Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр. София, 22.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при
секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №9294/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Х.Н.К., с която е предявен срещу З.А. АД иск с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 35000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите” за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 11.01.2018 г. Претендира законната лихва от 04.04.2018
г., както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 11.01.2018 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
С влязло в
сила определение от 02.04.2019 г. на СРС по НОХД № 12641/2018 г. е одобрено
споразумение, с което И.Н.Г. е признат за виновен в това, че на 11.01.2018 г. в
гр. София, на ул. „Димитър Пешев“, на пешеходна пътека, тип зебра, при
управление на лек автомобил „Опел“ с рег. № *******, нарушил правилата за
движение - чл.119, ал.1 ЗДвП - не пропуснал движещият се по пешеходна пътека
пешеходец Х.Н.К., като реализирал пътнотранспортно произшествие и по
непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в пукване на лъчева
кост на дясната предмишница, причинило трайно затруднение на движението на
десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. По силата на чл.300 ГПК споразумението
е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което за
обстоятелствата относно настъпване на увреждането по механизма, приет от
наказателния съд, авторството на деянието и причинените съставомерни последици,
настоящият състав е обвързан от споразумението.
От
съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства, представляващи
медицински документи, се установява, че пострадалата е получила следните
травматични увреждания: счупване на външния
ръб на долния край на дясната лъчева кост. На 11.01.2018 г. ищецът е прегледан, поставена му е гипсова шина за 30
дни и е проведено е домашно-амбулаторно лечение. Претърпял е болки
непосредствено след ПТП с голям интензитет – за 9-10 дни, с умерен интензитет
до сваляне на гипса – за около 1 месец, след което интензитетът на болките е
намалявал постепенно за 3 месеца. Ищецът има болки и понастоящем – при влажно и
студено време. Възстановителният период е приключил за срок от около 3 месеца.
Поради вродена особеност на дясната киткова става полученото счупване е довело до
усложняване на състоянието и позицията на ставата – ето защо той все още има
ограничени движения в дясната киткова става и болки при натоварване и работа с
ръката. Дясната киткова става извършва движения с намален обем от 22% и поради
това е налице непълно възстановяване, което се дължи на едновременното
въздействие на травматичното увреждане и вродената особеност на китката. В
съдебно заседание вещото лице разяснява, че е възможно оперативно лечение, за
което обаче няма гаранция за успешен изход. Преди настъпване на произшествието
особеността на ръката не е давала отражение при ищеца и той си е служил
нормално с ръката – след травмирането на костта вродената особеност е довела до
така описаното усложнение.
От
показанията на свидетеля К.Б.– дъщеря на ищеца, се установява, че дясната ръка,
която е била наранена при произшествието, е негова доминантна ръка – преди да
получи травмата си е служил с нея нормално, не се е оплаквал от болки. След
произшествието в продължителен период е изпитвал болки, които не са утихвали
дори след прием на медикаменти. Започнал е да използва ръката си след два
месеца, но не е възвърнал пълен капацитет – продължава да има затруднения,
както в работата си, така и при изпълнение на ежедневни активности. След
катастрофата у него се е явил страх да шофира и да пресича улици.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Решението на наказателния съд установява противоправното деяние на водача
на автомобила – нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП, както и причинната връзка между
ПТП и травмите на ищеца. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт,
извършен от водача И.Н.Г. при управление на лек автомобил „Опел“ с рег. № *******.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида на уврежданията, а именно: непълно счупване
(фисура) на кост на ръката, причинило затруднения в обслужването в
продължителен период (1-2 месеца), интензитет и продължителност на болката (за
1 месеца, висока интензивност в първите 9-10 дни), естеството на лечението (неоперативно),
периода на възстановяване (3 месеца), наличието на трайни последици за здравето
на пострадалия – намаление на движението на китката, както и че това настъпило
усложнение се дължи на едновременното въздействие на два фактора –
произшествието от една страна и вродена особеност на дясната киткова става,
която е личен и субективен за пострадалия фактор. При така установените факти и
преценявайки вида и характера на травматичните увреждания, отнасяйки ги към
възрастта и начина на живот на пострадалия и съобразявайки начина на настъпване
на произшествието и неминуемо възникналите вследствие на това шок и негативни
емоционални преживявания, свързани със страха от шофиране и пресичане, съдът намира,
че справедливото обезщетение е в размер на 20000 лв.
Неоснователно
е възражението за съпричиняване. Установява се от авто-техническата експертиза
и разпита на свидетеля И.Н.Г. – водача, причинил произшествието, че ударът е
настъпил върху пешеходна пътека при движение на автомобила с ниска скорост,
даваща му възможност да спре. Свидетелят сочи, че до него се е движел друг
висок автомобил, закриващ видимостта му към пресичащия пешеходец, поради което
е възприел последния непосредствено преди настъпване на удара. Съдът приема, че
не е налице противоправно поведение от страна на пострадалия – последния е
пресичал правомерно върху
сигнализирана пешеходна пътека. Съгласно разясненията, дадени в т.6 на ТР №
2/2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което, появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две
предпоставки – пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. При
използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът
пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят
упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място,
като това право се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП.
По делото не се установи пешеходецът да е пресичал в нарушение на посочените
разпоредби. А при наличие на спиращ автомобил непосредствено преди обозначена
пешеходна пътека, което е знак за наличие на преминаващ пешеходец, водачът е
бил длъжен да намали скоростта – а при липса на видимост – по необходимост да
спре, за да пропусне преминаващия пешеходец. По изложените съображения
възражението за съпричиняване е неоснователно.
Основателно
е искането за присъждане на законната лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ
ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви
върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от
датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. По делото е приложена молба с вх. № на ответника от 13.03.2018 г., с
която ищецът
го е уведомил за извършено ПТП и за претенцията за плащане на обезщетение. Претенцията
за лихва за забава от 04.04.2018 г. е основателна.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят
направените разноски, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 505,86
лв.
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 1083,43 лв., включващ ДДС.
На ответника следва да се присъдят
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдебно удостоверение и
експертиза, съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата от 195 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда следващата се държавна такса – в размер на 500 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:*******, да заплати на Х.Н.К., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 11.01.2018
г., заедно със законната лихва от 04.04.2018
г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 505,86 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 35000 лв.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:*******,
да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“, Булстат:*******, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1083,43 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, с
включен ДДС.
ОСЪЖДА Х.Н.К., ЕГН:**********, да заплати на З.А. АД, ЕИК:*******, на основание
чл.78,
ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата от 195 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:*******, да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 500 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: