Решение по дело №1487/2018 на Районен съд - Девня

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№27/19.2.2019г.

гр. Девня

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Девненският районен съд, в публично съдебно заседание на 06.02.2019г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТОР ВАСИЛЕВ

при секретаря Антоанета Станева като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1487 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на ДСП – гр. Девня, с правно основание чл.30а и чл.28 вр. чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДт и е за прекратяване настаняването на детето С.М.Н., ЕГН **********, в ЦНСТ – с. ***и настаняването му в професионалното приемно семейство на С.В.П. с адрес: ***, за срок до една година от датата на влизане решението на съда в сила, тъй като единствения родител – майката, не полага грижи за детето, не може да се справи с поведението му, самото дете не желае, да се отглежда от майка си, тъй като по негови твърдения е обект на физическо насилие от нея.

В съдебно заседание представителят на ДСП гр. Девня поддържа молбата.

Заинтересованата страна М.Н.В., майка на детето,  в съдебно заседание заявява, че С. е палаво дете и никой от роднините й не го иска, има още пет деца и не може да полага грижи за него, съгласна е с настаняването му в приемно семейство

Заинтересованата страна С.В.П. в съдебно заседание изразява желанието си да се грижи за детето за определения от съда срок.

В съдебно заседание назначеният от съда на основание чл.29, ал.4 от ГПК особен представител на детето поддържа искането то да бъде настанено в професионалното приемно семейство на С.В.П..

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представено по делото копие от удостоверение за раждане се установява, че детето С.М.Н., ЕГН **********, е родено от майка М.Н.В., ЕГН********** и баща без отбелязване в акта за раждане.

С представеното копие на Решение №4149/18.10.2017 г. по гр.д. № 11985/2017 г. на РС Варна се установява, че детето С.М.Н., ЕГН **********, е било настанено в Център от семеен тип в с. ***, общ. ***, за срок от четири години, считано от влизане на решението в сила. Съдебното решение е влязло в сила на 31.10.2017г.

Със Заповед №ЗД/Д-В-405 от 23.11.2018 г. на Директора на ДСП гр. Варна е прекратено настаняването на детето С.М.Н., ЕГН ********** *** и същото е настанено по административен ред съгласно чл 27, ал.1 вр чл 25, т. 2 ЗЗДт в семейството на С.В.П. *** до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт

От представена по делото заповед №03 –РДПС -0062 от 23.08.2018 г. се установява, че  С.В.П. е вписана в Регистър на утвърдените приемни семейства като професионално приемно семейство.

Представени по делото са копия от декларации по чл. 24, ал.3 ЗЗДт на  Н. В. К.и Н. П. К., с които изразяват несъгласие да полагат за детето С.М.Н. в своето семейство поради неподходящи жилищни условия.

Представено е копие от декларация с нотариална заверка на подписа от 03.07.2018г. от М.  Н.В. за даване съгласие за пълно осиновяване на детето С.М.Н.

В представения социален доклад за детето, изготвен от социален работник в отдел „Закрила на детето” към ДСП гр. Девня се излага, че на 23.08.2012г. майката е подала заявление за ползване на социална услуга – резидентен тип в ЦНСТ в с. ***, тъй като същата и съжителстващия с нея мъж са безработни и не могат да осигуряват потребностите на детето С.. Детето има една сестра и трима братя, двама от които настанени за постоянно в ЦНСТ, а другите две се отглеждат в семейна среда от техните баба и дядо по майчина линия. Предвид това, че М.В. рядко си намира работа по трудово правоотношение в страната, тя често напуска РБ и отива в чужбина. Излага се, че майката е престанала да се интересува от детето си, не може да осигури стабилност при отглеждането му,  безрискова семейна среда, проявява безотговорност в задълженията си като родител спрямо С.. За периода от последно настаняване в ЦНСТ до вписването му в регистъра за деца за пълно осиновяване С. периодично е гостувал в семействата на майка си и баба си. След гостуване на детето С. при нея през 2018г. майката заявява, че не може да се справи с отглеждането му за постоянно, тъй като момчето е станало неконтролируемо, не зачита авторитета  и не изпълнява поръчки, към възрастни е вербално агресивен, а към деца и физически, съжителстващия с ня мъж злоупотребява с алкохола и хазарта и поради това тя е във финансова невъзможност да поеме издръжката на С.. По този повод М.В. през м.07.2018г. подписва декларация за даване съгласие за пълно осиновяване на детето С.. Дядото и бабата на детето не са в състояние да осигурят сигурна и безопасна среда за отглеждането му  - жилището, което те обитават в с. ***„не е в добро техническо състояние, семейството няма доходи, с които да задоволява потребностите му.  М.В. има и две сестри, едната от коите е в чужбина, а другата живее в гр. Девня с парньора си. Нито един от роднините не е в състояние да поеме грижите за момчето в семейна среда. През учебната 2017/2018г. детето С. е ученик в трети клас в ОУ “ ***„“  в с. ***, като момчето изостава в познавателното си развитие и с него работи ресурсен учител. По данни на персонала в ЦНСТ С. е емоционално неуравновесен, общува, като проявява агресия спрямо децата, поради което предпочита, да си играе сам, не е усвоил реперите за време, притежава слаба пространствена ориентация, налице е задържане на когнитивните процеси. Към момента детето е в добро здравословно състояние, поставени му са всички ваксини според ИК на РБ.

В представено по делото заверено копие от социално проучване на ДСП Варна от  с изх.№ от 07.12.2018г. е изразено становище, че не е в интерес на детето С.Н.М. да бъде настанен в семейството на своите баба и дядо по майчина линия Н. П. К. и Никола Василев Колев. Същите заявяват, че не могат да се справят с отглеждането му проди ниски доходи, прекъсната емоционална връзка помежду им и поведението на детето и писмено са изразили несъгласието си чрез деларации по чл. 24 , ал. 3 ППЗЗДт. М.Н. по данни на родителите му се намира в чужбина, а С.Н.В. пребивава в ***заедно с партньора си.  

В съдебно заседание социален работник в отдел „Закрила на детето” при ДСП-Девня, излага, че детето С.М.Н. бързо се адаптира в новата среда и приемния родител полага необходимите грижи за задоволяване потребностите му с оглед възрастта му.

За да се произнесе по искането за настаняване на детето в съответствие с разпоредбата на чл.26 от ЗЗДт, съдът съобрази следното:

В разпоредбата на чл.25 от ЗЗДт, като мярка за закрила е предвидено настаняване на детето извън семейството, когато по отношение на него е налице някое от изчерпателно изброените в четири точки основания. Предвид събраните доказателства, съдът намира, че по отношение на детето С. са налице основанията, посочени в т.2 от същия член, а именно майката без основателни причини не полага грижи за детето.

Установява се от събраните по делото доказателства, че спрямо детето е налице възможност за настаняване в приемно семейство, разполагащо с необходимите условия за задоволяване на потребностите му и неговото правилно отглеждане. Предприемането на тази мярка дава възможност детето да се отглежда в среда, максимално близка до семейната му, което защитава в максимална степен неговите интереси. Най-добрият интерес на детето в случая е отглеждането му в среда, близка до семейната, каквато е в състояние да осигури С.В.П..

Изложените съображения мотивират съда да приеме, че по отношение на детето С.М.Н. са налице основанията на чл.28 вр. чл.26, ал.1 от ЗЗДт вр. чл.25, т.2 от ЗЗДт, поради което следва да бъде настанено в приемното семейство на С.В.П.

Съобразно направеното искане за настаняване в приемно семейство за срок от една година, съдът намира, че не са налице пречки детето да бъде настанено за този срок, тъй като при желание и възможност на единствения родител, както и изразяване на готовност да се грижи за него, във всеки един момент може да поиска прекратяване на настаняването и съответно да го отглежда. Респективно във всеки един момент при наличие на съответните предпоставки би могло да се приеме друга временна мярка за закрила на детето, ако това ще защитава най-добре неговите интереси.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА ВЗЕТАТА мярка за закрила на детето С.М.Н., ЕГН **********, чрез настаняване в Център от семеен тип в с. ***, общ. ***, постановено с Решение № 4149/18.10.2017г. на РС Варна по гр. д. №11985/2017г.,  на осн. чл.30а във вр. с чл.29, т.8 от ЗЗДт и НАСТАНЯВА детето С.М.Н., ЕГН **********, в приемното семейство на С.В.П. *** за срок от една година, считано от влизане на решението в сила, на основание чл.28 от ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.28, ал.4, ЗЗДт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:..............