НЧХД №
1992/2015 год.
МОТИВИ:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-гр.Пазарджик тъжба
от Г.В.В., ЕГН **********, с която са повдигнати обвинения против подсъдимия Й.Б.
И., ЕГН ********** ***. Престъпление
по чл.130 ал.2 от НК за това, че на 25.09.2015г., в гр.Пазарджик е причинил
на Г.В.В., ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание, без разстройство на здравето;
2. Престъпление по чл.146 ал.1 от НК за това, че на 25.09.2015г., в гр.Пазарджик е казал
нещо унизително за честта и достойнството на Г.В.В., ЕГН: **********, в нейно
присъствие.
В съдебно заседание тъжителят се явява
лично и с повереник, чрез който поддържа
изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения. Пледира за постановяването на
осъдителна присъда спрямо подсъдимия и уважаването на предявените граждански
искове в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със защитник. Признава се за виновен по обвиненията и дава
обяснения. Отрича да е казвал част от инкриминираните обидни изрази.
С протоколно определение на съда от 05.11.2015 год. бяха
приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от пострадалата
В. против подсъдимия И. граждански
искове по чл.45 от ЗЗД, както следва:
в размер на 2500 лева, представляващи обезщетение за
причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.1 от НК;
в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди от престъплението по чл.146 ал.1 от НК.
Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран
и като граждански ищец в наказателното производство.
Районният съд, като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
Частният тъжител Г.В. и подс.Й.И. се
познавали, т.к. последният живеел на съпружески начала с една от дъщерите на В.
– св.Д. В., с която имали дете на шест години. Отношенията между горните двама
били влошени, т.к. И. често влизал в семейни конфликти с дъщерята на В..
Последният такъв бил през средата на мес. септември 2015г., когато подс.И. и
св.Д.В. се били разделили. По този повод св.Д.В. била повикала майка си –
тъжителката Г.В., да живее в нейния апартамент, находящ се в ***, етаж първи, т.к.
се страхувала И. да не продължи да я притеснява.
На 25.09.2015г. /ден петък/, след
17.00 часа, в дома на св.Д. В. били тя, майка й - тъжителката Г.В., сестра й –
св.С. С. и баба й по бащина линия – св.С. В..
В един момент св.Д. В. заявила на
майка си, че трябва да се изнесе от жилището, т.к. се била сдобрила с И. и той
щял да се върне да живее при нея и дъщеря им. Тъжителката Г.В. заявила на
дъщеря си, че не била съгласна отново да се събират с И., т.к. проблемите им
щели да възникнат отново и да се задълбочат. Изтъкнала и това, че не била
съгласна двамата да живеят в това
жилище, което преди това било наследствен имот от родителите на Г. Василев,
който тя прехвърлила на двете си дъщери, а в последствие имота бил даден на
фирма за застрояване, като собствениците получили две жилища като обезщетение.
След тези думи на майка си, св.Д.В.
позвънила по телефона на подс.И. и го информирала за току-що проведения
разговор. След това му казала да намери микробус или камион и с него да дойде
пред жилището, за да си изнесат багажа и те да напуснат жилището.
Очевидно афектиран от чутото, подс. И.
се насочил към въпросното жилище. Пристигнал след около тридесет минути и
влязъл вътре през незаключената врата.
В този момент св.Д. И. била с детето си в хола, а
тъжителката и другите две свидетелки били в кухнята. Тъжителката В. и
св.С. В. били седнали на ъглов диван.
Още с влизането си в стаята подс.И. се насочил,
крещейки към тъжителката, с упреци, че искала да му развали семейството.
Веднага след това се нахвърлил върху нея и както била в седнало положение я
приклещил към ъгъла на дивана. В това положение, надвесен над нея, започнал да
я удря с юмруци по главата. Нанесъл й около пет удара. След това започнал да я
скубе за косата и да я души по врата. През цялото време крещял, като заявявал,
че ще я утрепе и хвърли през терасата. Нарекъл я курва, като казал и друга
обидна реплика, в смисъл, че имала сексуални контакти с целия град. Това
продължило около десет минути. През цялото време св.С. В. се опитвала да го
укроти, молейки му се да престане да удря, скубе и души майка й. Обещала му, че
до десет минути ще изведе майка си и баба си от жилището.
