Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  382 Дата12.12. 2019 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

                                          Членове:       Георги  Чамбов

                                                                         Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева

в съдебно заседание на 4 декември 2019 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 637 по описа за 2019 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

Обжалвано е Решение № 65 от 22.05.2019 г., поправено с Решение № 99 от 24.07.2019 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 312/2018 г., с което съдът е решил следното:

„ОСЪЖДА ЗАД А****, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 52 ЗЗД, /да заплати/ в полза на ищеца Г.Т.П., ЕГН **********, в качеството /му/ на пострадал при ПТП на 01.08.2017 г. по вина на Д.С.Д. със застраховка „Гражданска отговорност“ – застрахователна полица № ***, валидна от 27.04.2017 г. до 26.04.2018 г., обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 12 000,00 лв., определено при условията на съпричиняване от страна на пострадалия в степен равна на 1/3 от дължимото без съпричиняване обезщетение от    18 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 12 000,00 лв. до претендирания размер на обезщетението от 100 000,00 лв., или за 88 000,00 лв., ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗАД А****, на основание чл. 38, ал. 2 от З.А., да заплати на адв. П.Н.К., член на САК, ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищеца Г.Т.П., в размер на 529,50 лв. съобразно уважената част от заявената претенция.

ОСЪЖДА ЗАД А****, да заплати ДТ по делото в размер на 480,00 лв.

ОСЪЖДА Г.Т.П., ЕГН **********, да заплати на ЗАД А****, съобразно отхвърлената част от заявената претенция, деловодни разноски в размер на 510,00 лв.“.

В отхвърлителната му част, за сумата 88 000 лева, това решение се обжалва от Г.Т.П., с подробни съображения за неговата неправилност.

Ответникът по жалбата „З.а.д.А.“ АД е на мнение, че тя е неоснователна

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

По делото няма спор, че ищецът е пострадал при пътно транспортното произшествие, станало на 01.08.2017 г. на път ***/при моста на р. М. между гр. С. и гр. В./, причинено от А****Д., ЕГН **********, който управлявал лек автомобил „Ф.Г..“, ДК ***, със сключена с ответника „З.а.д.А.“ АД Застраховка „***“ по Полица № № ***.

Вината на застрахования при ответника водач за настъпване на процесните увреждания на ищеца е също безспорна, единствените спорни въпроси в предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, понастоящем са:

а)       дали въобще или доколко с поведението си на пътя ищецът Г.Т.П. е допринесъл (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) за настъпилите при катастрофата негови увреждания и

б)      относно размера на дължимото от застрахователя обезщетение за вредите, претърпени от П..

 

         І.       Възраженията на ответника „ЗАД ***“ АД по първия въпрос (т. 6 от Отговора на исковата молба, л. 70) са, че по време на катастрофата пострадалият П. „не е използвал по предназначение“ обезопасителен колан, което допринесло за уврежданията му, затова, при уважаване на иска, търсеното обезщетение евентуално подлежи на намаляване. 

         Разпитаният в съдебното заседание от 13.03.2019 г. (л. 110 и сл.) свидетел Б.Б.З., който шофирал непосредствено след пострадалия ищец, пряк свидетел е на катастрофата и пръв се притекъл на помощ, е установил, че предната лява (шофоьорската) врата автомобила на П. била „заяла“ и той успял да я отвори „с триста мъки“, след което свидетелят „откопчал колана“ на пострадалия П. и му помогнал да слезе от колата.    

         Според заключението на съдебно медицинска експертиза на вещото лице д-р П.М.(л. 92 – л. 98), претърпяната от ищеца травма е „счупване на гръдната кост“, с „данни за контузия на белите дробове и ограничен плеврален излив“, това – според вещото лице – е типична „воланна травма“, която „нямаше да е налице при правилно положен и изправен колан“, а „травматичните увреждания щяха да са по-леки“.

При тези обективни медицински данни и при показанията на свидетеля Б.З., които не са били опровергани или дори разколебани от никакъв друг, установяван или дори твърдян по делото факт, заключението на подробната автотехническа експертиза на вещото лице инж. В.Ф.(л. 114 и сл.) е, че автомобилът на ищеца е преминал технически преглед на 01.03.1017 г. (пет месеца преди катастрофата), а „в пунктовете за периодични технически прегледи на ППС се извършва проверка за наличието на предпазни колани и тяхната функционалност“. Оглед на автомобила не е можело да бъде направен, а от снимковия материал наистина не може да се направи извод, че лявата колонка, на която е монтиран механичния обтегач на обезопасителния колан, е огъната при удара. Знакът за успешно преминат технически преглед обаче, е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и затова „съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия“ (чл. 179, ал. 1 ГПК). Никакви други доказателства – за техническа неизправност на използвания от ищеца предпазен колан преди удара – нито са събирани, нито са дори твърдяни по делото. Затова, след като автомобилът не е можело да бъде огледан от експерта, при наличие на редовно преминалия и действащ за времето на катастрофата технически преглед и при неоспорените от никого твърдения на свидетеля Б.З. за много трудното отваряне на „заялата“ врата на пострадалия водач, тогава, според вещото лице, „най-вероятно при масивния удар и високата кинетична енергия, (при) рязкото инерционно движение напред на тялото на пострадалия е настъпил внезапен отказ – повреда на механичния обтегач, при което се е създала възможност за недопустимо отпускане – удължаване на предпазния колан, при което е настъпил удар във волана, който е предизвикал счупване на гръдната кост“.

         При липсата на други събрани в процеса доказателства, направените от окръжния съд изводи – за използването от водача Г.Т.П. на технически неизправен обезопасителен колан – са необосновани и заключението е, че щом ищецът не е допринесъл за настъпването на собствените му увреждания, дължимото обезщетение за тяхната обезвреда не подлежи на намаляване, на основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

 

 

ІІ.      Относно размера на обезщетението за претърпените от Г.Т.П. неимуществени вреди:

 

Приетото по делото експертно заключение на д-р П.М.(л. 93 и сл.) за състоянието на 70-годишния по време на катастрофата ищец и за изпитаните от него болки и страдания, по необходимост е трябвало да бъде преценено според конкретиката, съдържаща се в показанията на свидетелите Ж.В.М.и Е.И.М., дадени в съдебното заседание от 01.03.2019 г. (л. 96 и сл.), които са установили не само тежкото му състояние след катастрофата и проведеното хирургично и следоперативно възстановяващо лечение, но и емоционалния срив, който го е сполетял при настъпилата промяна в живота му. Апелативният съд дава вяра на показанията на тези свидетели и не трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.    

         Тези установени в процеса физически и емоционални увреждания, чието бавно, постепенно, но не и пълно овладяване е продължило около една година, обуславя преценката на Апелативния съд, че дължимото обезщетение за претърпените от Г.П. болки и страдания следва да се определи по справедливост на сумата 30 000 лева. Посоченото общо парично обезщетение, дължимо в границите на поисканите размери в настоящото производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, е подлежало на присъждане, като предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани от ищеца негови неимуществени вреди.

         С решението на окръжния съд вече е било присъдено обезщетение в размер на сумата 12 000 лева, в тази негова част – като необжалвано – решението е влязло в сила. До приетия от настоящата инстанция общ размер на обезщетение в размер на сумата 30 000 лева, обжалваното решение – в отхвърлителната му част до размер на сумата 18 000 лева – ще следва да се отмени, а предявеният иск съответно да се уважи, като допълнително се присъди горницата от 18 000 лева (12 000 лева + 18 000 лева = 30 000 лева). В останалата претендирана в настоящото въззивно производство част на обезщетението, до размер на сумата 70 000 лева (88 000 лева – 18 000 лева = 70 000 лева), искът е бил неоснователен и обжалваното решение – като правилно в тази му отхвърлителна част – ще следва да се потвърди.

 

 

ІІІ.     Разноските.

 

1.      В производството пред двете съдебни инстанции ищецът не е направил разноски, затова не му се присъждат.

 

2.      Пред първата съдебна инстанции ответникът „З.а.д. „А.“ АД е защитавал материален интерес в размер на сумата 100 000 лева, направил е разноски в размер на сумата 600 лева, към които следва да се прибави и възнаграждение за юрисконсулт, в размер на сумата 150 лева. Или общо – 750 лева. Съобразно отхвърлената понастоящем част от иска (70 000 лева) в полза на „З.а.д. „А.“ АД ще се присъдят разноски за първата съдебна инстанция, в размер на сумата 525 лева. С обжалваното решение вече са присъдени разноски в размер на сумата 510 лева, в тази негова част решението ще следва да се потвърди, остава да се присъди горницата от 15 лева.

Пред настоящата инстанция ответникът е защитавал материален интерес в размер на сумата 88 000 лева, защитаван е бил от юрисконсулт и ще следва да се присъди възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на сумата 100 лева. Постигнал е отхвърляне на претенцията до размер на сумата 58 000 лева и съобразно отхвърлената понастоящем част от иска, за настоящата инстанция следва да му се присъдят разноски, в размер на сумата 65.91 лева.

Или за производството, проведено пред двете съдебни инстании, Г.Т.П. следва да бъде допълнително осъден, да заплати на „З.а.д.А.“ АД разноски в размер на общата сума от 80.91 лева (15 лева + 65.91 лева = 80.91 лева).

 

3.      На осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от иска (30 000 лева), „З.а.д.А.“ АД ще следва да бъде осъдено, да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, общо в размер на сумата 2 860 лева. С обжалваното решение е присъдена сумата 529.50 лева, в тази му част решението ще следва да бъде потвърдено, остава да се присъди горницата от 2 330.50 лева (2860 лева – 529.50 лева = 2 330.50 лева).

 

4.      На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, „З.а.д.А.“ АД ще следва да бъде осъдено, да заплати за производството, водено пред двете съдебни инстанци, държавна такса в размер на сумата 1 800 лева. С обжалваното решение е присъдена сумата 480 лева, в тази му част решението ще следва да бъде потвърдено, остава да се присъди горницата от 1 320 лева (1 800 лева – 480 лева = 1 320 лева).

 

В този смисъл ще се постанови и решението.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

Р     Е     Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 65 от 22.05.2019 г., поправено с Решение № 99 от 24.07.2019 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 312/2018 г., в частта му, с която предявеният от Г.Т.П., ЕГН **********, иск против „З.а.д.А.“ АД, ЕИК ***, за заплащане „на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 52 ЗЗД, в полза на ищеца Г.Т.П., ЕГН **********, в качеството /му/ на пострадал при ПТП на 01.08.2017 г. по вина на А****Д. със застраховка „Гражданска отговорност“ – застрахователна полица № ***, валидна от 27.04.2017 г. до 26.04.2018 г., /на/ обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания“, в размер на 18 000 (осемнадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата – е бил отхвърлен като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „З.а.д.А.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Г.Т.П., ЕГН **********, сумата 18 000 (осемнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени му вследствие на пътно транспортното произшествие от 01.08.2017 г. на път ***/при моста на р. М. между гр. С. и гр. В./, предизвикано изцяло по вина на А****Д., ЕГН **********, който управлявал лек автомобил „Ф.Г..“, ДК ***, със сключена със „З.а.д.А.“ АД, ЕИК ***, Застраховка „***“ по Полица № ***,

ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.09.2018 г. до окончателното и изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65 от 22.05.2019 г., поправено с Решение № 99 от 24.07.2019 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 312/2018 г., в частта му, с която предявеният от Г.Т.П., ЕГН **********, иск против „З.а.д.А.“ АД, ЕИК ***, за заплащане „на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 52 ЗЗД, в полза на ищеца Г.Т.П., ЕГН **********, в качеството /му/ на пострадал при ПТП на 01.08.2017 г. по вина на А****Д. със застраховка „Гражданска отговорност“ – застрахователна полица № ***, валидна от 27.04.2017 г. до 26.04.2018 г., /на/ обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания“, в размер на 70 000 (седемдесет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата – е бил отхвърлен като неоснователен.

 

В останалата му част, с която:

 

„З.а.д.А.“ АД, ЕИК ***, е било осъдено, „на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 52 ЗЗД, /да заплати/ в полза на ищеца Г.Т.П., ЕГН **********, в качеството /му/ на пострадал  при ПТП на 01.08.2017 г. по вина на А****Д. със застраховка „Гражданска отговорност“ – застрахователна полица № ***, валидна от 27.04.2017 г. до 26.04.2018 г., обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 12 000,00 лв. (дванадесет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от 28.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, Решение № 65 от 22.05.2019 г., поправено с Решение № 99 от 24.07.2019 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 312/2018 г. – като необжалвано – е влязло в сила.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65 от 22.05.2019 г., поправено с Решение № 99 от 24.07.2019 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 312/2018 г., в частта му, с която Г.Т.П., ЕГН **********, е бил осъден, да заплати на „З.а.д.А.“ АД, ЕИК ***, „деловодни разноски в размер на 510,00 лв.“

 

ОСЪЖДА Г.Т.П., ЕГН **********, да заплати на „З.а.д.А.“ АД, ЕИК ***, сумата 80.91 лева (осемдесет лева и 91 ст.) разноски по делото.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65 от 22.05.2019 г., поправено с Решение № 99 от 24.07.2019 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 312/2018 г., в частта му, с която „З.а.д.А.“ АД, ЕИК ***, е било осъдено, да заплати на адвокат П.Н.К., ЕГН **********,***, адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на Г.Т.П., ЕГН **********, в размер на сумата 529,50 лева (петстотин двадесет и девет лева и 50 ст.).

 

ОСЪЖДА „З.а.д.А.“ АД, ЕИК ***, да заплати на адвокат П.Н.К., ЕГН **********,***, адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на Г.Т.П., ЕГН **********, в размер на сумата 2 330.50 лева (две хиляди триста и тридесет лева и 50 ст.).

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65 от 22.05.2019 г., поправено с Решение № 99 от 24.07.2019 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 312/2018 г., в частта му, с която „З.а.д.А.“ АД, ЕИК ***, е било осъдено, да заплати държавна такса в размер на сумата 480 (читиристотин и осемдесет) лева.

 

ОСЪЖДА „З.а.д.А.“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – гр. Пловдив, бул. „***, ЕИК (БУЛСТАТ) ***, държавна такса в размер на сумата 1 320 (хиляда триста и двадесет) лева.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.