№ 847
гр. гр. Добрич, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500653 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “Агенция за събиране на вземания“ЕАД ,ЕИК
********* ,със седалище и адрес на управление гр.София,Столична
община,район Люлин,бул.“Д-р П.Дертлиев“№25,офис сграда Лабиринт,
ет.2,офис 4,представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю.,чрез
юрисконсулт Ц.П. срещу Разпореждане №5063/02.09.2022г.по ч.гр.д.
№2554/2022г.на РС гр.Добрич,с което е отхвърлено заявление по чл.410 от
ГПК,подадено от частния жалбоподател,в частта за претендираната
договорна лихва по Договор за потребителски кредит №2257968/14.07.2020
г.,сключен с Т. Р. М. и „КРЕДИСИМО“ЕАД гр.София,обезпечен с договор за
предоставяне на поръчителство,сключен между „***“ЕООД като поръчител и
Т. М. като потребител,цедиран на жалбоподателя с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания ,сключен на 23.08.2021г. между „***“ЕООД и
дружеството жалбоподател.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на акта в
обжалваната му част,като основният мотив на жалбоподателя е,че след
направените изменения,в сила от 23.07.2014г. са приети нови алинеи на чл.19
ДПК,даващи право на кредитора по договор за потребителски кредит да
договарят ГПР до пет пъти размера на законната лихва за просрочени
1
задължения.
За да отхвърли подаденото заявление районният съд е намерил,че
съобразно практиката на ВКС,цитирана в обжалвания съдебен акт и
възприета от Добрички окръжен съд в посочените съдебни
актове,възнаградителна лихва ,договорена в размер по-висок от трикратния
размер на законната лихва за забава противоречи на добрите нрави и е
нищожна.
В случая договорената възнаградителна лихва е в размер на 40 % и
надхвърля трикратния размер на законната лихва за забава,определена с
Постановление на министерския съвет.
Действително разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК предвижда,че под страх от
недействителност размерът на ГПР не следва да надхвърля петкратния размер
на законната лихва за забава,определена с постановление на МС на РБ.В ГПР
обаче се включват и други разходи,описани в чл.19 ал.1 от ЗПК ,което
означава,че да приемем за допустима договорна лихва в размер на петкратния
такъв на законовата лихва за забава, означава след включването на други
настоящи и бъдещи разходи по кредита в ГПР,той да надхвърли по размер
максимално определения в чл.19 ал.4 от ЗПК.Поради това размерът на
договорната лихва следва да се преценява като самостоятелна компонента на
ГПР,като се съобрази цитираната практика на ВКС по изложения въпрос.
В този смисъл се споделят изцяло мотивите на РС гр.Добрич в обжалваното
разпореждане,поради което то е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от изложеното Окръжният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №5063/02.09.2022г.по ч.гр.д.
№2554/2022г.на РС гр.Добрич,с което е отхвърлено заявление по чл.410 от
ГПК,подадено от частния жалбоподател,в частта за претендираната
договорна лихва по Договор за потребителски кредит №2257968/14.07.2020
г.,сключен с Т. Р. М. и „КРЕДИСИМО“ЕАД гр.София,обезпечен с договор за
предоставяне на поръчителство,сключен между „***“ЕООД като поръчител и
Т. М. като потребител,цедиран на жалбоподателя с Договор за продажба и
2
прехвърляне на вземания ,сключен на 23.08.2021г. между „***“ЕООД и
дружеството жалбоподател.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3