О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2
гр. Русе, 31.01.2022г.
Административен съд - Русе, четвърти състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари,
през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Галена Дякова
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 631 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск от „Ориган“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул.“Николаевска“ №12, ет.1, представлявано от д-р Андреас Нобис – управител,
чрез адв.С.Ц. *** в качеството на
пълномощник, против ответника Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ, с адрес
гр.София, п.к. 1111, ул.“Елисавета Багряна“ №20, представлявана от
изпълнителния директор, за сумата от 615лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатени
държавни такси и адвокатски хонорар в производството по т.д.№22/2021г. по описа
на Окръжен съд Русе и в произцводство по в.т.д. _№159/2021г. по описана
Апелативен съд В.Търново, с което е отменен, като незаконосъобразен, постановени
от длъжностно лице по регистрация отказ № 20201230140556 от 06.01.2021г.
Претендира присъждане на разноските, направени в
настоящото производство.
Ответникът-Агенция
по вписванията, в подадения писмен
отговор посочва, че искът е неоснователен. Аргументира се с това,
че регистърното производство е вид охранително производство, едностранно и
безспорно и съгласно чл.541 от ГПК разноските в тези производства остават за
сметка на молителя.
Съдът, в настоящия
си съдебен състав, като съобрази фактическите обстоятелства, на които се
основава искът, както и формулирания петитум, приема, че така предявената
искова претенция е недопустима за разглеждане от Административния съд, поради неподсъдност на делото.
Правни
съображения за този извод:
Предявеният
иск на „Ориган“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул.“Николаевска“ №12, ет.1, се основава на чл.
28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който агенцията отговаря за вредите, причинени
на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действие или
бездействие на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8,
ал. 3 ЗОДОВ, чиито ред е приложим съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, когато закон или
указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се
прилага.
Съгласно чл.128, ал.1, т.6 АПК на административните съдилища са
подведомствени делата по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Длъжностните лица по регистрацията при Агенцията по вписванията не са
административни органи или длъжностни лица по смисъла на Закона за
администрацията, поради което исковете за вреди от тяхната дейност се
разглеждат от гражданските съдилища. Извършваната от тях дейност, при
изпълнението на която се извършва вписване в търговския регистър или регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел на предвидени за оповестяване
обстоятелства, не е административна. Съгласно чл. 4 от Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в търговския
регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се вписват
търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и
клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел и свързаните с тях
обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.
Съгласно чл. 5 ЗТРРЮЛНСЦ в търговския регистър и в регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел се обявяват актове, които се отнасят до търговците,
клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и до
клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, за които е
предвидено със закон, че подлежат на обявяване. Вписаното обстоятелство се
смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на
вписването, а обявяването на подлежащите на обявяване актове дава публичност на
обявения акт. Вписването, заличаването и обявяването на обстоятелства и актове
се извършва в хода на регистърно производство, охранително по своя характер, от
длъжностни лица по регистрацията. Длъжностните лица по регистрацията не са част
от администрацията на изпълнителната власт, чиято функция е да подпомага
органите на изпълнителната власт при осъществяване на правомощията й.
Длъжностните лица по регистрацията като част от състава на Агенцията по
вписванията не подпомагат министъра на правосъдието при осъществяване на
възложените му правомощия. Те извършват единствена по рода си дейност и имат
особен статут, различен от този на държавните служители или на лицата по
трудово правоотношение, които изпълняват длъжности в администрацията. Със закон
им е възложено да се разглеждат самостоятелно заявленията за вписване,
заличаване и обявяване на определени обстоятелства и актове. При изпълнение на
дейността те не са подчинени на председателя на Агенцията по вписванията или на
министъра на правосъдието-задължителни указания, свързани с изпълнението на
възложените им функции, може да дава само съдът в производството по чл. 25, ал.
5 ЗТРРЮЛНСЦ.
Отказите на длъжностните лица по регистрацията да извършат поисканото
вписване не са индивидуални административни актове, тъй като не са издадени при
изпълнението на административни правомощия. Волеизявлението, с които отказват
да се извърши вписване на определени обстоятелства или да се обявят актове, не
въздейства върху правната сфера на заявителите, засягайки техни права или
законни интереси, нито им създава задължения. Вписването има за цел да даде
публичност на вписаните обстоятелства и обявените актове, което изключва
определянето на отказите на длъжностните лица по регистрацията като
индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Именно поради
същността на постановените откази те се обжалват пред гражданския, а не пред
административния съд. Независимо че Агенцията по вписванията е учредена при
министъра на правосъдието, тя не е нито държавна агенция по смисъла на чл. 47
от Закона за администрацията, нито изпълнителна агенция по смисъла на чл. 54 от
Закона за администрацията. Извеждането на регистърната дейност от органите на
съдебната власт с приемането на Закона за търговския регистър (ДВ, бр. 34 от 25
април 2006 г.) и възлагането й на Агенцията по вписванията като особена институция
към министъра на правосъдието не променя нейния правен характер.
Относно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (нова -ДВ, бр. 105 от 2016
г.), тя разширява обхвата на отговорността на Агенцията по вписванията като
държавна институция за вреди, причинени на граждани и организации. С приемането
на тази разпоредба имуществената отговорност на агенцията от виновна
отговорност за непозволено увреждане се урежда като обективна отговорност, при
която вината за увреждането не се доказва. Трябва да се подчертае, че
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ не посочва компетентния да разглежда
споровете относно отговорността на агенцията съд, от което следва, че изводът
следва да се направи в зависимост от вида на спорното правоотношение. Дейността
на длъжностните лица по регистрацията остава такава, каквато е била и преди
приемането на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, поради което няма основание за различна
преценка относно подсъдността на споровете за обезщетяване на вреди от
дейността на длъжностните лица по регистрацията. Без оглед на останалите
аргументи, заключението, че дейността на длъжностните лица по регистрацията се
превръща в административна, щом се променят параметрите на имуществената отговорност
за вреди на Агенцията по вписванията като юридическо лице, е лишено от логика.
Въпросът за подсъдността на делата с предмет отговорността на Агенцията по
вписванията за вреди, причинени от актове, действия и бездействия на длъжностни
лица по регистрацията, е разрешен с Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от
гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд и съдиите от
първа и втора колегия на Върховния административен съд, като е прието, че
споровете са подсъдни на гражданските съдилища. Тълкувателното постановление не
е отменено и е задължително за съдилищата (чл. 130, ал. 2 ЗСВ).
По този въпрос в решенията на ВАС са застъпени различни становища.
Настоящият състав в мотивите си изцяло се придържа към мотивите, изложени в Определение № 13435 от 29.10.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 4397/2020 г., III о., според което образуваното дело по чл. 28, ал. 2
ЗТРРЮЛНЦ е неподсъдно на административен съд, производството по него следва
да се прекрати и делото по подсъдност следва да се изпрати на компетентния
граждански съд.
Така мотивиран и на основание чл.135, ал.2 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 631/2021 г. по описа на
Административен съд – Русе.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на
Районен съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от него да се връчи на жалбоподателя.
СЪДИЯ: