№
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ІV - Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
Мл.
съдия КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от младши съдия Станчева гр. д. № 11233 по описа на съда
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 71996/13.04.2020 г. по гр. д. № 62888/2018
г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 30 състав, е отхвърлен
предявеният от Б.Д.К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „******срещу
"С.в." АД, ЕИК *******, с адрес на управление:***, ж. к. „******иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Б.Д.К. не дължи на "С.в." АД сумата от 500
лв. - стойност на водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за
периода 07.01.2008 г. – 31.12.2011 г., представляваща част от общо претендирана
сума в размер на 3 853,94 лв. за периода 07.01.2008 г. – 06.08.2014 г. за
водоснабден имот с клиентски номер 402594. Отговорност за разноски не е
разпределена по делото, доколкото право на такива има ответникът на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, а последният не претендирал съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК
е постъпила въззивна жалба от Б.Д.К., представляван от адвокатско съдружие „Б.К.“,
чрез адв. Н. И.. В жалбата се излагат
доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, както и
за неправилно приложение на материалния закон при постановяването му.
Жалбоподателят не споделя аргументите на съда, изложени в мотивите на съдебния
акт и обусловили отхвърляне на предявения иск. Счита, че има правен интерес от
предявяване на такава претенция, а също и че с отговора на исковата молба
ответникът е признал за съществуването на партида на името на ищеца в
дружеството, както и че са издавани фактури. Обръща се внимание на
обстоятелството, че страната оспорва да е било налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на услуги с ответника, като евентуално е
оспорена и реалната доставка на такива услуги. Към момента на предявяване на
иска ищецът не бил уведомен за отписване на задълженията от страна на
ответника. Заявява искане постановеното от СРС решение да бъде отменено, искът
да бъде уважен, а на страната да бъдат присъдени разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК
не е подаден отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство
„С.в.“ АД.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
и ал. 3 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сума в размер на 500
лв., начислена за периода от 07.01.2008 г. - 31.12.2011 г.,
представляваща част от общо претендирана сума в размер на 3 853,94 лева за
периода 07.01.2008 г. – 06.08.2014 г. за неизплатена сума за потребена вода в
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „******, с клиентски № 4025934.
В исковата молба се сочи, че в полза на
водопреносното дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
в размер на процесната сума, като заповедта по чл. 410 от ГПК представлявала
писмена покана за плащане, адресирана до ищеца. На следващо място посочва, че
същата тази заповед за изпълнение е обезсилена от съда с разпореждане от
13.03.2018 година, поради което и производството по ч.гр.д. № 52351/2014 г. по
описа на СРС, 60 състав е прекратено.
Излагайки фактите по казуса, ищецът
уточнява, че въпреки обезсилването на заповедта, респективно прекратяване на производството,
инициирано от ответника, за него е налице правен интерес да се установи със
сила на пресъдено нещо, че същият не дължи на дружеството процесната сума, тъй
като във всеки един момент срещу него е възможно да бъде заведено ново
производство от страна на „С.в.“ АД за събиране на същата сума, което да го
натовари с допълнителни разноски.
С отговора на исковата молба, депозиран в
срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът „С.в.“ АД е
оспорил предявения иск с възражение, че през 2018 г. /веднага след
постановяване и влизане в сила на разпореждането за обезсилване на заповедта за
изпълнение и прекратяване на делото, на 22.06.2018 г./ дружеството отписало
вземанията по партидата на ищеца изцяло от своята счетоводна система. Пледира,
че счетоводното отписване на процесното вземане от 22.06.2018 година е
извършено преди депозиране на исковата молба по чл. 124, ал. 1 ГПК, доколкото
същата е предявена едва през месец септември, видно от входящия й номер – вх. №
2026949 /27.09.2018 година. Извежда, че с оглед извършеното отписване на
ищцовото задължение в размер на процесната сума, „С.в.“ АД няма претенция по
отношение на тази сума към ищеца Б.Д.К.. Ето защо намира ищцовата претенция за
недопустима, като в случай, че съдът приеме иска за разглеждане, заявява, че не
го оспорва.
На следващо място, твърди, че дружеството
не е дало повод за завеждане на иска, тъй като след влизане в сила на
разпореждането за обезсилване на заповедта за изпълнение и издадения въз основа
на нея изпълнителен лист, респективно след заличаване на сумите, за които
горните са издадени, от счетоводството на дружеството, „С.в.“ АД поради липса на дължими задължения,
не е предприемала никакви действия по
доброволно или принудително събиране на сумите. Ответникът твърди, че не
е отправял устни изявления до г-н К. за заплащане на процесното вземане, нито е
изпращал писма, покани или други изявления в писмена форма, с които да кани
потребителя да извърши плащане. С оглед изложените аргументи, навежда, че е
налице хипотеза на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските за водене на делото следва да
се възложат в тежест на ищеца.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но
въззивният съд го намира за недопустимо по следните съображения:
За да е допустим установителен иск /без
значение дали е положителен или отрицателен/ с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
съществуването, респективно несъществуването на едно право или правоотношение,
за ищеца следва да е налице правен интерес
от исканото установяване. Наличието на правен интерес
от иска е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните –
за които съдът е длъжен да следи служебно, включително като извърши преценка за
наличието й преди да постанови крайния си съдебен акт. По аргумент и от
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при предявен отрицателен установителен иск ищецът
следва да докаже фактите, с които обосновава правния си интерес от иска, в противен случай производството се
прекратява. Обратното би означавало да се защитава право, което изобщо може и
да не съществува.
Неотносими за преценката за допустимостта
на иска са доводите в исковата молба и въззивната жалба - дали между страните е
налице облигационно правоотношение, както и дали вземането за процесния период
е правилно начислено. Между страните няма спор и че вземанията за процесния
период са погасени поради изтичане на кратката 3-годишна погасителна давност,
приложима за вземания с характер на периодични плащания по чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
в какъвто смисъл е и възприетото в ТР № 3 от 11.04.2012 г. по т.д. № 3/2012 година
на ОСГТК на ВКС.
Релевантният въпрос е налице ли е правен интерес от иска за ищеца К. предвид
установеното по делото обезсилване изцяло на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.01.2015 г.
с предмет процесната сума, издадена по ч.гр.д. № 52351/2014 г. по описа на СРС,
второ гражданско отделение, 60 състав, както и на издадения въз основа на нея
изпълнителен лист от 30.11.2015 г., по силата на постановено в закрито съдебно
заседание на 13.03.2018 г. разпореждане на първоинстанционния съд. Отделно, още
в отговора на ответното дружество по чл. 131, ал. 1 ГПК е отбелязано, че след
влизане в сила на коментираното разпореждане, съответно обезсилване на актовете,
въз основа на които процесните суми са били претендирани, като недължими и нетърсими от „С.в.“ АД,
задълженията на ищеца са отписани от счетоводството на предприятието към
момент, предхождащ предявяване на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, а именно – на
22.06.2018 година.
Иницииращата производството по гр.д. №
62888/2018 година по описа на СРС, 30 състав искова молба вх. № 2026949 е
входирана в съда на 27.09.2018 година. В същата ищецът е обосновал наличието на
правен интерес от иска с твърдения, че ответното
дружество е възможно във всеки един следващ момент да потърси на нов ред своето
вземане в ново съдебно производство, макар и заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист с предмет процесната сума да са вече обезсилени от съда.
Други твърдения от ищеца в подкрепа на аргументацията му за наличие на правен
интерес от развитие на производството не са наведени.
Установителен иск е допустим относно
всякакви граждански права или правоотношения, когато страната има интерес от
това – когато следва да се внесе яснота, безспорност и определеност в
гражданските правоотношения, преди да е проявена по-остра форма на
правонарушение. Когато ответникът оспорва съществуването на правоотношение или
претендира несъществуващо такова, то за ищеца възниква правен интерес от
предявяване на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Интересът от
установителния иск не отпада и когато ответникът признае иска (или не оспорва -
както в настоящия случай), тъй като решаващо е извънсъдебното оспорване. В
противен случай ответникът би осуетил търсената от ищеца защита с признание на
иска при свобода да продължи извънсъдебното оспорване – възможността да
продължи действията, съставляващи извънсъдбно оспорване, отпада за ответника
едва когато гражданският спор бъде разрешен със сила на пресъдено нещо.
В настоящия случай обаче липсват твърдения
от ищеца, а още по-малко доказателства в посока, че ответното дружество
претендира по някакъв извънсъдебен начин процесната сума. Напротив, самият ищец
г-н К. сочи, че единствената причина той да депозира настоящия иск е неговото
притеснение от евентуално бъдещо ново съдебно производство с предмет същата
сума. Подобно твърдение обаче не може да представлява годно и надлежно
съществуващ правен интерес от развитие на едно съдебно производство.
Действително съдилищата са длъжни да
разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на
лични и имуществени права, но пък от друга страна съдът е длъжен служебно да
констатира липса на някоя от положителните процесуални предпоставки или наличие
на отрицателна процесуална предпоставка, които водят до недопустимост на
правото на иск, както е и в настоящия случай.
На първо място дружеството-ответник още в
своя първоначален отговор на исковата молба пледира, че не търси процесната
сума от ищеца, доколкото веднага след като съдът е обезсилил заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист, и двете за вземане в размер на процесната
сума, е извършил отписване на процесните вземания от своето счетоводство. Счетоводно
отписване на суми се извършва по реда на чл. 37 ЗКПО. Предвид, че вземанията
не се претендират от ответника и са записани счетоводно като недължими на
22.06.2018 г., съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин, че
между страните към завеждане на исковата молба в съда /27.09.2018 г./, а и
понастоящем не е налице правен спор относно недължимостта на исковата сума, а
следователно за ищеца не е налице правен интерес
от предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Само за пълнота се отбелязва, че съгласно чл. 115 ЗДДС, доставчикът е длъжен
да издаде кредитно или дебитно известие към фактурата само при изменение на
данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е
издадена фактура. В случай на погасяване по давност на вземания по фактури,
доставчикът няма такова задължение – в този случай нито се намалява данъчната
основа на доставката, нито същата се разваля. За целите на данъчното облагане
доставчикът само отписва погасените по давност вземания по реда на чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗКПО, което в случая ответникът
е направил на 22.06.2018 година.
Отделно, от приобщените писмени
доказателства става ясно, че ищецът изобщо не е титуляр на партида за
водоснабден имот, доколкото титуляр на партидата за имот с клиентски № **********
е лицето Д.К.К., а титуляр на партида за имот с клиентски № ********* е лицето В.Х.К.
По изложените съображения въззивнният съд
намира, че атакуваното решение, с което Софийски районен съд се е произнесъл по
същество на спора, като е отхвърлен поради неоснователност един недопустим
отрицателен установителен иск, е недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото –
прекратено.
Само за пълнота на въззивния акт, съдът
отбелязва, че намира наведеното от ответника още с отговора на исковата молба
възражение по чл. 78, ал. 2 ГПК, че разноските по производството следва да са в
тежест на ищеца, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на иска, а впоследствие е признал същия, за неоснователно.
Липсват доказателства, а и твърдения от ответника преди завеждане на исковата
молба в съда да е уведомил ищеца за извършеното на 22.06.2018 г. счетоводно отписване,
поради което съдът счита, че с извънпроцесуалното си поведение същият е дал
повод за образуване на делото.
По разноските за въззивното производство:
При този изход, право на разноски за
настоящата инстанция има единствено въззиваемата страна, но предвид
обстоятелството, че такива не се претендират от „С.в.“ АД, то и не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 71996 от 13.04.2020 г., постановено по гр. д. № 62888/2018
г. на Софийски районен съд, първо гражданско
отделение, 30 състав, с което предявеният от Б.Д.К., ЕГН ********** срещу
"С.В." АД, ЕИК ******, отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумата сумата от 500 лв. - стойност на
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 07.01.2008
г. – 31.12.2011 г., представляваща част от общо претендирана сума в размер на
3 853,94 лв. за периода 07.01.2008 г. – 06.08.2014 г. за водоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „******, е отхвърлен и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, като недопустимо.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.