№ 92
гр. Ихтиман, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело №
20211840100908 по описа за 2021 година
Предявени са от ЗК „л.и.“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление гр. с., бул. „сш“ №67А, чрез юрк. нг, срещу апи“, със седалище и
адрес на управление гр. с., бул. „м.“ №3, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал.1,
т. 2 от КЗ, чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени
в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1171/2021 г. по описа на СРС,
за следните суми: 153,40 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
по застраховка „Каско“ обезщетение за причинени вреди от застрахователно
събитие, настъпило на 11.11.2016г., 10лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 08.01.2021г.,
до изплащането на вземането, 49,80 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 07.01.2018г. до 07.01.2021г..
Ищецът твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение по договор
за имуществена застраховка в размер на претендираната сума за репариране
на причинените на автомобила щети, вследствие на ПТП. Твърди, че причина
за настъпване на процесният вредоносен резултат е необезопасена дупка на
пътя, отговорност за поддръжката на която носи ответникът. Поддържа, че с
изплащането на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата.
Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в срока чл. 131 от ГПК е подал отговора на исковата, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
представеният протокол за ПТП е непълен и липсва ясно описание на
1
механизма на ПТП. Поддържа, че не е установена действителната причина за
ПТП, тъй като липсва снимков материал съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба
№I-167/24.10.2002г.. Твърди, че претенцията не е доказана. Поддържа, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна
и правна страна:
От застрахователна полица №93001610011856 се установява, че е
сключена застраховка „Каско“ на МПС по отношение на лек автомобил ..... с
рег. №.... с период на застрахователно покритие 12.02.2016г.-15.02.2017г..
От декларация на А.К. се установява, че същият е запознат с Общите
условия на застраховката към 15.02.2016г..
От представените платежни нареждания се установява, че полицата е
платена до 15.11.2016г.
От Уведомление за настъпило застрахователно събитие се установява,
че собственикът на автомобила- А.К., е уведомил застрахователя за настъпило
на 11.11.2016г. (в периода на застрахователното покритие) ПТП с
горепосоченото МПС- попадане в необозначена и необезопасена дупка на
пътя Костенец- с., вследствие на което е увредена предна дясна гума.
От опис- заключение от 11.11.2016г. се установява, че предна дясна
гума и джанта на автомобила са били увредени.
От експертиза по щета се установява, че за застрахователно събитие от
11.11.2016г. по експертна оценка е определена сумата от 153,40лв..
От доклад по щета се установява, че на А.К. във връзка с ПТП от
11.11.2016г. е определено застрахователно обезщетение в размер на 153,40лв..
От платежно нареждане от 25.11.2016г. се установява, че ЗК „л.и.“ АД
е заплатило на А.К. сумата от 153,40лв..
От регресна покана се установява, че застрахователят е поканил
Областно пътно управление да възстанови заплатената сума 153,40лв., като
видно от куриерска товарителница поканата е получена на 14.07.2017г..
По делото е представен Протокол за ПТП № 1431339/11.11.2016 г.,
съставен от автоконтрольор ам. Процесният Протокол за ПТП - в частта, в
която е удостоверено, че лекият автомобил „навлиза в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно“, е съставен само по данни на водача
на увредения лек автомобил (в тази част той обективира свидетелски
показания в писмена форма, които представляват недопустими
доказателствени средства в гражданския процес), поради което в тази част
той не представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК, респ. не притежава материална доказателствена сила и съдът
не може да формира своята правосъдна воля въз основа на обективираните в
2
него правнорелевантни факти. Единственият правнорелевантен факт, който
непосредствено е установен от компетентният контролен орган в този
документ, поради което в тази част представлява официален свидетелстващ
документ, е обстоятелството, че на път I-8 км 137+500 в 08,10ч. на
11.11.2016г. л.а. ..... с рег. №.... е имал видими щети по предна дясна гума
(автоконтрольорът е посетил на място твърдяното ПТП). Но както бе
изяснено, в останалата част – че тези щети са увредени вследствие попадане в
необозначена и необезопасена дупка, протоколът възпроизвежда субективни
възприятие на водача на увредения автомобил, поради което обективира
свидетелски показания, което обаче не са събрани по надлежния процесуален
ред, уреден в ГПК – устно пред съда, в присъствието на страните по делото.
По същество в този смисъл и е задължителната за въззивните и
първоинстанционните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл.
290 ГПК с Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т.
о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за ПТП не освобождава съда от
задължение да изследва механизма на произшествието и с други
доказателствени средства. В случаите, в които не се изисква задължително
посещаване на мястото на пътнотранспортното произшествие от страна на
службите за контрол на Министерството на вътрешните работи, а това са
случаите извън предвидените в чл. 125 от Закона за движение по пътищата,
би могло да се състави протокол на ПТП при условията на чл. 9 от Наредба №
I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани
с моторни превозни средства… Съставеният по този ред протокол за ПТП не
съдържа удостоверително изявление на съставителя относно
обстоятелствата, при които е реализирано произшествието. Протоколът за
произшествието, съставен само по данни на водача на увреденото МПС за
механизма, при който е настъпило увреждането, не съдържа преки
възприятия на длъжностното лице - негов съставител, поради което не се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на
направените пред съставителя изявления на водача. При липса на други
надлежни доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в протокола
за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието, не би могло
съдът да приеме за установена причинно-следствената връзка между
претендираните вреди /обезщетени от застрахователя по застраховка „Каско”/
и твърдяното произшествие“. Същевременно механизмът на настъпване на
произшествието и обстоятелствата, при които е бил увреден автомобилът
биха могли да бъдат установени чрез свидетелски показания.
От показанията на свидетеля А.К., управлявал процесното МПС при
ПТП, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че една сутрин на
път за работа е управлявал л.а. БМВ, бил е сам в автомобила, имало е трафик
и в двете посоки. По време на пътуването е попаднал в дупка, която преди
това не е успял да възприеме. Установява се, че дупки са разположени по
целия участък, което не позволява шофиране с висока скорост, както и че
3
„ако избегнеш едната дупка, ще влезеш в другата“. Установява се също така,
че вследствие на попадането в дупката е била увредена гумата на автомобила,
като след демонтажа на гумата се е установило и изкривяване на джантата.
От заключението по приетата САТЕ, което съдът кредитира изцяло,
както и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява,
че на 11.11.2016г., около 08,00ч., л.а. ..... с рег. №.... при движение по
републикански път I-8 с посока от гр. Костенец за гр. с. в района на
137+500км попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно.
Установява се също така, че всички увреждания по автомобила, отразени в
описа на застрахователя, се намират в причинно- следствена връзка с
механизма на процесното събитие, както и че стойността, необходима за
възстановяване на щетите, е 246,24лв..
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): наличие на валиден застрахователен договор, в периода
на застрахователно покритие на който и вследствие противоправно поведение
на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска и за което в изпълнение на договорното си
задължение е изплатил на застрахованите застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди. Тези обстоятелства следва да бъдат
установени от ищеца.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) съществуването и
размера на главния дълг; 2) изпадането на ответника в забава; 3) размера на
обезщетението за забава за процесния период. Тези обстоятелства следва да
бъдат установени от ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже пълно и главно твърденията си за съпричиняване от водача.
В настоящия случай се установи, че в периода на застрахователното
покритие автомобилът на 11.11.2016г. е попаднал в необезопасена дупка на
участък от път I-8 км 137+500, вследствие на което са увредени предна дясна
гума и предна дясна джанта.
С оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се
приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта
на процесния републикански път е именно ответникът. Същият като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В частност
именно бездействието на последните по изграждането, ремонта и
поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението
по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители. ЗП предвижда общо и
абстрактно задължение на ответника да поддържа републиканските пътища,
4
без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им
негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.
По изложените съображения районният съд счита, че е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане, като вредоносният
резултат е причинен от виновното и противоправно бездействие на
служители на ответника.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта,
че е заплатил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу деликвента, поради което и същият се
легитимира като кредитор на претендираното вземане в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Действително деликтната отговорност е
насочена към обезщетяване на негативния интерес, но за постигане на тази
цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта и отговорността е за влагането на нови
части при отстраняване на щетите. В този смисъл е и Постановление №
7/1978г. на Пленума на ВС, според което при обезщетяване по реда на
деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид
изхабяването на вещта.
Следователно претенцията е основателна за сумата от 153,40лв., тъй
като това е заплатената и претендирана по делото от застрахователя сума
(независимо, че вещото лице посочва по- висока сума като необходима за
възстановяване на автомобила). Размерът на ликвидационните разноски съдът
определя на основание чл. 162 ГПК съобразно обичайното за този тип дела, а
именно 10 лв..
По отношение на иска иска за мораторна лихва следва да бъде
посочено, че в случая застрахователят е изплатил обезщетение на договорно
основание, като регресното му право се поражда по силата на закона.
Ответникът не е страна в произтичащото от договор правоотношение между
застрахователя и увредения-застрахован. Спрямо увредения ответникът
изпада в забава от увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), но спрямо застрахователя
изпада в забава едва след покана – арг. чл.84, ал. 2 ЗЗД (в този смисъл са
Решение № 86 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 467/2011 г., I т. о., ТК;
Решение № 89/30.06.2010г. по т.д. № 985/2009 г. на ВКС, І ТО, решение №
178/21.10.2009г. по т.д. № 192/2009г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 48 от
30.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 677/2008 г., I т. о., ТК; Решение №
29/07.05.2009 г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ ТО).
В конкретния случай поканата за заплащане на предявените регресни
вземания е получена от ответника на 14.07.2017г.. Но с оглед на основния
принцип в българския граждански процес – диспозитивното начало,
акцесорният иск трябва да бъде разгледан за релевираният от ищеца в
исковата молба период, с начален момент от 07.01.2018г.. На основание чл.
162 от ГПК и след използване на онлайн калкулатор съдът изчисли, че
5
лихвата за забава за периода от 07.01.2018г. до 07.01.2021г.. възлиза на
46,75лв., поради което претенцията по чл. 86 от ЗЗД се явява основателна до
този размер.
Неоснователно е възражението на ответника, че поради липса на
снимков материал фактите по делото са недоказани, тъй като материалните
предпоставки за възникване на спорното право се установяват от останалите
доказателства по делото.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. С
приетия за окончателен доклад по делото е указано, че съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да докаже пълно и
главно твърденията си за съпричиняване от водача. Ответникът не проведе
такова доказване. За пълнота следва да бъде посочено, че при управление на
МПС не се изисква от водачите да знаят или предполагат наличието на
неравности, дупки или каквито и да било други препятствия по пътя.
Необозначената и несигнализирана дупка, не може да се приеме като
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре (така
Решение № 134 от 17.03.2020 г. по в. гр. д. № 755 / 2019 г. на II ГОВ състав на
Софийски окръжен съд и Решение № 2665 от 12.04.2019 г. по в. гр. д. № 7199
/ 2018 г. на Възз. II-д състав на Софийски градски съд).
По разноските:
Съгласно разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо
всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение
присъждането на разноските, дължими на страната за заповедното и исковото
производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това
отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за
заповедното производство от 50 до 180 лева, а в исковото –от 100 до 360 лева.
Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът като
съобрази, че от една страна -делото е с малък материален интерес. От друга
страна, извършената от юрисконсулта работа в заповедното производство се
състои в попълване на кратко бланково заявление, съответно последващо
изготвяне на искова молба, по множество еднотипни заповедни и искови
производства и без явяване в открито съдебно заседание. Освен това
настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност, поради
което и съдът намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се
6
определи юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лева за заповедното
производство и в размер 100 лева –за исковото производство, общо 150 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени съобразно уважената част от исковете разноски в
размер на общо 542,13 лева (от които 98,57лв. държавна такса, 295,71 лв.
депозит за САТЕ и 147,85лв. юрисконсултско възнаграждение). По
отношение на депозита за свидетел следва да бъде посочено, че същият не е
изплатен на свидетеля, поради което следва да бъде възстановен на ищеца,
респ. не следва ответникът да бъде осъждан да го заплаща.
С оглед отхвърлената част от исковете ответникът на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК има право на разноски в размер на 1,43лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че следва да присъди разноските по компенсация. По
компенсация означава, че след изчисление на сумата, дължима на ищеца,
съобразно уважената част от исковете и след изчисление на сумата, дължима
на ответника, съразмерно с прекратената част от делото, и след приспадане
между двете суми остава една сума, която едната страна дължи на другата.
След съответните изчисления /542,13 – 1,43/, съдът следва да осъди ответника
да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 540,70 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА апи“, със седалище и адрес на управление гр. с., бул. „м.“
№3, да заплати на ЗК „л.и.“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление гр. с., бул. „сш“ №67А, по искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ, чл. 86 ЗЗД следните суми: 153,40 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“
обезщетение за причинени вреди от застрахователно събитие, настъпило на
11.11.2016г., 10лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 08.01.2021г., до изплащането на
вземането, 46,75 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
07.01.2018г. до 07.01.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за
сумата над 46,75лв. до пълния предявен размер от 49,80лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК апи“, със
седалище и адрес на управление гр. с., бул. „м.“ №3, да заплати на ЗК „л.и.“
АД, ЕИК ......., сумата от 540,70 лева, представляваща разноски по делото,
определени по компенсация.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ЗК „л.и.“ АД, ЕИК ......., внесения депозит за
свидетел при режим на призоваване в размер на 30лв..
7
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8