РЕШЕНИЕ
гр. София, …...11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А”
въззивен състав,
в публичното заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 10174 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу
решение от 08.06.2017г., постановено по гр. дело № 47312/2016г. на СРС, 144 състав,
с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу М.П.Л. искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че въззиваемата - ответник дължи на ищеца сумата 1972. 30 лв., представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за периода 01.03.2013г. – 30.04.2015г. в имот с
абонатен номер 025297, ведно със законната лихва от 20.04.2016г. до окончателното изплащане, както и на
обезщетение за забава в размер на 315.
47 лв. за периода 30.04.2013г. – 08.04.2016г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21617/2016г. на СРС, 144 с-в. Решението
е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца – „Т.с.” ЕООД.
Въззивникът
– ищец поддържа, че решението е неправилно и необосновано, като постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че ответницата има качеството
потребител на топлинна енергия за процесния период и дължи заплащане на
потребената топлинна енергия. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение и да уважи предявените искове, с присъждане на направените разноски по
делото.
Въззиваемата – ответник М.П.Л. оспорва
жалбата в депозиран писмен отговор.
Твърди, че от представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека не може да се установи кога точно е придобит имота, а отделно в
нотариалния акт било удостоверено, че трето за спора лице е с регистриран
постоянен и настоящ адрес в процесния имот. Сочи, че представеното по делото
удостоверение за наследници било неотносимо, поради което изводите на СРС за
липса на доказано качеството потребител на топлинна енергия били правилни. Моли
съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.
Третото лице помагач „Т.С.” ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч.
1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
По същество жалбата е основателна.
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК
установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № 21617/2016 г. на СРС, 144 състав срещу Г.М.Л., А.М.М.и М.П.Л., с която
е признато за установено, че длъжниците дължат разделно заплащане на главница
за потребена топлинна енергия в общ размер от 2958. 45 лв. и мораторна лихва в
размер на 473. 21 лв., разпределени при квоти по 1/6 за Г.М.Л., А.М.М.и 4/6 за М.П.Л..
Въз
основа на издадената заповед за изпълнение срещу длъжниците Г.М.Л. и
А.М.М.е издаден изпълнителен лист.
Производството по настоящото дело е образувано само
срещу длъжника М.П.Л., в качеството й на собственик на 4/6 ид. части от
процесния топлоснабден имот, за признаване за установено дължимостта на сумите,
предмет на издадената срещу нея заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно –
главница в размер на сумата общо 1972. 30 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.03.2013г. –
30.04.2015г. в имот с абонатен номер 025297, ведно със законната лихва от
20.04.2016г. до окончателното изплащане,
както и на мораторна лихва общо в размер на 315. 47 лв. за периода 30.04.2013г.
– 08.04.2016г.
СРС е отхвърлил исковете, като е приел, че по делото
не е доказано ответницата да има качеството потребител на топлинна енергия, тъй
като от представения по делото нотариален акт не може да се установи точната
квота в съсобствеността и точната дата на придобиване на имота.
По делото е представен нотариален акт 185/12.11.2013г.
на нотариус А.Н.за учредяване на договорна ипотека, видно от който длъжниците
по заповедта са съсобственици на процесния имот. Отделно е представена и молба
– декларация вх. № ТО-3429/30.07.99г., изходяща от ответницата М.П.Л. за откриване
на партида на процесния имот в ищцовото дружество.
Съгласно
чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно задължителни указания, дадени в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК
на ВКС, собствениците дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ независимо кой е фактическият ползвател на
имота, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно мотивите на цитираното ТР, в хипотезата на ползване на жилище след развод от един от
бившите съпрузи, който е сключил писмен договор при публично известни Общи
условия, например с откриването на индивидуална партида за целия имот, той
става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част
от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част. В случая
е налице обикновена съсобственост, но хипотезата е аналогична. От изложеното
следва изводът, че ответницата по заповедта по чл. 410 ГПК М.П.Л. е потребител
на топлинна енергия за битови нужди, в качеството й на собственик на нейната
идеална част и на сключен договор с топлопреносното предприятие относно другите
идеални части от имота, като дължи
заплащане на цената на отдадената за целия процесен имот топлинна енергия за
претендирания период. Ето защо същата във всички случаи е пасивно
материалноправно легитимирана по исковете досежно претендираните 4/6 части от
процесните суми. Квотата от съсобствеността й, както е заявена още в
заявлението по чл. 410 ГПК, не е оспорена, поради което изводите на СРС в тази
връзка не се споделят от настоящия състав. Независимо от изложеното, с оглед
задължителните указания в горецитираното ТР, съсобственик, който е сключил
договор с топлофикационното дружество, е легитимиран да отговаря по исковете за
целия имот, поради което за процесните 4/6 части от имота ответницата във
всички случаи е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по исковете. Ето
защо искът за главницата е доказан по основание. По отношение на размера, следва
да се отбележи, че съгласно заключението на приетата СТЕ, стойността на реално
потребената топлинна енергия за периода е в размер на 2 623. 52 лв. Вещото лице
е дало констатации, че през процесния период в имота е имало 6 броя отоплителни
тела с ИРРО с радиоотчитане и 1 бр водомер, като дяловото разпределение е
извършвано на база реален отчет на разпределителите. Съгласно заключението на
ССЧЕ, в претендираната от ищеца общо за целия имот сума по фактури 2834. 83 лв.
Съгласно заключението на приетата ССчЕ, претендираната за процесния имот за
целия период сума 2834. 83 лв. се получава след приспадане на сумата 260. 09
лв. – изравнителни сметки, отчетени за периода, с фактурираната по прогнозни
стойности сума 3094. 92 лв. Съгласно констатациите на вещото лице по ССчЕ,
разликата в главницата, изчислена от СТЕ, с претендираната, произлиза от
различния период на изравнение, като в заключението на СТЕ са взети предвид
изравнителните сметки само за процесния период, а в претендираната от ищеца
главница е включена и сума от изравнение за периода м.05.2012г. - -м.04.2013г.
/извън процесния/ , осчетоводена през м.07.2013г. Съдът намира, че следва да
кредитира заключението на СТЕ, тъй като изравняването на начислените прогнозни
количества топлинна енергия води единствено до корекция на дължимата сума за
съответния отоплителен период, не и до възникване на вземане за ответника за
връщане на суми, които не е платил. Тъй като не е възникнало насрещно вземане
за потребителя на топлинна енергия, не е възможно това вземане да бъде
прихванато по правилата на чл. 103 ЗЗД, с вземания на „Т.С.“ ЕАД срещу него. В
този случай корекцията „за възстановяване“ следва да бъде отнесена към
начислената прогнозна сума по фактури за съответния период - обект на
корекцията, като прогнозната сума бъде редуцирана до действителната стойност на
реално потребената топлинна енергия. Ето защо счетоводното отнасяне на суми за
изравннение за период извън процесния е ирелевантно за спора.
Поради
изложеното, искът срещу ответницата за главница за потребена топлинна енергия,
с оглед начина му на предявяване – за 4/6 части от дължимите суми, е основателен
за сумата 1749. 01 лв. , включваща топлинна енергия и дялово разпределение. За
разликата до пълния предявен размер от 1972. 30 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан по размер.
По
отношение на иска за мораторната лихва, с оглед горните изводи, същият е
основателен и доказан до размера на сумата 279. 75 лв. за процесния период,
изчислен по реда на чл. 162 ГПК. По
отношение на датата на изпадане на ответника в забава в жалбата не са
релевирани конкретни доводи, като съдът при изчисляване на размера съобрази приложимите
за процесния период Общи условия от 2008г., както и новите Общи условия, в сила
от 12.03.2014г.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата е частично основателна и предвид горните
изводи, първоинстанционното решение следва да бъде частично
отменено и исковете уважени до горепосочените размери, а в останалата обжалвана
част решението следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, решението
следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ответницата
разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 239. 20 лв. до пълния присъден
размер от
При този изход на спора, в полза на
въззивника – ищец следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски
за заповедното и исково производство, както следва: сумата 245. 66 лв. –
разноски общо за заповедното производство, сумата 454. 93 лв. – разноски за СРС
и сумата 203. 89 лв. – разноски за СГС.
На
въззиваемата – ответник следва да се присъдят разноски в размер на 131. 89 лв.
– съответна част на адвокатско възнаграждение съобразно изхода на спора.
След
връщане на делото на СРС, съдът следва
да администрира подадена частна жалба от длъжника Г.Л.М.срещу разпореждане, с
което е оставено без разглеждане възражението й по чл. 414 ГПК, тъй като същата
формално не е била администрирана, а само приложена към делото и по същата няма
нито надлежно десезиране на съда, нито съответно произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
от 08.06.2017г., постановено по гр. дело № 47312/2016г. на СРС, 144 състав, в
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М.П.Л. искове с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД до размера на сумата 1749. 01 лв. -
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.03.2013г.
– 30.04.2015г. в имот с абонатен номер 025297, ведно със законната лихва от
20.04.2016г. до окончателното изплащане,
както и до размера на сумата 279. 75 лв. – лихва за забава за периода 30.04.2013г.
– 08.04.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 21617/2016г. на СРС, 144 с-в, както и в ЧАСТТА, с която „Т.С.“ ЕАД е
осъдена да заплати на М.П.Л., на основани ечл. 78, ал. 3 ГПК, сумата за
разликата над 239. 20 лв. до пълния присъден размер от 2000 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.П.Л., ЕГН **********
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. чл. 422 от ГПК вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата 1749. 01 лв. - главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.03.2013г. – 30.04.2015г. в имот с абонатен номер
025297, ведно със законната лихва от 20.04.2016г. до окончателното изплащане,
сумата 279. 75 лв. – лихва за забава
за периода 30.04.2013г. – 08.04.2016г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21617/2016г. на СРС, 144 с-в, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 245. 66 лв. – разноски общо за
заповедното производство, сумата 454. 93
лв. – разноски общо за СРС и сумата 203.
89 лв. – разноски за СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 08.06.2017г., постановено по гр. дело № 47312/2016г. на СРС, 144 състав в
останалата обжалвана част за отхвърляне на исковете над сумата 1749. 01 лв. до
пълния предявен размер от 1972. 30 лв. досежно главницата и над сумата 279. 75
лв. до пълния предявен размер от 315. 47 лв. досежно иска за мораторна лихва.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на М.П.Л.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 131. 89 лв. – разноски за СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на въззивника – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.