№ 1612
гр. Варна, 03.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900514 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от В. Д. Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр.А., ул.“Т.“ №*, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“
№55, ет.4, офис 12, чрез адв.Ц. Б., против ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, действащо чрез адв.М. Г., със
съдебен адрес: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, ет.2, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70000лв., представляваща
обезщетение за претърпени от първата неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание от смъртта на брат му- Д. Д. Д., починал в следствие от ПТП настъпило на
27.10.2019г. в гр.Аксаково, по вина на водача на лек автомобил “Ф. Г.“, с рег.№СН **** ВН,
който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по застрахователен договор
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на уведомяване на застрахователя за възникнало застрахователно събитие-
22.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Сочи се Б.а сметка за доброволно
плащане на претендираното обезщетение с IBAN: BG*********************.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
поддържа становище за неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.
По допустимостта на предявеният иск:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството по делото, следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
1
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищецът, писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което, следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Искането ищеца за събиране на гласни доказателства посредством разпит на двама
свидетели, за установяване на отношенията му с починалият, както и за интензитета на
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде уважено, доколкото с гласните
доказателства ще се установяват релевантни за спора факти.
Следва да се допусне поисканата от страните автотехническа експертиза, тъй като
отговорите на формулираните от страните въпроси ще послужат за изясняване на спора от
фактическа страна.
Искането на ищеца за изискване на НОХД № НОХД №205/2021г. по описа на ВОС,
следва да се уважи, тъй като с материалите по същото ще се установяват релевантни за
спора факти.
Предвид наличието на влязла в сила присъда, установяваща причините за
настъпване на смъртта на брата на ищеца, искането на последния за назначаване на СМЕ,
следва да се остави без уважение.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от В. Д. Д., против ЗД “Бул Инс“ АД, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 70000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от първата неимуществени вреди, изразяващи
2
се в болка и страдание от смъртта на брат му-Д. Д. Д., починал в следствие от ПТП
настъпило на 27.10.2019г. в гр.Аксаково, по вина на водача на лек автомобил “Ф. Г.“, с рег.
№СН **** ВН, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по
застрахователен договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя за
възникнало застрахователно събитие-22.01.2020г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 27.10.2019г. в гр.Аксаково, е настъпило ПТП, с
участието на л.а.“Ф. Г.“, с рег.№СН **** ВН и пешеходеца Д. Д. Д., с ЕГН **********.
Поддържа се, че причина за инцидента е поведението на водача на лекият автомобил, който
се е движил с неразрешена за пътния участък скорост, а именно със 106 км/ч и е допуснал
удар с пешеходеца, навлизащ на пътното платно отдясно на ляво, спрямо движението на
водача на МПС, на около 5 метра преди преминаване от автомобила на наличната пешеходна
пътека. Сочи се, че в резултат от пътния инцидент е настъпила смъртта на пешеходеца Д. Д.
Д., който е брат на ищеца. Твърди се, че Д.ието, вината на водача на процесното МПС и
причинно-следствената връзка между Д.ието и причинените телесни увреждания, довели до
смъртта на Д., са установени с влязла в сила на влязла в сила на 01.04.2021г. Присъда
№19/16.03.2021г. по НОХД №205/2021г. по описа на Окръжен съд Варна. Сочи се, че към
датата на инцидента по отношение на процесното МПС и отговорността на неговият водач,
е имало сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност“, пред когото на
20.05.2021г. ищецът е депозирал претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение
Твърди се, че с Писма с изх.№НЩ-0477/22.01.2020г. и изх.№НЩ 4003/11.06.2021г.
застрахователят е уведомил ищеца за отказът си да изплати обезщетение, тъй като не са
установени особено близки взаимоотношения с починалия и действително претърпени
вреди. Поддържа се, че ищецът, като брат на пострадалия, попада в най-близкия родствен и
семеен кръг, както и че връзката между братята се е характеризирала с взаимна братска
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Твърди се, че братята са споделяли
общо домакинство, на една и съща адресна регистрация, като са празнували заедно семейни
и официални празници, грижели се за своята майка и са внасяли средства за общото
домакинство. Поддържа се, че между братята е съществувала трайна и дълбока емоционална
връзка, по смисъла на ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. по ТД №1/2016г. на ОС на НГТ колегии
на ВКС, поради което ищецът е легитимиран да получи обезщетение за неимуществени
вреди, защото търпи от смъртта на своя близък продължителни болки и страдания
причинена, за които е справедливо да бъде обезщетен.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК от пълномощник на ответника писмен
отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва
наличието на застрахователен договор покриващ отговорността на водача на
процесният автомобил към датата на инцидента, както и причинно следствената
връзка между Д.ието и смъртта на В. Д.. Не се оспорва и че ищцата е депозирала
застрахователна претенция, по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, по повод която е постановен за
отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Оспорва наличието на “особено близка
3
връзка с починалия и действително претърпени вреди от смъртта му“ по смисъла заложен в
решението по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва се наличието на въпросното
изключение, съответно на създадена трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и
починалият, като се поддържа, че отношенията съответстват на традиционните за
българското общество в близкия родствен и семеен кръг, каквито са братята. В условията на
евентуалност се поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение,
чиито размер е силно завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за
обезщетения, включително и от ВКС. Прави се и възражение за съпричиняване на
вредоносният резултат от пострадалият, който с поведението си е създал предпоставки и
условия за настъпването на инцидента, и на произтеклите от него вреди. Твърди се, че
ищецът в значителна степен е завишил риска за увреждане си, като е нарушил
нормативноустановените правила за движение на пешеходци, нарушавайки чл.113 и чл.114
от ЗДвП, защото е предприел внезапно пресичане на пътното платно и ненужно е удължил
времето си за пресичане. Твърди се, че пешеходецът е пресякъл пътното платно внезапно,
без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно, не е
съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и с неговата скорост на
движение. Твърди се, че поведението на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП. В този смисъл се претендира за редуциране на размера на
обезщетението при отчитане на приноса на пострадалият за настъпване на вредоносният
резултат. На последно място се оспорва акцесорното искане за присъждане на лихва за
забава, като се поддържа, че застрахователят не дължи такава, тъй като застрахователят е
поискал от ищеца да предостави допълнително документи, което не е сторено. Евентуално
се поддържа, че началната дата на забавата не е тази посочена от ищеца, а следва да бъде
определена, съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 вр. чл.493,
ал.1, т.1, т.4 и т.5, чл.429, ал.1, т.1 и ал.3 вр. ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, СЪДЪТ ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП-27.10.2019г. с ответното
дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ относно лек автомобил “Ф. Г.“, с рег.№СН **** ВН. Също
така, че на 22.01.2020г. ищецът е депозирал пред ответника застрахователна претенция, по
реда на чл.380, ал.1 от КЗ, по която е постановен за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. В конкретния случай ищецът, следва да установи, че е съществувала
трайна и дълбока емоционална връзка между него и починалият му брат, и че търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания. Следва да установи още, че смъртта на
починалото лице, е резултат от противоправно поведение на застрахованият-водача на
автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника и
4
какъв е размера на претърпените вреди. Ответникът следва да установи обстоятелства
изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението му не
е виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на отговорността-
наличие на съпричиняване и получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо
същите вреди.
Съдът намира, че страните са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията
си.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищеца писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НОХД №205/2021г. на ВОС.
НАЗНАЧАВА Съдебно-автотехническата експертиза, вещото лице, по която да
отговори на въпросите формулиран от страните в исковата молба и отговора на същата.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж.Йордан Любомиров Михайлов.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500лв., от
които 150лв. платими от бюджета на съда 350лв., вносими от ответника в едноседмичен
срок от съобщаването, за което следва да се представят доказателства по делото.
ДА се съобщи задачата на вещото лице и да се призове за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
ДАВА възможност на ищеца да се ползва от показанията на двама свидетели, при
режим на водене, за установяване на отношенията му с починалият, както и за интензитета
на търпените неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНЕ искането на ищеца за назначаване на СМЕ, като
неоснователно.
НАСРОЧВА производството по т.д.№514/2024г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 09.01.2025г. от 13.35 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора по
този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на
взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
5
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6