№ 21266
гр. София, 14.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Н.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Н. Гражданско дело №
20231110149408 по описа за 2023 година
С Решение Рег.№ 2368 / 13.02.2025г. съдът е осъдил на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „.....,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“ № 29, ет. 7,
представлявано от ..... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. З. Д. от САК, личен № ...., със съдебен
адрес: гр. София, ул. „.....“ № 74, ет. 1, ап. 1 сумата от 922,80 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие на ищцата по настоящото
производство.
Постъпила молба за изменение на решението в частта на разноските от ищеца, в което се
иска осъждане на ответника да заплати на ищцовия защитник сумата, която е определена от
съда , но с вкл. ДДС.
Становището на ответната страна, е че не следва да се присъжда изобщо никакво
възнагражднеие, доколкото не били налице оснвоанията за предосатвяне на безплатна
правна помощ и съдействие , като се правят доказатлествени искания, а в условията на
евентулност се иска от съда да намали присъденото вече възнагражднеие, което по своята
същност представлява депозирана в срока по чл. 248 ГПК молба за изменеие на собствено
основание, срещу която ищцовата страна, след дадена възможност на съда, възразява.
Разгледани молбите са допустими.
Молбата на ищеца е частично основателна, доколкото още с искова молба на страница 35 от
кориците на делото е предсатвено доказателство, за това, че адв. А. Д. е регистриран по
ДДС, поради което следва възнагражднеието, да бъде определено с ДДС, но не следва да
бъде увеличаван размерът на горното, доколкото е направено е възражение за прекомерност
с отговор на искова молба.
Молбата на ответника с искане за отмяна на постановеното вече решенение в частта, с която
е определено възнагражднеие на адв. А. Д. на основание предоставена безплатна адвокатска
помощ, е депозирана извън срок, доколкото подобно възражение - дали е налице или не -
основание за прилагане на правната норма на чл. 38, ал. 1 Задв , още повече с искане за
събиране на доказателства, следва да бъде направено преди давне ход по същество по
1
делото, каквто не е сторено в настоящия случай.
Възражението за прекомерност обаче е основателно, доколкото съдът следва да определи
възнагражението съобразно чл. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като нормативният акт е съобразен по-скоро като насока, с
оглед практиката на ЕС, за положения труд от страна на адв. Милев би следвало да е 250
лева с ДДС (арг. и от т. 3 от ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г. и О. на СГС от 10.01.2024г.
ч.гр.дело № 14143/2023г.).
Като съобразно мотивите, дадени в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, е
дадено тълкуване, задължително за настоящия съд в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, то националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение. включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка
с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния
случая уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда ще
доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необсновано висока тежест,
която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван
материален интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС
съдът не следва да я прилага. В този смисъл съдът намира, че определено с решението по
настоящото дело адвокатско възнаграждение не отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, проявената процесуална активност на адвоката както и на защитавания
2
материален интерес. В този смисъл съдът намира, че са налице основания за определяне на
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 250 лв. с
вкл. ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на адв. А. Д. с искане за изменение на решението в частта
на разноските, в частта в която се иска осъждане на ответника да заплати на адв. Д. сумата в
размер на 1107.36лв., с ДДС, вместо постановеното 922.80лв.
ИЗМЕНЯ Решение Рег.№ 2368 / 13.02.2025г. като след думите Осъжда на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА „....., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“ № 29, ет.
7, представлявано от ..... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. З. Д. от САК, личен № ...., със съдебен
адрес: гр. София, ул. „.....“ № 74, ет. 1, ап. 1 вместо сумата от 922,80 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие на ищцата по настоящото
производство, да се чете правилно: сумата от 250 лв. с включено ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за сторена безплатна правна защита и съдействие на ищцата по
настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване с жалба пред СГС в дву седмичен срок от получаване
на препис.
Да се връчи препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3