Номер 18030.07.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянПърви въззивен граждански състав
На 28.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
Секретар:Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело №
20205400500291 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 54/11.03.2020г., постановено по гр.д.№ 588/2019г. по описа на Девинския
районен съд е осъдена Областна дирекция на МВР гр.Смолян, бул. "България" №
67,Булстат ***,представлявана от директора Николай Димов да заплати на В. М. К. , с ЕГН
********** от с.Змеица, общ.Доспат,обл.Смолян, ул. "Победа" № 14 сумата от 2821,97
лева,представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд,положен за
периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване положените
часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата
,считано от подаване на исковата молба на 30.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 368,92 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019г.,и сумата от 666,00 лева
представляваща левовата равностойност на дължимата безплатна храна за периода от
23.12.2016г. до 23.12.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата от 666,00
лева,считано от подаване на иска на 30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата
,както и и сумата от 103,12 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата от 666,00 лева за периода от 23.12.2016г. до 23.12.2019 г. и разноски по делото в
размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. Осъдена е Областна дирекция на МВР
гр.Смолян, бул. "България" № 67,Булстат *** да заплати по сметка на Девински районен
съд сумата от 213,00 лева, представляваща разноски за държавна такса върху уважените
искове и сумата от 100 лева за разноски за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 822/20.05.2020г. от Областна
дирекция на МВР- Смолян, представлявана от Директора -ст.комисар Николай Митков с
оплаквания за неправилност.Излагат се доводи,че решението е постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди се, че районният съд е смесил
недопустимо понятието за нощен труд с понятието за извънреден труд, от една страна, а от
друга е приел, че за процесния период е била налице празнота в уредбата по ЗМВР и
подзаконовите актове по неговото прилагане, по отношение приравняването на нощния към
дневен труд и заплащането му като извънреден, поради което е приложима нормата на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата за организация на работната заплата. Сочи се , че съгласно
142,ал.2 ЗМВР статутът на държавните служители по ал.1,т.1 се урежда със ЗМВР, поради
което по отношение на държавните служители - полицейски органи, какъвто е и ищецът,
приложение намират специалните нормите, регламентиращи труда и работното време на
ЗМВР.Твърди се, че в чл. 187, ал.3 от ЗМВР (във всички редакции през процесния период)
изрично е регламентирано полагането на нощен труд в размер на 8 часа, на 12-часов период
(за разлика от чл. 136, ал. 3 и 140, ал. 1 от КТ), а в случая ищецът е работил именно на 12-
часови смени, от които 8 часа нощен труд.В разпоредбата на чл.140 от Кодекса на труда е
дадено легално определение на понятието „нощен труд“, като в ал.2 е предвидено, че това е
трудът, който се полага от 22.00часа до 06.00часа. В същия смисъл е и разпоредбата на
чл.187, ал.1 от ЗМВР. Различно обаче е уреден въпроса за нормалната продължителност на
нощния труд, като в чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че последния не следва да надвишава 7
часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд за всеки 24 часов период. В тази връзка
предвид специфичните обществени отношения, които урежда ЗМВР се явява специален по
отношение на КТ, респективно - последния се прилага само за неуредени в специалния закон
въпроси. В ал.9 на чл.187 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето
на работното време, неговото отчитане , за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. В случая по делото за процесния период са действали Наредба №8121з-
407/11.08.2014г., Наредба № 8121з - 592/25.05.2015г. и наредба № 8121з- 776/29.07.2016г.,
доколкото Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. е отменена с решение по адм.дело №5450/16г.
на ВАС, като в периода от отмяната до обнародването на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
приложима е била наредба №8121з-407/11.08.2014г.
В съответствие с чл.187, ал.3 от ЗМВР и в трите наредби в чл.3, ал.3 е предвидено, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00часа и 06.00 часа ,
като работните часове не следва да надвишават средно 8ч. за всеки 24 часов период. В чл.31,
ал.2 от наредба №8121з-407/11.08.2014г. е предвидено, че при сумарно отчитане на
отработеното време общия брой часове положен труд между 22.00 - 06.00 ч. за отчетния
период се умножават по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Действително в Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з- 776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба
№ 8121з- 407/11.08.2014г., но това само по себе си е законодателно решение, с което е
уреден един конкретен въпрос по различен начин чрез отпадане на преизчисляването на
положения нощен труд. В наредбите е предвидено, че отработеното време между 22.00 -
06.00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за
това и начина на отчитане на броя на отработените часове. Освен това и в трите наредби е
уреден редът за изготвяне на съответните графици на работните смени, както и редът за
отчитане и заплащане на положения извънреден труд. Неправилно първоинстанционният
съд е приел, че на ищеца се дължи заплащане на„своеобразен извънреден труд“, който се
образува чрез превръщане на положените часове нощен труд в дневен труд, с коефициент
1,143, в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Легалното определение на понятието
„извънреден труд“ се съдържа в разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, съгласно която
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. ЗМВР и приетите в съответствие с
чл.187, ал.9 ЗМВР наредби уреждат напълно въпросите във връзка с полагането, отчитането
и заплащането на полагания от държавните служители в системата на МВР както нощен / по
0.25лв. на час/, така и извънреден труд - чл.187, ал.6 във вр. с ал.5, т.2 /извънреден труд се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение/. В тази връзка
липсва празнота в закона, която да налага прилагането по аналогия на разпоредбите на
НСОРЗ. Разликата идва именно от специфичните обществени отношения, които
регламентира ЗМВР, респективно от спецификата на работа. В този смисъл в ЗМВР са
предвидени специфични условия на труд, които са компенсирани по друг, различен начин и
работещите получават редица други привилегии.В ЗМВР (чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал.1)
законодателят изрично е направил разграничение между полагането на извънреден труд и
неговото компенсиране и полагането на нощен труд, за който се полага допълнително
възнаграждение, като наред е това е делегирал на министъра на вътрешните работи да
определи условията и реда за формиране/изплащане на допълнителни възнаграждения в тези
случаи.Неприложимостта на КТ и НСОРЗ спрямо изчисляване на правото на допълнителен
годишен отпуск по ЗМВР, поради надхвърляне на нормалната продължителност на
работното време в рамките на тримесечен период на сумирано изчисляване на работното
време е приета и в Решение №197/07.10.2019г. по гр.д. № 786/2019г. на IV г.о. ВКС, в което
изрично е посочено, че при работа на смени /дежурства/ работното време на държавните
служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното
приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.
В случая положеният от ищеца нощен труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за
отчитане на работното време, в т.ч. и между 22,00 и 06,00 часа, заплатен е своевременно
след неговото отчитане по правилата на действалите към процесния период наредба от
2015г и наредбя от 2016г. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че положения от
ищеца нощен труд следва да се преизчисли по коефициент 1,143 в дневен и да се зачете като
извънреден труд. В случая приложение намират разпоредбите на ЗМВР и посочените по-
горе подзаконови нормативни актове , действащи паралелно по време с Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, които уреждат по специален за системата
на МВР начин заплащането на нощния труд. В тези наредби липсва текст, който да урежда
увеличение на часовете нощен труд по коефициент, което е нормотворческо решение на
министъра на вътрешните работи, действащо от влизане в сила на Наредба №8121з-
592/25.05.2015г., за разлика от нормотворческото решение на същия орган, дадено в
предходната Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. Съгласно действаща в системата на МВР за
целия процесен период норма съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1 (8 часа
нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е както е по Кодекса на труда и по Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се
приравняват на 8 часа дневен труд. В продължение на това разрешение на
правоотношенията, възникващи във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд са
издадените от министъра заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и последващата 8121з-
1429/23.11.2017г., съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час или за
част от него между 22.00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Поради това не е налице празнота в
специалната уредба, която да налага прилагането по аналогия на общи разпоредби,както
неправилно ги е приложил районният съд. Специалната уредба е императивна и не може да
се дерогира от подзаконов акт по аргумент на чл.15,ал.3 от ЗНА.
Неправилно е решението и в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на
ищеца левовата равностойност на неосигурена храна за периода 23.12.2016г. до
23.12.2019г., както и мораторни лихви за забава. Действително съгласно разпоредбата на
чл.181, ал.3, изр. първо ЗВМР за извършване на дейности свързани със специфичен характер
на труда на служителите се осигурява безплатна храна. Тази безплатна храна е с целево
предназначение и самия закон не предвижда заплащането й в натура. Налице е съществена
разлика между безплатната храна по ал.1 на чл.181 ЗМВР и предпазната храна по ал.3 от
същата разпоредба, като първата представлява допълнително натурално трудово
възнаграждение, докато предпазната храна по ал.3 е с целево предназначение и ако не е
предоставена към момента същата губи своя смисъл, поради това не следва да бъде
изплащана нейната равностойност и ЗМВР не предвижда такава възможност. Моли да бъде
отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира
за разноски .
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
1113/01.07.2020г. от В. М. К. чрез пълномощника му адв.Ирина Пелтекова, с който се
оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствения
материал. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон, тъй съдът не е
следвало по аналогия да прилага чл.9,ал.2 от НСОРЗ, защото законът за МВР е специален.
Съдът правилно е приложил посочената разпоредба от НСОРЗ, и е обосновал защо
приема, че прилага по аналогия същата разпоредба. Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ се
прилага при сумирано изчисляване на работното време (какъвто е случая) нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143, който
коефициент е получен от простото делене на нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нощно (7 часа) работно време -8:7 = 1.143. В този смисъл е неоснователно
оплакването, че районния съд в противоречие със Закона е приел липса на нормативна
уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. При липсата
на специално правило, което да определи методологията за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота,
която следва да бъде преодоляна посредством субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ,като в тази връзка следва да се има Решение №311/08.01.2019г. IV г.о. по гр. дело
№1144/2018г. В чл.179, ал.1 от ЗВМР изрично е предвидено да се заплащат допълнителните
възнаграждения за труд през нощта. Възприемането на обратното разрешение би довело до
лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни
възнаграждения за нощен труд в течение на един продължителен период от време, като по
този начин би ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни
служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които
получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл.261 и чл.264
от КТ. Това тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
Постановявайки атакуваното съдебно решение, съдът е приложил точно и правилно
материалния закон. След като е налице празнота в специалния закон, същата следва да
бъде запълнена с прилагането на общия закон , в който смисъл се е произнесъл и ВКС в
цитираното по-горе решение. Асо се приеме обратното, то би се стигнало до
дискриминация, която е в нарушение на КРБ . В същия смисъл е и становището на КС,
което макар и постановено по друг повод, в мотивите на Решение №3/07.03.1998г. по к.д.
№1/1998г. е посочено, че е неоправдано офицерите и сержантите от МВР да бъдат
третирани различно от останалите държавни служители. Приемане на тезата на
жалбоподателя би означавало да се допусне нарушение на конституционно закрепени права
за равенство и недопускане на дискриминация закрепени в Конституцията на РБългария,
чийто разпоредби имат непосредствено действие и могат да бъдат прилагани пряко от съда.
С Наредба №8121з- 407/11.08.2014г. (отм.), изрично е предвидено такова преобразуване на
нощен в дневен и заплащането му с коефициент 1,143 , като в последващите наредби - от
2015,2016 и 2020г. такъв текст няма и това е напълно целенасочено, ако бе предвидена
изрична забрана за преобразуване то тази разпоредба щеше да бъде обявена за
противоконституционна. Във въззивната жалба се твърди, че ЗМВР е специален по
отношение на КТ, поради което е неприложима по аналогия НСОРЗ, но чл. 188, ал.2 от
ЗМВРизрично предвижда, че държавните служители в системата на МВР, които полагат
труд между 22.00 и 06.00 часа се ползват от специалната закрила по Кодекса на труда.
НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство, намира приложение тогава,
когато в другите специални подзаконови нормативни актове, издадени по приложение на
ЗДСл или ЗМВР, са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и реда за получаването
им. Нейното приложение може да се изключи само в случай, че е налице специална правна
уредба, която дава в по-голяма степен защита на трудовите права на работещите в системата
на МВР, но не и когато такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия.
Освен това, правилото, според което за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, по-скоро разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му
към дневния и приложението на правилата за заплащане на извънредния труд. Ето защо не
намира опора аргументът, че за полицейските служители приложимият коефициент е 1, а не
1,143. Довод в подкрепа на това е и обстоятелството е именно отменената Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., в която е възприет подходът, установен в КТ и НСОРЗ. За всеки отработен
месец служителят получава договореното трудово възнаграждение и само при наличие на
извънреден труд, отчетен в края на периода /в случая - на тримесечие/, за него се заплаща
според уговореното в договора, но с не по-малко увеличение от 50 % /чл. 262, ал. 1, т. 4 от
КТ/.Несъстоятелно е и твърдението на въззивника, че на ищеца не се дължи и безплатна
храна. Чл. 181, ал.1 от ЗМВР гласи че за извършване на дейности, свързани със
спецецифичен характер на труда на служителите се осигурява такава храна ИЛИ левовата й
равностойност. Условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите по чл.
142, ал.1 ,т.1-3 и ал.З от ЗМВР се определя с Наредба №8121 з-904/ЗО.07.2015г. на
Министъра на МВР и касае дейностите които са свързани със специфичния характер на
труда. В случая се претендира равностойността на дължимата храна на основание чл.2, т.7
от горната наредба. Тази храна не е безплатна предпазна храна, която се предоставя в натура
и не се компенсира. Касае се за храна която се полага поради специфичния характер на
положения от ищеца труд при средно денонощни температури - под +10 градуса С и над - 30
градуса по С по данни на НИМХ. Ако тази храна не е предоставена то тя се компенсира с
паричната й равностойност. От приетата по делото експертиза е видно, че ищецът е полагал
такъв вид специфичен труд и на същия не му е била предоставена, нито му е била изплатена
паричната равностойност на тази храна,поради което правилно районният съд е приел, че и
този иск е доказан както по основание, така и по размер. Акцесорните искове по чл. 86 от
ЗЗД са основателни и правилно съдът ги е уважил. Моли да бъде потвърдено обжалваното
решение като правилно и законосъобразно Претендира за разноски за въззивна инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят Областна дирекция на МВР гр.Смолян, чрез
пълномощника си юрисконсулт Е.С. в представено писмено становище поддържа жалбата
си.
Въззиваемият В. М. К. чрез пълномощника си адв.Ирина Пелтекова в представено писмено
становище оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита,
че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
По делото не е спорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на
което през процесния период ищецът В. М. К. е заемал длъжността „старши полицай
ВПА“ в РУ Девин при ОДМВР –Смолян, поради което съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е
със статут на държавен служител.
Не се оспорва също, че за процесния период от 23.12.2016г. до 23.12.2019г. е изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови смени, съгласно месечни графици при сумирано
отчитане на работното време, като е полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до
06.00 часа.
От заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ, която не е оспорена от
страните, се установява,че за процесния период от 23.12.2016г. до 23.12.2019г е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /в сила от 02.08.2016г./ за реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, като в нея е определено, че работното време на държавните
служители в МВР се изчислява в работни дни -подневно, а за работещите на 8,12 или 24-
часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. За процесният период работната заплата, за
длъжността, която е заемал В. М. К. е променяна както следва: от 23.12.2016г. до
31.12.2017г.- 673 лева; от 01.01.2018г. до 28.02.2018г.- 728 лева; от 01.03.2018г. до
30.12.2018г.- 809 лева; от 01.01.2019г. до 23.12.2019 -890 лева. За процесният период ищецът
е положил общо 2826 часа нощен труд. При извършената проверка вещото лице е
установило, че положените часове нощен труд са заплатени без да са превърнати в дневен,
съгласно чл.9,ал.2 от НСОРЗ. Разликата от преизчисляване на размерът на отработените
часове нощен труд през процесния период след приравняването им по методологията на
чл.9,ал.2 от НСОРЗ е 404 часа, за които дължимото възнаграждение е в размер на 2821,97
лева. Размерът на законната лихва за забава, дължима върху посочената сума, изчислен от
1-во число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 23.12.2019г. е 369,92 лева.
Съгласно чл.181,ал.3 от ЗВМР за дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗВМР се осигурява безплатна храна.Размерът на левовата
равностойност на неосигурената храна на ищеца за положен от него труд със специфичен
характер за процесния период е 666,00 лева, а размерът на лихвата върху всяко месечно
задължение, считано от 1-во число месеца, следващ този, за който се дължи за процесния
период е 103,12 лева.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд направи следните правни
изводи:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред ДРС по реда на
чл.178,ал.3,т.1 във р. с чл.187 от ЗМВР са за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд през периода
23.12.2016г. до 23.12.2019г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна
лихва и законна лихва от подаване на исковата молба и за заплащане на равностойността на
полагащата се безплатна храна за същия период. В обхвата на така посочените въззивни
предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо
в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл.269,ал.1
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от
въззивника такива се свеждат до начина на изчисляване на заплащането на положените
часове нощен труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен,
съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове нощен
труд и доколко в случая е приложима Наредбата за стуктурата и организацията на
работната заплата при наличието на специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за
неговото прилагане.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно правоотношение по ЗМВР,
доколкото ищецът е държавен служител-„старши полицай ВПА“ в РУ Девин при ОДМВР –
Смолян, по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради което приложимият закон, уреждащ
този вид обществени отношения е ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът е
работил на 12-часови смени, като е полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а
отработеното работно време се е изчислява сумарно, за което обстоятелство също липсва
спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал.5 от същата разпоредба работата извън
редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата
в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени - с
възнаграждението за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като
извънредния труд, според ал.6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи според чл.198,ал.9 от ЗМВР.
За процесния период от 07.01.2017г. до 07.01.2020г. е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Преди това е действала
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г., когато е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано
в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (обн.ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., ДВ бр.40 от 02.06.2015г.) Текстовете на чл. 3, ал. 3
и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и №
8121з-776/29.07.2016г., последната приложима за процесния период 23.12.2016г. до
23.12.2019г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумирано отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота. Липсата на такава норма обаче не
следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ето защо положеният
от ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1,143 за целия претендиран период. Изрично чл.188,ал.2 от
ЗМВР за държавните служители, които полагат нощен труд за времето между 22,00 и 6,00 ч.,
препраща към специалната закрила по КТ, а такава се съдържа именно в чл.140,ал.1 от КТ.
Възприемането на обратното разрешение, каквото се твърди във въззивната жалба, че в
действащата за процесния период Наредби № 8121з- 776/29.07.2016г., не се съдържа текст,
който да предвижда при заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент
1,143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа
нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, то такова разрешение би довело до
лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни
възнаграждения за нощен труд, като по този начин би ги поставило в неравностойно
положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.
67,ал.7,т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на
извършваната работа, нарушава биологичните ритми и е свързано с вредни за организма
последици, които се компенсират чрез допълнителното заплащане и различното отчитане на
нощния труд. Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство
и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото
възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава ще следва да
бъде оставена без уважение. Исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен,
се явява доказана по основание и размер, съгласно заключението на вещото лице по
приетата ССчЕ, в размер на сумата от 2821,97 лева, за периода 23.12.2016г. до 23.12.2019г.,
както и сумата от 368,92 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода
23.12.2016г. до 23.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска -30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Въззивният съд счита за доказана и исковата претенция за заплащане на левовата
равностойност на неосигурена безплатна храна за процесния период в размер на 666,00 лева,
както и мораторната лихва върху тази сума в размер на 103,12 лева. Съгласно чл.181, ал.3 от
ЗМВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите по чл.142,ал.1,т.1-3 и ал.3 се осигурява безплатна храна. На служителите по
чл.142,ал.1,т.1-3 и ал.3 полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се осигуряват
ободряващи напитки. Съгласно чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на
Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи на служителите, полагащи
труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч. за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда, се осигурява безплатна храна на служителите на МВР, които работят при
средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по данни от Националния институт
по метеорология и хидрология.Ответникът не установява на ищеца да е осигурявана
безплатна храна за исковия период, а от заключението на вещото лице се установява, че на
ищецът не е предоставяна безплатна храна в натура и не му е изплатена нейната
равностойност, поради което тази претенция правилно е приета от районния съд за
основателна.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Ще следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия на основание чл.81 във
вр. с чл.78,ал.3 от ГПК направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на
500 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54/11.03.2020г., постановено по гр.д.№ 588/2019г. по описа
на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Смолян, бул. "България" № 67, Булстат ***,
представлявана от Директора- старши комисар Николай Митков Димов да заплати на
В.М.К. с ЕГН ********** от с.Змеица, общ.Доспат,обл.Смолян, ул. "Победа" № 14
разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________