учредено право на
ползване, а като ползвател е посочена Е П. Я..
С декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти, вх. № 492/08.04.2008 г. /л.121-124 от делото/ Д П. Я е декларирал, че е
собственик на пл. № 798, УПИ ІІ, кв. 91 по ЗРП одобрен през 1988 г., ведно с
жилищна сграда, която е основно жилище за собственика.
На 20.06.2023 г. К. Д. П. е подала декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и
ал. 6 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти /л.113-119 от
делото/, с която е декларирала, че е придобила по наследство от Д П. имот -
земя и сграда, на адрес гр. Каварна, обл. Добрич, ул. „Г.С № 10. Като
съсобственици на имота в декларацията е посочила: П. Д. П. и П. Д. П..
Установява се от представената декларация вх. № 1112/04.08.2023 г. по чл.
14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти /л.107-111 от делото/, че ищцата Т. А. Я. е декларирала, че е придобила
по наследство от Е П. Я. имот - земя и сграда, на адрес гр. Каварна, обл.
Добрич, ул. „Г.С № 10, УПИ ... по ПУП на гр. Каварна, одобрен 2008 г. Като
съсобственици на имота в декларацията е посочила: К. П. П., И. П. П., К. Д.
П., П. Д. П. и П. Д. П..
На 28.09.2023 г. ответницата К. Д. П. с нотариален акт № 107, том ІІІ, рег.
№ 3173, дело 455 от 2023 г. по описа на нотариус Й. П., вписан под № 035 в
регистъра на НК, е призната за собственик по наследство и давностно
владение, въз основа на обстоятелствена проверка извършена по нотариално
дело № 455/2023 г., върху дворно място с площ 415 кв.м., поземлен имот с
идент. ..., от които 14 кв.м. общинска собственост, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, предишен идент. няма, номер по предходен план: 493, квартал:
91, парцел: 2 по КККР на гр. Каварна одобрени със Заповед № РД 18-
32/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, при граници ..., в едно с построената в него
жилищна сграда – еднофамилна със застроена площ от 100 кв. м., брой етажи
1, с идентификатор ....1.
На същата дата – 28.09.2023 г. с нотариален акт № 108, том ІІІ, рег. №
3175, дело № 456 от 2023 г. на нотариус Й. П., вписан под № 035 в регистъра
6
на НК, ответницата К. Д. П. е дарила на дъщеря си – отв. М. К. П., придобития
с гореописания нотариален акт № 107/2023 г., недвижим имот.
От приложеното към нотариално дело № 455/28.09.2023 г. удостоверение
изх. № ДжС-26-482 от 20.09.2023 г. изд. от Областен управител на област
Добрич, се установява, че за 90 кв.м. идеални части от ПИ с идент.... по КК и
КР на гр. Каварна, целият с площ от 415 кв.м., с адрес: ул. „Г...“ № 10, стар
УПИ ІІ-798 в кв. 91, ведно с построени сгради, няма съставен Акт за държавна
собственост.
По делото е изготвена съдебно техническа експертиза от вещо лице А. Е.
В., заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда като
компетентно и обосновано. От същото се установява, че съгласно
приложените към делото скици и от изтеглените от КАИС актуални данни
поземлен имот с идентификатор ... по КК на гр. Каварна се намира по ул.
”Г...”, граничи на изток с ПИ 35064.501.494, на запад - с ПИ 35064.501.492, на
юг - с ПИ 35064.501.503 и има следните характеристики: по трайно
предназначение на територията - урбанизирана; по начин на трайно ползване -
за друг вид застрояване; площ 415 кв.м.; вид собственост - съсобствен, в т.ч.:
325 кв.м. - частна, на насл. на Е и Д Яи; 14 кв.м. общинска, придадена по
регулация; 76 кв.м. - частна, собственост на Д М; урегулиран по
кадастралните граници в УПИ 11-493, със същата площ 415 кв.м. В имота има
изградена сграда с идентификатор ....1 по КК на гр. Каварна: едноетажна
еднофамилна жилищна сграда; застроена площ 100 кв.м; собственост –
частна.
При огледа на място вещото лице е констатирало, че конструкцията на
сградата е полумасивна - с каменни основи, тухлени стени, дървен тавански
гредоред и дървен скатен покрив. В лошо техническо състояние, силно
амортизирана, с пукнатини по стените и рухнал покрив.
Вещото лице е установило, че според най-стария наличен кадастрален и
регулационен план от 1955 г., продадените на Е Я. 325 кв.м. са били част от
имот с пл. № 798. За тази част е бил отреден парцел II-798, с лице от около 13
м. на север, към ул. ’’Г...”. Уличнорегулационната линия не е съвпадала със
северната кадастрална граница и там към парцела е била придадена площ по
регулация - около 15 кв.м. Така площта на имота е станала около 340 кв.м. На
юг също е било предвидено придаване, но там регулацията не е приложена.
7
Вътрешнорегулационната линия на изток съвпадала с кадастралната граница.
Имот с пл. № 798 и отредените за него два парцела били записани на Д П.
М, без да е посочен документ за собственост.
В следващия кадастрален и регулационен план от 1972 г. изменения в
границите и площта на процесния имот не са настъпили. Западната
кадастрална граница съвпадала с вътрешнорегулационната линия, а тя
съвпадала със западната стена на новопостроената жилищна сграда.
В кадастралния и регулационен план от 1988 г. северната кадастрална
граница е изместена и съвпада с уличнорегулационната линия, а западната
кадастрална граница, заедно с вътрешнорегулационната линия, е изместена с
около 2 м на запад (добавени са около 50 кв.м.), при което площта на
процесния имот е станала около 390 кв.м. Това увеличение е станало за сметка
на площта на съседния имот, но няма данни нито за одобрено регулационно
изменение, нито за покупко-продажба между съседите. В разписните листи са
посочени собственици: Д М - на парцел I и Е Я. - на парцел II, съгл.
нотариален акт № 139/05.03.1966 г.
В кадастралната карта, одобрена през 2008 г., с която процесния имот
получава идентификатор ..., са променени две от границите - източната и
западната, както и площта му, която е станала 415 кв.м.
Действащият регулационен план от 2010 г. е изработен на базата на
кадастралната карта и в него параметрите на процесния имот са същите.
Вещото лице е установило, че в ПИ с идент. ... има две сгради: с
идентификатор ....1 - едноетажна, жилищна, еднофамилна, застроена площ
100 кв.м., разположена свободно в поземления имот; спазени са минималните
нормативни разстояния до уличнорегулационната линия (5 м), до източната
вътрешнорегулационна линия (3 м), до дъното на УПИ (5 м); не е спазено
минималното нормативно разстояние до западната вътрешнорегулационна
линия. Установено е, че отразената в кадастралната карта сграда с
идентификатор ....2 не съществува. За сграда с идент. ....1 има издадено
строително разрешение № 47 / 20.05.1966 г., за застроена площ 79 кв.м., а за
разширението с 21 кв.м. няма налични строителни книжа; сградата е търпима,
защото разстоянието между нея и триетажната сграда в ПИ 492 е повече от 6
м. (изискване на чл.31, ал.4 от ЗУТ), но поради физическото си състояние тя е
негодна и опасна за обитаване.
8
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
Детелин И. Каменов и Д Г. И., водени от ищците и Снежана Донкова П.,
водена от ответниците.
От свидетелските показания на Д И. се установява, че познава добре
имота, т.к. живее в съседния имот от запад. Знае, че през 1965 г. Е П. е купила
част от имота на Д П. – дядо на съпругата му. Знае, че в имота до смъртта си е
живяла Е, заедно със сина си Д и внука си П.. След смъртта на Д през 2016 г. в
имота продължил да живее синът му П. до 2022 г., когато напуснал имота. От
тогава до момента имота се стопанисвал от ответницата Дора Я.. Свидетелят
заяви, че живее в съседния имот от 1993 г., като не е виждал никога в имота
ответницата К.. Не я е виждал да живее в имота преди да почине баща й Д и
да се грижи за него. Грижи за Д е полагал синът му П.. Знае, че след като е Е
закупила имота са изградили каменни огради, които не са местени до
настоящия момент. Свидетелят заяви, че не е чувал между наследниците на Д
и П. да има някакви спорове за имота. Докато Д е бил жив П. е идвал в имота
заедно със съпругата си Дора, като не е чувал спорове помежду им за имота.
Свидетелят Детелин Каменов също заяви, че познава добре имота, т.к.
живее в съседния имот от източната страна. Знае, че имота е закупен от Е и Д.
След смъртта на Д в имота останала да живее Е със сина си Д, а синът им П.