В крайна сметка подс.И. се успокоил и се отдръпнал от
тъжителката. След това напуснал апартамента, последван от св.Д. В. и дъщеря им,
като се отправили в неизвестна посока.
За случая бил подаден сигнал на тел.112. На място
пристигнали служители на РУ на МВР-Пазарджик, които снели обяснения от
заварените лица.
Пострадалата била транспортирана от свои роднини до
„МБАЛ Пазарджик” АД, където била прегледана и й била оказана медицинска помощ.
На 28.09.2015 год. /ден понеделник/, тъжителката
посетила кабинета по съдебна медицина при „МБАЛ-гр.Пазарджик” АД, където била
освидетелствана от съдебен лекар, който й издал медицинско удостоверение.
От
приетото по делото, като писмено доказателство, медицинско удостоверение № 38
от 28.09.2015 година, издадено от д-р Борис Пеев се установява, че при
извършения преглед на тъжителката били констатирани следните телесни
увреждания: долният клепач на лявото око бил масивно кръвонаседнат със синкав
цвят. Носът бил оточен, без кръвонасядания. На лявата ушна мида имало
хематом с диаметър 2 см. От двете страни
на шията имало окръглени кръвонасядания, като от лявата страна имало един брой
с размери 1х1 см., със синкав цвят, а от дясно били два броя с размери 1х1 см.,
за всяко, със синкав цвят. Съдебният лекар е дал категорично становище, че
травматичните увреждания добре отговарят да са получени така, както съобщава
пострадалата, а именно чрез нанесен побой с юмруци и душене. Изразено е категорично
становище, че травматичните увреждания са причинила на пострадалата болка и
страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе частично
от обясненията на подсъдимия и изцяло от
показанията на свидетелите С. С., С. В., частично от тези на св.Д. В.,
както и от представените и приети по делото писмени доказателства.
Съдът изцяло дава вяра на гласните доказателства, събрани
посредством разпита на свидетелите С. С. и С. В.. Вярно е, че тези две
свидетелки са в родствена връзка с тъжителката – първата е нейна дъщеря, а
втората – свекърва. В този смисъл те биха могли да се разглеждат като
заинтересовани от изхода на делото свидетели. Това обаче не ги право автоматично
недобросъвестни. Причината да бъдат кредитирани изцяло техните показания бе
това, че съдът намери същите за хронологично точни, достоверни и обективни,
взаимно се допълващи се помежду си, като в същината им не се опровергават от
обясненията на подсъдимия и отделно от това се подкрепят от останалите писмени
доказателства, сред които водещото е коментираното по-горе СМУ и заверено копие
на електронен картон относно подаден сигнал на телефон 112. От техните
показания категорично се очертава гореописаната фактическа обстановка, респ.
престъпната деятелност на подсъдимия.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, с които
признава, че нанесъл удари с ръка по лицето и главата на тъжителката, както и
че я обидил наричайки я курва. Тези негови обяснения категорично се подкрепят
от показанията на двете свидетелки очевидки – С. и С.В., както и от СМУ.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия само в
частта им, в която отрича да е обиждал В. отправяйки реплика в смисъл, че имала
сексуални контакти с целия град, както и в които твърди, че по време на
инцидента той също бил обиден от тъжителката, която го нарекла боклук и
селянин, а и бил ударен от нея, при което му паднал зъб. Тези негови обяснения са
израз на изградената защитна теза, очевидно целяща омаловажаване на деянието на
И. и евентуално избягването на наказателната отговорност с приложението на института на
реторсията.
В същото време обаче, тези негови обяснения са
изключително вътрешно противоречиви, респ. житейски недостоверни. На първо
място съдът не повярва на казаното от И., че бил ударен от тъжителката по
лицето, при което му паднал заден зъб, защото той не бе никак категоричен как и
по какъв начин му е бил нанесен ударът. Дори напротив, заяви, че не знаел с какво
Г.В. го била ударила, мислел, че било с ръката, но не бил сигурен. След това
отново уточни, че не знаел как го била ударила, за да му падне зъба. В същото
време посочи, че не е имал нараняване по бузата и то около мястото, където се е
намирал падналия зъб. Всички тези неубедителни и вътрешно противоречиви
обяснения на подсъдимия дадоха основание на съда да не му се довери за
горепосочените твърдения. Няма никаква логика в това ако наистина понесеш удар,
който е с такъв интензитет, че да предизвикана счупване на зъба, то ти да не
видиш и да не запомниш момента, в който си ударен и се какво си ударен. Няма
логика и в това, ако наистина зъбът, който той описва като заден, очевидно
кътник, му е бил счупен в резултата на
удар, то на външната и най-вече на вътрешната страна на бузата, до мястото,
където е бил зъба да няма нараняване, а И. не съобщава за такова. На последно
място няма логика и в това, ако наистина Г.В. е счупила с удар зъба на И., то
той да не предприеме мерки за освидетелстване.
Извън казаното до тук, твърденията на И. в горния
смисъл категорично се опровергаха от показанията на Стоичково и С.В., които
независимо една от друга и под страх от наказателна отговорност заявиха, че по
време на инцидента Г.В. по никакъв начин не е отвръщала на обидите и обиждала И..
Бяха категорични, че са чули неговата реплика към тъжителката в смисъл, че
имала сексуални контакти с целия град, както и че тя по никакъв начин не е
отвръщала на неговите удари, респ. не го е удряла, а единствено се е
предпазвала.
Действително св.С. посочи, че по време на побоя над
майка й в един момент подсъдимия бил казал, че му паднал зъб и опитал да й
покаже зъба в ръката си, но тя не го видяла. В този смисъл, дори да се приеме
за вярно, че по време на инцидента един от задните зъби на И. е бил паднал, то
е несъмнено, че причината за това не е било поведението на тъжителката, а
някакво друго обстоятелство. Самият подсъдими обясни, че половината му зъби са
с пломби, че повечето са с умъртвени корени, че се чупят лесно и че имал 5-6
паднали зъба преди това. Това е достатъчно да се формира извод, че е много
вероятно зъбът да е паднал по време на инцидента в резултат на стискане на
устата от яд или при самонараняване от страна на подсъдимия, когато е нанасял
ударите над В., а тя се предпазвала с ръце. Във всички случаи обаче,
категорично стана ясно, че падането на зъба не е в резултата на удар от страна
на тъжителката.
Показанията на св.Д. В. не допринасят много за изясняването
на релевантните за делото факти, поради което не заслужават задълбочено
обсъждане. Тя твърди, че по време на инцидента се намирала с детето си в
коридора на апартамента, в близост до входната врата и не е наблюдавала
директно ситуацията в кухнята. Нейните показания имат значение само дотолкова,
доколкото потвърждават заявеното от горекоментираните две свидетелки, че И. е
влязъл в жилището ядосан и с крясъци и се насочил в кухнята към тъжителката.
Св.Д.В. сочи, че докато И. бил в кухнята тя чували писъците на майка си, макар
че не поясни защо е пискала последната. Тази свидетелка посочи още, че по време
на инцидента не била чула обидни реплики нито от страна на И., нито от страна
на нейната майка, но уточни, че била стресирана в онзи момент, както и че
детето й плачело. Според настоящия съдебен състав св.Д.В. не каза цялата истина
за инцидента като очевидно поставена в ситуация на сложен избор чия страна да
заеме, тази на съжителстващия с нея мъж или тази на майка си, тя си позволи да
твърди, че не била наблюдавала ситуацията в кухнята е не била чули никакви
реплики.
Независимо от всичко това обаче, престъпното поведение
на подсъдимия бе установено категорично от показанията на другите две
свидетелки и писмените доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и
субективна страна, подсъдимият Й.И. е
осъществил престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, като на 25.09.2015г., в
гр.Пазарджик е причинил на Г.В.В., ЕГН: ********** лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето,
в резултата на нанасянето на подробно посочените по-горе травматични
увреждания.
Осъществил
е и обективните и субективни елементи от състава на престъплението по чл.146 ал.1 от НК, като на 25.09.2015г., в
гр.Пазарджик е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г.В.В., ЕГН: **********,
в нейно присъствие, а именно нарекъл я курва и отправил реплика в смисъл, че
имал сексуални контакти с целия град.
Авторството на двете деяния, както и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един
несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи от състава на престъпленията и е искала настъпването на
обществено-опасните последици на деянията си, т.е. действал е с пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото
изпълнение на престъпленията, които са осъществени от него. При реализирането
на своята проява е разбирал, че участва в изпълнението на престъпленията и е
искала да настъпят престъпните последици – телесното увреждане на тъжителкато и
засягане, чрез изречените думи, на нейните чест и достойнство, което е довело
автоматично и до засягане на собствената й самооценка в социален аспект.
Изречените
по адрес на тъжителката думи, подробно посочени по-горе, са от такова естество,
че са в състояние сами по себе си и без да са включени в контекста на изречения
да създадат у пострадалия душевен дискомфорт, да засегнат честта, гордостта и
достойнството му. Ефект, безспорно постигнат от подсъдимия, като се има предвид
обстоятелството, че пострадалата се е потъжила пред съда за това.
При определяне размера на наказанията, които следва да
бъдат наложени на подсъдимия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК - относно индивидуализацията на същите.
Самият подсъдим е личност със завишена степен на обществена
опасност. Осъждан е и е криминално проявен според представената характеристика
на лист 64 от делото, макар, че е
неутрално охарактеризиран по местоживеене.
Конкретно извършените деяния също са с относително
завишена степен на обществена опасност, предвид начина и мястото на извършване
– с дързост и чувство за безнаказаност, пред очите на лица от семейния и
родствен кръг.
Подбудите за извършване на деянията се коренят в
личността на подсъдимия, в незачитането на установения правов ред и правото на
неприкосновеност на личността.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени направеното самипризнание, изразеното критично
отношение и разкаяние за стореното, поднесеното извинение в съдебно заседание
към пострадалата, а като отегчаващо - обремененото съдебно минало.
В конкретния случай за извършените престъпления
разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК е
неприложима, предвид забраната по чл.78А ал.6 от НК, досежно „множество
престъпления”. В случая подс.И. е извършил двете престъпление при условията на
реална съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК.
Предвид това и съобразявайки наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът
намира, че на подсъдимия И. за извършеното
от него престъпление по чл.130 ал.2 от НК следва да бъде наложено наказанието
при втората алтернатива, а именно пробация с първите две задължителни пробационни
мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК , а именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес при
честота на явяване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител, всяка за срок от по една година, както и 120 часа
безвъзмезден труд в полза на обществото, положен в рамките на една година.
Първите две мерки съдът наложи като задължителни, а тази по т.6 наложи, като
прие, че посредством нея ще се катализира процесът на формиране на нова
ценностна система, целяща привързването на подсъдимия към общественополезния
начин на живот.
Съдът счете, че за извършеното престъпление по чл.146
ал.1 от НК на подс.И. следва да се наложи наказание глоба при превес на
смекчаващите обстоятелства, а именно в размер от 1500 лева , платима в полза на
държавата, което ще е съответно на тежестта на извършеното и с което ще се
постигнат целите на наказанието.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи и наложи едно
общо най-тежко наказание на подсъдимия Й.И. измежду наложените по-горе, а
именно пробация, с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.6 от НК, както
следва:
задължителна регистрация по настоящ адрес при честота
на явяване два пъти седмично за срок от една година,
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година и
120 часа безвъзмезден труд в полза на обществото,
положен в рамките на една година.
Съдът намери, че за постигането на целите на
наказанието е необходимо към така определеното общо наказание да присъедини и
наложеното наказание глоба, поради което и на основание чл.23 ал.1 от НК към
определеното общо най-тежко наказание пробация присъедини изцяло наказанието
глоба в размер на 1500 лв.
При този изход на делото и след преценка на събраните
доказателства, съобразявайки вида и естеството на нанесените телесни
увреждания, създадения здравен дискомфорт у пострадалата и протеклия оздравителен
период, вида и естеството на отправените обидни реплики, тяхната цинична
натовареност и изключително негативен ефект у адресата им, съдът намери за основателни
предявените против подсъдимия граждански искове по чл.45 от ЗЗД. Поради това осъди И. да заплати на гражданския ищец сума в
размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат на
извършеното престъпление по чл.130 ал.2 от НК неимуществени вреди. За
основателен съдът счете и втория граждански иск и осъди подсъдимия да заплати
на тъжителя В. сума в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди - за накърнените й чест и достойнство - от извършеното
престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият И. бе
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Пазарджик 4 % държавна такса върху размера на всеки от уважените
граждански искове, а именно в размер на по 100 лв. или общо 200 лв., както и 5
лева държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, а на
гражданския ищец и частен обвинител Г.В. да заплати сторените от нея разноски в
размер на 817.99 лв. - платен адвокатски хонорар и държавни такси.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: