Решение по дело №1956/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на М. Д. Д., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 9, ап. 51 против Решение № 2153-15-226 от 14.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ-[област], с което е изменено разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-569/25.06.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване /ПО/ в ТП на НОИ - [област] по отношение на осигурителния стаж на жалбоподателя от първа категория труд - 09г. 07м. 20дни, от втора категория труд - 00г. 06м. 07дни, от трета категория - 32г. 05м. 15дни, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 49г. 02м. и 02дни и е потвърдено разпореждането по отношение на отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на жалбоподателя.

С жалбата се иска съдът да отмени оспореното решение като незаконосъобразно и неправилно. Оспорващият излага съображения, че положеният от него труд в периода от 06.12.1982 г. до 08.06.1983 г. като „помощник локомотивен машинист - стажант“, при правоприемника на „БДЖ ПП“ ЕООД ППП [област] неправилно не е зачетен от първа категория при определяне на стажът му за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69б, ал.1-2 от КСО. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., която поддържа жалбата и претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно списък.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - [област], чрез процесуалния си представител юриск. В., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна по мотиви, изложени в представеното по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява по присъждането на разноски на жалбоподателя, извън адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Административен съд - [област], II състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: От жалбоподателя е подадено заявление вх. № 2113-15-1593/02.05.2024 г. до директора на ТП на НОИ - [област] за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл. 69б от КСО, ведно с приложени към заявлението документи за осигурителния стаж на лицето. С разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-569/25.06.2024 г. на ръководителя на ПО е отказано на жалбоподателя да бъде отпусната ЛПОСВ при условията на чл. 69б, ал. 1-2 от КСО, като е прието, че Д. към датата на заявлението му има навършена възраст 61г. 05 м. и 22 дни и няма придобит осигурителен стаж от първа категория - 10 г., а има 09г. 07м. и 20 дни, както и че не е изпълнено условието за наличие на осигурителен стаж от 15г. от втора категория. Установено е от пенсионния орган, че към датата на заявлението за отпускане на пенсия - 02.05.2024 г. Д. има общ осигурителен стаж от първа и втора категория труд 10 г. 01 м. 27 дни /00 г. 06 м. 7 дни от втора категория и 09 г. 07 м. 20 дни от първа категория. Посочените констатации са мотивирани с обстоятелството, че осигурителният стаж на лицето, оформен в Обр, УП-3 № 93-07-79/16.04.2024 г. за периода от 06.12.1982 г. до 08.06.1983 г. с продължителност 00г. 06м. 02 дни на длъжност „помощник локомотивен машинист - стажант“, при осигурител „БДЖ ПП“ ЕООД ППП [област] се зачита от трета категория труд, тъй като не попада в обхвата на т. 6 от ПКТП /отм./ и не може да бъде при същата вредност и тежест, както трудът на „помощник локомотивен машинист“. В издадено от осигурителя удостоверение № 92-00-693/18.06.2024 г. е посочено, че „БДЖ ПП“ ЕООД ППП [област] не съхранява трудови досиета и потвърждава данните в Обр, УП-3 № 93-07-79/16.04.2024 г., като уточнява, че в съхраняваните ведомости на предприятието за посочения период Д. фигурира като „помощник локомотивен машинист - стажант“. С жалба вх.№1012-15-303/29.07.2024 г. по реда на чл. 117 от КСО Д. е обжалвал разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-569/25.06.2024 г. на ръководителя ПО с искане за отмяна, като в жалбата е пояснено, че трудът положен от жалбоподателя като „помощник локомотивен машинист - стажант“ при правоприемника на осигурителя е представлявал обучение за придобиване на правоспособност „локомотивен машинист“, която форма на обучение е организирана въз основа на споразумение между обучаваща институция ПЖИ „Тодор Каблешков“ и „Електро локомотивно депо „Никола Коларов“, [област]. По тази причина, според жалбоподателя, при правоприемника на осигурителя не е налице трудовото досие на лицето. Невписването на категорията труд в УП-3 № 93-07-79/16.04.2024 г. и промяната в зачитането на процесния труд от трета категория след издаване на удостоверение № 92-00-693/18.06.2024 г. се сочат за нарушение на чл. 3 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г., издадена от НОИ.

С оспорваното в настоящо производство решение № 2153-15-226 от 14.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ - [област] е изменено разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-569/25.06.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване /ПО/ в ТП на НОИ - [област] по отношение на осигурителния стаж от първа категория труд - 09г. 07м. 20 дни, от втора категория труд - 00 г. 06 м. 07 дни, от трета категория - 32 г. 05 м. 15 дни, общ осигурителен стаж , превърнат към трета категория труд - 49г. 02м. и 02 дни и е потвърдено разпореждането по отношение на отказ за отпускане на ЛПОСВ по заявлението на жалбоподателя. В мотивите си административният орган е обсъдил издадената диплома от 16.06.1983 г. на Д., от която е видно, че същият е завършил пълен курс на ПЖИ „Тодор Каблешков“ от 1980 г. до 1983 г. и се е дипломирал на 03.06.1983 г., т.е. към м.12.1982 г. не е бил завършил висшето си образование. Прието е по отношение на спорният период от 06.12.1982 г. до 08.06.1983 г., че е бил част от стажа на Д., полаган преди неговото дипломиране и към момента на полагане на труда времето, прекарано в стаж не се е зачитало, ако е преди дипломирането. Обсъдено е, че в ПКТП /отм./ не е уредено категоризиране на стажантски длъжности и е прието, че неправилно в разпореждането на ръководителя на ПО в ТП на НОИ-[област] цитираният период е зачетен за стаж на лицето. С тези съображения е обоснован изводът на решаващия орган за изменение на разпореждането по отношение на зачетения трудов стаж на лицето и потвърждаването му в частта за отказ за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя.

От Поделение за пътнически превози - [област] с молба вх. № 1301/24.01.2025 г. по делото са представени съхранени в предприятието документи за посочения период (л. 113-154), съдържащи данни за изработени дни, получавани възнаграждения, допълнително стимулиране и удръжки от стажанти в посоченото поделение. От Дирекция „Държавен военноисторически архив“ /ДВИА/ е представено заверено ксерокопие от Главна книга на випуск 1980/1983 г. от ПЖИ „Т.Каблешков“ (л. 166-167), от което е видно, че М. Д. Д. е завършил Института по специалност „експлоатация и ремонт на електрически локомотиви“ с квалификация „техник-локомотивен машинист на електрически локомотиви“ и на 16.06.1983 г. му е издаден диплом № 20160. От страна на жалбоподателя по делото са представени свидетелство за положен изпит за „помощник машинист на ел.локомотиви“ (л. 162) и удостоверения /УП3/ с вписвания за длъжност „помощник локомотивен машинист“ от първа категория труд, издадени на трети лица (л. 163,164). Представен е протокол от 26.10.1982 г. за резултати от практически изпит на курсисти (вкл. Д.) от ПЖИ „Т.Каблешков“, проведен на 25.10.1982 г. (л. 177).

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля В. М. В., който сочи, че през 1982 г. за срок от шест месеца, с жалбоподателя Д. работили като помощник локомотивни машинисти. За работата си получавали заплата и добавки за нощен труд и изминати километри, плащали данъци. Пояснява, че посоченият шестмесечен период бил програма за обучение на кадри в Полувисш железопътен институт - [област]. След този период положили държавни изпити и се дипломирали като локомотивни машинисти.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, чийто права и законни интереси са засегнати, в срока на чл. 118 от КСО, поради което е процесуално допустима.

Решението на директора на ТП на НОИ-[област] е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Обективирано е в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. чл.117 ал.5 от КСО реквизити.

От доказателствата по делото безспорно се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че същият през периода от 06.12.1982 г. до 08.06.1983 г. е полагал стаж с продължителност 06м. и 02дни на длъжност „помощник локомотивен машинист-стажант“ при правоприемник на осигурителя „БДЖ-ПП“ ЕООД ППП [област]. Настоящият спор касае дали този стаж, съобразно приложимата нормативна уредба следва да се зачете и ако да - дали като осигурителен стаж от първа категория.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите ( отм.), зачита се за трудов стаж времето, прекарано в платен стаж, предвиден по законни разпоредби, когато е положен след дипломирането.

На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

По делото са събрани достатъчно обективни и неоспорени доказателства, от които се установява, че спорният период от 06.12.1982 г. до 08.06.1983 г., е бил част от стажа на жалбоподателя, полаган преди неговото дипломиране. Това е видно и от представеното по делото заверено ксерокопие от Главна книга на випуск 1980/1983 г. от ПЖИ „Т.Каблешков“ (л. 166-167), където е отразено, че М. Д. е завършил Института по специалност „експлоатация и ремонт на електрически локомотиви“ с квалификация „техник-локомотивен машинист на електрически локомотиви“ и на 16.06.1983 г. му е издаден диплом. Т.е. през спорния период жалбоподателят все още не бил завършил обучението си в Института и стажът, който при конкретния осигурител е полаган преди дипломирането му. Това обстоятелство се потвърждава, както от свидетелските показания, така и от представения по делото протокол от 25.10.1982 г. за резултати от положен практически изпит, преди дипломирането на Д..

Възраженията в жалбата по издадените на Д. удостоверения УП-3, са неоснователни, тъй като съдържанието на удостоверенията се подкрепя и от представените по делото ведомости от „БДЖ-ПП“ ЕООД ППП [област], в които е отразено, че в процесния период Д. е полагал труд като „помощник локомотивен машинист - стажант“, като за изпълнение на тази длъжност е получавал възнаграждение, допълнително стимулиране за нощен и извънреден труд и съответните удръжки, посочени във ведомостите. Същите съдържат данни единствено за длъжност „стажанти“ за съответните години в рамките на спорния период, т.е. жалбоподателя действително е полагал стаж. Доколкото обаче този стаж е полаган преди дипломирането му, правилно на основание чл. 78, изр. 1 от ППЗП същият не е зачетен от пенсионните органи и на жалбоподателя е отказано отпускане на ЛПОСВ, поради липсата на условията по чл. 69б, ал. 1-2 от КСО. Представените по делото писмени документи, издадени на трети лица, не доказват различни факти от установените в административното и в настоящото съдебно производство - адресатите на удостоверенията на л. 163 и 164 са изпълнявали длъжност „помощник локомотивен машинист“, а не въпросната длъжност „помощник локомотивен машинист - стажант“, за която е оспорено от жалбоподателя, че не е зачетен стажът му, респ. не е приет за такъв от първа категория. Преценката за зачитане на съответния стаж се извършва от пенсионните органи въз основа на действителните факти от значение за всеки конкретен случай, а в настоящия, издадените на трети лица удостоверения и свидетелства нито сочат различни факти от установените в административното производство, нито са относими към случая на жалбоподателя, респ. към предмета на спора.

Поради изложеното и доколкото се констатира, че оспореното решение е издадено при спазване на всички изисквания по чл. 146 от АПК, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна в размер на 100.00 лв. за осъществената юрисконсултска защита, съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното, Административен съд - [област], II състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Д. Д., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 9, ап. 51 против Решение № 2153-15-226 от 14.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ-[област], с което е изменено разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-569/25.06.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-[област].

ОСЪЖДА М. Д. Д., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 9, ап. 51, да заплати на НОИ - [населено място], съдебни разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.