живеел със семейството си на съседната улица. След смъртта на Д в имота
продължил да живее синът му П. до 2022 г. Свидетелят знае, че семействата
на двамата братя П. и Д бил в добри отношения, взаимно си гостували и не е
чувал спорове между тях за имоти или за нещо друго. След смъртта на Д не е
виждал Т. да идва в имота. Свидетелят знае, че К. е живяла в имота, докато
била дете. От около 1990 г. вече не я е виждал в имота, знае, че се е установила
да живее в гр. Шумен. Свидетелят не е виждал границите на имота да са
променяни през годините.
Свидетелят Снежана П. заяви, че познава К. от 2016 г., когато дъщеря й
М. се оженила за нейния син Тодор. Свидетелката знае, че в процесния имот е
живял бащата и брата на К.. П. е посещавала имота около 3-4 пъти заедно с К.,
когато е ходила да види брат си П.. Свидетелката не е чувала спорове между
К., П. и баща им за имота. Не е чувала и за спор с чичото на К. за имота.
Свидетелката е била с К., когато последната отишла в дома на чинка си Дора,
за да вземе нотариалния акт. Присъствала е на разговор, в който чинка й
9
заявила, че не я интересува имота и може да прави с него каквото си иска.
След това К. е прехвърлила имота на дъщеря си М..
Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели,
като намира същите за непротиворечиви, взаимнодопълващи се,
обективиращи субективните възприятия на всеки един от тях относно
процесния имот и отношенията между страните по делото.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът намира, за
установено, че процесния имот е съсобствен между ищците Т. А. Я., К. П. П.,
И. П. П., запретения П. Д. П. действащ, чрез настойника си И. Г. Г. и
ответниците П. Д. П., К. Д. П., при посочените в исковата молба квоти.
Възражението на ответника К. П. за липса на съсобственост между нея и
останалите наследници на Е и П. Яи, поради придобиване на имота от нея въз
основа на упражнявано давностно владение в период повече от десет години,
съдът намира за неоснователно и недоказано.
Съгласно приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС, независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. В отношенията между съсобствениците
е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако
основанието, на което първоначално е установена фактическата власт,
признава такава и на останалите съсобственици /показва съвладение/. В този
случай установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите
идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение.
Държателят упражнява фактическата власт върху чужда вещ /движима
или недвижима/ за нейния собственик или за владелец, който владее чрез
другиго /чрез държателя/. За разлика от владелеца, по отношение на който
намерението за своене на вещта се предполага, освен ако не се докаже друго
/чл. 69 ЗН/, при държането се знае отнапред, че имотът се владее за другиго.
Държателят може да се превърне във владелец ако промени намерението си и
започне да владее за себе си. За да има правно значение тази промяна, тя не
10
трябва да остане само в съзнанието на държателя, а е необходимо да бъде
обективирана с активни действия, насочени срещу собственика, чрез които
той да научи, че фактическата му власт е отблъсната. Ако промяната в
намерението не е изразена чрез несъмнени фактически действия и обективно
не е могла да стане достояние на собственика, упражняваната фактическа
власт върху имота не може да се квалифицира като владение, а като държане,
на каквото основание първоначално е била установена.
При откриване на наследството, всеки от законните наследници
продължава владението на наследодателя за своята идеална част, а по
отношение на идеалните части на другите наследници е държател. Фактът, че
сънаследствения имот се ползва само от някой от наследниците, без
противопоставяне от останалите, сам по себе си не доказва нито предаване на
владение, нито промяна в намерението на сънаследника, който ползва имота,
независимо от продължителността на това фактическо състояние, защото с
неползването на вещта собствеността не се губи. Непротивопоставянето на
останалите наследници е мълчалив акт, който не може да служи като
доказателство за предаване на владение, освен ако заинтересованата страна е
доказала други факти за постигане на съгласие за владение.
В процесния случа при установените факти по делото, не може да се
направи извод, че Д П. Я, а след неговата смърт наследниците му, респ. К. Д.
П. са владяли частите на другия сънаследник с негово съгласие. За да се
квалифицира фактическата власт върху сънаследствените идеални части като
владение, ответникът К. Д. П. следваше да докаже, че е отблъснала
владението на П. П. Я, а след неговата смърт на наследниците му по закон –
ищци в настоящото производство, каквито доказателства не се събраха в
процеса.
По делото се установи по безспорен начин, че след смъртта на П. Я,
настъпила на 29.04.1978 г. имотът станал съсобствен между неговите
наследници по закон – Д П. Я и П. П. Я негови синове и преживяла съпруга Е
Я.. На 06.04.1987 г. Е Я. е прехвърлила на сина си Д Я собствената си ½ ид.ч.
от дворното място и къщата, при което дяловете на съсобствениците в
наследствения имот са станали: 1/6 ид.ч. за Е Я., 1/6 ид.ч. за П. Я и 4/6 ид.ч. за
Д Я. След смъртта на Е П. Я. настъпила на 12.04.2004 г. дяловете на
съсобствениците в наследствения имот са се променили, като П. Я е станал
11
собственик на ¼ ид.ч. от имота, а Д Я на ¾ ид.ч. от имота. Установено бе по
делото, че още приживе на наследодателите синът им П. Я се установил да
живее в собствено жилище, а Д Я продължил да обитава наследствения имот.
След като се установили да живеят по този начин, братята не са имали
спорове помежду си досежно имота. Упражняваната след смъртта на
наследодателите от Д Я, а след неговата смърт от законните му наследници
фактическа власт, не представлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.
Свидетелите не установиха факти, от които да се заключи, че между двамата
братя е постигнато съгласие за предаване на владението на сънаследствените
части от П. на Д. Следователно в полза на наследодателя на ответника К. П. не
е започнала да тече придобивна давност. Същият е бил владелец на своите
идеални части и държател на частите на другия съсобственик. За да се приеме,
че е била установена самостоятелна фактическа власт върху ползвания обект е
необходимо да се докаже, че наследодателят на ответника К. П., а след
неговата смърт наследниците му по закон са извършили действия, сочещи на
такава промяна в намерението, която да е доведена до знанието на другите
съсобственици. Поддръжката на съсобствения имот, не обосновава извод за
установяване на самостоятелна фактическа власт, тъй като тези действия са
осъществени с оглед нормалното ползване на имота. Снабдяването с
нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание придобивна
давност от един от наследниците не се приема в съдебната практика на ВКС
като манифестиране на промяна в намерението на държателя, защото
останалите наследници не са длъжни да правят непрекъснато справки в
службата по вписванията. Отделно от това в конкретния случай при липса на
други действия за отблъскване на владението на съсобственика, от датата на
снабдяването с нот. акт през 2023 г. до предявяване на иска за делба не е
изтекъл необходимият десетгодишен давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС.
С оглед изложеното, възраженията за придобиване по давност на
процесните имоти, се явяват неоснователни. При така направения извод,
следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, оспореният
констативен нотариален акт за собственост, за частта от съсобствеността за
горницата над ¼ ид.ч. от наследствения имот. Отменяването на нотариалния
акт следва да се постанови от съда дори без да е направено изрично искане,
тъй като то се явява изрично разпоредена от Закона последица от уважаването
на иска за защита на засегнатото с издаването му материално право
12
/Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр. дело № 150/85 г. на
ОСГК/.
Съдът намери за основателен предявения инцидентен установителен иск
– за обявяване за относително недействително спрямо ищците, на основание
чл. 76 от ЗН, дарственото разпореждане, с което ответникът К. Д. П. е
прехвърлил на ответника М. К. П., собствеността върху процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗН актовете на сънаследник с отделни
наследствени имущества са недействителни, освен ако те се падат в негов дял
при делбата. Разпоредбата на чл. 76 от ЗН е създадена в интерес на
сънаследниците на прехвърлителя и с нея се цели да се обезпечи
възможността им да получат реален дял от наследството, според състоянието
му в момента на неговото откриване. Текстът следва да се тълкува в смисъл,
че недействително е разпореждане на сънаследник в полза на трето лице. В
случая, сънаследникът К. П. е дарила на трето лице, което не е наследник,
призован към наследяване процесния имот. На основание посочената
разпоредба от ЗН, дарствената сделка, с която се прехвърля тази собственост е
относително недействителна по отношение на ищците, които са сънаследници
на дарителя.
При така установеното явно и необезпокоявано владение върху дворното
място упражнявано от Е и П. Яи, а след тяхната смърт от наследниците им по
закон продължило от 05.03.1966 г. до настоящия момент и заявеното искане от
ищците следва да се изследва въпроса относно възможността за придобиване
по давност на включените в делбения имот 14 кв.м. частна общинска
собственост.
По делото е прието като доказателство удостоверение изх. № ДжС-26-482
от 20.09.2023 г. изд. от Областен управител на област Добрич, от което се
установява, че за 90 кв.м. идеални части от ПИ с идент.... по КК и КР на гр.
Каварна, целият с площ от 415 кв.м., с адрес: ул. „Г...“ № 10, стар УПИ ІІ-798 в
кв. 91, ведно с построени сгради, няма съставен Акт за държавна собственост.
Съгласно чл. 17, ал. 4 от Конституцията на РБ /обн. ДВ бр. 56 от
13.07.1991 г./ режимът на обектите на държавна и общинска собственост се
определя със закон. Според § 7, ал. 1, т. 4 и т. 6 ПЗР ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77 от
17.09.1991 г./ с влизане в сила на закона преминават в собственост на
общините определени държавни имоти. Според чл. 2 от Закона за общинската
13
собственост /обн. ДВ бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г./ общинска
собственост са имотите, определени със закон; имотите, завещани на
общината; имотите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност
или по друг начин, определен в закон /т. 7/, и др. хипотези. Съгласно чл. 3, ал.
2, т. 3 ЗОбС публична общинска собственост са имоти, предназначени за
трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение,
определени от общинския съвет. Частна общинска собственост са имотите
извън тези по ал. 2 на чл. 3 ЗОбС. При промяна на предназначението на даден
имот с решение на общинския съвет той се обявява съответно за частна или
публична собственост – чл. 6 ЗОбС. Според чл. 5 от ЗОбС, възникването,
изменението и погасяването на правото на собственост се удостоверява с акт
за общинска собственост, който е официален документ, но няма
правопораждащо действие. Правото на собственост не възниква по силата на
акта за общинска собственост. Актът за общинска собственост има
декларативно действие относно вече възникналото право по силата на някой
от предвидените в закона способи за придобиване на вещни права. Актът за
общинска собственост обаче е официален документ, съставен от длъжностно
лице по ред и форма, определени в закона, поради което съгласно чл. 179
ГПК има обвързваща съда сила. С оглед на изложеното съдът намира, че 14
кв.м. от процесният имот са били държавна собственост, като в последствие са
преминали към общината и станали частна общинска собственост.
В случая претенцията на ищците за собственост върху 14 кв.м. е основана
на придобивна давност, поради което следва да се вземе предвид, че за
вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени
преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС /ДВ, бр. ЗЗ от 1996 г./,
давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на
недобросъвестното владение изтича на 01.06.2006 г., като на 31.05.2006 г.
давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с
последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е
продължено до 31.12.2022 г.
С Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е
обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп.,
бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за
изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. В мотивите на
14
конституционното решение изрично се сочи, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е
придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или
общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на
§ 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила
е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се
отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в
периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези мотиви на
Конституционния съд следва, че по отношение на давностните срокове, които
са започнали да текат от 01.06.1996 г., какъвто е и разглежданият случай,
както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до
19.01.2018 г. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен,
следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност
поради обявяване за противоконституционно обратното действие на
изменението на ЗС от 19.01.2018 г. Според т. 2 от Решение № 3 от 28 април
2020 г. по к. д. № 5/2019 г. по отношение на заварените от решението на
Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията,
предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не
се прилага. С оглед на това тълкуване, КС изрично е посочил в мотивите на
Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на § 1
ДР ЗС, с обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга
нейният досегашен ефект. Следователно по настоящото дело не следва да се
приложи мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти -
частна собственост, действал в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. поради
обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр. 9/2018 г. за противоконституционен. Предвид
задължителния за съдилищата характер на решенията на Конституционния
съд (чл. 14, ал. 5 ЗКС), от горното следва, че за периода 31.05.2006 г. -
30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. - 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти
частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на
установения от законодателя мораториум; същата започва да тече с влизане в
сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г., като за времето
от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. давностният срок следва да бъде зачетен от
настоящия съд.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че ищците доказаха
правото си на собственост върху процесните 14 кв.м. от делбения недвижим
15
имот на основание придобивна давност, текла в периода от 01.06.1996 г. до
31.05.2006 г. и изтичаща на 31.12.2017 г., поради което Община Каварна не
притежава права в поставения за делба имот и не следва да бъде допускана
делба с нейно участие.
Съгласно чл. 34 ЗС всеки един от съсобствениците може да поиска делба
на общата вещ. Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с
което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и
за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от
съделителите. Следователно в първата фаза на производството следва да се
установи наличието на съсобственост върху имота – предмет на делбата,
основанието за възникване на съсобствеността, както и квотите на
съделителите.
