Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 38
09.04.2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение на четвърти март, две хиляди и двадесета
година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар: Виолета Тодорова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова въззивно гр.д. № 566 по описа на съда
за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 566/2019 г. по описа на
Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на страните срещу
различни части на решение № 857/09.07.2019 г., допълнено с определение №
2894/04.10.2019 г., постановено по гр.д. №1688/2014 г. по описа на Варненския
окръжен съд, както следва:
- По въззивна жалба на Я.С.Ж., подадена чрез адв. М.Р.,
против решение № 857/09.07.2019 г., допълнено с определение №
2894/04.10.2019 г., постановено по гр.д. №1688/2014 г. по описа на Варненския
окръжен съд, с което е осъден
солидарно с останалите ответници да заплати на ищците Н.Х.А. и С.Х.А.
обезщетения за неимуществени вреди: болки и страдания от смъртта на сина
им Н. Н.Х., починал на 10.12.2009 г., за което въззивникът е признат за
виновен в това, че на 07.12.2009
в гр. Варна, на строителен обект в местност "Траката", ул. 2, парцел № 264-270, като технически
ръководител, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, при условията на независимо
съпричиняване с В.К.В., причинил смъртта на Н. Н.Х., на 28 г., настъпила на
10.12.2009 г. В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: на Н.Х.А.
в частта за горницата над сумата от 20 000 лв. до 39 823,81 лв. и
на С.Х.А. в частта за горницата
над сумата от 20 000 лв. до 40 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху разликата, считано от 18.07.2011
г. до окончателното заплащане на
дължимото, както и в частта на осъждането за разноските
Въззивникът е
настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваните му части е неправилно –
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалните норми
и е необосновано, като е молил за отмяната му в тези части, за отхвърляне на
исковете за посочените горници на обезщетенията и за присъждане на сторените по
делото разноски. Развил е съображения за неправилно приложение на разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД и завишаване размера на обезщетенията, за липса на конкретно
обосноваване на определените размери на обезщетенията и за необсъждане на
доказателствата в цялост, вследствие на което и неотчитане на пълния принос на
съпричиняването от пострадалия в размер над 70%.
Писмени отговори
не са подадени от лицата на насрещната страна.
- По въззивна жалба на В.К.В. против решение № 857/09.07.2019 г., допълнено
с определение № 2894/04.10.2019 г., постановено по гр.д. №1688/2014 г. по описа
на Варненския окръжен съд, с което е
осъден солидарно с останалите ответници да заплати на ищците Н.Х.А. и С.Х.А.
обезщетения за неимуществени вреди: болки и страдания от смъртта на сина
им Н. Н.Х., починал на 10.12.2009 г., за което въззивникът е признат за виновен
в това, че на 07.12.2009 г. в
гр. Варна, на строителен обект в местност "Траката", ул. 2, парцел №
264-270, в качеството си на шофьор на товарен автомобил към "Миг -
Маркет" ООД, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност - товарно - разтоварна
дейност с бетон помпа "Mercedes Benz" 3235 с регистрационен номер В
4077 КН, възложена му от ответното дружество "Миг - Маркет" ООД при
условията на независимо съпричиняване с Я.С.Ж. е причинил смъртта на Н. Н.Х.,
на 28 г., настъпила на 10.12.2009 г., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: на Н.Х.А. в частта за горницата над
сумата от 29 823,81 лв. до 49 823,81 лв. и на С.Х.А. в частта за горницата над сумата от 30 000 лв. до
50 000 лв., ведно със законната
лихва за забава върху разликата, считано от 18.07.2011 г. до окончателното заплащане на дължимото,
както и в частта на осъждането за разноските.
Въззивникът е
настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваните му части е неправилно,
поради нарушения на процесуалния и на материалния закон, като е молил за
отмяната му в тези части с отхвърляне на исковете за посочените горници на
присъдените обезщетения. Развил е съображения за неправилно приложение на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетенията, които
били завишени, както и за погрешни изводи относно липсата на съпричиняване и
приложимостта на разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД.
Писмени отговори
не са подадени от лицата на насрещната страна.
-По въззивна
жалба на „Миг – Маркет“ ООД, поправена с молба от 16.08.2019 г., подадена чрез
адв. Р.Г., против решение № 857/09.07.2019 г., допълнено с определение №
2894/04.10.2019 г., постановено по гр.д. №1688/2014 г. по описа на Варненския
окръжен съд: - с което е осъден солидарно
с останалите ответници да заплати
на ищците Н.Х.А. и С.Х.А. обезщетения
за неимуществени вреди: болки и страдания от смъртта на сина им Н. Н.Х.,
починал на 10.12.2009 г., в
качеството на възложител на работата на В.К.В.,
признат за виновен в това, че на
07.12.2009 г. в гр. Варна, на строителен обект в местност "Траката",
ул. 2, парцел № 264-270, в качеството си на шофьор на товарен автомобил към
"Миг - Маркет" ООД, поради немарливо изпълнение на правно -
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - товарно
- разтоварна дейност с бетон помпа "Mercedes Benz" 3235 с
регистрационен номер В 4077 КН, възложена му от дружество "Миг -
Маркет" ООД при условията на независимо съпричиняване с Я.С.Ж. е причинил
смъртта на Н. Н.Х., на 28 г., настъпила на 10.12.2009 г, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: на Н.Х.А. в частта за горницата над
сумата от 40 000 лв. до 49 823,81 лв. и на С.Х.А. в частта за горницата над сумата от 40 000 лв. до
50 000 лв., ведно със законната
лихва за забава върху разликата, считано от 18.07.2011 г. до окончателното заплащане на дължимото; - с
което е отхвърлен евентуалния
обратен иск, предявен от "МИГ-МАРКЕТ"
ООД срещу "ЗК Уника" АД за заплащане сумата,
която "МИГ-МАРКЕТ" ООД ще
бъде осъдено да заплати на Н. и С.А.,
ведно със законната лихва, считано от деня на забавата, приет в решението по
главните искове, основан на твърдение за застраховка, за която е издадена полица
№ 09053Р10028 от 28.09.2009 г., както и в частта на осъждането за разноските.
Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваните му
осъдителни части е неправилно – постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила и на материалните норми и е необосновано, като е молил за отмяната му в
тези части, за отхвърляне на исковете за посочените горници на обезщетенията за
неимуществени вреди, както и за уважаване на предявения обратен иск към
помагача "ЗК Уника" АД и за
присъждане на сторените по делото разноски. Развил е съображения за неправилно
приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и завишаване размера на
обезщетенията за неимуществени вреди, както и за липса на конкретно
обосноваване на определените размери на обезщетенията. Настоявал е, че съдът
обсъдил и уважил невъведено от ответника по обратния иск "ЗК Уника" АД възражение за липсата на
качеството на строител у въззивника и при липсата на доказателства в подкрепа
на този извод, като напротив – отхвърлил иска при наличието на предпоставките
за ангажиране на отговорността на застрахователя.
"ЗК Уника" АД е оспорил въззивната жалба в
частта срещу отхвърлянето на обратния иск срещу него, като със съображения за
правилността на решението на окръжния
съд в тази част е молил за потвърждаването му. Изразил е становище за
основателност на въззивната жалба в останалата част срещу осъждането за
обезщетението. Молил е за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 300
лв., като е заявил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано като разноски от "МИГ-МАРКЕТ" ООД.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителната му част по
исковете на Н.Х.А. и С.Х.А. срещу Я.С.Ж., В.К.В. ***, за заплащане солидарно на обезщетение за неимуществени
вреди за горниците над присъдените суми до претендираните по 100 000 лв.
на всеки от ищците, както и в необжалваните от всеки от въззивниците осъдителни
части за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди (посочени по-горе).
Пред настоящата инстанция,
страните са поддържали въззивните жалби и отговорите.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като
извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваните му части.
Предмет на производството пред окръжния съд са
били, предявените от Н.Х.А. и С.Х.А.
срещу Я.С.Ж., В.К.В. *** искове по чл. 45 ЗЗД (срещу
първите двама) и чл. 49 ЗЗД (срещу дружеството) за заплащане солидарно по
100 000 лв. на всеки от ищците, представляващи обезщетения за
неимуществени вреди: болки и страдания от смъртта на сина им Н. Н.Х., починал
на 10.12.2009 г., за което ответниците физически лица с влязла в сила присъда №
38/06.06.2017 г., постановена по НОХД № 389/2016 г. по
описа на ВОС, са признати за виновни, както следва: Я.С.Ж. – в това, че на
07.12.2009 в гр. Варна, на строителен обект в местност "Траката", ул. 2, парцел № 264-270, като технически
ръководител, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, при условията на независимо
съпричиняване с В.К.В., причинил смъртта на Н. Н.Х., на 28 г., настъпила на
10.12.2009 г., като нарушил конкретни разпоредби от Наредба № 2/22.03.2004 г.
за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни работи и В.К.В. – в
това, че на 07.12.2009 г. в гр.
Варна, на строителен обект в местност "Траката", ул. 2, парцел №
264-270, в качеството си на шофьор на товарен автомобил към "Миг -
Маркет" ООД, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност - товарно - разтоварна
дейност с бетон помпа "Mercedes Benz" 3235 с регистрационен номер В
4077 КН, при условията на независимо съпричиняване с Я.С.Ж., причинил смъртта
на Н. Н.Х., на 28 г., настъпила на 10.12.2009 г., като нарушил конкретно
посочени разпоредби от Наредба № 2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за
ЗБУТ при строително монтажни работи, от Наредба № 7/23.09.1999 г. за
Минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работно
оборудване, Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на ЗБУТ при товаро -
разтоварните работи, Наредба за Съществените изисквания и оценяване
съответствието на машините, приета с ПМС № 140/19.06.2008 г., обн. в ДВ бр.
61/2008 г., от Наредба № 12/27.12.2004 г. за осигуряване на ЗБУТ при работа с
автомобили, от Закона за безопасни и здравословни условия на труд,
"Инструкция за безопасност и здраве” при машинно полагане на бетон с бетон
помпа от 18.03.2004 г., правилата, посочени в Ръководство за Експлоатация и
поддръжка на автобетон помпа "Putzmeister", Раздел "Правила за
безопасност", правилата, посочени в Наръчник по Техника на безопасност за
Транспортни и разпределителни машини за бетон, при изпълнение от В.К.В. на работа, възложена от
ответното дружество "МИГ-МАРКЕТ"
ООД, ведно със законната лихва
за забава за всяка от двете претендирани суми, считано от датата на увреждането
/10.12.2009 г./ до окончателното заплащане на дължимото, с присъждане на
разноските.
Ответникът Я.С.Ж. е предявил възражение, че Н. Х.
е допринесъл за резултата, тъй като не е носел предпазна каска и се е намирал в
опасната зона с диаметър двойната дължина на крайния маркуч на помпата.
Претендирал е намаляване на обезщетението. Предявил е и възражение, че
вземанията на ищците са вече удовлетворени с решение № 41 от 13.01.2014 г. по
в. гр. д. № 3171 по описа за 2013 г. на ВОС, с което работодателят на Нурай Х.
