Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 09.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав, в публичното
съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав :
Председател : Румен Стойнов
при
секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов
гражданско дело № 329/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
От страна на ответника
не се оспорва обстоятелството, че двете с ищеца са продали наследствен имот за
сумата от 5000 лева, по 2500 лева за всяка от тях. Оспорват се останалите
твърдения на В. и се посочва, че нотариалният акт има пълна формална и
материална доказателствена сила за вписаните в него обстоятелства. Излага се,
че С. не се е обогатила по никакъв начин за сметка на сестра си, като напълно
ирелевантно е обстоятелството какви суми е внесла в банка и как е декларирала
произхода им. С оглед на това се иска от съда да отхвърли претенцията, като
неоснователна.
В открито съдебно заседание, както и в
писмени защити пълномощниците подробно аргументират тезите си.
По делото са събрани писмени доказателства.
Свогенският
районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и приетите
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното :
На 03.10.2018 г. страните са продали
правото на собственост върху притежаван от тях съсобствен имот. Продажната цена
е 5000 лева. На същата дата С. е внесла в „Банка ДСК” ЕАД сумата от 22000 лева, като в попълнена от нея декларация
е декларирала, че сумата има произход от продажба на имот. Други доказателства
не са събрани, а оттам и други обстоятелства, не са установени.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Според съда предявеният иск е с правна квалификация по
чл. 59 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Подробни съображения в
подкрепа на това са изложени в проекто-доклада, приет за окончателен в открито
съдебно заседание на 04.02.2021 г.
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните основни елементи : обогатяване на едно лице за чужда сметка,
обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на
правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита
на обеднелия. Доказателствената тежест е за ищеца, в случая за В., като при липса на доказване,
съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност
недоказаните по делото факти и въз основа на това да постанови решението си.
Въз основа на безспорно
установените обстоятелства, че на 03.10.2018 г. страните са продали имота си при
посочена в нотариалния акт продажна цена от 5000 лева, и същия ден С. е внесла в
брой по сметката си сумата от 22000 лева, като в попълнената от нея декларация по чл. 4, ал. 7 и по
чл. 6, ал. 5, т. 3 от отменения Закон за мерките срещу изпиране на пари, под
страх от наказателна отговорност, тя е декларирала, че внесените от нея пари имат
произход от продажба на имот, не може да се направи безспорен и обоснован
извод, че продажната цена на имота е 22000 лева и тази сума е изцяло получена
от С. Двете установени обстоятелства са и в противоречие помежду си, тъй като
ако продажната цена е 5000 лева, няма как в същото време тя да е в размер и
22000 лева.
Съдебните решения не могат да
почиват на предположения. От безспорно установеното обстоятелство, че в деня на
продажбата С. е внесла по сметката си сумата от 22000 лева, декларирана от нея
като получена при продажба на недвижим имот, не следва че тази сума е от
продажбата на съсобствения имот. Последното е едно предположение, което обаче
остава изцяло недоказано. По тези съображения искът следва да се отхвърли. По
друг начин биха стояли нещата, ако С. изрично беше посочила в попълнената от
нея декларация, че сумата е от продажбата на конкретен имот, и то именно
съсобствения. Неслучайно и съдът допусна до разпит, в качеството на свидетел, купувача
по сделката, макар че последната може да
се възползва от правото си по чл. 166, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс,
съответно Х. е и насрещна страна по друго дело заведено от В.
Тезата на ищеца е и житейски несъстоятелна, тъй като за купувача е без
значение на кого ще даде продажната цена. Много по-вероятно е да има определени договорки между двете сестри, или
наличие на някакви обстоятелства, които да обосновават едната от тях да
претендира/да получи по-голяма част от продажната цена, като евентуална
компенсация помежду им, но за това няма нито твърдения, нито доказателства.
От пълномощника на
ищеца е направено възражение за прекомерност на договореното от ответника
адвокатско възнаграждение. Същото е в размер на 860 лева, както е посочено в
договора, а не 980 лева, както се твърди в списъка. Първата сума е изцяло
съобразена с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението за прекомерност на
договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен от Д.Р.В. ***, ЕГН **********,
срещу Ю.Р.С. ***,
ЕГН **********, за заплащане
на сумата от 11000 лева, представляваща половината от получената от С. цена за
съсобствен недвижим имот, продаден с
договор за продажба от 03.10.2018 г., обективиран в нотариален акт № 191, том II, рег. № 2588, нот.д. № 347/2018 г. на нотариус с рег. №… по регистъра на
Нотариалната камара.
Осъжда Д.Р.В. ***, ЕГН **********, да заплати на Ю.Р.С. ***, ЕГН **********, сумата от 860
лева – представляваща направени
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :