№ 1924
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110216550 по описа за 2024
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „***“ АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния си директор Д. Д. Ц., срещу наказателно постановление № Р-
10-183/18.09.2024 г., издадено от изпълняващия правомощията на заместник-
председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3
от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/
лева за нарушение на чл. 55, ал. 2 от ЗМИП.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното НП, поради което се иска неговата
отмяна. Посочва се, че административнонаказателното производство е
следвало да бъде прекратено, тъй като описаното в АУАН не съставлява
нарушение. Този извод се аргументира с тезата, че сочената като нарушена
разпоредба на чл. 55, ал. 2 от ЗМИП включва установяване на делови
взаимоотоношения, които от своя страна предполагат елемент на
продължителност, а в случая такъв не е налице. Твърди се, че по договора
между жалбоподателя и клиента **** не имало изпълнение и не са
извършвани плащания. Отделно от горните съображения се твърди, че
1
инвестиционният посредник е извършил проверка чрез втори способ на
събраните идентификационни данни за посочения клиент чрез справки в
публично достъпни местни и чуждестранни регистри, официални търговски,
фирмени, дружествени и други регистри. Алтернативно жалбоподателят моли,
ако съдът приеме, че е налице извършено нарушение, то с оглед липсата на
вредни последици същото да бъде квалифицирано като маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от изпълнителния си директор и от адв. **** – надлежно
упълномощен процесуален представител. В хода на съдебните прения адв. ***
моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление по изложените в
жалбата съображения. Акцентира върху установената от свидетеля ** ***
липса на изпълнение по сключения договор и липсата на продължителност на
този договор, което според адв. *** е условие за извършване на проверката по
чл. 55 от ЗМИП. Намира деянието за несъставомерно. Излага съображения за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски, съобразно
представен списък.
Изпълнителният директор на дружеството-жалбоподател се
солидаризира със становището на адв. ***.
Въззиваемата страна - заместник-председателя на Комисията за
финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“ се представлява от юрк. Гьорчев, който моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление, като посочва, че дори и по
отношение на приложението на първи способ за проверка на
идентификационните данни на клиента *** не са представени доказателства.
Отделно от това изтъква изложената от свидетеля *** практика на
дружеството, че за клиенти, които не са извършвали активна търговия не е
била извършвана проверка на идентификацията по реда на ЗМИП. Намира
посочената практика за незаконосъобразна, тъй като законът изисква
идентифициране на лице без значение дали реално търговия е била
извършена. Подробни съображения в подкрепа на тезата си излага в писмен
вид. Обективира искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
като прави възражение за прекомерност относно претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В правото си на реплика адв. *** акцентира, че АУАН е съставен за
неприлагане на втори способ за проверка на идентификационните данни на
клиента. Твърди, че първият такъв е чрез проверка на документа за
самоличност на клиента, а вторият – чрез справки в публично достъпни
регистри.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Към месец март 2023 г. дружеството – жалбоподател „***“ АД било
2
лицензиран инвестиционен посредник съгласно лиценз, издаден въз основа на
решение № 621-ИП/04.05.2007 г. на Комисията за финансов надзор за
предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционна
дейност и като такъв имало качеството задължено лице по чл. 4, т. 8 от ЗМИП.
Дружеството било вписано в регистъра на инвестиционните посредници,
воден от КФН с разпореждане за вписване № 664 от 08.06.2007 г.
На 06.03.2023 г. бил сключен договор за брокерски услуги между
инвестиционния посредник „***“ АД и клиента **** / ***/. Договорът бил
сключен дистанционно, без присъствието на клиента. Клиентът бил
идентифициран чрез представяне на копие от лична карта № 784-1979-
8681583-1, издадена от Обединените арабски емирства с валидност до
17.04.2028 г. При установяване на делови взаимоотношения дружеството-
жалбоподател не извършило проверка на събраните идентификационни данни
на клиента *** чрез поне два от способите, посочени в чл. 55, ал. 1 от ЗМИП.
Със заповед № 3-288/08.12.2023 г. на заместник-председателя на КФН и
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” било наредено
да бъде извършена пълна проверка на „***” АД. Част от проверяващия екип
бил и свидетелят Д. С. З. – главен експерт в управление „Надзор на
инвестиционната дейност“ при КФН. На 11.12.2023 г. органите на КФН
връчили на дружеството заповедта за проверка, заедно с Искане № 1 за
предоставяне на документи. Изискана била справка за всички клиенти на
„***” АД, които са имали действащи договори с дружеството в периода от
01.01.2021 г. до 11.12.2023 г. – т.нар. клиентски регистър, който следвало да
съдържа определени реквизити, посочени в искането. В хода на проверката
проверяващият екип констатирал, че „***” АД имало установени
взаимоотношения с *** (Клиент), гражданин на Обединените арабски
емирства.
Във връзка с горното, с Искане № 2 проверяващите органи изискали от
жалбоподателя да представи в оригинал пълното досие на горепосочения
клиент, което да съдържа всички относими документи по прилагане на ЗМИП,
ППЗМИП, ЗМСФТ. Същото било предоставено на органите на КФН на
14.12.2023 г., като от него било установено, че клиентът и дружеството са
сключили договор за брокерски услуги на 06.03.2023 г., като договорът бил
сключен дистанционно. Клиентът е бил идентифициран чрез копие на лична
карта, издадена от ОАЕ, като не били представени справки и документи, от
които да било видно, че „***” АД е извършил проверка на събраните
идентификационни данни на клиента.
Предвид това, с Искане № 3 органите на КФН са изискали от
жалбоподателя писмени обяснения относно това чрез кои способи по чл. 55,
ал. 1 от ЗМИП била извършена проверка на идентификацията на клиентите,
посочени в искане № 2, вкл. ***. В отговора на дружеството било посочено, че
проверката на идентификационните данни на клиента *** била извършена
„чрез справки в публично достъпни местни и чуждестранни официални
3
търговски, фирмени, дружествени и други регистри, задължено да прилага
мерки срещу изпирането на пари в друга държава членка или в трета държава
по чл. 27“. Предвид изложеното свидетелят Д. З. счел, че „***” АД не е
проверило чрез използване на поне два от способите, посочени в чл. 55, ал. 1
от ЗМИП събраните идентификационни данни за клиента ***, с когото е
встъпило в делови взаимоотношения дистанционно, с което е нарушило
изискванията на чл. 55, ал. 2 от ЗМИП, поради което на 27.03.2024 г. в
присъствието на законния представител на инвестиционния посредник и на
двама свидетели съставил срещу „***“ АД акт за установяване на
административно нарушение № Р-06-95/27.03.2024 г. Актът бил предявен за
запознаване на изпълнителния директор на дружеството, който го подписал
без възражения. Такива били депозирани на 10.04.2024 г.
Като счел подадените възражения за неоснователни и въз основа на така
съставения АУАН изпълняващият правомощията на заместник-председател на
КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ издал
обжалваното наказателно постановление № Р-10-183/18.09.2024 г., с което на
основание чл. 116, ал. 1 т. 3 от ЗМИП наложил на дружеството - жалбоподател
имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.
55, ал. 2 от ЗМИП. Препис от НП бил връчен на законния представител на
дружеството-жалбоподател на 07.10.2024 г., а на 21.10.2024 г. била подадена и
жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите Д. С. *** и ** ** ***, както и на писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно копия на решение №
357/23.05.2024 г. на КФН, заповед № 3-288/08.12.2023 г. и заповед № 3-
227/19.09.2023 г. и двете на заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, справка-извлечение от
Публичния регистър на инвестиционните посредници, воден от КФН, искане
№ 1 за представяне на документи от „***” АД от 11.12.2023 г., констативен
протокол № Р-04-197/11.12.2023 г., 2 бр. списъци с клиенти на „***” АД,
искане № 2 за представяне на документи от „***” АД от 12.12.2023 г.,
констативен протокол № Р-04-201/14.12.2023 г., констативен протокол № Р-
04-205/18.12.2023 г., искане № 3 за представяне на документи от „***” АД от
18.12.2023 г., анкета за определяне на рисков профил на физическо лице,
договор с ****, копие от документ за самоличност, данни и сведения,
предоставени от ИП „***“ АД.
Съдът намери показанията на свидетеля *** за обективни,
добросъвестно депозирани, последователи и логични, поради което съдът им
се довери. Свидетелят депозира лични възприятия относно осъществената
проверка, изисканите и представени от дружеството-жалбоподател документи.
Макар свидетелят *** да е служител на административнонаказващия орган,
съдът не намери, че показанията му са тенденциозни или недобросъвестно
депозирани, а напротив, след като ги подложи на внимателен анализ прие, че
4
същите са обективни и достоверни и намират пълна опора в приобщените
писмени доказателства.
В разпита си пред съда свидетелят ** *** заяви, че *** бил негов познат
от години, бил част от кралското семейство на ОАЕ, бил с добро образование
и ясен произход на средствата. В тази им част показанията нямат отношение
към предмета на доказване, доколкото за съставомерността на нарушението е
ирелевнатно какви са характеристичните данни на клиента. Законодателят е
поставил ясни законови изисквания, свързани с проверката на лицата при
встъпване в делови взаимоотношения, без значение дали служители на
инвестиционния посредник познават или не клиента. На практика в
показанията си свидетелят *** потвърждава, че между „***” АД и ***
действително са били налице договорни отношения – *** посочва, че през
2023 г. *** поискал да си открие сметка при инвестиционния посредник и бил
сключен договор за брокерски услуги. В тази им част показанията се
подкрепят от писмените доказателства по делото /представения договор/,
поради което съдът ги кредитира. Следва изрично да се подчертае, че на
практика *** не свидетелства за извършена проверка чрез поне два способа по
чл. 55, ал. 1 от ЗМИП на идентификационните данни на клиента ***, а
напротив, посочва, че проверки – на произхода на парите, за какво е сключена,
съответните финансови инст**ти се извършват преди сключване на сделка,
/което свидетелят нарича „реални взаимоотношения“/ а не преди подписване
на договора за брокерски услуги.
Тук следва изрично да се посочи, че по делото не са ангажирани каквито
и да било доказателства за приложените от дружеството – жалбоподател
способи за проверка на идентификационните данни на клиента, посочени в чл.
55, ал. 1 от ЗМИП, освен твърдението на дружеството-жалбоподател. В хода
на проверката инвестиционният посредник в дадените от него сведения е
посочил, че по отношение проверката на идентификационните данни на
клиента **** е приложил следните способи: „извършване на справки в
публично достъпни местни и чуждестранни официални търговски, фирмени,
дружествени и други регистри, задължено да прилага мерки срещу
изпирането на пари в друга държава членка или в трета държава по чл. 27“.
Видно от така изложеното е, че на практика дружеството твърди, че е
приложило само един способ – този по чл. 55, ал. 1 т. 4 от ЗМИП. Макар в
жалбата бланкетно да се твърди прилагането на два способа, дружеството не
посочва кой е вторият приложен от него способ за проверка. Следва да се
държи сметка, че съгласно чл. 55, ал. 3 от ЗМИП „Предприетите по ал. 1 и 2
действия се документират, като в документите за извършената проверка на
идентификацията задължително се съдържа и информация относно датата и
часа на извършване на предприетите действия по ал. 1, както и имената и
длъжността на лицето, което ги е извършило“. В случая не се представени
каквито и да било документи, съгласно изискването на чл. 55, ал. 3 от ЗМИП,
удостоверяващи било то извършената проверка на идентификационните
данни, било то дата и час на извършването на предприетите действия и
5
лицето, което ги е извършило.
Съдът намира приобщените писмените доказателства за обективни,
достатъчно ясни и подробни и съществени за изясняване на релевантната
фактология. От писмените доказателства по делото се установи датата на
сключване на договора между ИП „***“ АД и клиента ***, че същият е
сключен дистанционно, тоест без присъствието на клиента, както и че
идентификацията на последния е извършена по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗМИП –
чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие
от него /видно от представеното по делото копие на документа за самоличност
на клиента ***/.
От приложеното заверено копие на заповед № З-327/19.09.2023 г. на
заместник - председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност” съдът установи, че актосъставителят е бил
материално компетентен да съставя АУАН по реда на ЗМИП.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от т.
1.5.3 на представената заповед № З-327/19.09.2023 г. на заместник -
председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност” свидетелят Д. *** е оправомощен да съставя АУАН за нарушения на
ЗМИП, а компетентността на АНО следва от изричната разпоредба на чл. 123,
ал. 1 от ЗМИП. Видно от решение № 357/23.05.2024 г. на КФН за изпълнаващ
правомощията на заместник- председател на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“ е определен именно издателят на
наказателното постановление – ***
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила - и двата акта съдържат всички
изискуеми реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като вмененото
на жалбоподателя нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като му е
дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация,
поради което и същият е бил наясно в извършването на какво нарушение е
обвинен. В АУАН и НП е описано съставомерно деяние, поради което е
неоснователна претенцията на жалбоподателя, че АНО Е следвало да
6
прекрати производството. Спазена е процедурата по съставяне на АУАН,
същият е съставен в присъствието на необходимите свидетели. АУАН е
подписан от актосъставителя, свидетелите и представителя на дружеството -
жалбоподател, като на последния е връчен екземпляр от акта. При съставяне
на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на сроковете по чл. 34,
ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН
Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗМИП при установяване на делови
взаимоотношения или извършване на случайна операция или сделка чрез
електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или чрез
друга форма без присъствието на клиента лицата по чл. 4 извършват проверка
на събраните идентификационни данни чрез използване на два или повече от
способите по ал. 1. По делото няма спор, че дружеството-жалбоподател „***”
АД в качеството си лицензиран инвестиционен посредник съгласно лиценз,
издаден въз основа на въз основа на Решение № 621-ИП/04.05.2007 г. на
КФН и вписано в регистъра на инвестиционните посредници, воден от КФН, е
лице по чл. 4, т. 8 от ЗМИП и като такова следва да спазва разпоредбата на чл.
55 от ЗМИП.
Действително в ЗМИП не се съдържа легална дефиниция на понятието
„присъствие на клиент“, но начина на формулиране на разпоредбата, а именно
чрез посочване на хипотези на установяване на делови взаимоотношения, в
които клиентът не присъства /“чрез електронно изявление, електронен
документ или електронен подпис“/ води до извод, че се касае за физическото
присъствие на клиента. По делото се установи, а и не се спори, че на
06.03.2023 г. между дружеството-жалбоподател и лицето *** е бил сключен
договор за брокерски услуги. Установи се и че същият е бил сключен
дистанционно, без физическото присъствие на клиента, доколкото договорът е
бил подписан от него с електронен подпис, следователно несъмнено е налице
установяване на делови взаимоотношения без присъствие на клиента. В тази
хипотеза, за дружеството-жалбоподател е възникнало задължението да
извърши проверка на събраните идентификационни данни чрез използване на
два или повече от способите, посочени по чл. 55, ал. 1 от ЗМИП /изискване на
допълнителни документи; потвърждаване на идентификацията от друго лице
по чл. 4 или от лице, задължено да прилага мерки срещу изпирането на пари в
друга държава членка или в трета държава по чл. 27; извършване на справки в
електронни страници и бази от данни на местни и чуждестранни компетентни
държавни и други органи, предоставени за публично ползване за целите на
проверката на валидността на документи за самоличност и на други лични
документи или на проверката на други данни, събрани при идентификацията;
извършване на справки в публично достъпни местни и чуждестранни
официални търговски, фирмени, дружествени и други регистри; използване на
технически средства за проверка на истинността на представените документи;
установяване на изискване първото плащане по операцията или сделката да се
осъществи чрез сметка, открита на името на клиента, в кредитна институция
от Република България, от друга държава членка или от банка от трета
държава по чл. 27; повторно изискване на представените при извършване на
идентификацията документи и проверка за наличие на промяна в
идентификационните данни - при проверка на идентификацията в хода на вече
установени делови взаимоотношения, когато идентификацията е била
извършена при встъпването в такива отношения; друг способ, който дава
основание на лицето по чл. 4 да приеме идентифицирането на клиента за
7
надеждно извършено/. Именно за да може да бъде установено прилагането на
някой от посочените способи разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от ЗМИП изисква
документиране на предприетите действия по ал. 1 и ал. 2, като в документите
за извършената проверка на идентификацията задължително се съдържа и
информация относно датата и часа на извършване на предприетите действия
по ал. 1, както и имената и длъжността на лицето, което ги е извършило. В
процесния случай в дадените сведения от страна на инвестиционния
посредник се твърди, че идентификационните данни на клиента *** са
проверени единствено чрез справки в публично достъпни местни и
чуждестранни официални търговски, фирмени, дружествени и други
регистри, но всъщност тази проверка не е документирана по изискуемия от чл.
55, ал. 3 от ЗМИП начин. Дори и да се приеме, че този способ действително е
бил приложен, не се установи идентификационните данни на клиента *** да
са били проверени чрез прилагане на втори способ. Отделно от това самият
инвестиционен посредник не посочва кой е вторият способ, приложен от него,
въпреки бланкетното му твърдение, че такъв е приложен.
Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че
идентификацията на клиента и проверката на идентификационните данни се
дължи не преди сключване на договора за брокерски услуги, а преди
сключване на конкретна сделка в изпълнение на този договор. Изрично в ал. 2
на чл. 55 е посочено, че проверката чрез минимум два способа е дължима
както при встъпване на делови взаимоотношения, така и при извършване на
случайна операция или сделка тоест очевидно е, че извършването на сделка е
различно от установяването на делови взаимоотношения. В делови
взаимоотношения инвестиционният посредник встъпва със самото сключване
на договора за брокерски услуги, а не с последващите сделки, които се
извършват в изпълнение на вече сключения договор. Клиентът следва да бъде
идентифициран, а идентификацията му да бъде проверена при сключване на
този договор, дори ако впоследствие не бъде извършена нито една сделка.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че нарушението не
било извършено, тъй като „***” АД не се намирало в делови
взаимоотношения с *** и следователно не било адресат на чл. 55, ал. 2 от
ЗМИП поради липса на продължителност на взаимоотношението между тях,
съдът намира следното: в §1, т. 3 от ДР на ЗМИП е посочено, че делово
взаимоотношение е стопанско, търговско или професионално
взаимоотношение, което е свързано с дейността по занятие на задължените
институции и лица по ЗМИП и към момента на установяването на контакт се
предполага, че то (деловото взаимоотношение) ще има елемент на
продължителност. Видно от посочената дефиниция се касае за една
презумпция, че тези взаимоотношения ще са продължителни, като законът не
съдържа изискване в действителност те да са такива.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото несъмнено беше
доказано, че на 06.03.2023 г. жалбоподателят – инвестиционен посредник
„***“ АД е установил делови взаимоотношения с клиента **** / ***/ без
присъствието на последния чрез сключване на договор за брокерски услуги,
като не е извършил проверка на събраните идентификационни данни на
8
клиента чрез прилагане на поне два от способите, посочени в чл. 55, ал. 1 от
ЗМИП, с което от обективна страна е нарушил изискването на чл. 55, ал. 2 от
ЗМИП.
С оглед на това, че отговорността на юридическите лица е обективна и
безвиновна, въпрос за субективната страна на деянието не следва да се
обсъжда.
Липсват данни за наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, от които да се направи извод, че извършеното от
жалбоподателя разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните нарушения от същия вид, поради което и
извършеното от жалбоподателя не може да се квалифицира като маловажен
случай. Невряно е твърдението в жалбата, че липсата на вредни последици е
единствения критерий, определящ наличието на маловажен случай. Ако тази
теза беше вярна, то всички формални нарушения биха се квалифицирали по
чл. 28 от ЗАНН. Отделно от това чрез разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗМИП се
цели гарантирането на регулаторен механизъм, който да противодейства на
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.
Последното понятие визира дейност по преобразуване или прехвърляне на
имущество, придобито от престъпна дейност или активно участие в такава
дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото,
или да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие,
с цел да избегне правните последици от деянието си. Изключително високата
значимост на обществените отношения, на които се дава закрила с
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗМИП представлява още едно основание,
наред с гореизложеното, което не позволява деянието да се квалифицира като
маловажно.
За извършеното от инвестиционния посредник /като лице по чл. 4, т. 8 от
ЗМИП/ разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП предвижда налагане на
имуществена санкция от 5 000 до 50 000 лева. На жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер, а именно
5 000 лева, който според съда е справедлив и съответен на обществената
опасност на жалбоподателя и извършеното от него.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
КФН разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4
вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 100 лева, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния
представител дейност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от
9
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-183/18.09.2024 г.,
издадено от изпълняващия правомощията на заместник-председател на
Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закона за
мерките срещу изпирането на пари на дружеството- жалбоподател „***“ АД,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева за нарушение на чл. 55, ал. 2 от ЗМИП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН
жалбоподателя „***“ АД, ЕИК ********* да заплати на Комисията за
финансов надзор сумата от 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10