№ 549
гр. Перник, 16.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско
дело № 20241700100302 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Вместо тримата ищци се явява адв. Г. с пълномощно от днес.
Вместо ответника се явява адв. Д. с пълномощно по делото.
Третото лице помагач ДЛВ ООД редовно уведомено по телефона за днешното
съдебно заседание не изпраща представител. На 02.10.2024 г. е постъпила молба от
третото лице помагач ДЛВ ООД, с което уведомява съда, че поради служебен
ангажимент на процесуалния представител адв. К. не може да се яви в днешното
съдебно заседание, поради което не възразява делото да се гледа в тяхно отсъствие. В
останалата част на молбата се изразява становище по същество и наведените доводи за
съпричиняване.
Явява се свидетеля Р. М. Д..
Свидетелят се отстрани от залата до провеждане на разпита му.
Адв. Г. – Да се даде ход на делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Г. – Поддържам предявения иск съобразно изложената обстоятелствена
част и петитум, държим и на направените доказателствени искания, водим
допуснатите ни свидетели, запознат съм с проекто доклада на съда, по който нямам
възражения.
Адв. Д. – Поддържам възраженията в отговора на исковата молба. Нямам
1
възражение по доклада на съда. Моля да бъдат разпитани тримата свидетели.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Обявява за окончателен проекта за доклад по делото изготвен с Определение
№581/07.08.2024 г.
Постъпило е изисканото НОХД №226/2021 по описа на ПОС.
Адв. Г. – Да се приложи докладваното дело.
Адв. Д. – Да се приложи докладваното дело.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прилага НОХД №226/2021 г. по описа на ОС -ерник.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите.
Сне самоличността на свидетеля,както следва:
Р. М. Д. – на 38 г., българин, българско гражданство, неосъждан, без родство и
дела със страните, адрес ***
Предупреди свидетеля за отговорността, която носи по чл. 290 от НПК.
Свидетелят – През м. май 2019 г. работех в ДЛВ. Познавам В. присъствал съм
на инцидента, познавам лично В. К. Л., колега ми е. Работех в сградата на ДЛВ и ме
пратиха поради настъпила авария в „Стомана индъстри“. Влязох в завода, отидох да
видя каква е аварията на машината. През това време става авария с още една машина.
При тази втора авария машината спира в пещта и маслото, което е отдолу под
машината започва леко да се припалва и В. отива да погледне какво става. Аз тръгнах
заедно с него, защото сме колеги. Той тръгна да погледне под пещта. Машината за
която говоря, става дума за верижен черен товарач. Когато видяхме, че машината гори
аз отидох на 70 метра, тъй като има стоманено въже да го взема, за да издърпаме
машината. През това време К. Х. прикара фадромата, за да можем да закачим
машината и да я издърпаме. Като видя, че въжето е много тежко и не мога да го нося
сам, К. Х. дойде да ми помогне. Както с К. дърпахме стоманеното въже към челния
товарач, ние сме с лице към челния товарач и чухме удар, вдигнах си главата и видях,
че фадромата я няма на подхода, където беше оставена от К.. Като видях, че фадромата
я няма в същия момент видях, че Д.Н. се спусна от лявата страна на фадромата и я
заобиколи. След като чух удара и я няма фадромата, тя се беше ударила в челния
товарач. След удара, за който обяснявам, моя колега Д.Н. заобиколи фадромата от ляво
и се спусна към пещта за да види какво става. Ние също с К. оставихме стоманеното
въже и се спуснахме да видим какво става и като отидохме при подхода, където се
намира челния товарач, видях В. Л. под гумата на фадромата. Д.Н. беше малко пред
2
мен. В. беше с лице към земята побит, на половината на гумата В. беше отдолу. В този
момент К. Х. се качи на фадромата и я подкара назад към пещта с цел да изкараме В.
от под гумата, тъй като мислехме, че е жив. Челният товарач се запали и гумата под
която беше В. също се запали. В момента, в който избутахме фадромата и
освободихме, аз и Д.Н., ние двамата издърпахме В. след това дойде и К.. Установихме,
че В. Л. е починал, той не мърдаше и беше безжизнен. Обадихме се на Бърза помощ в
Стомана, обадихме се на началниците в ДЛВ. Момента, за който говоря, В. Л. заемаше
длъжността отговорник на шлаковия басейн, на каквато длъжност в момента съм и аз.
К. Л. докара фадромата по разпореждане на В. Л.. Негова беше идеята, на В. Л., по
този начин да се издърпа черния влекач, по принцип никога не сме ползвали по този
начин да издърпаме челния товарач. Аз лично предложих с друг челен товарач да
издърпаме авариралия. Фадромата е с гуми и може да се запали от самата жар. Докато
челния товарач, той е верижен и няма опасност от такова нещо.
На въпроси на адв. Г..
Свидетелят – Когато фадромата тръгна надолу към челния товарач, във
фадромата нямаше никой. К. беше при мен. Фадромата има ръчна спирачка, голям
диск с две накладки, това е устройството, с което се активира от вътре. Другият начин
за застопоряване на фадромата е да бъде спуснат подемника пред нея, който в
конкретния случай беше спуснат по време на инцидента, преди тя да се удари в челния
товарач. Това устройство за ръчната спирачка, тя се задейства от вътре от машиниста.
Както на ръчната спирачка при автомобила, тук е ръчна спирачка на въздух и въпреки
всичко тази фадрома се задвижи. К. като дойде при мен да дърпаме въжето, фадромата
си стоеше статично на подхода. Фадромата към момента на инцидента беше на
подхода, беше наклонена на 10%. Ако се паркира на равно се пуска ръчната, няма
практика да оставяме фадромата без надзор. По принцип устройството за ръчната
спирачка беше бутнато лостчето напред към стъклото. Моето предположение за
сблъсъка на фадромата и челния товарач след като се случи инцидента, аз забелязах,
че лостчето на ръчната спирачка на фадромата беше подпряно с обикновено гаечно
ключе № 13, т.е. оставено на отворено положение. В този момент, поради това което
обясних, ръчната спирачка не е работила. Според мен това, което обясних, че към
момента на инцидента лоста или целия механизъм за ръчната спирачка не е работил.
Адв. Г. – Нямам повече въпроси.
Адв. Д. – Нямам повече въпроси.
На свидетеля се сне самоличността, както следва:
Р. С.ов С.ов – на 31 г. българин, българско гражданство, неосъждан, без родство
и дела със страните, ищецът Ж. К. е женен за моята леля, живущ гр. *** с ЕГН
**********.
Предупреди свидетеля за отговорността която носи по чл.290 от НПК.
3
На въпроси на адв. Г..
Свидетелят – Познавам семейството на Ж. от доста години, не знам точно колко
години, над десет години. Познавам В. Л., бащата на Ж.. По мои наблюдения
отношението на В. Л. към семейството е много добро К. живее в З. много пъти сме
ходили аз, С. В. и Ж.. Возили сме В. бяхме по-малки и ни беше приятно да караме,
ходехме да виждаме К. и внучето. Отношенията им бяха перфектни, В. се грижеше за
жена му, в мое присъствие и по мои наблюдения, не е имало никакви караници между
В. и съпругата си. Към майка му и В. имам по-малко впечатления. В. не е жив за
съжаление. Зная, че там където работим и аз работя в ДЛВ, там го сгази фадрома.
Конкретното място се води в Стомана. Баща ми ми се обади за инцидента, след това и
Ж. ми се обади. Може би един час след случката ми се обадиха. Имах възможност
буквално веднага да видя тяхното семейство, отидох в дома на В. там беше Ж., С. и К.,
имаше и други хора, които не ги познавам. Състоянието на С., К. и Ж. беше доста
тежко. Състоянието трудно мога да го опиша, беше жалка картинка, за съжаление,
всички за които говоря страдаха много, даже Ж. на погребението на баща си припадна
буквално. Следващите месеци виждах по-често Ж.. Ж. със сигурност има промяна
след смъртта на баща му, не е толкова самоуверен, беше по-весел, след смъртта на
баща му въобще не беше такъв. Майката на Ж. С. също го преживя много тежко,
дъщерята все още не може да го приеме. Ж. говори за баща си, с майка му всеки път
си говорим за него, мисля, че минаха 5-6 години, не мога да кажа, че тази смъртта
може да се преодолее. За К. нищо не мога да кажа, виждам се рядко с нея.
Сне самоличността на свидетеля, както следва:
Р. К. Л. – на 56 г. българин, българско гражданство, неосъждан, имам родство с
ищците, аз съм брат на В. Л., живущ в гр.***, с ЕГН **********. Желая да дам
показания.
Предупреди свидетеля за отговорността която носи по чл. 290 от НК.
На въпроси на адв. Г..
Свидетелят – Аз съм брат на В. Л., той е по голям от мен с три години.
Отношенията със съпругата му С. бяха много добри, когато аз съм се срещал с тях. По
време на инцидента бяхме колеги с моя брат, но в деня на инцидента аз не бях на
работа, бях в отпуск. В. беше грижовен към С. и към неговите деца, С. имаше
проблеми с краката и В. постоянно се интересуваше за нея как е. С майка ми добре се
държеше, И. имаше проблеми, беше чупила и двете си ръце и таза, обгрижвали сме я и
двамата. Отношенията на В. бяха много добри с неговите деца, като всеки родител,
винаги се допитваха до него, говореха с него по телефона, определено децата
уважаваха своя баща. Говорили сме си с моя брат за децата му, тогава Ж. чакаше дете.
Научих за инцидента в понеделник същия ден тогава моята съпруга беше на смъртно
легло, аз бях в къщи обади ми се Ж. и ме попита дали съм на работа, след 15 минути
4
ми се обади и ми каза „чичо, тате почина“. Майка ми И. работеше в с.Рударци,
продаваше зеленчуци, обадих се на нейната работодателка и тя с нея взе медицинска
сестра за да и бият успокоителна инжекция. След инцидента К. и Ж. организираха
погребението, чувахме се и се виждахме набързо, защото К. живееше в З.. Децата
преживяха много тежко смъртта на баща си. С. се беше затворила и не говореше,
майка ми беше най-близо до мен, защото често я посещавах, не мога да го опиша с
думи, много тежко беше, голяма мъка и след това взех майка ми при мен да живее.
Майка ми и С., жената на В. трудно приемат смъртта на В. всяка седмица се чуваме с
Ж. и К. постоянно говорят за баща си. Категорично към настоящия момент не са
преодолели смъртта на баща си.
Адв. Г. – Нямам въпроси към свидетеля.
Адв. Д. – Нямам въпроси към свидетеля.
Адв. Г. – Моля да спрете настоящото дело по взаимно съгласие на страните. С
колегата сме водили разговор в тази насока.
Адв. Д. – Давам от името на ответника съгласие за спиране на настоящото
производство на осн.чл. 229,ал.1, т. от ГПК.
Съдът като съобрази изявленията на процесуалните представители на ищеца и
ответника по делото, които адвокати разполагат с пълномощия и за разпореждане с
предмета на делото, включващо и съгласие за спирането му по общо съгласие, намира,
че следва да бъде спряно производството, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Спира на осн. чл. 229, ал.1, т.1 от ГПК производството по гр. дело №302/2024 г.
по описа на ПОС - по взаимно съгласие на страните
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен
срок считано от днес за явилите се страни и същият срок за неявилата се страна
третото лице помагач.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.00 ч.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
Секретар: _______________________
5