Р Е Ш Е Н И Е
гр. Русе, 22.03.2011
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд в публично съдебно
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Б.Г., в
присъствието на прокурора ХРИСТО МАТЕВ, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. 9146 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ от П.Т.Н. против
Българската държава чрез Прокуратурата на Република България и ОД МВР- Русе.
Ищецът твърди, че срещу нея било образувано и водено досъдебно производство за
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. Била привлечена като обвиняема, а
впоследствие, след като прокуратурата внесла обвинителен акт в съда- и като
подсъдима. Наказателното производство
приключило с влязла в сила оправдателна присъда, което породило правния интерес
от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че по време на производството,
във всичките му фази, преживяла морална болка и страдание, поради факта, че
била третирана като престъпник от държавните органи. Твърди, че се влошило
здравословното й състояние вследствие преживяното и че допълнително бил уронен
авторитетът й от публикация в местния печат. Оценява причинените й имуществени
вреди на 12 000.00 лева. Моли двамата ответници да бъдат осъдени да й ги
заплатят солидарно, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта-
14.07.2010 год. до окончателното изплащане на
основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди,
че срещу ищеца било образувано и водено досъдебно производство Д№ 706/2009 год.
по описа на Районна прокуратура- Русе за
престъпление по чл.290, ал.1 от НК, образувано
на 20.07.2009 год. По същия случай била водена Преписка № 421/2008 год.по
описа на РРП. Дознател при ОД на МВР Русе привлякъл в качеството на обвиняема Н.,
след като установил, че са събрани достатъчно доказателства за виновността й в
извършване на престъпление от общ характер, а именно че на 05.12.2006 год. в
гр. Русе, пред съд, като свидетел по гр.д. № 4263/2006 год. на РРС, устно
съзнателно е потвърдила неистина относно обстоятелството, че П*Петров А* сам с
чук е разбил стените на външната тоалетна. Според постановлението, докладвано
на прокурор от РРП, не са били налице основания за прекратяване на
наказателното производство, поради което досъдебното производство било
изпратено на РРП с мнение за предаване на съд. Наблюдаващият делото прокурор
извършил проверка и установил, че разследването е проведено обективно,
всестранно и пълно. Не били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в изпълнение на своите задължения намерил, че делото следва да се
внесе в Районен съд- Русе с обвинителен акт. Това било сторено на 01.03.2010 год.
И дознателят, и прокурорът, в своите актове подробно мотивирали факта, че Н. е
извършила визираното престъпление по смисъла на НК, позовали се на правни
норми, тълкувайки превратно закона. Районен съд – Русе, след проведено съдебно
заседание по НОХД № 514/2010 год. с Присъда № 91/27.04.2010 год. признал
подсъдимата Н. за невинна. При проведеното съдебно производство пред първа
инстанция РРП поддържала обвинението, а нейният представител, недоволен от
присъдата, я протестирал в законния срок, развивайки оплаквания за нейната
необоснованост. Представителят на Окръжна прокуратура - Русе в проведено
съдебно заседание пред въззивния съд поддържал протеста и от своя страна настоявал
присъдата да бъде отменена с постановяване на нова такава, с която подсъдимата Н.
да бъде призната за виновна по предявеното й в първата инстанция обвинение и да
бъде осъдена по него. С Решение от 14.07.2010 год., Окръжен съд - Русе окончателно
е потвърдил постановената от Районен съд- Русе присъда. От действията на
ответниците ищецът претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в причинени морална болка и страдание,
тъй като била третирана от държавните органи като престъпник; наложило й се да
посещава в качеството на заподозрян и обвиняем полицията; била третирана като
такава; наложило й се въпреки влошеното здраве да наеме и ползва адвокат;
случилото се повлияло на личния и живот- накърнило честта и достойнството й; по
делото като свидетели били разпитани и съседите й, които и се присмивали, че на
тези години е излъгала пред съда; относно наказателното дело излязла и статия
във вестник "Утро", което допълнително уронило авторитета и
самочувствието й пред съгражданите и съседите на стари години; влошило се
общото здравословно състояние
допълнително, предвид преклонната й възраст; вследствие явяването й пред съда
като подсъдима, имала проблеми с кръвното налягане, влошило се състоянието й
предвид страдание от хипертонична сърдечна болест; тези страдания продължавали
и понастоящем, поради което се наложило посещение при личния лекар; преживеният
шок и накърнено лично достойнство не можели да се опишат- вместо извинение, представителите
на прокуратурата подали протест, което наложило да изживее всичко това още
веднъж; тези събития уронили престижа на Н. пред цялото й семейство- три дъщери
и внуци.
Ответниците
са дали писмени отговори и са обосновали възраженията си. Те оспорват
основателността на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Твърдят, че разследването е извършено в предвидените в НПК срокове, като
наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт за по-
малко от година. При извършване на процесуално- следствените действия
разследващите органи не са се държали грубо с ищеца, не са я третирали като
престъпник, не са били извършвани действия, различни от обичайните, които да
обосноват такъв извод, още повече, че престъплението, в което е била обвинена е
със сравнително ниска степен на обществена опасност. Навеждат, че публикацията
в местния печат не е инициирана от никого от тях, не е излизала информация от
разследващите органи, свързана с воденото разследване. Намират за неоснователни
твърденията за уронване престижа на ищеца пред семейството й, както и влошаване
на здравословното й състояние. Ответниците молят искът да бъде отхвърлен,
алтернативно- да бъде присъдено обезщетение в намален размер.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се
установява от приложените към делото н.о.х.д. № 514/10 по описа на РРС за 2010
год. и в.н.о.х.д. № 430/10 по описа на РОС за 2010 год., че срещу П.Т.Н. е било
повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 290, ал. 1
от НК, с внасянето на който е образувано в РС- Русе цитираното по-горе
наказателно дело от общ характер. Видно от приложената присъда към същото дело
е, че Н. е признат за невиновна по повдигнатото обвинение и на основание чл.
304 от НПК е оправдана.
Предвид
това, предявеният иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ е
основателен.
Относно размера на обезщетението, което
следва да бъде присъдено на Н., същото следва да бъде определено от съда по
справедливост.
По делото е разпитана по искане на ищцовия
процесуален представител една свидетелка- Е* И*а Г., д* на Н.. От нейните показания
се установява, че майка й е била притеснена след повдигане на обвинението, била
обект на коментари от съседи. Тя се срамувала от факта, че на тази вече
преклонна възраст е разкарвана по полиция и съдилища. Като свидетели по наказателното дело са разпитвани
съседите, които след това и се присмивали, че е излъгала пред съда.
Свидетелката Г. твърди, че майка й от 18
години живее в с. К*, като идва в Р* периодично. Според свидетелката, майка и
се страхувала единствено от Р** П*, с когото имали спор, по повод на който той бил пуснал жалба в полицията.
Притеснението на ищеца е било свързано с факта, че на тази възраст я
търсят полицаи, като същевременно заявява, че Н. не е била заплашвана от
органите на полицията, нито установява да е
била третирана като престъпник. Съседските коментари, които според ищеца и свидетелката
тя е възприела като подигравателни, не могат да повлияят в такава степен на личния живот на Н. и да обосноват уважаване на претенция
в размер 12 000.00 лева, тъй като тя не живее в Русе и е виждала съседите
си рядко и за кратко.
Неоснователни
и недоказани са и твърденията,че публикацията във в-к "Утро" за
воденото срещу Н. дело е уронило авторитета и самочувствието й. Ищецът
не представи доказателства, че действително е имало такава публикация. Свидетелката Г. заяви, че не е виждала
такава статия, а само била чула, че има такава, като в статията не били
посочени имена, но съседите се досетили, че става въпрос за майка й.
Неоснователни
и недоказани са изложените твърдения за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се във влошаване на здравословното състояние
на ищеца. Приложеното към исковата молба медицинско направление изх. № 333/17.09.2010 год, не може да
се разглежда като такова, установяващо заболяване, поради което е изключено от
доказателствата по делото. На процесуалния представител на ищеца е указано, че
способът за доказване на такъв тип неимуществени вреди, е съдебно- медицинска
експертиза, но в съдебно заседание същият изрично заяви, че не желае
назначаването й. Без такава експертиза не може да се установи и приеме, че е
налице пряка и непосредствена връзка между неправомерните действия и
увреждането. Не се установи, че ищецът страда от хипертонична сърдечна болест, от кога датира заболяването и дали развитието на болестта се е
повлияло от действията на разследващите органи. Въпреки дадените от съда
указания относно разпределението на
доказателствената тежест, освен свидетелските показания на дъщерята на ищеца, не бяха ангажирани никакви писмени доказателства (медицински документи, епикризи и
др., издадени от здравни органи и
учреждения), които да установяват, че Н. е имала здравословни проблеми и точно в този
период е посещавала лечебни заведения. Ако ищецът
е имала твърдяните здравословни проблеми, в нейна тежест беше да докаже, че те се
намират в причинно-следствена връзка с действията по воденото срещу нея наказателно
производство. Доказателства
в тази насока не са ангажирани, поради което свидетелските показания за влошено здравословно
състояние не следва да бъдат кредитирани.
Неоснователни
и недоказани са изложените твърдения за нарушаване авторитета на семейството на ищеца и на нейния пред семейството й- три
дъщери и внуци. Наказателното производство е било
образувано и водено срещу П.Н., а не срещу други членове на семейството й, поради
което посочените твърдения не са свързани с
предмета на настоящото дело. Нещо повече-свидетелката Г. заяви, че нейните деца, които са внуци на ищеца въобще не са знаели за наказателното дело. За него не е знаел нито един член от
семейството, с изключение на Г..
Неоснователни и недоказани са твърденията, че досъдебното
производство е водено в неразумно дълъг период. Дознание №706/2009 год. по описа на РРП (Дознание
№2540/2009 год. по описа на ОДМВР-Русе) е било образувано с
постановление на РРП от 20.07.2009 год. Всички процесуални действия по него са
осъществени под надзора на РРП и в сроковете, предвидени в НПК. Спрямо ищеца не
е била взимана мярка за неотклонение, нито
са извършвани процесуални действия, които да затрудняват или ограничават в по-голяма степен ежедневните и потребности. На 18.11.2009 год. Н. е била привлечена в качеството и на
обвиняема за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, след което разследващият полицай изготвил
заключителното обвинително
постановление. Срокът за разследване е бил удължаван веднъж с 2 месеца от
Окръжна прокуратура- Русе и разследването е приключило в рамките на 4
месеца. На 04.12.2009 год. същото е било изпратено в РРП. След внасяне на
обвинителния акт в РРС, образуваното н.о.х.д. № 514/2010 год. на РРС, както и
в.н.о.х.д. № 430/2010 год. на РОС, са приключили също в законовоопределените срокове. На 14.07.2010 год. е постановено
решението на РОС по в.н.о.х.д. № 430/2010 год., което представлява
окончателният съдебен акт. Наказателното
производство срещу ищеца е приключило за по- малко от една година и този период е в съответствие с
процесуалните правила, уредени в НПК,
поради което са неоснователни
твърденията,че срокът е бил неразумно дълъг.
Не се установиха твърдяните имуществени вреди, които бегло присъстват в
исковата молба, без да са конкретизирани по произход и размер, вероятно предвид
обстоятелството, че такива не са претърпени. Твърденията, че ищецът е
упълномощила защитник в наказателното производство, отговарят на истината, но
от пълномощните е видно, че той е осъществявал действията безплатно. Наведените аргументи
едва в писмената защита, че по приложените наказателни дела е видно и от
протоколите, и от представените адвокатски пълномощни, че е бил назначен
първоначално служебен защитник съгласно ЗПП, чието възнаграждение се изплаща от
държавата, с което на държавата е нанесена допълнителна вреда от страна на
органите на досъдебното производство не следва да бъдат обсъждани като
неотонсими към спора, тъй като Н. не може да упражнява чужди права.
Въз основа на
гореизложеното съдът намира, че в резултат на повдигнатото обвинение спрямо ищеца,
същата е претърпяла неимуществени вреди. Налице е предпоставката на чл. 2, ал.1,
т.2 от ЗОДОВ, поради което и предявеният иск за причинени неимуществени вреди е
основателен. Размерът на причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост, съблюдавайки принципа на чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, съобразявайки данните по делото, както и претърпените отрицателни емоции
на Н. в периодичното й общуване със съседите- веднъж месечно или по- рядко,
когато е идвала в Русе, за да отиде на лекар, счита, че тя действително е
чувствала притеснение от уличаването й в престъпление. Като се вземат предвид
установените факти и сравнително краткият период на приключване на
производството- по- малко от една година, съдът приема, че предявеният иск е
прекомерно завишен и следва на Н. да
бъде присъдена сумата от 1000 лева. Съдът счита, че с така определената сума
биха могли да се репарират причинените й неимуществени вреди. За разликата над
тази сума до първоначално предявената от 12 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Следва да бъде присъдена мораторната лихва върху определеното
обезщетение, считано от влизане в сила на постановената по въззивното дело оправдателна
присъда– 14.07.2010 год. до изплащането на задължението, съгласно т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005
год. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 год., ОСГК.
При този изход на делото и предвид
разпоредбата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ страните дължат следните такси и
разноски, съразмерно уважената част от иска. По делото ищецът не е
внесъл държавна такса, която съгласно чл. 9 а, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 2 а, т. 1
от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК е в размер 10 лева.
Той следва да бъде осъден на основание чл. 77 от ГПК да заплати същата по
сметка на РРС. Ищецът е заплатил възнаграждение за един адвокат в размер
1100.00 лева. Вторият ответник ОД на МВР- Русе претендира разноски на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, което на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер 690.00 лева. При това положение ответниците дължат на ищеца разноски в
размер 91.67 лева, а ищецът дължи разноски в размер 63.95 лева, съразмерно
уважената част от иска. По компенсация следва да бъдат осъдени ответниците да
заплатят на ищеца разноски в размер 27.72 лева.
На основание чл. 10, ал. 3 и
чл. 9 а от ЗОДОВ ответниците следва да заплатят на ищеца дължимата държавна
такса в размер 10.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България и ОД МВР- Русе да заплатят на П.Т.Н., ЕГН **********
сумата 1000.00
(Хиляда) лева, представляваща
обезщетение за причинени й неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, приключило с
оправдателна присъда №
91/27.04.2010 год., постановена по НОХД № 514/2010 год. по описа на Русенски районен съд,
потвърдена с решение № 203/14.07.2010 год., постановено по ВНОХД № 430/2010
год. по описа на Русенски окръжен съд, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на влизане в сила на решението на РОС- 14.07.2010 год.,
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над уважената сума до първоначално предявената 12 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България и ОД МВР- Русе да заплатят на П.Т.Н., ЕГН **********
сумата 27.72
лева (Двадесет и седем лева, седемдесет и две стотинки), представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА П.Т.Н., ЕГН **********
да заплати по сметка на РРС сумата 10.00
(Десет) лева, представляваща
държавна такса при завеждане на делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България и ОД МВР- Русе да заплатят на П.Т.Н., ЕГН **********
сумата 10.00
(Десет) лева, представляваща
държавна такса по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: