Р Е
Ш Е Н
И Е № 59
гр. Габрово, 06.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО, ……………….. колегия, в публично заседание на пети април две
хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря ……ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ КАНД №52 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
С
Решение №160/13.12.2022г. по НАХД№557/2021г. на РС Габрово е отменено
НП№**********/25.07.2022г. на Зам. директор на РДГ В. Търново, с което за
нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 9а от Наредба
№1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с т.
11.7.1 от Заповед №ЗАП-1019/17.11.2021г. на Изпълнителен директор на ИАГ София
на К.Н.П. ***, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
В жалбата си касационния жалбоподател Зам.
Директор на РДГ В. Търново твърди, че изложените в обжалваното Решение доводи
не кореспондират с действителното фактическо положени и събраните по делото
доказателства. Въпреки, че районния съд приемал, че е налице осъществено
административно нарушение, извършеното деяние представлявало маловажен случай,
като не били споделени доводите на АНО за неприложение на чл. 28 от ЗАНН.
Според жалбоподателя изложените мотиви на РС Габрово били неправилни и
необосновани. Налице бил осъществен състав на посоченото в НП нарушение, като
същото било доказано по безспорен и несъмнен начин. В жалбата се излагат
подробни мотиви за това, че случая не следвало да се квалифицира като
маловажен.
Твърди се
че в случая при провеждане на административно наказателното производство не
били допуснати нарушения на административно процесуалните правила и правилно
били приложени материалните разпоредби на закона.
Въз основа на тези си съображения жалбоподателят моли
за отмяна на обжалваното Решение, както и за потвърждаване на обжалваното НП.
Претендират се разноски- възнаграждение за юрисконсулт, като се заявява и
възражение за евентуално претендирано възнаграждение за адвокат от ответника по
делото.
Касационният жалбоподател, редовно призован не се явява,
не се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален
представител. Депозирано е Писмено с становище в което се заявява че поддържа
жалбата, както и искането по същество.
Ответната по жалбата страна К.Н.П., редовно
призован не се явява в съдебно заседание. Представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител, който заявява че оспорва подадената
касационна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Претендира присъждане на разноски- възнаграждение за адвокат.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава
мотивирано заключение за отмяна на обжалваното Решение като неправилно.
Споделят се доводите за това, че въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния
закон. Безспорно установена и доказана била фактическата обстановка и
неправилно било прието от съда, че случая е маловажен. Според представителя на
ОП Габрово обжалваното решение на РС Габрово следвало да бъде отменено, като
бъде потвърдено наказателното постановление.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално
легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство. Разгледана по
същество, в пределите на касационната проверка Административен съд Габрово,
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Същата не се
оспорва и от страните по делото. АС Габрово споделя като правилни правните
изводи, довели до отмяна на атакуваното
НП.
За да постанови оспореното Решение, РС
Габрово е приел, че административнонаказващия орган неправилно е приложил
материалния закон, като е приел, че случая не е маловажен.
Така постановеното Решение е правилно.
Извършеното от жалбоподателя К.Н.П. деяние е определено като нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с т. 11.7.1 от Заповед №ЗАП-1019/17.11.2021г. на Изпълнителен директор на ИАГ София. За така установеното и доказано нарушение на К.Н.П. ***, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
Безспорно установено по делото е, че К.Н.П. е лесовъд на частна практика. В това си качество, на 04.01.2022 г.,
издал последващ превозен билет №6988/00003/04012022/142101- CGQ62BE от
04.10.2022 г., за транспортиране на 3,75 плътни куб. метра дърва за горене от
дървесен вид бял бор, издаден въз основа на първичен превозен билет
№6988/00206/06072021/094507- ZKSF1YU ОТ 06.07.2021 г. за транспортиране на общо
4 плътни куб. метра /7 пространствени куб. метра/ дървесина, от които три
плътни куб. метра /пет пространствени куб. метра/ дърва за горене от дървесен
вид бял бор и един плътен куб. метър /два пространствени куб.метра/ дърва за
горене от дървесен вид акация, т.е последващият превозен билет бил издаден за
количество дърва, което надвишавало с 0,75 плътни куб. метра количеството дърва
за горене от дървесен вид бял бор по първичния превозен билет
№6988/00206/06072021/094507- ZKSF1YU ОТ 06.07.2021 г. Горното било установено
при проверка по документи, която свидетелите И. Н. и П. Й.
- горски инспектори в РДГ В. Търново,
при което същите проверили превозните билети, издадени
от жалбоподателя. Съставен бил констативен протокол серия В №008829 от
20.01.2022 г. и АУАН серия В №007708 от 26.01.2022 г. АУАН е съставен в присъствие на
жалбоподателя К.П., който вписал в него, че установеното несъответствие се дължи на техническа грешка. Въз
основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Сагласно
разпоредбата на чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии лицата, издаващи
или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват
реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и
съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Такъв документ представляват и
посочените в АУАН и НП превозни билети, издадени от К.П..
В Заповед № 1019/17.11.2021г. за
определяне на образци на превозни билети за транспортиране на дървесина на Изпълнителен
директор на ИАГ София, в т. 11.7.1 от същата е посочено, че се забранява издаването на последващ
превозен билет за количество дървесина, което надвишава количествата дървесина
по предходни превозни билети, въз основа на които се издава.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява безспорно и по категоричен начин осъществяването на
вмененото във вина административно нарушение от К.Н.П.. Същият не оспорва този
факт, като твърди, че разминаването в посоченото количество дървесина в
превозния билет и наличното такова се дължи на допусната неволно грешка.
РС Габрово също приема в мотивите на решението си, че е налице осъществен състав на посоченото нарушение, което е извършено от К.П.. Този извод се споделя и от настоящата касационна инстанция, като правилни са и изводите на РС Габрово за това, че формално са налице обективните признаците от състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на П.. Видно от посочените по-горе норми, частния лесовъд има задължение да посочва верни и точни данни, което в случая не е било извършено.
Правилно РС Габрово е приел, че става въпрос за едно математическо несъответствие, при което
количеството дърва за горене в последващия превозен билет надвишава
количеството дърва за горене по първоначалния /преходен/ превозен билет. Само
по себе си това е достатъчно за обуславяне на обективния елемент от състава на
нарушението. Установените обстоятелства позволяват да се приеме за установен и
субективния елемент, доколкото в качеството си на частен лесовъд К.П. е запознат със
задълженията си, за което по делото е приложена и длъжностна характеристика,
включително и задължението си за точно и вярно попълване на данните.
Изложените доводи на първоинстанционния съд водят
до извод за маловажност на осъщественото противоправно деяние и съответно
предпоставят приложение на чл. от ЗАНН. При извършената преценка в тази насока
следва на първо място да се установи обществената опасност на деянието, а едва
след това във връзка и с нея обществената опасност на дееца и противоправните
последици засягащи обществените отношения.
В този връзка се споделят доводите на РС Габрово за това, че в случая се касае за чисто математическо несъответствие при водене на документацията, което не води до съществено засягане на обществените отношения, свързани с опазването и стопанисването на горските територии. Несъответствието е незначително - 0,75 плътни куб. метра дърва за горене. Правилно е отчетено от първоинстанционния съд, че проверката се е ограничила с чисто документалното оформяне на превозния билет и не може да се твърди, че има действително несъответствие в количеството транспортирана дървесина, което би засегнало в по-голяма степен посочените обществени отношения.
В заключение може да се направи извод, че
осъщественото противоправно деяние е с ниска степен на обществена опасност,
като е налице несъществено засягане посредством деянието на обществените
отношения. Така заявения извод не се променя и от становището застъпено в
касационната жалба за завишена обществена опасност на санкционираното лице тъй
като същото и друг път е санкционирано за подобни нарушения по ЗГ, като в тази
насока са и представени пред АС Габрово писмени доказателства. Дори и да се
установи че деецът е с по- висока степен на обществена опасност, предвид други
предходни подобни нарушения, то този факт има второстепенна роля при определяне
на случая като маловажен, тъй като както се посочи по- горе степента на
обществена опасност на конкретното деяние е ниска, като с него обществените
отношения са засегнати несъществено, което в случая при извършаване на преценка
за маловажност е от съществена и водеща роля.
Правилно първоинстанционния съд е стигнал до
извода, че в случая следва да намери приложени разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като същия се квалифицира като маловажен.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното Решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Неправилно е постановено обжалваното НП, като същото правилно е отменено от
състава на РС Габрово поради факта, че е допуснато нарушение на материалния
закон, а именно неприложение на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото, а именно
отхвърляне на касационната жалба,
основателно е искането на пр. представител на санкционирания К.П. за
присъждане на разноски. Такива в случая представляват възнаграждение за
упълномощения от него адвокат и следва да бъдат понесени от ответника РДГ В.
Търново, който следва да заплати на К.Н.П. сума в размер на 500 лева. Размерът
не претендираното и присъдено възнаграждение за адвокат не следва да бъде
редуциран въпреки заявеното от пр. представител на ответника възражение за
прекомерност. Възнаграждението за адвокат е заплатено и своевременно заявено пред
касационната съдебна инстанция, като същото е съобразено с разпоредбите на
Наредба №1/2004г. уреждащо заплащане на пр. представител- адвокат за подобен
вид дела.
На основание изложеното и чл. 221, ал.2, предл. ІІ-от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1 ЗАНН,
Административен съд Габрово,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №160/13.12.2022г. по АНД
№ 557/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено Наказателно
постановление № **********/25.07.2022 година на Зам. Директор на РДГ В.Търново,
с което за нарушение по чл. 257, ал.
1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии във вр. с т. 11.7.1 от Заповед
№ЗАП-1019/17.11.2021г. на Изпълнителен директор на ИАГ София на К.Н.П. ***, на
основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
ОСЪЖДА РДГ В. Търново да заплати на К.Н.П. *** сума в
размер на 500 лева, представляваща разноски по делото /възнаграждение за
адвокат/.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: