Р Е Ш Е Н И Е
Номер 79/21.02. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На дванадесети февруари Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Капка Станчева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00089 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ), серия К, № 2942377 на ОД на МВР Перник, с който на К.И.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят К.И.К. моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от своя процесуален представител адв. Я.С.от ПАК, която прави оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с описанието на нарушението, като е допуснато несъответствие между мястото на неговото извършване със приложената санкционна норма на чл. 182, ал.2 от ЗДвП. Твърди, че нарушението е установено с негодно техническо средство за измерване, което не е преминало метрологична проверка. Лансира тезата, че са били нарушени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, свързани със съставянето на протокол за използване на автоматизираното техническо средство, както и че не е доказана идентичност между описаните обстоятелства в ЕФ и отразените координати в приобщения снимков материал. Твърди, че последния не установява по категоричен начин, че именно процесния автомобил се е движил с измерената скорост, предвид наличието и на друг заснет на нея автомобил. Прави възраженията, свързани с липсата на данни за лицето, което е попълнило приложения протокол за използването на автоматизирано техническо средство. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 14.08.2019 г. в 13:07 часа на ПП І-6, км 81+400, бензиностанция Тенакс преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София товарен автомобил „Фолксваген Туарег” с рег. № *******със скорост от 80 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 12:00 часа до 14:00 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител А.А.изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 15.08.2019 г. с № 1158р-6568.
При направена справка по регистрацията
на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е
собственост на „Уникредит Лизинг” АД, а като ползвател на същия е
посочен К.И.К., ЕГН **********, срещу който
е издаден процесния ЕФ. С обжалвания фиш отчетената скорост била
редуцирана на 77 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на
движение било с 17 км/ч. Издателят на фиша наложил на жалбоподателя на чл.189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер
на 50 лв за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон. К.К. не
се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, а
обжалвал същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справка по регистрацията на моторни превозни средства доказва, че товарен автомобил „Фолксваген Туарег” с рег. № *******е собственост на „Уникредит Лизинг” АД, като за ползвател на същия е посочен К.И.К., ЕГН **********, което не се и оспорва от жалбоподателя. Същата кореспондира и с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0130887 установяваща, че на 14.08.2019 г. в 13:07 часа автомобил с рег. № *******е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранс от ± 3 км/ч релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен както в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта, така и в протокол № 55-С-ИСИ/11.10.2018 г. за последващата й проверка. Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, писмо изх. № 11-00-13 от 24.01.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 81+400 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка е въведено с пътен знак В26 и е с цифрово означение 60 км/ч.
От правна страна:
Не е спорно, че „Уникредит Лизинг” АД, като собственик на товарен автомобил „Фолксваген Туарег” с рег. № ********, по занятие е лизингодател, който предоставя на лизинг автомобили. Търговецът се е възползвал от предоставената му правна възможност в чл. 4, ал.3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, тъй като при регистрацията на автомобила е посочил физическото лице, което използва превозното средство по силата на договор за лизинг, а именно К.И.К., ЕГН **********.
Нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е категорична, че собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното от него нарушение, т.е. отговорността може да бъде ангажирана или на собственика или на този, на когото е предоставен автомобила. Съдът прие, че след като при регистрацията на процесния автомобил е направено изрично вписване, че ползвател на същия е посоченото физическо лице, то и правилно процедурата е била насочена срещу лизингополучателя, на който въпросното превозно средство е предоставено за ползване на валидно правно основание. Ето защо и правилно в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. От страна на К.К. не се навеждат и възражения друго лице да е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в 14-дневния срок от получаването на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряло на съответните технически изисквания, предвид приобщения към доказателствения материал протокол за проверка № 55-С-ИСИ от 11.10.2018 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” към Българския институт по метрология, удостоверяващ последваща проверка за нейната годност съгласно чл. 38 от Закона за измерванията.
Предвид изложеното съдът приема, че използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало при спазване на изискванията за техническата изправност на измервателния уред, поради което и лансираната теза от процесуалния представител на жалбоподателя, че същото не е преминало метрологична проверка е голословна.
По категоричен начин се доказа, че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор.
На снетия от паметта на системата снимков материал№ 11743D0/0130887, който е веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен начин. Съдът не споделя аргумента на защитата на жалбоподателя, че наличието на част от второ превозно средство в изображението поставя под съмнение, че измерената скорост е именно на автомобила на К., тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на БИМ, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на снимката, като в случая пресечната точка на наличните маркери на снимката се пресичат точно на автомобила с рег. № ********.
Неоснователни са възраженията, свързани с липса на данни кое лице е попълнило приложения протокол за използването на автоматизирано техническо средство, тъй като в същия изрично е посочено, че това е А.А..
Настоящият състав намира, че са основателни наведените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с описанието на нарушението и съответната нарушена правна норма, което от своя страна е довело до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно правилността на дадената квалификация на нарушението и да се направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма. Събраженията са следните:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е както непълно, така и неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с императивните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ. В ЕФ като фактическо описание на мястото на което е било извършено нарушението е записано следното: Общ. Перник ПП І-6 км 81+400, бензиностанция Тенакс при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. За прилагане на санкционната норма на чл. 182 от ЗДвП е от съществено значение да се посочи дали става въпрос за населено място, или за случай на извън населено място, които са обективни елементи на съответното нарушение. Съдът не може да приема за установени факти, които не са визирани в обжалвания фиш. Още повече, че от приобщеното по делото като писмено доказателство писмо изх. № 11-00-13 от 24.01.2020 г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложената към него схема за организация на движението в процесния участък, се установява, че посочения км 81+400 на ПП І-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник.
На второ място категоричното посочване на мястото на нарушението е от съществено значение за прилагане на съответната релевантна хипотеза на чл. 21 от ЗДвП, т.е. дали моторното превозно средство е управлявано в населено или извън населено място, което е и задължителен обективен елемент при санкционирането му по чл. 182 от ЗДвП. В процесния случай при квалификацията на нарушението е допуснато смесване на двете алинеи на чл. 21от ЗДвП, което при констатираната липса на точно описание във фиша на мястото на извършване на нарушението, води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира ефективно защитата си.
Освен всичко казано по-горе съдът констатира, че нарушителят е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено място, което обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното производство място на извършване на нарушението- км 81+400 на ПП І-6, намиращ се в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост. Още повече, че ЕФ се издава в отсъствието на водача и същият не може да се запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
Искането за присъждане на
разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя,
като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на
обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към
чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л.35 договор за правна защита и съдействие от 07.02.2020 г. се установява, че
жалбоподателят К.И.К. е възложил на адвокат Я.С.от АК Перник оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред
Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение
е в размер на 300 лева (минимално предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения) и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът
е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело №
6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати
на К.И.К. процесната сума.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К,
№ 2942377 на ОД на МВР Перник, с който на К.И.К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от
Закона за движението по пътищата
за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на
К.И.К., ЕГН ********** сумата в
размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