№ 21621
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110137292 по описа за 2025 година
Ищецът Д. К. Е. твърди, че на 27.9.2024г. е сключил с ответника Кредирект ЕООД
договор за потребителски кредит№ ***, при който му била предоставена в заем главница от
500лева, при посочен в договора ГЛП 50 % и ГПР 63,51 % за срок на връщане 11.112024г,
ведно с договорна лихва 31,25 лева. Твърди се, че в договора е включена и такса за
експресно разглеждане от 256,75 лева, при посочена такса експресно разглеждане в
чл.18,ал.4 – 788 лева, при общо дължима сума 788лева, като се счита, че тази такса
съставлява скрито възнаграждение на кредитора, начислено веднага след отправяне на
искане за сключване на кредит, която е допълнителна услуга и разход по кредита, поради
което и следвало да бъде включена в ГПР, което означава, че посоченият не съответства на в
действителния.
Счита се, че договорът е нищожен, като се предявява иск за признаване
недействителността на същия.
Ответното дружество Кредирект ЕООД, в срока за отговор, оспорва предявения иск,
като сочи, че кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като
допълнителната услуга е избрана от него, като е имал и 14 дни право на отказ. Твърди се, че
таксата за експресно разглеждане не е задължително условие за отпускане на кредита, а
възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, затова не
следва да се включва в ГПР. Твърди се изпълнение на поетото срещу таксата задължение за
бързо разглеждане на искането, като с подписването на СЕФ, ищецът се е запознал с цената
на тази услуга, като се счита, че посоченият ГПР е действителният.
В срока за отговор е предявен насрещен иск при твърдение, че главницата по
договора не е платена от първоначалния ищец, за заплащането й, като се прави искане Е. да
1
бъде осъден да върне на ищеца сумата 500 лева – неплатена главница, ведно със законната
лихва от предявяване на насрещния иск – 21.8.2025г, до плащането, заявени на две
основания - договорно, и евентуално, ако договорът бъде обявен за недействителен, с
основание чл.23 ЗПК.
В срока за отговор по насрещния иск, първоначалният ищец сочи, че не оспорва
твърдението, че е получила сумата 500 лева, твърди се, че на 22.10.2025г, в срока за
отговор, е заплатил сумата от 511,93 лева – чистата стойност на вземането на кредитора,
ведно със законна лихва от 21.8.2025г. до плащането, по сметката, посочена в насрещния
иск. Поради изложеното, счита, че следва на ищеца по насрещния иск да не се присъждат
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.
235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са : установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с
чл. 26 ЗЗД – противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със
закона по цитираните разпоредби – по отношение договора за кредит.
Предявен е насрещен иск с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, съединен евентуално с
осъдителен иск с правно основание чл.23 ЗПК – за връщане на главницата.
С определението доклад по делото в о.с.з. е отделено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че на 27.9.2024г. ищецът и ответното дружество са сключили договор за
потребителски кредит, при който на ищеца е била предоставена в заем главница от 500лева,
при посочен в договора ГЛП 50 % и ГПР 63,51 % , дължима възнаградителна лихва 31,25
лева, падеж 11.11.2024г., посочена такса за експресно разглеждане 256,75 лева, крайна вноска
след отстъпка 788 лева, и посочване, в чл.18,ал.4 от договора, че таксата експресно
разглеждане възлиза на 788 лева.
С определението, съдът е съобщил на страните, че му е известно служебно, че към
датата на сключване на договора за кредит, размерът на законната лихва възлиза на 3,54 %
/основен лихвен процент, по данни на БНБ, за период 1.9.2024г. до 30.9.2024г. + 10 % или
13,54 % и съответно, аритметично 5 * 13,54 % възлиза на 67,7 %, като е намерил, че че
страните не спорят, че, аритметично, ако таксата за експресно разглеждане по договора се
включи в ГПР, същият ще надвиши 67,7%.
Не е формиран спор, че в предвидения срок, ищецът Е. е усвоил сумата 500 лева
главница, преведена от страна на ответното дружество.
Видно от представения писмен договор за кредит, на ищеца Е. е отпуснат заем от 500
лева, при ГПР 63,51 % / посочен в чл.3, 4, че се формира по формулата в Приложение № 1
към ЗПК, като при изчисляването му са взети общи разходи по кредита, а именно :
възнаградителна лихва, фиксиран годишен лихвен процент 50 %, при краен падеж на
договора 11.11.2024г., обща сума за връщане 788,00 лева, посочено обезпечение – поръчител
2
или банкова гаранция, като съгласно чл.18,1 от договора, потребителят декларира, че при
кандидатстването е заявил изрично, че желае да ползва допълнителна незадължителна такса
по експресно разглеждане на искането за кредит, чрез поставяне на отметна н полето
„желая експресно разглеждане на кредита“, като съгласно чл.18,ал.4 от договора, със
сключването се съгласяват, че потребителят дължи такса в размер 256,75 лева за
предоставената услуга по експресно разглеждане на кредита.
Договорът е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства,
нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или
професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на
закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.11, т.7-12 ЗПК, договорът е нищожен. Общото между всички
цитирани основания за нищожност на договора е, че за да е нищожен договора, то за тези
задължения по договора в него следва да липса информация, така че при сключването на
договора както и при неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на
първо време, каква част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част
за погасяване на вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други
разходи, такси по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер
на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на
яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на
интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК) и годишният процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се
извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в
съответствие с първоначално определените срокове.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че таксата за експресно разглеждане на кредита
се включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя,
3
по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК.
Тази такса е пряко свързана с кредита, като води до генериране на допълнителни
разноски за потребителя, които са известни на заемодателя и би следвало да бъдат отчитани
като разноски по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр. Посоченият в
договора ГПР от 63,51% не формиран само от възнаградителна лихва, както е посочено в
разпоредбата на чл.3,4 от договора, като в ГПР следва да се включи освен възнаградителната
лихва, и сочената такса. Следователно, вписаният ГПР не е действителен, тъй като в него не
е отчетена неустойката, която е само по наименование неустойка, а по естеството си
представлява още едно възнаграждение за кредитодателя: Това възнаграждение съставлява
част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което
реалният ГПР по договора, видно от заключението на вещото лице, многократно надхвърля
позволения от закона процент, стигайки до процент над 50. Така, освен че се нарушава и
заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната
стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в
противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В
случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на
разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да
бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се
счита за нищожен /арг. Решение от по дело № С-714/2022г. на СЕС/. Само това
обстоятелство е достатъчно, за да бъде прогласен за нищожен договорът за кредит и
предявеният иск е основателен.
По насрещния иск – страните не са формирали спор, че главницата е предоставена на
потребителя, като в хода на делото сумата беше платена от потребителя на кредитора, ето
защо, искът следва да се отхвърли, поради плащането.
По разноските.
Поради пропуск на съда да се произнесе по искането на Е. за освобождаване от
държавна такса по предявения иск за недействителност, таксата не е събрана. Ето защо, на
основание чл.77 ГПК, същата следва да се възложи на ответното дружество, в полза на СРС.
Ищецът претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38,ал.2 ЗАдв.
Възраженията на ответното дружество по присъждането на възнаграждение,
направени в отговора, са, както следва: ищецът не е материално – затруднено лице, защото
е заплатил държавна такса; присъждането на адвокатско възнаграждение не следва да
обогатява адвоката; не следва да се присъжда ДДС; СРС следва да слезе под минимума по
Наредба.
Минималните размери на адвокатските възнаграждения са в доста по – висок размер
от дължимата държавна такса , поради което първото възражение е неоснователно. Относно
твърдението за неоснователно обогатяване на адвоката, СРС намира, че такова би имало, ако
4
по образувани още дела от същата ищца, със същия процесуален представител, ищецът да
е заплатил адвокатско възнаграждение. С определението по чл.140 ГПК, съдът указа на
ответника, че не сочи доказателства затова си твърдение, като бяха направени
доказателствени искания, необосновани по делото, както е произнасянето на съда в о.с.з..
Въз основа на декларираните от ищеца обстоятелства, с декларация, целяща освобождаване
от държавна такса, приложена от неговия процесуален представител – месечен доход 1500
лева, липса на издържани лица, и притежавано МПС от 2006г., съдът намира, че при
определена от НСИ линия на бедност 638 лева, деклариран, известен на процесуалния
представител доход 1500 лева на месец, без други разходи /дори за наем, или за издържани
лица/, не води на извод, че лицето е материално затруднено. Ето защо, не са доказани
декларираните и от страната, и от процесуалния й представител предпоставки – материална
затрудненост на представляваното лице, което да обуславя невъзможността му да плати
адвокатско възнаграждение и искането за определяне на възнаграждение по реда на
чл.38,ал.2 ЗАдв, следва да се отхвърли изцяло.
По насрещния иск, на ответното дружество се следва сумата от 50 лева държавна
такса, и следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение от 480 лева с ДДС,
което е платено на процесуалния представител. По доводите на страните относно
решението на СЕС по дела № С – 224/19 и С – 259/19 – с него се прие, че при спор,
иницииран от потребител, не следва същият да се осъжда на разноски, съобразно
отхвърлената част от претенцията му, защото се създава съществена пречка, която може да
възпре потребителя да упражни правото на ефективен съдебен контрол върху евентуално
неравноправния характер на договорните клаузи. При внимателен прочит на решението на
СЕС по дела № С – 224/19 и С – 259/19, се налага извод, че защитата на потребителя е
предвидена по негова претенция – по предявен от потребителя иск, основаващ се на
неравноправност на разпоредби на договора или целия договор. СЕС нито в това, нито в
друго решение приема за противоречаща на целта на Директива 2008/48/ЕО приетата
постановка, че при нищожност на договора, потребителят дължи чистата стойност на
кредита / чл.23 ЗПК/, която, от своя страна, дава гаранция на кредитора, че ще получи
чистата стойност на даденото. От там, не може да се приеме, че мотивите на СЕС / или на
ВКС/ касаят иска на кредитора, с която търси събиране на чистата стойност на вземането, са
приложими. Ето защо, приложими са на общо основание разпоредбите на чл.78,ал.1 ГПК –
по отношение на двете претенции. Съдът присъжда половината от претендираното
адвокатско възнаграждение от 480 лева, тъй като страната е представила един договор със
същия процесуален представител, за защита в цялото производство, ето защо, вписването, че
възнаграждението се плаща само за защита по предявения от кредитора насрещен иск, не
може да се приеме от съда.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Д. К. Е. ********** с адрес *** против
Кредирект ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София, бул.
Цариградско шосе № 115Е, етаж 5, че договор за потребителски кредит № ***/27.9.2024г. е
недействителен.
ОСЪЖДА „Кредирект” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, бул. „Цариградско шосе” № 115Б, етаж 5 да заплати на основание чл.77 ГПК в
полза на Софийски районен съд сумата 50 лева такса.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на адвокат Л. А. Г., САК, за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Кредирект ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, бул. Цариградско шосе № 115Е, етаж 5, против Д. К. Е. **********
с адрес *** за заплащане на сумата 500 лева -главница по договор за потребителски кредит
№ ***/27.9.2024г.
ОСЪЖДА Д. К. Е. ********** с адрес *** да заплати на „Кредирект” ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София, бул. „Цариградско шосе” №
115Б, етаж 5 сторените разноски от 50 лева държавна такса и 240 лева адвокатско
възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6