Р Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1025 по описа
на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 226 АПК вр.
чл. 219 ал. 1 ЗУТ.
Образуване е след отмяната по реда на касационния
контрол по глава ХІІ АПК с постановеното от ВАС РБ решение № 3662/18.04.2022 г.
по адм. дело № 6926/2021 г. по описа на ВАС РБ на решение № 589/07.05.2021 г.
по адм. дело № 2218/2020 г. на Административен съд Варна, ХVІІІ състав, и
връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
Първоначалното административно производство е образувано
по жалба на С.Б.Н. срещу мълчалив отказ на главния архитект на община Варна по подаденото
от Н. заявление рег. № РД20014927ВН/07.08.2020 г. за изменение в одобрения с решение
№ 551-6/10/26-27.07.2012 г. на ОбС – Варна ПУП – ПУР на
СО „Ваялар“ в частта, засягаща собствения на жалбоподателката поземлен имот с
идентификатор 10135.2723.647.
По тази жалба
при новото разглеждане на делото по реда на чл. 226 АПК първоинстанционният съд
дължи произнасяне с решението, спазвайки дадените от ВАС РБ задължителни
указания в мотивите на решение № 3662/18.04.2022 г. по адм. дело № 6926/2021 г.
относно произнасянето на първоинстанционния съд по наличието на предпоставките
за позитивно произнасяне на административния орган по подаденото заявление за
изменение в плана, а оттук и за извършването на крайна преценка относно законосъобразността
на мълчаливия му отказ.
В жалбата и в подадената по адм. дело № 2218/2020 г.
на Административен съд – Варна, ХVІІІ състав, уточняваща молба с. д. №
13710/05.11.2020 г. се твърди незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ
на главния архитект на община Варна като се излагат съображения за настъпили
след влизането в сила на ПУП-ПУР на СО „Ваялар“, одобрен с решение №
551-6/10/26-27.07.2012 г. на ОбС – Варна, нови обстоятелства, засягащи имота на
жалбоподателката и препятстващи възможността за изграждане на предвидената по
плана улица, към която следва да се осигури достъпа до имота, а именно: снижаване
с около 20 м. на терена в имота от южната му част; наличието на трансформатор с
високо напрежение в средата на пътя, препятстващ изграждането на улицата; повдигане
на терена на съседния от юг имот с около 3 м., както и изграждането на висока
подпорна стена между ПИ 647 и съседния му ПИ 882 във връзка с разрешеното в
този имот строителство. Наред с това се твърди, че в петгодишния срок по чл.
208 ЗУТ не са започнали отчуждителни процедури по ЗОбС, необходими за
изграждането на предвидената по ПУП – ПУР задънена улица, по която съгласно
плана следва да се осигури уличнорегулационният достъп до имота на
жалбоподателката. Сочи се също, че в случая липсва издадено задължително
становище по чл. 135 ал. 4 т. 1 ЗУТ. Въз основа на тези оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ с жалбата е отправено искане за
прогласяване на неговата нищожност, а в отношение на евентуалност – за отмяната
му и връщане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне
по заявлението с изрични указания за издаването на заповед за изменение на процесния
ПУП-ПУР в частта, засягаща собствения на жалбоподателката ПИ 10135.2723.647,
както и за присъждане на направените от нея съдебни разноски.
При новото разглеждане на делото по реда на чл. 226 АПК жалбата се поддържа изцяло на посочените в нея основания от пълномощника на
жалбоподателката адвокат В. /с приложено пълномощно на л. 33 от адм. дело №
6926/2021 г. на ВАС РБ/, който в с. з. на 21.09.2022 г. пледира за отмяната на
оспорения мълчалив отказ на главния архитект на община Варна и за връщане на
преписката за ново произнасяне като представя и писмени бележки и наново заявява
желание на доверителката му да се присъдят направените по делото съдебни
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
При новото разглеждане на делото по реда на чл. 226 АПК главният архитект на община Варна, ответник по делото, редовно призован, не
се явява и не се представлява в проведените открити съдебни заседания и не
изразява становище по спора. Такова е изразил при първоначалното разглеждане на
делото от първоинстанционния съд като с подадената по адм. дело № 2218/2020 г. на
Адм. съд – Варна писмена молба с. д. № 14257/16.11.2020 г. е посочил, че за
приложимостта на чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ, регламентиращ едно от възможните
основания за изменение на влезлите в сила подрони устройствени планове, трябва
да са изтекли сроковете по чл. 208 ЗУТ, което в случая не е налице, тъй като
едва след изтичането на 10-годишен срок жалбоподателката ще разполага с
възможността да поиска изменение в процесния ПУП – ПУР на СО „Ваялар“ на това
основание. Поради това намира искането за изменение в плана за преждевременно
предявено като въз основа на това счита, че не са налице материалноправните
условия за издаването на заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ. Претендира на община
Варна да бъдат присъдени направените в съдебното производство разноски,
включително и за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт. Възразява
срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
жалбоподателката като моли то да бъде съобразено с нормативно установения минимум
за тази категория дела.
Като съобрази процесуалната допустимост на оспорването,
както и задължителните съгласно чл. 224 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ указания на касационната
инстанция, дадени в мотивите на решение № 3662/18.04.2022 г. по адм. дело №
6926/2021 г. на ВАС РБ, съдът въз основа на събрания по делото доказателствен
материал прие за установено следното от фактическа и правна страна:
С подадено до кмета на община Варна заявление рег. № РД20014927ВН/07.08.2020 г. С.Б.Н.
е поискала да се измени в частта, засягаща собствения й ПИ 10135.2723.647, влезлият
в сила ПУП-ПУР на СО „Ваялар“, одобрен с решение № 551-6/10/26-27.07.2012 г. на
Общински съвет Варна. Посочила е, че поради разрешеното строителство в съседния
на имота й ПИ 882 и изградената във връзка с него висока подпорна стена между
двата имота /ПИ 647 и ПИ 882/ е компрометирана възможността за реализация на
пътя като са налице и други нови обстоятелства, препятстващи изграждането му:
снижение на терена в имота й от южната му част с около 20 метра; оставащ в
средата на пътя трансформатор с високо напрежение; повдигане на терена на
съседния от юг имот с около 3 метра. При позоваването и на изтекъл петгодишен срок
по чл. 208 ЗУТ, в който според твърденията й не са започнали отчуждителни
процедури по ЗОбС, е поискала да се одобри изменение на процесния ПУП – ПУР на
СО „Ваялар“, в частта засягаща собствения й имот, като пътят /има се предвид улицата/
да се проектира от северната страна на имота или достъпът до него да се осигури
чрез прокарване на път/улица през ситуирания източно от него ПИ 881 /л. 10 и 11
от адм. преписка/. Заявлението е подадено от пълномощника на С.Б.Н. адвокат С.Р.,
легитимирал се пред административния орган с приложеното на л. 12 от адм. преписка
пълномощно.
Като правно основание на искането за изменение на ПУП –
ПУР в заявлението е посочен чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ като към него са приложени следните
документи:
1/ копия на нот. акт 152, т. VІ, дело № 2493/1967 г.
на ВН и на нот. акт № 74, том ХV, дело № 4816/1968 г. на ВН, с които
заявителката се е легитимирала кат собственик на ПИ 10135.2723.647 /л. 13 и 14
от адм. преписка/;
2/ комбинирана скица-извадка от процесния ПУП-ПУР на СО
„Траката“, СО „Ваялар“ и СО „Горна трака“ -гр. Варна с нанесено върху нея предложение
за изменението на плана, подписано от арх. Б. К. /л. 15 от адм. преписка/.
С писмо рег. № РД20014927ВН_001ВН/18.08.2020 г. директорът
на Дирекция „АГУП“ в община Варна е препратил на район „Приморски“ в община
Варна за действия по компетентност подаденото от С.Б.Н. заявление рег. №
РД20014927ВН/07.08.2020 г. /л. 9 от адм. преписка/.
С писмо рег. № РД20014927ВН_001ВН_002ПР/25.08.2020 г. кметът
на район „Приморски“ при Община Варна, в отговор на препратеното му от община
Варна заявление рег. № РД20014927ВН/07.08.2020 г., е уведомил С.Б.Н., че към
направата на ПУП-ПРЗ за имот с идентификатор 10135.2723.647 следва да се
пристъпи след изтичането на срока по чл. 208 ЗУТ, който за елементи на
техническата инфраструктура е 10 години /л. 4 от адм. преписка/.
По преписката не са налични данни за други извършени
от общинската/районната администрация административно-производствени действия
по заявлението.
Същевременно от приложената на л. 36 от адм. дело №
2218/2020 г. на Адм. съд - Варна заповед № 5512/31.12.2019 г. на кмета на
община Варна се установява, че с т. 2.4 от нея, ръководейки се от изрично
установената за това възможност с § 1 ал. 3 ДР ЗУТ, кметът на община Варна е
делегирал на главния архитект на община Варна правомощията си по чл. 135 ал. 3 ЗУТ да разрешава, съответно да отказва, изработването на проекти за изменение
на подробните устройствени планове.
При това положение като се съобрази, че в чл. 135 ал.
3 ЗУТ е регламентиран едномесечен срок за произнасяне на компетентния
административен орган по постъпило заявление за изменение на подборен устройствен
план, се налага извод, че като не се е произнесъл в срок до 07.09.2020 г. вкл. /работен
ден/ по подаденото от жалбоподателката заявление рег. № РД20014927ВН/07.08.2020
г., главният архитект на община Варна като компетентен административен орган по
силата на делегираните му от кмета на община Варна правомощия по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, е отказал мълчаливо на Н. да разреши изработването на проект за изменението
на одобрения с решение № 551-6/10/26-27.07.2012 г. на ОбС – Варна ПУП – ПУР на
СО „Ваялар“ в частта за собствения й поземлен с идентификатор 10135.2723.647.
По силата на чл. 215 ал. 1 ЗУТ мълчаливият му отказ,
представляващ индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 т. 2 ЗУТ,
подлежи на съдебен контрол като относно срока за оспорването му е приложим, на
основание препращащата норма на чл. 219 ал. 3 ЗУТ, уреденият в чл. 149 ал. 2 АПК едномесечен срок, чието начало е обвързано от законодателя от изтичането на
срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе по
заявлението. Приложено към случая, това означава, че в едномесечен срок,
считано от 08.09.2020 г. /работен ден/, явяващ се първи ден след изтичането на
срока за произнасяне по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, заявителката е разполагала с правото
да подаде до Административен съд Варна като родово и местно компетентен съд по
смисъла на чл. 215 ал. 1 ЗУТ жалба срещу постановения по заявлението й мълчаливия
отказ на главния архитект на община Варна, което тя е сторила още на датата
09.09.2020 г. Единствено за пълнота на изложението ще се посочи, че съдия-докладчикът
не споделя преобладаващата съдебна практика, според която относно срока за
обжалване на мълчаливите откази по ЗУТ е приложим уреденият в чл. 215 ал. 4 ЗУТ
14-дневен срок, а не общият едномесечен срок по чл. 149 ал. 2 АПК. Това разбиране почива на принципа, че
специалният закон изключва приложението на общия, поради което уредбата на
сроковете за обжалване в ЗУТ, като специален закон, следва да изключи уредбата
на сроковете за обжалване по АПК, като общ закон. Този принцип е неприложим
обаче относно срока за обжалването пред съд на мълчаливите откази по ЗУТ,
защото началото на уредения в чл. 215 ал. 4 ЗУТ срок за оспорване на
индивидуалните административни актове по този закон изрично е обвързано от
законодателя с момента на тяхното съобщаване. Тъй като по обясними причини
мълчаливият отказ няма как да бъде съобщен, то е налице непълнота в специалния
ЗУТ, що се отнася до уредбата на срока за оспорване пред съд на мълчаливите
откази по този закон, поради което по силата на препращащата норма на чл. 219
ал. 3 ЗУТ за тях следва да се приложи регламентираната с чл. 149 ал. 2 АПК
уредба на срока за обжалване на мълчалив отказ. В целостта си изложеното сочи
на процесуалната допустимост на подадената от С.Б.Н. жалба срещу постановения
от компетентния административен орган мълчалив отказ по подаденото от нея заявление
рег. № РД20014927ВН/07.08.2020 г. за изменения в ПУП-ПУР на СО „Ваялар“.
Още при първоначалното разглеждане на делото от
първата инстанция в рамките на развилото се и приключило с отмененото от ВАС РБ
решение № 589/07.05.2021 г. производство по адм. дело № 2218/2020 г. на Адм.
съд Варна съдът, съобразявайки представената му от страна на община Варна с
писмо-становище с. д. № 14257/16.11.2020 г. заповед № 5512/31.12.2019 г., с
която кметът на община Варна е делегирал на главния архитект на общината правомощията
си по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, е конституирал като ответник по делото главния
архитект на община Варна. До него са изпратени призовките и респективно той е надлежна
ответна страна и в развилото се при условията на 226 АПК повторно съдебно
производство пред първата инстанция.
По искане на жалбоподателката още при първоначалното разглеждане
на делото от Административен съд – Варна е било допуснато извършването на съдебно-техническа
експертиза /л. 77 – 82 от адм. дело № 2218/2020 г./, заключението на която след
изслушването на вещо лице Б.В. в с. з. на 28.04.2021 г. е било приобщено без
възражения от страните към доказателствения материал по делото. С цел
непосредственото възприемане на заключението, при новото разглеждане на делото
по реда на чл. 226 АПК вещо лице Б.В. е била призована в с. з. на 21.09.2022 г.
като наново е потвърдила изготвеното заключение. Според него процесният поземлен имот с
идентификатор 10135.2723.647 попада в СО „Ваялар“, за която територия с решение
№ 551-6/10/26-27.07.2012 г. на ОбС –
Варна, обнародвано в ДВ бр. 71/18.09.2012 г., е одобрен подробен устройствен
план – план за улична регулация, влязъл в сила на 12.10.2012 година. Според заключението в
частта, засягаща собствения на жалбоподателката С.Н. ПИ 10135.2723.647, с процесния
ПУП-ПУР е одобрено изграждането на улица в южната част на имота, която е елемент
на техническата инфраструктура. Вещото лице е посочило, че тя не е реализирана
на място. Посочило е още, че към момента на изготвяне на заключението в
съседния на имота на жалбоподателката ПИ 10135.2723.882 е изградена постройка,
около която теренът е заравнен, с което се е образувала голяма разлика в нивата
на ПИ 10135.2723.647 и ПИ 10135.2723.882, за
преодоляване на която на границата между тях е изградена висока подпорна стена,
която в частта на новопроектираната по ПУР улица е висока около 3-4 метра. С нея
според вещото лице би се възпрепятствало провеждането на улицата по процесния ПУП-ПУР,
одобрен с решение № 551-6/10/26-27.07.2012
г. на ОбС-Варна. Същевременно инж. В. е посочила, че сградата в ПИ 10135.2723.882 е изградена
съгласно одобрен още преди влизането в сила на процесния ПУП – ПУР от 2012 г.
план за застрояване от 2007 г. като тя не се засяга от проектираната по ПУР
улица, по която е предвиден достъпът до имота на жалбоподателката.
Облагородяването и изравняването на терена около сградата е това, което
препятства провеждането на улицата по ПУР за достъп до ПИ 10135.2723.647,
предвид изградената подпорна стена, за която обаче вещото лице не е открило
документи за законност по делото. В заключението инж. В. е посочила наличието на желязно-решетъчен стълб, част от въздушен електропровод за
средно напрежение, в източния край на ПИ 10135.2723.645.
Уточнила е, че този желязно-решетъчен стълб попада извън трасето на
новопроектираната по ПУР улица като частично засяга само тротоара. Този извод
се потвърждава и от изготвената от експерта скица-приложение № 1 към заключението /л. 81 от адм. дело № 2218/2020 г. на Административен съд –
Варна/, на която с черен
цвят е отбелязано местоположението на желязно-решетъчния
стълб спрямо имотите
и спрямо новопроектираната улица за достъп до ПИ 10135.2723.647.
Според заключението теренът на южно съседния на ПИ 10135.2723.647
поземлен имот не е повдигнат спрямо този на жалбоподателката като двата имота
са разположени на едно ниво, което опровергава твърдението по жалбата. Акцентирано
е повторно на факта, че единствено моделираният терен около новоизградената
сграда в ПИ 10135.2723.882 и издигнатите впоследствие високи подпорни стени
възпрепятстват безпроблемното провеждане на новопроектираната по ПУР улица за
достъп до имота на жалбоподателката. В отговор на последния зададен на експертизата въпрос инж. В. е посочила,
че понастоящем пешеходният
достъп до ПИ 10135.2723.647 се осъществява от северната страна на имота,
минавайки през ПИ 10135.2723.835 /частен имот/. Върху скица-приложение № 2 към
заключението /л. 82 от адм. дело №
2218/2020 г. по описа на Административен съд – Варна/ вещото лице е отбелязало със
защрихован зелен, син и виолетов цвят три варианта за достъп до имота на жалбоподателката, различни
от предвидения уличнорегулационен достъп по ПУП-ПУР, за които счита, че съществува
възможност да са по-икономични. Същевременно обаче инж. В. е обърнала внимание,
че при изготвянето на ПУП-ПРЗ за съответната промяна трябва да се има предвид,
че улицата по одобрения и влязъл в сила ПУП – ПУР в южната част на имота на
жалбоподателката е проектирана така, че да осигури достъп освен до нейния имот
с идентификатор 10135.2723.647, но и до още три имота – ПИ 10135.2723.646, ПИ 10135.2723.1030
и ПИ 10135.2723.657. Поради това според експерта, ако се наложи изменение на ПУП-ПУР
в тази част, то следва да се предвиди достъп и до тези три имота.
При изслушване на заключението в проведеното
по адм. дело № 2218/2020 г. на Адм. съд Варна открито съдебно заседание от 28.04.2021
г. вещото лице е пояснило, че подпорната
стена се намира в източната част на собствения на жалбоподателката ПИ 10135.2723.647,
към поземлени имоти 881 и 882, в частта на поземлен имот 882, както и че
отразеният на скица-приложение № 1 към заключението желязно-решетъчен стълб съществува на място и не е новоизграден. Според дадените от експерта
разяснения в с.з. на 28.04.2021 г. е възможно да се изгради предвидената по
процесния ПУП-ПУР улица, ако се възстанови теренът и се премахне подпорната
стена, която в момента е на мястото, където трябва да преминава трасето.
Така събраните по делото
доказателства дават основание на съда да приеме от правна страна следното:
Съгласно чл. 170 ал. 2 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ, когато
се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да
установи, че са били налице условията за издаването му. По аргумент от чл. 170
ал. 2 АПК в хипотезата на оспорен мълчалив отказ, какъвто е процесният по
делото, обхватът на съдебната проверка се свежда до това налице ли са били
нормативно установените изисквания за издаване на индивидуалния административен
акт. В случая производството пред административния орган е по реда на чл. 135
ал. 1 вр. ал. 3 ЗУТ. В това производство следва да се провери дали искането е
направено от заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена към него скица
с мотивирано предложение за изменението на ПУП съгласно изискването на чл. 135
ал. 2 ЗУТ, както и има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135
ал. 4 т. 1 ЗУТ.
Между страните по делото няма спор, че жалбоподателката
С.Н. е собственик на ПИ 10135.2723.647, попадащ в обхвата на процесната
разработка по ПУП-ПУР на СО „Ваялар“, одобрен с решение № 551-6/10/26-27.07.2012
г. на ОбС-Варна. Освен че за доказването на това обстоятелство към заявлението
на Н. за изменение в плана е приложен нотариалният акт на праводателя й Борис
Николов Нешев и нотариалният акт, с който той й е прехвърлил чрез дарение
правото на собственост върху идеални части от имота, но фактът, че понастоящем именно
С.Б.Н. е вписана в КРНИ като собственик на ПИ 10135.2723.647 се установява и от
представения на л. 6 от административната преписка списък на заинтересуваните
лица по чл. 131 ЗУТ, изготвен от участъковия архитект на район „Приморски“ и
подписан освен от него, и от главния архитект на община Варна, според който собственик
на ПИ 10135.2723.647 по данни от кадастралния регистър е С.Б.Н.. Като се има
предвид, че съгласно чл. 131 ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица в производството по
одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са
собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според
данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния
регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от
предвижданията на плана, то безспорният факт, че Н. е с отразено в кадастралния
регистър право на собственост върху ПИ 10135.2723.647, съотнесен към
установения по делото факт посредством заключението на СТЕ, че за този имот по
процесния ПУП – ПУР е предвиден достъп до улица по плана, сочи на наличието на
доказан правен интерес от подаване на заявлението за изменение в плана.
Противно на твърдяното от административния орган в подаденото
по адм. дело № 2218/2020 г. писмо-становище с. д. № 14257/16.11.2020 г., към
заявлението на жалбоподателката е приложена скица, съдържаща предложение за
изменението на ПУП-ПУР в частта на предвижданията за изграждане на улица към собствения
й ПИ 10135.2723.647, поради което е изпълнено и изискването на чл. 135 ал. 2 ЗУТ. Същевременно, доколкото в случая поради делегираните му със заповед №
5512/31.12.2019 г. на кмета на община Варна правомощия по чл. 135 ал. 3 ЗУТ
главният архитект на община Варна се явява издател на мълчаливия отказ, предмет
на оспорване по делото, то становището му по чл. 135 ал. 4 т. 1 ЗУТ следва да
се приеме за инкорпорирано в отказа.
За да издаде обаче административният орган заповед, с
която да разреши изработването на проект за изменение в плана, е необходимо и
наличието на някоя от изчерпателно изброените в чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ
материално-правни предпоставки, обуславящи необходимостта от изменението на
плана. В подаденото в община Варна заявление рег. № РД20014927ВН/07.08.2020 г. С.Б.Н.
се е позовала на разпоредбата на чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ, според която влезлите
в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала
процедурата за отчуждаване. На това обстоятелство Н. се е позовала и в
съдържанието на заявлението. Съгласно чл. 208 ал. 1 ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОбС на недвижими имоти, определени по
подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или
публична общинска собственост, е десет години от влизането в сила на подробните
устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура
по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, като едва след изтичането
на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134 ал. 2
т. 1 ЗУТ. Безсъмнено е, че планът, чието изменение е поискано със заявлението,
е такъв за изграждането на елементи на
техническата инфраструктура по чл. 64 - публична общинска собственост, каквито
съгласно чл. 3 ал. 2 т. 3 ЗОбС са общинските
пътища и улици в едно селищно образувание, тъй като предназначението им е да
задоволяват трайно обществени потребности от местно значение. Нито в хода на
образуваното по заявлението административно производство, нито в съдебната фаза
по оспорването на мълчаливия отказ на главния архитект на община Варна
общинската администрация се е позовала на започнало отчуждително производство
по ЗОбС досежно имота на жалбоподателката във връзка с реализиране на
засягащите го предвиждания по ПУП – ПУР. Застъпваната от ответника теза при
съдебното обжалване на мълчаливия отказ, съвпадаща изцяло и с изложената в писмо
рег. № РД20014927ВН_001ВН_002ПР/25.08.2020 г. на кмета на район „Приморски“, е
за преждевременното подаване на заявлението преди изтичане на регламентирания в
чл. 208 ал. 1 ЗУТ 10-годишен срок, а не за започнали отчуждителни процедури в
частта за ПИ 10135.2723.647. Към момента на постановяване на оспорения с
жалбата мълчалив отказ на главния архитект на община Варна по подаденото от
жалбоподателката заявление рег. № РД20014927ВН/07.08.2020 г. 10-годишният срок
по чл. 208 ал. 1 ЗУТ за започването на
отчуждителна процедура относно засегнатата от одобрения с решение №
551-6/10/26-27.07.2012 г. на ОбС – Варна ПУП-ПУР на СО „Ваялар“ част от имота
на жалбоподателката действително не е изтекъл. Съгласно чл. 142 ал. 2 АПК установяването
на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към
момента на приключване на устните състезания. В случая устните състезания по
делото са приключили на 21.09.2022 г., когато е било последното съдебно
заседание, в което делото е обявено за решаване. Към този момент 10-годишният
срок по чл. 208 ал. 1 ЗУТ също не е изтекъл като се има предвид, че съгласно неоспореното
от сраните по делото заключение на съдебно-техническата експертиза одобреният с
решение № 551-6/10/26-27.07.2012 г. на ОбС – Варна ПУП-ПУР на СО „Ваялар“ е
влязъл в законна сила на 12.10.2012 г., от която дата започва да тече и
установеният в чл. 208 ал. 1 ЗУТ 10-годишен срок. Следователно, оспорването на
мълчаливия отказ на главния архитект на община Варна по подаденото от
жалбоподателката заявление рег. № РД20014927ВН/07.08.2020
г. за изменение в ПУП-ПУР/2012 г. на СО „Ваялар“ по съображения за
наличието на хипотезата на чл. 134 ал. 2 т. 1 ЗУТ е неоснователно. Това,
разбира се, не е пречка след влизане в сила на решението жалбоподателкатата да
подаде ново заявление за изменението в процесния ПУП – ПУР на това основание, като
се има предвид, че към датата на постановяване на съдебното решение 10-годишният
срок по чл. 208 ал. 1 ЗУТ вече е изтекъл, като в случай на междувременно
започнало отчуждително производство /след изтичането на 10-годишния срок, но
преди подаване на заявлението/ ще е приложима нормата на чл. 208 ал. 2 ЗУТ.
Останалите изложени в заявление рег. № РД20014927ВН/07.08.2020
г. обстоятелства /за снижаването с около 20 м. на терена в имота на
жалбоподателката от южната му част; за повдигане на терена на съседния от юг имот
с около 3 м. и за изграждането на висока подпорна стена между ПИ 647 и съседния
му ПИ 882 във връзка с разрешеното и извършено в този имот строителство, както
и за наличието на трансформатор с високо напрежение в средата на пътя,
препятстващ изграждането на улицата/ не могат да се обвържат в случая с нито
едно от регламентираните в чл. 134 ал. 1 и 2 ЗУТ основания за изменението на
ПУП-ПУР/2012 г. на СО „Ваялар“. Твърдението за наличието на трансформатор с
високо напрежение в средата на пътя, препятстващ изграждането на улицата, е
опровергано по делото посредством заключението на съдебно-техническата
експертиза. Наред с това от дадените в производството по адм. дело № 2218/2020
г. на Адм. съд-Варна обясненията на вещото лице в с. з. на 28.04.2021 г. става
ясно, че желязно-решетъчният стълб, който засяга част от предвидения по ПУП-ПУР
тротоар, съществува
на място и не е новоизграден. Следователно това обстоятелство не е ново, в смисъл
на последващо одобряването на плана, поради което е могло да бъде повдигнато за
обсъждане и преценка в производство по обжалването на самия ПУП-ПУР, но не и да
послужи като основание по чл. 134 ЗУТ за изменението му. Отново посредством
заключението на съдебно-техническата експертиза се установи и несъстоятелността
на твърдението, че теренът на съседния от юг на имота на жалбоподателката недвижим
поземлен имот е повдигнат спрямо нейния имот като вещото лице изрично е посочило,
че двата имота са разположени на едно и също ниво. По отношение на твърдението за
образувала се голяма разлика в нивата между имота на жалбоподателката и съседните
му плана, посредством заключението на съдебно-техническата експертиза се доказа, че такава разлика е налице единствено
между собствения на жалбоподателката ПИ 10135.2723.647 и съседния му ПИ
10135.2723.882 като тя се дължи на заравняването на терена около изградената в
ПИ 10135.2723.882 сграда. За преодоляването й на границата между ПИ
10135.2723.882 и ПИ 10135.2723.647 е изградена подпорна стена, височината на
която в частта на новопредвидената по ПУП-ПУР улица е около 3-4 м. В
заключението вещото лице е посочило, че тази стена действително би
възпрепятствала провеждането на предвидената с ПУП-ПУР улица. Независимо от
това обаче, така установеното обстоятелство не би могло да се възприеме като
основание по смисъла на чл. 134 ал. 1 т. 1 вр. ал. 2 ЗУТ за изменението в плана
в смисъл на новонастъпили съществени промени в устройствените условия. Вещото
лице изрично е посочило в заключението, че данни за законното изграждане на
подпорната стена, която е строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ, не са налице
по делото, а съгласно чл. 134 ал. 4 т. 1 ЗУТ влезлите в сила подробни
устройствени планове не могат да се изменят с цел узаконяване на незаконно
изградени строежи. Тежестта да установи законното изграждане на подпорната
стена се носи по делото от жалбоподателката, която черпи изгодните правни
последици от този факт, още повече че в с. з. на 28.04.2021 г. при разпита на
вещото лице пълномощникът й /към него момент това е адвокат Рачовски /изрично е
заявил, че именно подпорната стена е основанието, на което е поискано
изменението в ПУП-ПУР, защото чрез изграждането й са променени устройствените
условия, при които е одобрен планът. Освен че не са налични данни за законното изграждане
на подпорната стена, но и в с. з. на 28.04.2021 г. вещото лице е пояснило, че
предвидената по ПУП-ПУР улица е възможно да се изгради, ако се възстанови
теренът около сградата в ПИ 10135.2723.882 /незасегната от уличнорегулационното
предвиждане/ и се премахне изградената във връзка с промяната във височината му
подпорна стена, намираща се на мястото, където трябва да преминава уличното трасе.
Следователно, посоченият от жалбоподателката въпрос с изградената подпорна
стена е по-скоро свързан със самото изпълнение на улицата по плана /посочено
като възможно от вещото лице при горните условия/, отколкото с доказаност на основанието
по чл. 134 ал. 1 т. 1 ЗУТ за неговото изменение. Що се отнася до дадените от вещото
лице предложения за други варианти за достъп до собствения на жалбоподателката
ПИ 10135.2723.647, различни от предвидения по процесния ПУП-ПУР, тяхното обсъждане
е било относимо и възможно в производство по обжалването на ПУП-ПУР преди
влизането му в сила, но не и в настоящото съдебно производство, чийто предмет е
отказ за изработването на проект за изменение на ПУП.
Съвкупната преценка на
възприетите от съда фактически обстоятелства и направените във връзка с тях
правни изводи обуславя като краен резултат неоснователност на оспорването, поради
което съгласно чл. 172 ал. 2 предложение последно АПК то следва да се отхвърли.
Предвид изхода на правния спор и своевременно
заявеното от ответника искане за разпределянето на отговорността за разноски,
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на община Варна, на
основание чл.
143 ал. 3 АПК, направените по делото разноски, включващи 70 лв.
заплатена държавна такса за подаване на касационна жалба срещу решение № 589/07.05.2021 г. по адм. дело № 2218/2020
г. на Административен съд – Варна, и юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото в съдебното производство по адм. дело № 2218/2020 г. на Адм. съд
Варна и по адм. дело № 6926/2021 г. на ВАС РБ процесуално представителство от
юрисконсулт, което съдът определя в минимално предвидения в чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 143 ал. 3 АПК за всяка
съдебна инстанция размер от 100 /сто/ лева или общо 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение. За производството по повторното разглеждане на делото от
първата инстанция при условията на чл. 226 АПК съдът не определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на община Варна, тъй като по това дело ответникът не е
бил представляван от юрисконсулт.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б.Н. срещу мълчалив отказ на
главния архитект на Община Варна по подаденото от жалбоподателката заявление
рег. № РД20014927ВН/07.08.2020 г. за изменение на одобрения с решение №
551-6/10/26-27.07.2012 г. на ОбС – Варна ПУП-ПУР на СО „Ваялар“ в частта,
засягаща собствения на жалбоподателката ПИ 10135.2723.647.
ОСЪЖДА С.Б.Н., ЕГН **********,*** разноски по делото в
общ размер на 270 /двеста и седемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: