С решение № 106/23.06.2007 г. и допълнително решение № 174 /31.07.2007 г.,постановени по гр.д. № 98/ 2007 г.,Кърджалийският районен съд е осъдил Владимир Франц Хаджиев и Светлана Цанкова Петрова,и двамата от гр. Кърджали, да предадат на Георги Франц Хаджиев и Тинка Костова Хаджиева, и двамата от гр. Кърджали, собствеността и да им отстъпят владението на 1/4 идеална част от приземен етаж, който е обособен в самостоятелно жилище и се намира в двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Кърджали, ул. "Славянска" №13 в УПИ V-716 в кв.40 по плана на гр. Кърджали, при граници: североизток-улица, северозапад - УПИ 1У-с пл.сн. № 717, югоизток - УПИ - VI, с пл.сн. № 715, югозапад - УПИ IX с пл.сн. №728.Съдът е обявил за нищожна на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,по предявения от Георги Франц Хаджиев и Тинка Костова Хаджиева,против Владимир Франц Хаджиев и Светлана Цанкова Петрова ,иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД, покупко-продажбата на недвижим имот, представляващ: югозападната част на приземен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Кърджали, ул. "Славянска" №13, построена с отстъпено право на строеж в държавен парцел УПИ V ,с пл.сн. №716 в кв. 40 по плана на гр. Кърджали, обособен в самостоятелно жилище с вход от северозапад със застроена площ 67,75 кв.м., състоящо се от три стаи, кухненски бокс, килер, баня, тоалетна и коридор, при граници: североизток - улица, северозапад-УПИ IV с пл.сн. №717, югоизток - УПИ - VI с пл.сн. № 715, югозапад УПИ-ІХ с пл.сн. № 728, извършена между Станка Георгиева Хаджиева и Франц Димитров Хаджиев ,от една страна в качеството на продавачи и Владимир Франц Хаджиев,в качеството му на купувач,с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №76, том II, рег. № 3511, дело №361 от 2002г. на нотариус Калин Димитров, вписан с вх. рег. № 1068/24.07.2002г., акт 178, том IV, дело №874/2002г. на Службата по вписвания при КРС. Съдът е осъдил ответниците, да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото в размер на 306.53 лв.,а по сметка на КРС държавна такса в размер на 15.00 лв. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението изцяло ,ответник в първоинстанционното производство Владимир Франц Хаджиев,въззивна жалба. В същата се твърди,че атакуваното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения,че недвижимият имот ,предмет на прехвърлителната сделка,чиято нищожност се иска,представлява самостоятелно обособено жилище със самостоятелен вход,поради което сделката не противоречала на чл.202 от ЗУТ или на друг нормативен акт. Поради което жалбодателят моли настоящата инстанция до отмени изцяло атакуваното решение, вместо което да постанови решение по съществото на спора,с което отхвърли изцяло предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.26,ал.1 от ЗЗД,като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание жалбодателят ,лично и чрез процесуалния си представител,поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ангажира нови доказателства. Претендира разноски. Ответниците по жалбата Георги Франц Хаджиев и Тинка Костова Хаджиева,лично и чрез процесуалния си представител , оспорват подадената въззивна жалба. Излагат съображения. Представят нови доказателства. Ответникът по жалбата,Светлана Цанкова Петрова,редовно призована, не се явява и не взема становище по същата. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице, имащо интерес от това е допустима ,но по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал предявените пред него при условията на обективно кумулативно съединяване два иска :1. ревандикационен иск по смисъла на чл.108 от ЗС, с предмет правоотношението на собственост върху 1/4 идеална част от приземен етаж , обособен в самостоятелно жилище, състоящо се от три стаи, кухненски бокс, килер, баня, тоалетна и коридор, със застроена площ 67,75 кв.м.,находящ се в двуетажна жилищна сграда в гр. Кърджали, ул. "Славянска" №13, в УПИ V-716 в кв.40 по плана на гр. Кърджали,при граници: североизток-улица, северозапад - УПИ V-с пл.сн. № 717, югоизток - УПИ - VI, с пл.сн. № 715, югозапад - УПИ IX с пл.сн. №728, и 2. иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на покупко - продажба на процесния имот,извършена между Франц Хаджиев и Станка Хаджиева , като продавачи и първия ответник Владимир Хаджиев ,като купувач,с Нот. акт № 76,т.ІІ,н.д. № 361/ 24.07.2002 г. на Нотариус № 020 на НК,поради противоречие със закона,като сделка на разпореждане с обект,който законът не третира като самостоятелна вещ. От събраните по делото доказателства е установено,че ищецът Георги Франц Хаджиев и ищцата Тинка Костова Хаджиева са съпрузи,сключили граждански брак на 24.04.1977 г.,и че същите по време на брака си и въз основа на Нот. Акт № 32,т.І,н.д. №70/29.03.90 г. на КРС ,при условията на СИО,са признати за собственици на втория етаж ; на 1/4 д.ч. от приземния етаж и на 1 / 4 ид.ч. от общите части на сграда,построена през 1990 г. ,въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен парцел V,кв. 40 с пл.сн. № 716 по плана на гр. Кърджали. Установено е също,че ответникът Владимир Франц Хаджиев, въз основа на Нот. акт № 31,т.І,н.д. №69/29.03.90 г. на КРС ,е признат за собственик на първия етаж, на 1/4 ид.ч. от приземния етаж и на 1/4 от общите части на сграда,построена през 1990 г.,въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен парцел V,кв. 40 с пл.сн. № 716 по плана на гр. Кърджали. По делото е установено също,че праводателят по атакуваната в първоинстанционното производство сделка, Франц Димитров Хаджиев,и при условията на СИО и съпругата му Станка Хаджиева,въз основа на Нот.акт. №33,т.І,н.д. № 71/29.03.90 г. на КРС,са признати за собственици на 1/2 идеална част от приземния етаж,пригоден за живеене,състоящ се от три стаи,кухненски бокс,килер,баня,тоалетна и коридор,и ½ ид.ч. от общите части на сградата, построена през 1990 г., въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен парцел V,кв. 40 с пл.сн. № 716 по плана на гр. Кърджали. Установено е по делото обаче и това,че с Нот.акт № 76,т.ІІ,н.д. № 361/02 г. на Нотариус № 020 на НК и нот.акт № 13,т.ІV,н.д. № 816/04 г. на Нотариус № 020 на НК,Франц Димитров Хаджиев и съпругата му Станка Хаджиева са продали на сива си Владимир Франц Хаджиев / като титуляр по сделката, но по силата на сключен граждански брак с акт № 30/93 г. на Община Кърджали/ и на Светлана Петрова : югозападната част на приземен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж в държавен парцел - УПИ V , с пл.сн. №716 в кв. 40 по плана на гр. Кърджали, обособен в самостоятелно жилище с вход от северозапад със застроена площ 67,75 кв.м., състоящо се от три стаи, кухненски бокс, килер, баня, тоалетна и на 1/2 ид.ч. от общите части на сградата. От назначената на стадия на въззивното производство,съдебна експертиза, се установява,че приземният етаж от двуетажната жилищна сграда е с площ 120 кв.м. и е с височина 2.20 м.,и че като такъв същият /изключая находящите се в него два гаража ,индивидуална собственост/ следва да се счита за обслужващ двата жилищни етажа. Установява се също,че в Община Кърджали липсва проектна документация за сградата,включително няма такава за преустройство на приземния етаж,и че в представената частична проектна документация от ответника Вл. Хаджиев,процесните 67.75 кв.м. са записани като “стаи”. Че предвиденият подход към тези стаи е от към стълбищната клетка,но в момента имало подход от терасата. Че частта от 67.75 кв.м. се ползва за жилище,без да има съответно разрешение за това, като и че така обособеното жилище не отговаря на нормативите изискванията за жилище. Факта,че преустройство не е правено в приземния етаж се установява и от показанията на ответника Владимир Хаджиев,че никаква промяна в този етаж никога не е правена. Ответникът Владимир Хаджиев признава и факта,че той владее спорния имот. Въз основа на тези фактически констатации и настоящата инстанция,действаща в производството в качеството си на въззивна такава,изгради своите правни изводи. Безспорно ищците доказаха,че са собственици на претендираната ¼ ид.част от процесния имот,съставляващ приземен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж в държавен парцел УПИ V ,с пл.сн. №716 в кв. 40 по плана на гр. Кърджали,обособен в самостоятелно жилище с вход от северозапад със застроена площ 67,75 кв.м., състоящо се от три стаи, кухненски бокс, килер, баня, тоалетна. Не се спори ,че процесният имот се владее от ответника. Установи се също,че първият ответник по време на брака си с втория ответник, е придобил по силата на покупко - продажба югозападната част на приземен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж в държавен парцел УПИ V с пл.сн. №716 в кв. 40 по плана на гр. Кърджали, обособен в самостоятелно жилище с вход от северозапад със застроена площ 67,75 кв.м., състоящо се от три стаи, кухненски бокс, килер, баня, тоалетна и ½ ид.ч. от общите части на сградата. Що се касае до твърдяната нищожност на тази сделка следва да бъде обсъдена относимата за нейната действителност законова разпоредба – чл.202 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.202 от ЗУТ ,предписва,че правни сделки за прехвърляне на реално определени части от сграда,от жилище или друг обект,могат да се извършват само ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти,като това обстоятелство се удостоверява от съответната общинска администрация. В този смисъл по делото са представени две писмени доказателства ,и двете изходящи от Община Кърджали. Първото е с изх. № 1781/12.07.02 г. и гласи,че издателят удостоверява,че в югозападната част на приземен етаж от двуетажна жилищна сграда,построена с отстъпено право на строеж върху държавен парцел V,кв. 40 с пл.сн. № 716 по плана на гр. Кърджали, е обособено самостоятелно жилище с вход от северозапад,със застроена площ 67.75 кв.м. ,състоящо се от три стаи,кухненски бокс,килер ,баня-тоалетна и коридор. Условно нареченото второ доказателство с изх. № 94-А- 311-4/23.05.07 г. на Община Кърджали,пък гласи,че след извършена проверка в архива на Дирекция “АСУТ” в Община Кърджали, се установило,че за периода май-юли 2002 г. не е постъпвала молба от Станка и Франц Хаджиеви за издаване на удостоверение по чл.202 от ЗУТ. В аспекта на изложеното,като обсъди така цитираните две писмени доказателства,съдът приема,че удостоверение,издадено по реда на чл.202 от ЗУТ от компетентната община,отразяващо въз основа на одобрени за това инвестиционни проекти,наличие в жилищна сграда ,построена с отстъпено право на строеж в УПИ V-716,кв.40 по плана на гр. Кърджали,в приземния й етаж,на реално определена част от обект,която може да бъде предмет на прехвърлителна сделка,по делото се съществува. Този извод на съда се подкрепя и от приетото и кредитирано в производството, заключение на вещото лице,че отсъствува в общинския архив проектна документация за сградата,включително и за преустройство на приземния й етаж. Това иде да рече ,че след като в общинския архив отсъствуват одобрени по смисъла на чл.202 от ЗУТ,инвестиционни проекти за преустройство,то такова не е одобрявано и извършвано,и общината не може да удостовери такъв факт така както изисква цитираната разпоредба на чл.202 от ЗУТ. В този смисъл така обсъденото условно наречено първо писмено доказателство – удостоверение с изх. № 1781/12.07.02 г., следва да бъде прието като такова, установяващо,че спорните 67.75 кв.м. се намират в югозападната част на приземния етаж на сградата, и че същите може да са обособени,в смисъл ползвани, като жилище, самостоятелно,в смисъл независимо от другите два жилищни етажа. Друг е въпроса ,че и така ползваното помещение като жилище не отговаря на нормативните изискванията за жилище /при светла височина едва 2.20 м./. Последното обаче не прави тази част от приземния етаж самостоятелен, обособен обект,който може да бъде предмет на действителна прехвърлителна сделка. Същата като противоречаща на закона,в частност на разпоредбата на чл.202 от ЗУТ,се явява нищожна по смисъла на чл.26,ал.1 от ЗЗД. Този извод води пък до сбъдване на последното условие,осъществяващо в цялост състава на реванцикационния иск по чл.108 от ЗС,а именно ,че в този аспект установено по делото е и обстоятелството,че ответниците владеят спорния имот без правно основание. Като е формирал и формулирал съответстващи на изложеното правни доводи ,първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение,което следва да бъде оставено в сила. И при този изход на делото,разноски на ответниците по жалбата,не се следват доколкото такива изрично не са поискани. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106/23.06.2007 г.,постановено по гр.д .№ 98/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд . Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |