РЕШЕНИЕ
№ 1269
гр. Пловдив , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20205330117344 по описа за 2020 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против СТ. ИЛ. В., ЕГН **********
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 342 ТЗ за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 347,69 лева (триста четиридесет и седем
лева и 69 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, както следва: сумата от 12, 70 лв. - незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни
услуги за номер ****/**** от **** г., със сключено към него допълнително
споразумение от ***** г. за периода на потребление от 18.10.2018 г. до 17.12.2018 г.;
сумата от 42, 88 лв. - незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги за номер ******* от ***** г., със
сключено към него допълнително споразумение от ***** г. за периода на потребление
от 18.10.2018 г. до 17.12.2018 г.; сумата от 104, 86 лв. - незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги за
номер ***** от **** г. за периода на потребление от 18.10.2018 г. до 17.12.2018 г.;
сумата от 28, 88 лв. - незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги за номер **********от ***** г., със
сключено към него допълнително споразумение от ****** г. за периода на
потребление от 18.10.2018 г. до 17.12.2018 г.; сумата от 82, 88 лв. - незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни
услуги за номер ****** от ***** г., със сключено към него допълнително
споразумение от ***** г. за периода на потребление от 18.10.2018 г. до 17.12.2018 г.;
сумата от 75, 49 лв. – незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги за номер ****** от ***** г., със
1
сключено към него допълнително споразумение от ***** г. за периода на потребление
от 18.10.2018 г. до 17.12.2018 г., както и сумата от 80, 97 лева (осемдесет лева и 97 ст.),
от които 53,98 лв. - лизингови вноски и сумата от 26,99 лв. – вноска за изкупуване на
устройство, дължими по договор за лизинг от ***** г. за предоставено мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy А5 2017 Pink, за периода от месец 02.2019 г. до месец
04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – ****** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № ***** от ***** г. по ч.гр.д. № ***** г. на РС-
Пловдив.
Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди, че страните по делото са страни по
договори за мобилни услуги, както и по договор за лизинг на мобилен апарат,
надлежно описани в исковата молба и молбата уточнение, депозирана в заповедното
производство. Сочи, че ответникът не е заплатил стойността на ползваните мобилни
услуги в рамките на посочените искови периоди. Обосновава предсрочна изискуемост
на вноските по договора за лизинг, по който се дължи и сумата от 26,99 лв. – вноска за
изкупуване на лизинговото устройство. Иска присъждане на разноски.
Ответникът С. И. В., ЕГН **********, представляван от адв. М., подава отговор
в срок, с който възразява за отхвърляне на исковите претенции. Оспорва, че мобилният
оператор –ищец, не му е предоставял посочените в исковата молба услуги, поради
което и не дължи плащане на същите. Възразява за неизпълнен договор, както и че
предсрочната изискуемост на договора за лизинг не е обявена по надлежния ред,
правейки аналогия с договора за кредит. Позовава се на съдебна практика. Иска
присъждане на разноски.
По допустимостта на предявените искове съдът намира следното:
Производство по делото следва да се прекрати в частта за сумата от 26,99 лв.,
представляваща вноска за изкупуване на лизинговото устройство по договор за лизинг
от ******г. за предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А5 2017 Pink. За
тази сума не е издадена заповед за изпълнение. Заповед за изпълнение е издадена за
сумата от 80,97 лева – лизингови вноски в периода от 02.2019 г. до 04.2019 г.
Вземането за текущите лизингови вноски е различно от вземането за изкупуване на
лизинговото устройство, тъй като с изтичане на договора за лизинг
лизингополучателят може да изкъпи лизинговата вещ по стойност, договорена между
страните, а ако не стори това, дължи връщане на вещта. В случая заповед за вземане за
изкупване на вещта не е издадена, поради което и исковото производство по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК е недопустимо в тази му част, поради липса на правен интерес.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
исковите претенции за частично основателни, като съображенията за това са следните:
В разглежданата хипотеза се твърди, че между страните са сключени договори за
мобилни услуги. Претендира се стойността доставените мобилни услуги и стойността
дължимите лизингови вноски. Твърди се, че обявена предсрочната изискуемост на
вноските по договора за лизинг. При така релевираните твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1.наличието на действително правоотношение по договор за
предоставяне на мобилни услуги, по силата на което изпълнителят се е задължил да
2
предостави на възложителя срещу уговорено възнаграждение достъп до своята
далекосъобщителна мрежа за осъществяване на различни по форма комуникационни
връзки; 2. мобилният оператор реално, фактически да е предоставил на ответника
(клиент) твърдените мобилни услуги в размер на твърдяното възнаграждение за
процесния период; 3. възникналото парично вземане, представляващо твърдяното
възнаграждение за ползваните мобилни услуги.
Тези обстоятелства подлежат на установяване при условията на пълното и
главно доказване от страна на ищеца. Ответникът следва да установи, че е заплатил
насрещните си задължения по договора.
По договора за лизинг следва да се установи от ищеца, че е сключен валиден
договор за лизинг с ответника за процесното устройство, при договорена лизингова
цена. Ответникът следва да докаже изпълнение на своите задължения, т.е. плащане на
лизинговите вноски.
Настоящият съдебен състав намира, че основателен е единствено искът за
заплащане на дължимите лизингови вноски, останалите искове са недоказани и като
такива подлежат на отхвърляне, по следните съображения:
За да бъде уважен иск за заплащане на суми за предоставени мобилни услуги,
ищецът следва да докаже не само, че страните са сключили договор за мобилни услуги,
но също и че процесните услуги са реално предоставени на ответника, т.е. че
ответникът е имал достъп до мобилната мрежа в изпълнение на сключения договор.
Договорът за мобилни услуги е разновидност на договора за изработка. При него, по
аргумент от чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вземането на изпълнителя е обусловено от
изпълнението на възложената работа. Следователно, за да бъде уважен иск за вземане
за цената на предоставените мобилни услуги, ищецът следва да установи най-малко, че
СИМ-картите по ползваните от ответника мобилни номера са били активни, в рамките
на процесния исков период, за да се направи извод за достъп до мобилната мрежа. В
разглежданата хипотеза подобно доказване не проведено. Ищцовата страна се домогва
да докаже съществуване на процесните вземания посредством приложените в
заповедното производство договори и фактури. В тази връзка следва да се подчертае,
че фактурите, а и въобще счетоводните отразявания, не доказват изпълнение на
основната престация по договора за мобилни услуги. Тези документи установяват
какво ищецът счита, че ответникът е потребил и дължи като стойност. Счетоводните
записвания не доказват предоставянето, респективно ползването на услугата, нито
коректното таксуване, а отразяват единствено финансовата отчетност на ищеца.
Документите не носят подпис на ответника и не го обвързват като негово изявление.
Същите установяват единствено твърдения за факти, който ползват ищеца по делото,
но не доказват тези факти. Липсват доказателства за реално предоставените и ползвани
от ответника услуги по договорите за мобилни услуги и за стойността, която се дължи
от абоната на доставчика за тези услуги. Това е достатъчен аргумент да се приеме, че
исковата претенция се явява недоказана по основание и размер и като такава подлежи
на отхвърляне. Основанието за възникване на претендираните вземания е не
сключеният договор, а обема на предоставените услуги. Договорът за мобилни услуги
е с периодично изпълнение, като вземането за възнаграждение на мобилния оператор
се дължи при негово надлежно изпълнение, което изпълнение следва да бъде
установено по делото.
3
В този аспект следва да се изтъкне, че ищецът, с молба постъпила в съда на
******* г. в ***** часа, е поискал допускането на експертизи по установяване на
процесните вземания. Доказателственото искане обаче е направено след приключване
на съдебното дирене. Съдебното заседание е приключило в **** часа на ***** г., т.е.
молбата на ищцовата страна не е депозирана в съда в рамките на съдебното дирене.
Ищецът е бил редовно призован за съдебно заседание, но не е изпратил представител.
При това положение същият носи процесуалните санкции от своето пасивно
процесуално поведение. Без значение е дали молбата е подадена по пощата.
Събирането на доказателства се извършва в открито съдебно заседание с участието и
на двете страни. Ако страна е направила доказателствени искания чрез ползване на
услугите на пощенски оператор, тя носи риска от своевременното получаване на
съобщението от съда. След като страната е имала възможност да се яви в съдебно
заседание и да направи съответните доказателствени искания, но е избрала да направи
тези искания с писмена молба, подадена чрез пощенски оператор непосредствено
преди съдебното заседание, процесуалните й права не могат да се приемат за нарушени
поради допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, ако подадената молба
е постъпила в съда след приключване на съдебното заседание. Подобна молба не може
да бъде взета предвид при формиране на изводите на съда по фактическата страна на
правния спор.
Предвид изложеното исковете за вземания за предоставени мобилни услуги
подлежат на отхвърляне като недоказани.
Доказан по основание и размер се явява единствено искът за заплащане на
лизингови вноски. Установява се от приложения към заповедното производство
договор за лизинг, че в полза на ответника е предоставено мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А5 2017 Pink, при месечна лизингова вноска 26,99 лева на месец.
Ответникът не твърди и доказва плащане на лизинговите вноски за периода от месец
02.2019 г. до месец 04.2019 г. Основателно е възражението, че лизинговите вноски не
могат да бъдат предсрочно изискуеми, в който смисъл е решение № 72 от 18.07.2017 г.
по т.д. № 3310/2015 г. на ВКС, II т.о. и др. Предсрочната изискуемост е институт на
едностранните договори – заем и кредит, тъй като те не подлежат на разваляне.
Възражението за липсата на предсрочна изискуемост обаче е ирелевантно за изхода на
делото. Лизинговите вноски са с настъпил падеж преди датата на предявяване на иска.
Вземането на лизингодателя е възниква по силата на самия договор, без да е
необходимо да се доказва, че лизингополучателя фактически се е ползвал от вещта,
след като тя е предадена в негово държане. Предмет на договора е ползването на
вещта, срещу което се дължат лизинговите вноски. Задълженията на лизингодателя се
изчерпват с предаване на вещта.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни
съобразно уважената и отхвърлената част. Ищецът е направил разноски за адвокат в
заповедното и исковото производство в общ размер на 300 лева и разноски за
държавни такси от 100 лева, т.е. общо 400 лева, от които следва да му се присъдят
общо 53,37 лева. Ответникът претендира разноски за адвокат в размер на 300 лева, от
които съобразно отхвърлената част следва да му се присъдят 262, 22 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
4
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производство по делото в частта по предявения по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* против С. И. В., ЕГН
********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
26,99 ( двадесет и шест лева и 99 ст.) лв. – вноска за изкупуване на лизинговото
устройство по договор за лизинг от ****** г. за предоставено мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy А5 2017 Pink
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че С. И. В., ЕГН
********** дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 53,98 (
петдесет и три лева и 98 ст.) лв. - лизингови вноски по договор за лизинг от ****** г. за
предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А5 2017 Pink, за периода от
месец 02.2019 г. до месец 04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ***** г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5408 от *******. по
ч.гр.д. № ******* г. на РС-Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК ********* против С. И. В., ЕГН ********** за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 347,69 лева (триста
четиридесет и седем лева и 69 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, както следва: сумата от 12, 70
лв. - незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договор за мобилни услуги за номер ****** от **** г., със сключено към него
допълнително споразумение от ***** г. за периода на потребление от 18.10.2018 г. до
17.12.2018 г.; сумата от 42, 88 лв. - незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги за номер ******* от
****** г., със сключено към него допълнително споразумение от ***** г. за периода на
потребление от ****** г. до **** г.; сумата от 104, 86 лв. - незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги за
номер ******* от ****** г. за периода на потребление от 18.10.2018 г. до 17.12.2018 г.;
сумата от 28, 88 лв. - незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги за номер ******** от ****** г., със
сключено към него допълнително споразумение от ****** г. за периода на
потребление от 18.10.2018 г. до 17.12.2018 г.; сумата от 82, 88 лв. - незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни
услуги за номер ****** от ****** г., със сключено към него допълнително
споразумение от ***** г. за периода на потребление от 18.10.2018 г. до 17.12.2018 г.;
сумата от 75, 49 лв. – незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги за номер ****** от ***** г., със
сключено към него допълнително споразумение от ****** г. за периода на
потребление от 18.10.2018 г. до 17.12.2018 г.,ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ****** г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****
от ***** г. по ч.гр.д. № ****** г. на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. И. В., ЕГН ********** да заплати
на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 53,37 (петдесет и три лева и 37
5
ст.) лева – разноски за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Теленор България” ЕАД, ЕИК
********* да заплати на С. И. В., ЕГН ********** сумата от 262, 22 (двеста шестдесет
и два лева и 22 ст.) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6