е осъден да заплати обезщетения по чл. 200 КТ, а вземанията за обезщетение за забава
– частично погасени по давност (за периода до 17.07.2011 г.).
Ответникът В.К.В. е оспорил исковете. Предявил е възражение за съпричиняване,
основано на твърдение, че пострадалият не е носел предпазна каска.
Ответникът "МИГ-МАРКЕТ" ООД е оспорил исковете
и твърдението, че ищците са живели с наследодателя. Предявил е възражение
за съпричиняване, основано на твърдение, че пострадалият не е носел предпазна
каска. Претендирал е разноски.
По искане на
ответника "МИГ-МАРКЕТ" ООД е
било привлечено трето лице помагач ЗК "Уника"
АД. Последното е предявило възражения за погасяване вземането за лихви по
давност и за съпричиняване. Оспорило е застрахователното правоотношение.
Претендирало е разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът "МИГ-МАРКЕТ" ООД е предявил
срещу третото лице-застраховател евентуален обратен иск за заплащане сумата,
която "МИГ-МАРКЕТ" ООД ще
бъде осъдено да заплати на Н. и С.А.,
ведно със законната лихва, считано от деня на забавата, приет в решението по
главните искове, основан на твърдение за застраховка, за която е издадена
полица № 09053Р10028 от 28.09.2009 г., с присъждане на разноски.
В отговора на
обратния иск ЗК "Уника" АД е
предявил възражение за недопустимост, поради висящо производство, евентуално е
оспорил обратния иск и е заявил възражение
за погасяване вземането за лихви по давност. Оспорил е застрахователното
правоотношение и уведомяването в срока по чл. 13 Наредбата за условията и реда
за задължително застраховане в проектирането и строителството. Претендирал е
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
"МИГ-МАРКЕТ" ООД е оспорил възраженията.
Ищците са
оспорили възражението за съпричиняване.
Установена от
събраните по делото доказателства фактическа обстановка, по която страните в
настоящото производство не спорят, е следната:
С влязла в сила
присъда № № 38/06.06.2017 г., постановена по НОХД №
389/2016 г. по описа на ВОС, ответниците-физически лица са признати за виновни
в извършване на престъпления по чл. 123, ал.1 НК, както следва: Я.С.Ж. – в това, че на
07.12.2009 в гр. Варна, на строителен обект в местност "Траката", ул. 2, парцел № 264-270, като технически
ръководител, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, при условията на независимо
съпричиняване с В.К.В., причинил смъртта на Н. Н.Х., на 28 г., настъпила на
10.12.2009 г., като нарушил разпоредбите на: чл. 26, т. 1 от Наредба №
2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни
работи, с която се възлага: "Техническият ръководител изпълнява и
контролира спазването на изискванията за ЗБУТ"; чл. 26, т. 5 от Наредба №
2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни
работи, като: "Техническият ръководител забранява работа със строителни
машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията за
ЗБУТ"; чл. 48 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за
ЗБУТ при строително монтажни работи, като: "Строителни и монтажни работи в
близост до откоси на изкопи се извършват след проверка от техническия
ръководител за сигурността и обезопасяването им"; чл. 77, ал. 1 от Наредба
№ 2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни
работи: "Товаренето, разтоварването, монтажът и демонтажът на строителни
машини се извършват под ръководството на определено от строителя лице при взети
мерки за безопасност" и В.К.В. – в това, че на 07.12.2009 г. в гр. Варна, на строителен обект в местност
"Траката", ул. 2, парцел № 264-270, в качеството си на шофьор на
товарен автомобил към "Миг - Маркет" ООД, поради немарливо изпълнение
на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
- товарно - разтоварна дейност с бетон помпа "Mercedes Benz" 3235 с
регистрационен номер В 4077 КН, при условията на независимо съпричиняване с Я.С.Ж.,
причинил смъртта на Н. Н.Х., на 28 г., настъпила на 10.12.2009 г., като нарушил
разпоредбите на: чл. 78 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания
за ЗБУТ при строително монтажни работи, като: "Продуктите, машините,
съоръженията и другите елементи, които посредством движението си могат да
застрашат безопасността на работещите, при транспортиране и складиране, се
разполагат и стабилизират по подходящ и сигурен начин така, че да не могат да
се приплъзват и преобръщат";чл. 69 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за
Минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работно оборудване,
като: "Работно оборудване, инсталации, работни места, пътни маршрути или
други места на открито, където работят работещи или които се използват във
връзка с работата на открито, се устройват по начин, осигуряващ безопасността и
опазване здравето на работещите и се организира така, че пешеходците и
превозните средства да оперират безопасно"; чл. 194, ал. 2 от Наредба №
7/23.09.1999 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при
използване на работно оборудване, като: "Всички операции, извършвани с
работното оборудване или с негови части и елементи във връзка с монтаж,
експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж, се изпълняват при спазване на
инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки
за безопасност и опазване здравето при работа"; чл. 4, ал. З, т. 1 от
Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на ЗБУТ при товаро - разтоварните
работи, като: "Всеки работещ при извършване на товаро - разтоварни работи
е длъжен да изпълнява точно дадените инструкции за защита на здравето и за
безопасност при извършване на товаро - разтоварни работи и съдейства на
работодателя за изпълнение на съответните мерки"; чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 12/30.12.2005 г. за осигуряване на ЗБУТ при товаро - разтоварните работи,
като: "Работното оборудване за извършване на товаро - разтоварни работи се
избира, разполага, инсталира, пуска в експлоатация, преустройва, обслужва,
поддържа и извежда от експлоатация така, че да осигури безопасността и здравето
на работещите"; чл. 58 от Наредба за Съществените изисквания и оценяване
съответствието на машините, приета с ПМС № 140/19.06.2008 г., обн. в ДВ бр.
61/2008 г.: "Машината, нейните съставни части и оборудването й трябва да
са достатъчно устойчиви, за да се избегне рискът от преобръщане, падане или
възникване на неконтролирани движения по време на транспортиране, монтиране или
всяко друго действие";чл. 9 от Наредба № 12/27.12.2004 г. за осигуряване
на ЗБУТ при работа с автомобили не е спазил указанията: "При използване на
работно оборудване, лични предпазни средства, продукти и вещества, се спазват
указанията и/или инструкциите на производителя за безопасна експлоатация";
използвал несъответно на т. 8 от Допълнителни разпоредби, параграф 1 от Закона
за безопасни и здравословни условия на труд оборудване: "Защитно
приспособление /елемент, оборудване, предпазно устройство/ е съставна част на
работното оборудване, която изпълнява предпазна /защитна/ функция при
използването му, както и при повреда, отказ или неправилно действие, които
създават заплаха за здравето, безопасността или живота на хора, които могат да
бъдат увредени. Това може да бъде и отделно произведено оборудване, което е
предвидено да изпълни същите задачи"; нарушил т. З от "Инструкция за
безопасност и здраве” при машинно полагане на бетон с бетон помпа от 18.03.2004
г. на "Миг Маркет ООД – Варна: Раздел "Полагане бетон механизирано,
според която "Машинистът стабилизира бетонпомпата и проверява състоянието
на пневматичната система. Избягвайте хлъзгави и наклонени терени и стабилизиране
на бетон помпата в опасна близост до естествения откос на изкопи", както и
нарушил правилата, посочени в Ръководство за Експлоатация и поддръжка на
автобетон помпа "Putzmeister", Раздел "Правила за
безопасност": "Без кухини или други неравности по почвата под подпорните
крака на стабилизаторите"; "Позиционирайте стабилизаторите далеч от
дупки, места с наклон и т. н.": Раздел В "Начин на действие на
машината и инструкции за експлоатация" - "Закарайте машината до
работното място и се уверете дали земната повърхност е стабилна и равна";
и правилата, посочени в Наръчник по Техника на безопасност за Транспортни и
разпределителни машини за бетон:"Машинистът на бетон помпата носи
отговорност за сигурния монтаж на машината. Той трябва да провери предвиденото
за монтажа място и да откаже да потвърди мястото за монтажа, ако има съмнения
относно техническата безопасност"; Да провери носещата способност на
терена. Величината на допустимия натиск върху земята може да се научи от
строителния контрол; Да се увери относно повърхността на терена, която трябва
да е хоризонтална и равна. Под опорните крака не бива да има празни
пространства или други неравномерности на повърхността на терена; Ако е
необходимо, следва да увеличи опорната повърхност, като за увеличаване на
опорната повърхност могат да послужат опорни плочи и дървени трупчета, които
трябва да бъдат поставени под опорните чинии по такъв начин, че товара да бъде
разпределен равномерно и да бъде избегнато странично приплъзване.
Установено е от
доказателствата по делото и в настоящото въззивно производство няма спор по
тези факти между страните, че на 07.12.2009 г. при извършване на строителни
работи на обект - вилна сграда в УПИ V-264,265,266,270 кв.61,
с.о.”Ваялар”, гр.Варна, Н. Н.Х. е претърпял трудова злополука, вследствие
на която на 10.12.2009 г. той починал.
Към момента на инцидента, Н. Н.Х. е работил като общ работник на обекта по
трудов договор с изпълнителя - строител „Комар Инвестмънт” ООД. Към тази дата,
ответникът Я.Ж. е бил в трудово правоотношение с
„Комар Инвестмънт” ООД на длъжност ”строителен техник” и изпълнявал
задълженията си целодневно на обекта, ръководейки строителните работи. На
26.09.2009 година между „Комар Инвестмънт” ООД и „Миг Маркет” ООД бил сключен
договор за производство и доставка на бетон. Ответникът В.В. бил назначен на
длъжност „шофьор” в „Миг Маркет” ООД, считано от 24.11.2004 година, като в деня на
злополуката (07.12.2009 година) той управлявал автобетонпомпа (АБП)
„Putzmeister” марка ”Mercedes Benz” 3235 с №В 4077 КН, собственост на „Миг
Маркет” ООД, с която доставил бетона на строежа. Първият етаж от изпълняваната
вилна сграда бил изграден, били подготвени кофражите за колоните на плочата за
втория етаж и предстояло изливането на бетон. Ответникът Я.Ж. не контролирал ползването на личните и задължителните
предпазни средства от работниците, а Н. Х. бил качен на строително магаре до
една от колоните на плочата, където предстояло леенето на бетон, като маркучът
бил поставен в кофража на колоната. Пострадалият го придържал, после вдигнал
ръка, за да подаде сигнал на ответника В. да преустанови изливането на бетона.
Тъй като машината не била стабилизирана, под тежестта й гредите и почвата под
предния десен стабилизатор поддали и стабилизаторът пропаднал. Това довело до
наклоняване на цялата бетонпомпа, като стрелата й паднала надолу и ударила Н. Х.,
който нямал предпазна каска (липсата на предпазна каска е установено и с
показанията на разпитаните по делото свидетели – работници на строежа и
очевидци Б. Ш. и М. С.). Ударът попаднал в лявата тилна област и предизвикал
падането на Х. по лице върху плочата. Пострадалият изпаднал в кома и незабавно
бил откаран в болница, където на 10.12.2009 г. починал. Първичният удар бил с по-малка сила от необходимата за разрушаването на
черепните кости, а вторичният удар е бил по-вредоносен, като връзка със смъртта
имала и дихателната недостатъчност в резултат на контузия на белите дробове -
десностранен пневмоторакс. Според заключението на вещото лице по
съдебномедицинската експретиза д-р Д. Д., вследствие на възникналия инцидент,
Нурай Х. е получил следните травматични увреждания: тежка контузия на мозъка в
областта на ствола и лявото голямо мозъчно полукълбо, кръвоизливи под меките
мозъчни обвивки, контузия на десен бял дроб, състояние след евакуация на въздух
от дясната плеврална купина, счупване на дясна раменна кост и дясна лъчева
кост, разкъсно –контузна рана по главата, кръвонасядания по меките черепни обвивки,
десния горен крайник, ожулвания по лицето.
Със
задължителната на осн. чл. 300 ГПК за гражданския съд присъда, са доказани по
делото деянието, извършено при условията на независимо съпричиняване от всеки
от ответниците – физически лица,
противоправността му (осъществяващо състав на престъпление) и вината.
Ищците са родители на починалия и търпят болки и страдания - неимуществени
вреди от загубата на сина си, които стоят в причинна връзка с причинената му от
ответниците смърт.
Доказани са
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД по отношение на отговорността
на Я.С.Ж. и В.К.В. за
причинените на ищците вреди, както и солидарността им на осн. чл.53 от ЗЗД.
Със сключения на 24.11.2004 г. трудов договор между "МИГ-МАРКЕТ"
ООД и В.В. се установява и наличието на общо възлагане на работата, част
от която е и действието по доставката на бетон и в частност изливането на
бетона в арматурата на колони или плочи и се налага извода, че увреждането от
деликвента В.В. е осъществено във връзка с възложената му от дружеството "МИГ-МАРКЕТ" ООД работа. Затова на
осн. чл. 49 от ЗЗД последното също отговаря (гаранционно-обезпечителна
отговорност) солидарно за вредите, причинени от В.В..
Разпоредбата на чл.45 от ЗЗД задължава
всеки, който е причинил виновно вреди другиму да ги поправи, като съгласно
чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетение, както изисква чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди,
следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и
страданията на ищцата. Определената сума пари в най – пълна степен следва да
компенсира вредите.
Доказано е по делото, че Н. Н.Х., е загинал
трагично и неочаквано на 28 години, в млада и активна възраст. Родителите му –
ищците по делото са инвалиди, като майката е с ампутиран ляв крайник и с 88 % намалена работоспособност пожизнено (експертно решение № 1769 от
заседание № 106 от 10.07.2013 г. на ТЕЛК МБАЛ Силистра АД), а бащата – с
последици от остър полиомелит и 75 % намалена работоспособност пожизнено
(експертно решение № 711 от 12.07.2004 г. на ТЕЛК МБАЛ Силистра АД). От показанията на
свидетелите Р. Е., С. Ч., Б. Ш. и М. С. се установява, че Н. Х. е най-малкият син на ищците и той останал да живее с тях в с. Зебил,
докато по-големите им деца отдавна се
отделили, имали свои семейства и по-рядко се виждали. Очакванията на ищците
били свързани с Н., който планирал да остане при тях, дори и след като се
ожени. Когато работел по строежи с бригадата се налагало да остава в гр.Варна,
но в почивните дни се връщал при родителите си да им помага и да се грижи за
тях. Между родителите и сина е съществувала силна емоционална връзка, те са
разчитали на помощта му, имали са надежди и очаквания за бъдещето му, за живота
си с него и понастоящем трудно се справяли. Тежко понесли загубата му, животът
им се променил, не минавал ден без да плачат, да посещават гроба му. Доказано е
по делото, че починалият е бил много близък с родителите си, той е бил тяхна
опора и подкрепа и са разчитали на него. Ищците са родители на починалия и
предвид конкретно преживените негативни емоции и страдания от тях, както и мъките,
които ще понасят и занапред от невъзвратимата загуба на най-близкия им човек –
синът им, и на осн. чл. 52 от ЗЗД,
следва да им бъде определено обезщетение в справедлив размер от по
50 000 лв. за всеки от тях. При определяне размера на обезщетението, съдът
съобрази и стандарта на живот в страната към датата на деликта, както и
практиката на съдилищата по подобни казуси. В този смисъл неоснователни са
оплакванията във въззивните жалби за неправилно приложение на разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД.
По възражението за съпричиняване от пострадалия, поради липсата на
предпазна каска при инцидента, заявено от всички ответници и наведено като
оплакване във въззивните жалби по повод размера на обезщетението:
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за
вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
Следователно граматическото и логическо
тълкуване на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД дават основание да се приеме, че
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение
вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. Доказването на възражението за съпричиняване е в тежест на
ответниците, което в случая те не са сторили. Това е така, тъй като според
заключението по допуснатата медицинска експертиза,
вещото лице д-р Демиров е посочил, че биха се реализирали травматични
увреждания от вида на установените и при използване на предпазно средство, като
най-вероятно степента на същите би била по-слабо изразена. Според обясненията
на експерта в съдебно заседание, увреждането на мозъка, което е довело до
настъпването на смъртния изход, не е от първия удар от бетон помпата, а е от
удара при падането, защото тези увреждания се намират в зоната на т.н. място на
противоудар. При втория удар каската донякъде би могла да предотврати
сътресението, но Н. Н.Х. пак би получил травматично увреждане, но без
да може да се каже в каква степен. Каската, ако е бил с нея при първия удар,
най-вероятно би паднала и увреденият пак би ударил главата си при падането. От
значение за предпазването би бил и вида на каската. Обяснено е от вещото лице и
значението за леталния изход и на тежката контузия на белия дроб и евентуално
залежаване с утежнения, в голяма част от които случаи пак се стига до летален
изход. В този смисъл, съдът намира, че обезщетението не следва да бъде
намалявано с оглед недоказаното от ответниците твърдение за съпричиняване на
вредите от пострадалия, заради липсата на предпазна каска и оплакванията във
въззивните жалби в тази насока са неоснователни.
Установено е твърдението на ответника Я.Ж., като оплаквания по този факт няма
наведени от страните и настоящата инстанция не може да приеме нещо различно, че
ако пострадалият не се е намирал в опасната зона на стрелата на бетон-помпата,
той не би паднал след първия удар и смъртта не би настъпила. Т.е. участието на
пострадалия във вредоносния резултат е прието за установено, като оплакванията
са само за горницата над приетия процент съпричиняване (над 20%), т.е. за
намаляване размера на обезщетението под 40 000 лв. за всеки ищец. С оглед доказателствата по делото, че
работникът се е намирал в опасната зона за извършване на възложената му работа
по направляване на маркуча и изливането на бетона в колоната – част от
възложената му работа по строителството, недоказано се явява твърдението за
по-голям обем участие на пострадалия (от 20 %) във вредоносния резултат. В този
смисъл, ответникът Я.Ж. дължи обезщетение, намалено заради основателното му
възражение за съпричиняване, с 20 %, или дължи обезщетение в размер на сумата
от по 40 000 лв. за всеки от ищците.
Съгласно
удостоверение № 10347/27.09.2018 г. на ЧСИ Г. С., по молба на Н.Х.А. е образувано изпълнително дело №
20147610400221 срещу длъжника „Комар Инвестмънт“ ООД въз основа на изпълнителен
лист от 14.02.2014 г., издаден по гр.д. № 16858/2011 г. на ВОС, по което е
постъпила от длъжника и изплатена на взискателя сума в размер от 176,19 лв. Посочената сума представлява платената от работодателя „Комар Инвестмънт“ ООД част от присъденото на
ищеца обезщетение по уважената му претенция по чл. 200 от КТ, предмет на гр.д. № 16858/2011 г. на ВОС и следва да бъде
приспадната от дължимия размер на обезщетението за него по исковете по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, които обезщетения се равняват съответно на 39 823,81
лв. (дължима от ответника Я. Ж. на Н.Х.А.) и 49 823,81 лв. (дължима
от останалите двама ответници на Н.Х.А.).
Поради уважаване на иска по чл. 49 ЗЗД срещу ответника "МИГ-МАРКЕТ" ООД, подлежи на
разглеждане и евентуалния обратен иск срещу ЗК "Уника" АД по чл.229 КЗ (отм.) за заплащане
сумата, която "МИГ-МАРКЕТ"
ООД ще бъде осъдено да заплати на Н. и С.А., ведно със законната лихва, считано от деня на забавата, приет в
решението по главните искове, основан на твърдение за застраховка, за която е
издадена полица № 09053Р10028 от 28.09.2009 г., с присъждане на разноски.
Приложената по делото полица № 09053Р10028 от
28.09.2009 г., идентична с представения в съдебно заседание оригинал, е с
печат, но не съдържа подпис на представителя на застрахователя - реквизит на формата (чл. 184, ал. 3, т. 10 КЗ (отм.). В представената
сметка към същата застрахователна полица, изпратена от ЗК "Уника" АД Генерална агенция Варна,
има печат на застрахователя и подпис на Б. В., но между страните по обратния
иск е било безспорно, че подписът не е автентичен. Твърденията на ищеца по обратния иск „МИГ-МАРКЕТ" ООД, че полицата е била донесена от И. А. И.,
представител на застрахователния посредник "Велмар брокер" ТД, в офиса на ООД и е предадена на служителя С.
Н., а И. получил сумата в касата и я предал в офиса на брокера, се
доказват от показанията на И. И., разпитан по делото в качеството му на
свидетел. Със заключението на вещото лице И. А. по изслушаната в първата инстанция
съдебно-счетоводната експертиза и приложената към нея електронна справка от
счетоводния регистър на ответника се установява, че към полицата има издадена
сметка от 28.09.2009 г. за еднократна застрахователна премия в размер на 400
лв. Полицата е осчетоводена в счетоводството на „Миг Маркет“ ООД и има отразено
плащане по застрахователна премия в размер на 400 лв. на дата 28. 09. 2009 г.
Същата сума за същия клиент по конкретната полица и сметка към нея е отразено
като приход в счетоводството на ЗК „Уника“ АД на 01.10.2009 г. Сделката между
ответника и „Миг Маркет“ ООД е търговска по правилото на чл. 286, ал. 1 във вр.
с чл. 1, ал.1, т. 6 от ТЗ и предвид
приемането и осчетоводяването от ответника на заплатената от „Миг Маркет“ ООД
застрахователна премия без възражение, без противопоставяне, съдът намира за
приложима презумпцията на чл. 301 от ТЗ и в този смисъл се налага извода за
сключен между страните по обратния иск застрахователен договор по конкретната
полица.
Застрахователна
полица № 09053Р10028 от 28.09.2009 г. е
издадена за застраховка „Професионална
отговорност на лицата по чл. 171 от Закона за устройство на територията ЗУТ)“,
със срок на действие от 29.09.2009 г. до 29.09.2010 г., отговорност до размер
на сумата от 400 000 лв. и с нея е застрахована професионалната
отговорност на „МИГ-МАРКЕТ"
ООД по чл. 171, ал.1 от ЗУТ като строител.
В отговора на
исковата молба по обратния иск, ответникът ЗК "Уника" АД е заявил оспорване, „че при процесния строителен
обект е настъпил инцидент, въз основа на който да се ангажира отговорността на
застраховател по чл. 171 от ЗУТ“, което налага извода за своевременно направено
възражение за предметния обхват на отговорността на застрахователя и
оплакванията във въззивните жалби за преклудиране на възражението, поради
късното му заявяване, са неоснователни. Възражението, основано на предмета на
застраховката подлежи на разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал.1 ЗУТ, проектантът,
лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна",
консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат
професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в
строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или
бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Съгласно ал.2,
условията и редът за задължително застраховане на лицата по ал. 1, включително
застрахователното покритие, изключените рискове, минималните застрахователни
суми и премии, се определят с наредба на Министерския съвет. Приета с ПМС № 38
от 24.02.2004 г. е Наредба за условията и реда за задължително застраховане в
проектирането и строителството.
В случая,
застрахована при ЗК "Уника" АД е професионалната
отговорност на „МИГ-МАРКЕТ"
ООД като строител, поради което следва да бъде преценено, дали вредите са
причинени при или по повод изпълнение на задълженията му като такъв. Съгласно
легалното определение в чл. 163 (1) ЗУТ, строител е
физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица,
притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с
възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. В
случая, безспорно по делото, строежът е изпълняван от „Комар Инвестмънт“ ООД по договор с възложителя, като „МИГ-МАРКЕТ" ООД е имал
сключен договор за производството и доставка на бетон на строежа. Няма нито
твърдения, нито доказателства, „МИГ-МАРКЕТ" ООД да е сключил договор с възложителя за изпълнение на
строежа, поради което и същият няма качеството на строител по смисъла на чл.163, ал.1 ЗУТ и чл. 171, ал.1 ЗУТ. Възможността за възлагане на подизпълнител
извършването на отделни видове строителни и монтажни работи или на части
(етапи) от строежа, предвидена в чл. 163, ал.4 ЗУТ и определянето на
производството и доставката на бетона като такава дейност (доколкото се е
извършвало изливане на бетон за колони като част от СМР), не променя горния
извод, защото качеството на строител по смисъла на ЗУТ е поставено в зависимост
от сключения с възложителя писмен договор за изпълнението на строежа, а не от
фактически извършваните строителни работи. Затова и съображенията на въззивника
в тази насока и оплакванията в жалбата, са неоснователни. Предметът на
застраховката по чл.171 , ал.1 от ЗУТ е отговорността на „МИГ-МАРКЕТ" ООД като строител
и застрахователят е длъжен да покрие вредите, причинени на други участници в
строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или
бездействия при или по повод изпълнение на задълженията му в това му качество.
Отговорността на застрахователя не обхваща причинените вреди от застрахования
при изпълнение на работа в друго му качество. В този смисъл обратният
евентуален иск срещу застрахователя ЗК "Уника"
АД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид този резултат не се
налага обсъждане на възражението на застрахователя за неспазване на срока за
уведомяването - чл. 13 Наредбата за условията и реда за задължително
застраховане в проектирането и строителството. Само за пълнота, обаче следва да
бъде посочено, че пропускането на срока по чл. 13 не може да има за последица
отпадането на отговорността на застрахователя, а само намаляване на
обезщетението, ако е изгубена възможността за проверка на обстоятелство, което
има значение или изключването на лихвата за забава от обезщетението (така решение № 355 от 19.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 855/2018 г., II т. о., ТК).
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с резултата,
постановен от окръжния съд, решението му в обжалваните части следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от спора, решението на окръжния съд следва да бъде
потвърдено и в частта на осъждането на ответниците за разноските. За въззивното
производство, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на процесуалния
представител на ищците адв. С. сумата от 1730 лв. по чл. 38, ал.2 от ЗАдв за
оказаната безплатна правна помощ, от която съразмерно с обжалваните и
отхвърлени части, „МИГ-МАРКЕТ"
ООД следва да заплати сумата от 346 лв., а Я.С.Ж. и В.К.В. - сума от по 692 лв. всеки, както и
„МИГ-МАРКЕТ"
ООД на осн. чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК следва да бъде осъден да заплати на
ответника по обратния иск ЗК "Уника"
АД юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 300 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение № 857/09.07.2019 г., допълнено с
определение № 2894/04.10.2019 г., постановено по гр.д. №1688/2014 г. по описа
на Варненския окръжен съд, в ЧАСТИТЕ:
- с която Я.С.Ж. е осъден солидарно с останалите ответници да заплати на ищците Н.Х.А. и С.Х.А. обезщетения за неимуществени
вреди: болки и страдания от смъртта на сина им Н. Н.Х., починал на 10.12.2009
г., за което въззивникът е признат за виновен в това, че на 07.12.2009 в гр. Варна, на
строителен обект в местност "Траката",
ул. 2, парцел № 264-270, като технически ръководител, поради немарливо
изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, при условията на независимо съпричиняване с В.К.В., причинил
смъртта на Н. Н.Х., на 28 г., настъпила на 10.12.2009 г. В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: на Н.Х.А. в частта за горницата над
сумата от 20 000 лв. до 39 823,81 лв. и на С.Х.А. в частта за горницата над сумата от 20 000 лв. до
40 000 лв., ведно със законната
лихва за забава върху разликата, считано от 18.07.2011 г. до окончателното заплащане на дължимото.
- с която В.К.В. е осъден солидарно с останалите ответници да заплати на ищците Н.Х.А. и С.Х.А.
обезщетения за неимуществени вреди: болки и страдания от смъртта на сина
им Н. Н.Х., починал на 10.12.2009 г., за което въззивникът е признат за виновен
в това, че на 07.12.2009 г. в
гр. Варна, на строителен обект в местност "Траката", ул. 2, парцел №
264-270, в качеството си на шофьор на товарен автомобил към "Миг -
Маркет" ООД, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност - товарно - разтоварна
дейност с бетон помпа "Mercedes Benz" 3235 с регистрационен номер В
4077 КН, възложена му от ответното дружество "Миг - Маркет" ООД при
условията на независимо съпричиняване с Я.С.Ж. е причинил смъртта на Н. Н.Х.,
на 28 г., настъпила на 10.12.2009 г., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: на Н.Х.А. в частта за горницата над
сумата от 29 823,81 лв. до 49 823,81 лв. и на С.Х.А. в частта за горницата над сумата от 30 000 лв. до
50 000 лв., ведно със законната
лихва за забава върху разликата, считано от 18.07.2011 г. до окончателното заплащане на дължимото.
- с която „Миг –Маркет“ ООД е осъден
солидарно с останалите ответници да
заплати на ищците Н.Х.А. и С.Х.А. обезщетения за неимуществени
вреди: болки и страдания от смъртта на сина им Н. Н.Х., починал на 10.12.2009
г., в качеството на възложител на
работата на В.К.В., признат за
виновен в това, че на 07.12.2009
г. в гр. Варна, на строителен обект в местност "Траката", ул. 2,
парцел № 264-270, в качеството си на шофьор на товарен автомобил към "Миг
- Маркет" ООД, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност - товарно - разтоварна
дейност с бетон помпа "Mercedes Benz" 3235 с регистрационен номер В
4077 КН, възложена му от дружество "Миг - Маркет" ООД при условията
на независимо съпричиняване с Я.С.Ж. е причинил смъртта на Н. Н.Х., на 28 г.,
настъпила на 10.12.2009 г, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: на Н.Х.А. в частта за горницата над сумата от 40 000 лв. до
49 823,81 лв. и на С.Х.А. в частта
за горницата над сумата от 40 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху
разликата, считано от 18.07.2011 г. до окончателното заплащане на дължимото;
- с която е отхвърлен евентуалния
обратен иск, предявен от "МИГ-МАРКЕТ"
ООД срещу "ЗК Уника" АД за заплащане сумата,
която "МИГ-МАРКЕТ" ООД ще
бъде осъдено да заплати на Н. и С.А.,
ведно със законната лихва, считано от деня на забавата, приет в решението по
главните искове, основан на твърдение за застраховка, за която е издадена
полица № 09053Р10028 от 28.09.2009 г.
- с която ответниците са осъдени да заплатят
на адв. С.Д.Н. ***, възнаграждение за оказаната на ищците безплатна правна
помощ в общ размер 2030 лв., от които: Я.С.Ж. – 580 (петстотин и осемдесет) лв., а В.К.В. *** – по 725 (седемстотин и двадесет и пет) лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, както и да
заплатят в полза на съда държавната такса, от която ищецът е бил освободен в
общ размер 2000 лв., от които: Я.С.Ж. – 572 (петстотин и седемдесет и два) лв., а В.К.В. *** (седемстотин и четиринадесет) лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и да
заплатят в полза на съда държавната такса, от която ищцата е била освободена в
общ размер 2000 лв., от които: Я.С.Ж. – 572 (петстотин и седемдесет и два) лв., а В.К.В. *** (седемстотин и четиринадесет) лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
- с която "МИГ-МАРКЕТ" ООД гр. Варна е
осъден да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА" гр. София сумата от 300 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение по отхвърления обратен иск на осн. чл.78, ал. 3 и
ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА
ответниците да заплатят на адв. С.Д.Н. ***,
възнаграждение за оказаната на ищците безплатна правна помощ за защита във
въззивното производство в общ размер 1 730 лв., от които: Я.С.Ж. с ЕГН ********** ***
да заплати сумата от
692 лв., В.К.В. с ЕГН
********** ***, втори адрес: ул.
"Найчо Цанов" № 53 - сумата от 692 лв. и "МИГ-МАРКЕТ"
ООД гр. Варна, със седалище и
адрес: гр. Варна, Район "Одесос",
ул. "Страхил войвода"
№ 15 или гр. Варна, ул. "Генерал Киселов" № 27, ет. 1, офис 2, ЕИК ********* – сумата от 346 лв. на основание чл.
38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА "МИГ-МАРКЕТ"
ООД гр.
Варна, със седалище и адрес: гр. Варна, Район "Одесос", ул. "Страхил
войвода" № 15 или гр. Варна, ул. "Генерал Киселов" № 27, ет. 1,
офис 2, ЕИК ********* да заплати
на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА" гр. София 1000 район Възраждане бул. "Тодор Александров" No 18 ЕИК ********* сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
за защита срещу въззивната жалба против отхвърления обратен иск.
Решението е постановено при участието на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА" гр. София 1000 район Възраждане бул. "Тодор Александров" No 18 ЕИК ********* - трето лице-помагач на
ответника "Миг - Маркет" ООД.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: