О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2133/16.11.2022 година, град Б.,
Административен съд –
Б., в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Веселин Енчев
разгледа адм. д.
№ 1462/2022 година.
Производството е по чл. 256 ал. 2 от АПК.
Образувано е по жалба вх. № 7821/19.08.2022 година по
описа на Административен съд – Б. (АдмСБ), подадена от Ж.М.С. с ЕГН **********
и адрес *** против твърдяно „Бездействие на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Б. по преписка № ЗСП/Д-А/1841/16.05.2022г. на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Б.“.
В жалбата се заявява, че на 16.05.2022 година С. е
подал до директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Б. (ДСП - Б.) искане за
отпускане на месечна помощ за прехрана поради липса на работа и средства за
оцеляване. Сочи се, че такава помощ (60 лева/месец) е била отпусната със
заповед № ЗСП/Д-А/1841/06.06.2022 година на директора на ДСП – Б., но
незаконосъобразно и без мотиви ответникът фактически бездейства, като отказва
да изплати сумата за юли 2022 година.
Първоначално в жалбата е направено искане за осъждане
на директора на ДСП - Б. да изплати на С. полагащата му се сума от 60 лева
месечна социална помощ за юли 2022 година,
отпусната му със заповед № ЗСП/Д-А/1841/06.06.2022 година на директора на ДСП –
Б.. Впоследствие, при отстраняване на процесуална нередовност на жалбата, с
нови молби вх. № 8755/27.09.2022
година и вх. № 9949/01.11.2022
година С. е поискал ответникът да бъде осъден да заплати, съответно, сумата от
120 лева за юни – юли 2022 година и
180 лева за юни – август 2022 година.
След последното по време уточнение, съдът приема, че петитумът на С. по делото е
да бъде преустановено бездействието на директора на ДСП – Б., като ответникът бъде осъден да заплати на С. сумата от 180 лева – дължима месечна помощ
за юни – август 2022 година (лист 6 и 96).
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Представя административната преписка по заявлението на С. от
16.05.2022 година за отпускане на месечна помощ.
Настоящият съдебен състав установи следната фактическа
обстановка по спора.
Със заявление – декларация вх. № ЗСП/Д-А/1841/16.05.2022
година по описа на ДСП – Б. Ж.С. поискал да му бъде отпусната месечна парична
помощ. Той декларирал, че е болен („от 50 %“), безработен, неосигурен, че няма
деца до 18-годишна възраст, че не съжителства с никого, че няма лица, които по
закон за задължени да го издържат, че брутните му доходи през предходния месец
се равняват на 0,00 лева, че обитава общинско жилище, че притежава 2 дка
земеделска земя, че не развива търговска дейност и не са му налагани санкции по
ЗДДФЛ. Със същата декларация С. изявил желание да получава отпуснатата му помощ
„в пощенски клон 8000 на Български пощи Б.“ (лист 49 - 50).
При подаване на заявлението – декларация от С. *** се
опитали да му връчат и декларация, с която той да информира, че е запознат с
условията за извършване на обществено – полезни дейности ежемесечно 14 дни по 4
часа, както и да декларира, че страда или не страда от заболяване, което е
противопоказно за извършване на определена дейност, със задължение – при
наличие на такова заболяване - да представи в ДСП – Б. протокол от ЛКК или
ТЕЛК. С. отказал да попълни такава декларация, но служителите на ДСП – Б. – в
устна форма - го запознали със съдържанието ѝ, съответно – протоколирали
отказа на заявителя да попълни декларацията (лист 54 и 53).
На 01.06.2022 година социален работник в ДСП – Б.
изготвила социален доклад по подаденото заявление – декларация от Ж.С.. В
социалния доклад тя посочила, че С. живее в общинско жилище, считано от
13.01.2022 година срещу наем от 37,30 лева/месец, не притежава движима и
недвижима собственост, която да бъде източник на допълнителен доход, не е
извършвал търговско дейност, изчерпани са възможностите му за самоиздръжка и
помощ от близки, нуждае се от средства за задоволяване на основните си жизнени
потребности, отговаря на условията по чл. 10 от Правилника за прилагане на
Закона за социално подпомагане (ППЗСП) и следва да получи месечна помощ в пари
в размер на 60 лева (лист 47).
На 06.06.2022 година със заповед № ЗСП/Д-А/1841
директорът на ДСП – Б. възприела изцяло констатациите в социалния доклад и на
основание чл. 13 ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) във връзка с чл.
9 от ППЗСП, отпуснала на С. месечна социална помощ за допълване на доходите в
размер на 60 лева, считано от 01.05.2022 година (лист 46).
Директорът на ДСП – Б. изпратила на С. - по пощата -
издадената заповед № ЗСП/Д-А/1841/06.06.2022 година. С. получил заповедта на
10.06.2022 година – лично (лист 45).
На 15.06.2022 година С. обжалвал заповед № ЗСП/Д-А/1841/06.06.2022 година по административен ред - пред
директора на регионалната ДСП (РДСП - Б.) с аргумент, че не разполага с никакви
средства и че му е отпусната помощ, различна от поисканата от него (лист 44).
На 20.06.2022 година с три допълнителни писма
директорът на ДСП – Б. поискала актуална информация за здравословното състояние
на Ж.С..***, РКМЕ, тя поискала информация дали С. е освидетелстван и има ли
издавани експертни решения на ТЕЛК или ЛКК. В писмен отговор служител на РЗИ – Б.
отговорила, че през 2006 година на С. е било издадено решение от ТЕЛК със срок
до 01.03.2009 година и определен процент на неработоспособност – 52 %, като
след 2009 година С. не се е явявал на ТЕЛК, към датата на запитването
(20.06.2022 година) не е освидетелстван и няма „определени проценти актуални от
ТЕЛК“ (лист 43).
С писмо до МЦ „Св. Николай Чудотворец“ – Б., на
основание чл. 6 ал. 2 от ЗСП, директорът на ДСП – Б. изискала информация дали Ж.С.
провежда ежегодните задължителни профилактични прегледи в медицинския център и
разполага ли центърът с актуална документация за заболявания на С.. В отговор
от 27.06.2022 година лекар от МЦ посочила, че пациентът С. не е посещавал
кабинета от четири години и няма данни за здравословното му състояние, като
преди „6-7 години е вземал талони за кардиолог“ (израз, който съдът тълкува
като „направления“), но не е предоставял обратна информация за резултата от
изследванията си при специалист (лист 42).
С писмо до ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ – Б. директорът
на ДСП – Б. поискала информация дали Ж.С. се води на диспансерен отчет в
центъра за психично здраве. В писмен отговор от 23.06.2022 година управителят
на медицинското заведение заявил, че в картотеката на диспансера не е открита
медицинска документация за Ж.С. (лист 40 - 41).
На 29.06.2022 година директорът на РДСП – Б.
разгледала жалбата на Ж.С. срещу заповед № ЗСП/Д-А/1841/06.06.2022 година като
се произнесла по същество, отхвърляйки оспорването. Решението не е било
обжалвано от С. (лист 36 - 37).
Със служебна бележка от център за административно
управление (ЦАУ) „Възраждане“ на Община Б., ДСП – Б. била уведомена, че за
месец юни 2022 година Ж.С. не е положил общественополезен труд (лист 33).
На 30.06.2022 година, след като се запознала със съдържанието
на служебната бележка – уведомление от общинската администрация, директорът на
ДСП – Б., на основание чл. 32 ал. 1 от ППЗСП, във връзка с чл. 12 ал. 5 от
ППЗСП, издала заповед № ЗСП/Д-А/1841, с която спряла месечната парична помощ на
С. за срок от два месеца, считано от 01.06.2022 година до 31.07.2022 година,
тъй като е отказал за положи общественополезен труд по програма, организирана
от общинската администрация. На 04.07.2022 година заповедта била изпратена на С.
по пощата, но той не бил открит на посочения от него адрес. Затова, предвид
изчерпването на възможностите по чл. 18а от АПК за уведомяването на С. – за
издадената заповед, директорът на ДСП – Б. разпоредила поставяне на съобщение
до жалбоподателя на таблото за обявления на ДСП. Съобщението било поставено на
01.08.2022 година и свалено на 09.08.2022 година, като за целта служители на
ДСП изготвили протоколи, с които удостоверили извършените действия по
уведомяването на С. за издаването на заповед № ЗСП/Д-А/1841/30.06.2022 година,
за спиране на помощта (лист 30, 28, 27, 25 - 26).
На 17.08.2022 година с молба до директора на РДСП, С. поискал по преписка №
ЗСП/Д-А/1841/16.05.2022 година на ДСП – Б. да бъде приложен медицински протокол
№ 35/12.08.2022 година на ЛКК. Към молбата той приложил и копие от протокола. В
протокола било посочено, че С. има заболяване „митрален клапен пролапс“, не
може да полага общественополезен труд и не може да извършва общественополезна
дейност. Допълнително С. представил и медицински протокол № 887/23.08.2022
година от ЛКК при МЦ „Св София“ – Б., в който било направено заключение, че той
не може да полага общественополезен труд и му била определена временна
неработоспособност за периода юни – декември 2022 година, т.е. за седем месеца
(лист 22 – 24 и 16 - 17).
На 01.09.2022 година С. представил на директора на ДСП
– Б. медицински протокол № 887/23.08.2022 година от ЛКК и поискал да му бъде
изплатена полагащата се месечна помощ за месеците юни – август 2022 година,
общо 180 лева. Той приложил декларация, че страда от заболяванията, описани в
медицинските протоколи, поради което не е в състояние да полага физически труд
или да извършва общественополезна дейност (лист 18).
На същата дата, 01.09.2022 година, със заповед № ЗСП/Д-А/1841/01.09.2022 година директорът на ДСП – Б. възобновила
изплащането на месечната социална помощ на С. в размер на 60 лева, считано от
01.08.2022 година (лист 19).
С две отделни писма от 09.09.2022 година и от
12.09.2022 година директорът на ДСП – Б. сезирала директора на РЗИ – Б. и
председателя на ЛКК при медицински център „Св. София“, че с медицински протокол
№ 887/23.08.2022 година на ЛКК на С. е определена временна неработоспособност
за срок от седем месеца (юни – декември 2022 година), а това е
незаконосъобразно предвид разпоредбата на чл. 25 ал. 2 от Наредбата за
медицинската експертиза, даваща възможност ЛКК да трудоустроява до две години,
но за не повече от 6 месеца еднократно. В писмен отговор директорът на РЗИ – Б.
препратил към компетентността на ЛКК за отстраняване на установения порок в
медицинския протокол. До приключване на устните състезания по делото от
ответника не е било получено становище от ЛКК за констатирания порок в
протокола (лист 13 - 15).
В съдебното заседание на 01.11.2022 година от
процесуалния представител на ответника е представено заверено копие от
разплащателна ведомост за август 2022 година, в която срещу подпис, положен на
20.09.2022 година в пощенски клон с код 8000 (така както е поискал), С. е
отразил, че е получил сумата от 60 лева помощ за месец август 2022 година.
В същото съдебно заседание жалбоподателят оспорва, че
е получил помощ за месец август, защото датата, изписана до неговия подпис
(20.09.2022 година), не е положена от него. Иска извършването на съдебно –
счетоводна експертиза, която да установи, че не е получавал помощи, както и че
за август 2022 година му „задържат 60 лева“. Искането е отхвърлено предвид
обстоятелството, че С. твърди отрицателен факт (чието доказване не е
необходимо), че той заявява, че се е подписал през октомври 2022 година, както
и с оглед изричното изявление на процесуалния представител на ответника за
механизма на извършване на плащанията (за съответния месец – през месеца, който
го следва). На ведомостта изрично с печатен текст е посочено, че плащането е за
август 2022 година.
С. е поискал назначаване на съдебно – медицинска
експертиза за установяване на здравословното си състояние, предвид обявените от
него „оправдания“ на ответника, че С. няма трайни здравословни увреждания. По
делото не е имало спор относно естеството на заболяванията на жалбоподателя,
както и относно констатираната невъзможност да полага общественополезен труд.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи.
Съгласно чл. 256 ал. 1 от АПК, бездействието на
административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може
да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове.
Съответно чл. 256 ал. 2 от АПК постановява, че
неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен
да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от
подаването на искане до органа за извършването му.
Въздържането на административния орган да извърши фактическо действие не е осъществяване
на властническо правомощие, а неизпълнение на възложено с нормативен акт (не
установено по облигаторен ред) задължение за конкретно поведение спрямо
насрещен правен субект или субекти, с който или които не се намират в отношение
на субординация. Корелативно на задължението на административния орган да
осъществи определено поведение е правото на насрещния правен субект или
субекти, в чиято полза е установено задължението, да искат неговото изпълнение
при въздържание от страна на административния орган да осъществи същото. Ето
защо, охраняването на това право, става по исков ред при условията на чл. 256
от АПК. Първата от цитираните хипотези е приложима в случаите, когато
изпълнението на установеното в нормативния акт задължение би удовлетворило
правата на неограничен и неопределен брой правни субекти. Бездействието на
съответния административен орган по изпълнението на такова задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно от всяко едно
от лицата в чиято полза то е установено, като предявяването на искова претенция
не е обусловено от предхождащо я искане за изпълнение, отправено до
администрацията.
Квалификацията на правния спор по реда на чл. 256 ал.
2 от АПК е приложима, когато изпълнението на установеното в нормативния акт
задължение ще удовлетвори правото на отделен правен субект. Този субект в чиято
полза е нормативно установено конкретно задължение за административния орган,
следва да поиска осъществяването на фактическото действие от органа и при
последвало неизпълнение, да заяви исковата си претенция по реда, уреден в
процесуалната норма. Искането за изпълнение на определено фактическо действие,
отправено до органа, има ролята на покана за доброволно изпълнение, а органът,
от своя страна, разполага със визирания в чл. 256 АПК 14-дневен срок, да изпълни вмененото му по силата на
закона действие. След изтичането на този срок, неизвършването на това
фактическо действие, т. е. бездействието, може да се оспори пред съда, който с
решението си осъжда задължения орган или длъжностно лице да го извърши, като му
определя срок за това или отхвърля оспорването, ако е неоснователно.
В конкретния случай, до образуване на настоящото съдебно производство С. не е отправял
искане/покана до директора на ДСП – Б. за фактическо изплащане на дължимите,
според С., парични суми по месечното подпомагане за периода юни – август 2022
година. Жалбата, по повод която е образувано адм.д. № 1462/2022 година, е
подадена „на ръка“ в регистратурата на АдмС – Б. на 19.08.2022 година (лист 2). До тази дата по преписка №
ЗСП/Д-А/1841/16.05.2022 година на ДСП – Б. липсва каквото и да е (дори в най –
обща форма) волеизявление от страна на С., че не е получил дължими, според
него, парични плащания (за юни и юли 2022 година), съставляващи отпусната му
месечна помощ. На 17.08.2022 година С. е представил – и то пред директора на РДСП – Б. - единствено копие от протокола на ЛКК при МБАЛ
„Лозенец“ – София, но с тази молба не е отправил никакво искане, освен
медицинското заключение да бъде приложено по образуваната преписка (лист 22 -
23). Затова и по отношение на органа – ответник не е започнал да тече срока по
чл. 256 ал. 2 от АПК – да изпълни искането на Ж.С. за заплащане на дължими
парични суми за юни – август 2022 година. Жалба вх. № 7821/19.08.2022 година по
описа на Административен съд – Б., подадена от Ж.М.С., е преждевременно
депозирана, защото към тази дата за директора на ДСП - Б. не е възникнало
задължението за фактическо действие, чието противоправно неизпълнение да бъде
оспорено от С. по съдебен ред, по реда на чл. 256 ал. 2 от АПК (в този смисъл
определение № 8774 от 11.10.2022 година на ВАС по адм. д. № 8277/2022 година, V
отделение). Фактът на бездействието на административния орган и неговата
незаконосъобразност следва да бъдат установявани от съда към момента на
сезирането му с жалба/искане по чл. 256 ал. 2 от АПК. Затова и последващото
искане на С. (лист 18), отправено на 01.09.2022 година - вече в хода на делото
- до директора на ДСП – Б. да му бъдат изплатени исканите суми, е ирелевантно
обстоятелство за допустимостта на жалбата.
С оглед на изложеното, като приема, че за Ж.С. липсва
правен интерес по подаването на жалба вх. № 7821/19.08.2022 година, настоящият
съдебен състав приема, че тя следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото – прекратено.
Затова, на основание чл. 159 т. 4 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 7821/19.08.2022
година по описа на Административен съд – Б., подадена от Ж.М.С. с ЕГН **********
и адрес ***, против твърдяно „Бездействие на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Б. по преписка № ЗСП/Д-А/1841/16.05.2022г. на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Б.“.
ПРЕКРАТЯВА адм. д. № 1462/2022 година.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: