№ 11449
гр. С, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110140090 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я №.., представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по отношение
на ответницата Д. Б. Ф-М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д 2 бл..., за признаване за
установено спрямо последната, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 22810/2022 г. по описа на
СРС, 128 състав, а именно 358.72 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, отчитан с абонатен
№.., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 29.04.2022 г. до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 19.04.2022 г. в размер на 75.27
лв.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
главница за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 28.95 лв. и обезщетение за
забава за периода от 31.05.2019 г. до 19.04.2022 г. в размер на 7.01 лв.
В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като ползвател на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
1
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответницата М.. Последната оспорва да е
потребител на топлинна енергия в процесния имот. В тази насока поддържа становище, чи
липсват доказателства, от които да се установи, че тя е собственик или вещен ползвател на
жилището.
На самостоятелно основание оспорва исковете като частично погасени по давност. В
отговора се развиват подробни съображения относно приложението на погасителната
давност. Отделно от това се релевират възражения срещу претенцията за лихви с мотив, че
не са представени доказателства за момента на публикуване на сумите на сайта на ищцовото
дружество.
Ответницата оспорва и претендираните от нея вземания за услугата дялово
разпределение, доколкото трето лице, различно от ищеца е осъществявал тази услуга.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответницата направените от нея разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа предявените искове. Ответницата не се явява и не се представлява. Взема писмено
становище по съществото на спора.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422 вр.
чл.415 от ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 22810/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за следните суми: - сумата 358.72 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 29.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 75.27 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2019 г. до 19.04.2022 г., сумата 28.95 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва за период от 29.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 7.01 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.05.2019 г. до 19.04.2022 г. С възражение от
10.06.2022 г. ответниците са оспорили вземанията поради липса на облигационно
отношение със заявителя и поради погасяването й по давност.
От данните по заповедното производство се установява идентичност на
претендираните вземания в двете производства, поради което исковете се явяват
процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи вземания, за
които преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска. Ответницата е навела изрични възражения в тази насока, които
не се подкрепят от събраните в хода на производството писмени доказателства. Видно от
договора от 03.07.1992 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от
ЗТСУ, процесния имот, за който ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна
енергия, е закупен от А Я Г и Б Ф Г. Същите са починали съответно на 27.10.2016 г. и на
28.10.2014 г., като са оставили за свои наследници дъщерите си Р Б. Г и ответницата Д. Б. Ф-
М., които са станали собственици на имота при равни квоти от по ½ ид.ч.
2
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребители на топлинна енергия за
процесния имот се явяват ответницата Д. Б. М. и сестра й Р Б. Г, като отговорността им за
начислените задължения е съобразно квотата им в собствеността, а именно по ½.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “ТЕЦ С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.
Освен съществуването на договора, за да бъдат уважени исковете, ищецът следва да
установи и размера на претендираните задължения на ответниците.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатен № **********, под който се води партидата на процесния имот. Видно от
отразеното в становището на фирмата, осъществяваща дялово разпределение в етажната
собственост, в която се намира процесния имот, в последния са монтирани уреди за дялово
разпределение с радио дистанционен отчет, чиито показания се отразяват автоматично в
електронната база данни на топлинния счетоводител.
Тези писмени доказателства не са оспорени от ответниците, поради което съдът ги
кредитира при преценка на размера на предявените искове. В същото време ответницата не
ангажира доказателства, а и не твърди, че е възразила срещу разпределената й топлоенергия
или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е подала грешни данни.
По така изложените съображения, както и с оглед изявлението, направено в отговора
на исковата молба, че исковете се оспорват само по основание, не е и по размер, съдът
приема, че през исковия период, а именно от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в процесния имот,
находящ се в гр.С, ж.к.Д 2 бл..., е доставена и потребена топлинна енергия на обща стойност
от 358.72 лв. /съобразно отразеното във фактурите и справката, приложени на л.20-23 от
делото/, като отговроността на ответницата следва да бъде ангажирана за ½ от тази сума,
съответна на квотата й в собствеността.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени платежни документи.
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
3
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това към 29.04.2022 г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е прекъсната давността,
погасени по давност се явяват задълженията за времето преди м.март 2019 г., т.е. за
включения в исковата молба период от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г.
С оглед на това и като съобрази данните от изравнителните сметки, приложени на
л.20-21 от делото, съдът приема, че искът за главница спрямо ответницата Д. М. е
основателен и доказан за сумата от 100.81 лв., изчислена като ½ от сбора на общото
задължение за отоплителен сезон 2019/2020 г. от 173.98 лв. /по справката, приложена на л.23
от делото/ и задълженията за м.май и април 2019 г. съответно от 17.68 лв. и 9.96 лв. /от
общата фактура, приложена на л.20 от делото/.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2019 г. – 19.04.2022 г. в
размер на 17.71 лв., определен като ½ от сбора от дължимата лихва от 7.28 лв. върху
непогасените по давност задължения за периода м.март-м.април 2019 г. /в общ размер на
27.64 лв./ и дължимата лихва от 28.13 лв. върху изравнителната сметка за отоплителен сезон
2019/2020 г. /в размер на 173.98 лв./. Самата лихва пък е определена с помощта на
специализиран изчислителен модул, спрявка от който е приложена по делото.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 28.95 лв. и обезщетение за забава за
периода от 31.05.2019 г. до 19.04.2022 г. в размер на 7.01 лв., следва да се отбележи, че от
данните по делото се установи, че за имота е извършвано дялово разпределение от ФДР „Т
С“ ЕООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална
легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на
него за извършена от трето лице услуга. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е
претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът и е пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200.00 лв.,
определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Освен това е заплатил
държавна такса общо от 200.00 лв. Съобразно уважената част от исковете, от направените от
ищеца разноски от общо 400.00 лв., в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата
4
100.88 лв.
От страна на ответницата се претендират разноски за адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Д. Й. Ч. по
заповедното и по исковото дело. В случая съдът като съобрази приетото в съдебната
практика, че защитата на длъжника в заповедното дело, каквото качество има Д. М. по
ч.гр.д.№ 22810/2022 г. по описа на СРС, се изразява в консултация, намира, че за това
производство се дължи възнаграждение по реда на чл.6, ал.1, т.2 от Наредба № 1 на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 60.00
лв. Възнаграждението за исковото производство, определено съобразно материалния
интерес по делото и предвиденото в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 300.00 лв.
Съобразно изхода на спора, на пълномощника на ответника следва да се присъди
възнаграждение в размер на 269.21 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Б. Ф-М., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.Д 2 бл..., че дължи на “Топлофикация - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.С, ул.Я №.., представлявано от А А, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
22810/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 100.81 лв., представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г. за
имот, отчитан с абонатен №.., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.04.2022 г. до окончателното
плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 19.04.2022 г. в
размер на 17.71 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер
до пълния предявен от 358.72 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. и иска за
мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен от 75.27 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я №.., представлявано от А А, за признаване за установено по отношение на Д. Б.
Ф-М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д 2 бл..., че последната дължи на ищеца следните
суми за дялово разпределение на имот с абонатен №..: главница за периода от 01.04.2019 г.
до 30.04.2020 г. в размер на 28.95 лв. и обезщетение за забава за периода от 31.05.2019 г. до
19.04.2022 г. в размер на 7.01 лв.
ОСЪЖДА Д. Б. Ф-М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д 2 бл..., да заплати на
“Топлофикация - С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №..,
представлявано от А А, сумата от 100.88 лв., представляваща направени от ищеца разноски
по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 22810/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
съоразно изхода на делата.
ОСЪЖДА „ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я
№.., представлявано от А А, да заплати на адвокат Д. Й. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ул.“Владайска“ № 19, партер, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 269.21 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответницата Д. Б. Ф-М., ЕГН **********, по настоящето
гр.д.№ 40090/2022 г. и по ч.гр.д.№ 22810/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
съобразно изхода по делата.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т С“ ЕООД.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 22810/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6