гр. София, 02.08.2018 г.
Софийски градски съд, НO, IІІ въззивен състав, в открито съдебно заседание на четвърти
май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА Т.
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретар Радка
Георгиева и прокурор Дочо Дочев, като разгледа докладваното от мл. съдия Илчева
в. н. о. х. д. № 814 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ
НПК.
С присъда от 29.03.2017 г. по н.
о. х. д. № 20425/2016 г. СРС е признал Б.К.П. за виновен в това, че на 11.04.2016 г. в гр. София, ул. „Одрин“ №
156, ет. 3, ап. 12, на маса в
холното помещение на обитаваното от него жилище, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – 2 броя полиетиленови плика, съдържащи
растителна маса – коноп, както следва: обект № 1 с нетна
маса 19,93 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 18.2 %, на стойност 119,58 лева
и обект № 2 с нетна маса 28,59 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 17.5 %, на стойност 171,54 лева, като двата обекта са с обща нетна маса 48,52 грама на обща стойност 291,12 лева,
като конопът /канабис, марихуана/ е под контрол, съгласно ЗКНВП, включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък
I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната
медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2,
т. 1, пр. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието изпълнение е отложил за срок от три години. На основание чл. 354а, ал. 6 НК веществените
доказателства - наркотични вещества (коноп) с нетно тегло 48,52 грама
на обща стойност 291,12 лева, както и опаковката, в която са били съхранявани, са отнети в полза на държавата.
Недоволен от присъдата е
останал защитникът на подсъдимия, който твърди, че присъдата е неоснователна, незаконосъобразна и постановена в противоречие с
материалния и процесуалния закон и с установените по делото доказателства, а наложеното наказание е явно несправедливо. В допълнителна жалба изтъква, че наркотичното вещество е закупено, за да
се помогне на друго лице и липсва същинска субективна страна на деянието и
по-конкретно волевият елемент. Излагат съображения, че ниската степен на
обществена степен на конкретното деяние обосновава приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Навеждат се доводи и за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй
като многобройните смекчаващи обстоятелства обосновават преквалификацията на
деянието по чл. 354а, ал. 5 НК. Прави се искане за отмяна на присъдата и
оправдаване на подсъдимия, алтернативно нейното изменение, преквалифициране на
деянието по чл. 354а, ал. 5 НК и освобождаване на лицето от наказателна
отговорност по чл. 78а НК.
Подаден
е и протест от СРП, в който представителят на държавното обвинение намира, че е
допуснато нарушение на материалния закон и неправилно е приложен чл. 55, ал. 1,
т. 1 и ал. 3 НК, доколкото неправилно е отчетена обществената опасност на
деянието и дееца, тъй като инкриминираната фактология не разкрива изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства, а наличието на такива обосновава
единствено определяне на наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Прокурорът счита, че количеството, респ. стойността на
наркотичното вещество не са незначителни. Излага и съображения, че
продължителността на наказателното преследване не превишава разумния срок, за
да е основание за определяне на
наказанието под предвидения минимум. Предлага се изменение на присъдата и
увеличаване на наложеното наказание, както и налагане на кумулативно
предвиденото наказание „глоба“.
В съдебно заседание прокурор при СГП не поддържа становището на СРП за влошаване положението на подсъдимия,
тъй като не са налице предпоставките за това. Намира определеното, отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК наказание, за съответно и предлага потвърждаване в
цялост на първоинстанционния съдебен акт.
Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба, като излага подробни съображения в подкрепа
на заеманата позиция за липса на висока обществена опасност
на деянието и дееца. Апелира за житейски прочит на процесния казус и възможност
да не се спира бъдещото развитие на един млад човек, който предстои тепърва да
се реализира в обществото.
В
последната си дума подсъдимият П. изразява изключително
съжаление за постъпката си и моли за снизхождение.
Софийски градски съд, НO, IІІ въззивен състав, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери
изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
Жалбата на подсъдимия П., подадена чрез защитника му, е частично основателна, а протестът на
СРП – изцяло неоснователен.
Съдебното разглеждане пред
първата инстанция е проведено при условията на чл. 371, т. 1 НПК. Подсъдимият и неговият защитник са дали съгласие да
не се разпитват всички свидетели, освен св. И.Р., а при постановяване на
присъдата съдът да ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите
от ДП.
С определение съдът е дал ход
на съкратено съдебно следствие по реда на гл. 27, чл. 371, т. 1 НПК и одобрил
изразеното от страните съгласие да не се провежда разпит на св. П.Д., К.Н., А.Г.,
П.П., С.В., П.П.и И.К., както и на вещите лица Е.К., М.Б.и Н.Н., а при
постановяване на присъдата непосредствено да се използва съдържанието на
съответните протоколи за разпит и експертни заключения от ДП.
За да постанови
присъдата, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на
делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства:
обясненията на подсъдимия в хода на съдебното следствиe, показанията на св. Радева
(включително тези от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК), протоколите за разпит на св. Д., Н.,
Г., П., В., П., К., справка за
съдимост, заключенията на съдебно психиатричната, физико-химическите и
дактилоскопната експертизи, протоколът за претърсване и изземване, протоколът
за оценка на наркотични вещества, договор за наем, веществените доказателства
по делото, договор за управление, трудови характеристики, диплома, медицински
документи.
Въззивният съд,
след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства,
намира за установена фактическа обстановка, която не се различава съществено от
приетата от районния съд, която почива на вярна и добросъвестна интерпретация
на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност.
Подсъдимият Б.К.П. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, неженен,
работещ.
На
11.04.2016 г. около 08:40 часа полицейските служители Г., В., П. и П. посетили
адрес в гр. София, ул. „********поради получен сигнал за силна миризма на
трева, носеща се от жилището на този адрес. Пред сградата установили и
задържали подсъдимия, който живеел на посочения адрес. Във времевия диапазон между
13:25 – 14:05 часа било извършено претърсване и изземване на посоченото жилище
в присъствието на поемни лица (св. Н. и Д.), на което присъствал и подсъдимият,
който указал съдействие при осъществяването му – отключил жилището и посочил
буркан със зелена растителна маса и разпръсната по масата в хола зелена на цвят
растителна субстанция. До буркана била намерена везна, а в шкаф в холното
помещение полиетиленов плик със 100 самозалепващи се пликчета. Описаните
предмети били иззети с протокол за претърсване и изземване. Двете
физико-химични експертизи са дали заключение, че иззетата тревиста маса,
поставена в 2 броя полиетиленови плика, представлява коноп с обща нетно тегло 48,52 грама на обща стойност 291,12 лева и се
класифицира като вещество, включено в Списък
I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната
медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
като е била разпределена в обект № 1 с нетна маса 19,93 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 18.2 %, на стойност 119,58 лева
и обект № 2 с нетна маса 28,59 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 17.5 %, на стойност 171,54 лева. Стойността на намереното количество марихуана е
определено съгласно ПМС № 23/1998 г., според което стойността на един грам
коноп се равнява на 6 лева.
Въззивният съд намира, че при извеждане на
релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани
необосновано за сметка на други и не са допуснати логически грешки при
обсъждането им.
Несъмнено е установено от доказателствата, събрани в
досъдебното производство, приобщени в съдебното производство по реда на чл. 283, вр. чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3 НПК, въз основа на които е постановена атакуваната
присъда, че веществените доказателства са били иззети от дома на подсъдимия,
който лично е показал на полицейските служители наличната в него тревистата маса - т. е. до момента на откриването
ѝ, тя се е намирала в негова
фактическа власт. Веществените доказателства са били намерени след съдействие от страна на подсъдимия, който
направил извънпроцесуално признание за естеството и предназначението им.
При положение, че събраните по делото
доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано.
Поради изложените съображения въззивният съд споделя
крайния правен извод в проверявания съдебен акт, че съвкупната оценка на
доказателствата установява от правна страна, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението държане на наркотични
вещества. Районният съд е изложил принципно верни правни разсъждения в тази насока.
От обективна страна несъмнено е установено, че подс. П.
***, на маса в холното помещение в обитаваното от него жилище, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, е държал високорисково наркотично вещество - коноп, включено в Списък
I: "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, с нетно тегло 48,52 грама на обща стойност 291,12 лева.
От субективна страна деянието е извършено виновно под
формата на пряк умисъл. Подсъдимият П. е знаел, че държи в себе си
високорисково наркотично вещество. Обстоятелството, че същият е показал на полицейските
служители намиращата се в апартамента му субстанция и е заявил, че тя е за лична употреба, говори за ясното му съзнание, че държи забранено
от закона вещество. А това означава, че той е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
Настоящият съдебен състав
намира, че обществената опасност на извършеното от подсъдимия и данните за
неговата личност не обуславят прилагането на института малозначителност на
деянието. От установените в наказателното производство обстоятелства е видно,
че обществената опасност на престъпната дейност на подсъдимия не е явно
незначителна. Правно значимите факти по отношение количеството и стойността на държаното наркотично вещество не аргументират
малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Застрашаването на общественото
здраве дава отрицателно отражение на обществените
отношения, защитени от нормата на чл. 354а НК и предпоставя характеризирането на държането като
обществено опасно.
Същевременно обаче
въззивният съд намира за основателно възражението на подсъдимия и неговия
защитник за неправилно приложение на материалния закон от районния съд, който е
приел, че деянието на подсъдимия е съставомерно по основния състав по чл. 354а, ал. 3 НК, а не го е квалифицирал като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК. Въззивната инстанция счита, че действително възведените в обвинението факти,
установени категорично от събраните по делото доказателства, осъществяват
състава на маловажен случай на държане на високорискови наркотични вещества по
смисъла на 354а, ал. 5 НК, тъй като квалифицирането им като типичен случай на
държане би подценило значението на индивидуализиращите личността на подсъдимия
обстоятелства. Преценката за маловажност на
определено деяние е комплексна. Тя не се
изчерпва само
с паричния еквивалент и количеството на предмета на
престъплението, а обхваща и данните за личността на дееца. Последният, в случая, не е осъждан и по делото се съдържат изключително
благоприятни данни за неговата личност.
Изхождайки от горните
ориентири съдът приема, че деянието разкрива обществена опасност, която не може
да бъде дефинирана като явно незначителна и оправдава нуждата от наказателна
репресия. Неговата обществена опасност обаче е по-ниска в сравнение с други
престъпления от същия вид, което предполага квалифицирането му по ал. 5 на чл. 354а НК. В тази насока въззивният съд отчете всички правно
значими фактори по чл. 93, т. 9 от НК - младата възраст на подсъдимия, обстоятелството, че
същият е неосъждан, фактът, че е завършил висше образование, добрите му
характеристични данни и положителната
оценка за него, дадена от негови колеги и съседи, подчертаващи неговите положителни
качества като личност,
оказаното съдействие за разкриване на престъплението и изразеното съжаление за
постъпката.
За да стигне до този правен извод, въззивният съд
съобрази, че обществената опасност на всяко деяние е негово конкретно
обществено качество, което има обективна основа, и то се изразява в
отрицателното въздействие върху конкретния вид обществени отношения, обект на
защита. За установяване на общественоопасния характер на деянията поначало
следва да бъдат изяснени характерът, начинът и степента на засягане на обекта,
специалните качества на дееца и субективните особености на неговата проява. Следвайки стриктно този подход, обективните
обстоятелства установяват конкретната специфика на деянието и възможността му
да накърни обществените отношения, които са обект на престъпленията от този
вид. В настоящия случай се доказват съществени отклонения от типичното
отрицателно въздействие върху обществените отношения, които по принцип се
засягат от престъплението незаконно държане на наркотично вещество.
Действително
подсъдимият е държал наркотично вещество - коноп, на стойност 291,12 лева, без
да има разрешение съгласно ЗКНВП. В
същото време обаче е установено, че подсъдимият е млад човек, който поради
липса на достатъчно
натрупан житейски опит е преценил недостатъчно критично
обстоятелството на държане на наркотично вещество и последствията от тази
постъпка. Подсъдимият не е осъждан и не е зависим от наркотични вещества, както
е установил експертът при направената му СПЕ, а престъпната му проява е
инцидентна. Процесуалното му поведение в хода на процеса е било перфектно и е
приключило със самопризнания и съжаление за стореното. Държаното от него
наркотично вещество - марихуаната (коноп) спада към така наречените "меки
дроги" и при нея не се формира физическа зависимост, а само психическа.
Количеството от 48,52 грама не е в размер, който да сочи на малозначителност на
извършеното, но преценено наред с данните за личността на подсъдимия и
изолирания характер на деянието в живота му, показва обществена опасност, която
е значително по-ниска от типичния състав на престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК и определя случая като маловажен, защото съответства
на критериите, изведени в чл. 93, т. 9 НК.
Поради това въззивният съд намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна по-леко наказуемия състав на
престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, алт. 1 НК, поради което деянието му следва да бъде преквалифицирано.
С оглед чистото
съдебно минало на подсъдимия приложение следва да намери разпоредбата на чл.
78а НК и същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание „глоба“,
тъй
като са налице кумулативните предпоставки за това -
подсъдимият не е осъждан, от престъплението не са причинени имуществени вреди и предвиденото наказание за конкретното
престъпление е „глоба“. Но в случая не следва да се приложи
чл. 78а, ал. 1 НК, в който е предвидено
наказание „глоба“ от 1000 до 5000 лева, а
предвиденият размер на наказанието „глоба“ в специалната разпоредба на чл.
354а, ал. 5 НК, в който за това престъпление се предвижда наказание „глоба“ до
1000 лева.
При индивидуализацията на размера на
административното наказание съдът взе предвид отново степента на обществената
опасност на деянието, както и факта, че подсъдимият работи. Като прецени
относителната тежест на всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства
съдът прие, че справедливото административното наказание „глоба“ следва да бъде
определено към максималния размер, с оглед стойността на предмета на
престъплението, а именно - 1000 лева, тъй като така се намира баланс между
генералната и индивидуалната превенция и би се постигнало необходимото
възпиращо и възпитателно въздействие върху подсъдимия.
Поради всичко изложено въззивният съд намира, че са
налице основанията на чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК за изменение на присъдата с прилагане на закон за
по-леко наказуемо престъпление, като деянието на подсъдимия бъде
преквалифицирано в маловажен случай по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК.
С оглед изхода на делото правилно районният съд е
решил съпътстващите осъждането процесуални въпроси, като е отнел в полза на
държавата предмета на престъплението и е възложил на подсъдимия при условията
на чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски.
В заключение
след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция
не констатира други основание за изменение на присъдата или пък такива за нейната отмяна, поради което и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 334, т.
3 НПК Софийски градски съд, НO, IІІ въззивен състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда от 29.03.2017 г. по н. о. х. д. № 20425/2016 г. на СРС, като приема деянието за маловажен случай и го ПРЕКВАЛИФИЦИРА в престъпление по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр.
2, т. 1, алт. 1 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия Б.К.П., ЕГН **********, от наказателна отговорност и му налага
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.