От представените по делото доказателства се установи по безспорен
начин, че ищците Т. А. Я., К. П. П., И. П. П., запретения П. Д. П. действащ,
чрез настойника си И. Г. Г. и ответниците П. Д. П., К. Д. П., на основание
наследствено правоприемство от общите им наследодатели Д П. Я и П. П. Я,
притежават в изключителна собственост заявения за делба имот, описан по-
горе. Частите им в съсобствеността на делбения имот, образувани в
съответствие с чл. 5, ал. 1 от ЗН са както следва: 1/12 ид.ч. за Т. А. Я.; 1/12
ид.ч. за К. П. П.; 1/12 ид.ч. за И. П. П.; 3/12 ид.ч. за П. Д. П.; 3/12 ид.ч. за П. Д.
П.; 3/12 ид.ч. за К. Д. П., поради което на основание чл. 69 ал. 1 от ЗН трябва
да се допусне извършването на съдебна делба за процесния имот при
определените делбени квоти.
Така мотивиран, Каварненският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 76 от ЗН за относително недействителен по
отношение на Т. А. Я. с ЕГН **********, К. П. П. с ЕГН **********, И. П. П.
с ЕГН ********** и П. Д. П. с ЕГН ********** представляван и действащ
чрез настойника си И. Г. Г. с ЕГН **********, договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 108, том ІІI, рег. № 3175, дело № 456/2023 г.
по описа на нотариус Й. П., рег. № 035 на НК, вписан с вх. рег. №
2214/28.09.2023 г. акт № 116, том VІІ, д. № 1168/2023 г. на Служба по
вписванията Каварна, с който К. Д. П., ЕГН ********** е дарила на М. К. П. с
16
ЕГН **********, дворно място с площ 415 кв.м., поземлен имот с идент. ..., от
които 14 кв.м. общинска собственост, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, предишен идент. няма, номер по предходен план: 493, квартал:
91, парцел: 2 по КККР на гр. Каварна одобрени със Заповед № РД 18-
32/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, при граници ..., в едно с построената в него
жилищна сграда – еднофамилна със застроена площ от 100 кв. м., брой етажи
1, с идентификатор ....1.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ... (...) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Каварна, обл. Добрич одобрена със Заповед №
РД-18-32/27.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на
поземления имот: гр. Каварна, ул. „Г...“ № 10, целият имот с площ от 415
(четиристотин и петнадесет) кв. м., с начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с номер
по предходен план: 493 (798), кв. 91, парцел II, при съседи: ...., ведно с
попадащата върху него СГРАДА с идентификатор ....1 ..., точка, едно), със
застроена площ от 100 (сто) кв. м., брой етажи 1 (един), с предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, при квоти: за Т. А. Я., ЕГН ********** – 1/12
идеална част; за К. П. П., ЕГН ********** – 1/12 идеална част; за И. П. П.,
ЕГН ********** – 1/12 идеална част; за П. Д. П., ЕГН ********** – 3/12
идеални части; за П. Д. П., ЕГН ********** – 3/12 идеални части; за К. Д. П.,
ЕГН ********** – 3/12 идеални части.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на ответника Община Каварна,
ЕИК 00852697, със седалище гр. Каварна, ул. „Добротица“ № 26,
представлявана от Е Матеева Балтаджиева – Кмет.
ОТМЕНЯ на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на
поземлен имот по наследство и давностно владение № 107, том ІІІ, рег. №
3173, дело № 455 от 2023 г. по описа на нотариус Й. П., рег. № 035 в регистъра
на НК, вписан в Служба по вписванията Каварна вх. рег. № 2213/28.09.2023 г.,
акт 114, том VІІ, дело № 1166/2023 г., в частта, с която К. Д. П. е призната за
собственик на ¾ идеални части въз основа на давностно владение и
наследство на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ...
(...) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Каварна, обл.
17
Добрич одобрена със Заповед № РД-18-32/27.02.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Каварна, ул. „Г...“ № 10,
целият имот с площ от 415 (четиристотин и петнадесет) кв. м., с начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с номер по предходен план: 493 (798), кв. 91,
парцел II, при съседи: ...., ведно с попадащата върху него сграда с
идентификатор ....1 ..., точка, едно), със застроена площ от 100 (сто) кв. м.,
брой етажи 1 (един), с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд,
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено
и обявено.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
18