Р Е Ш Е Н И Е
№260047/17.8.2020г.
гр.Варна,17.08.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII - ри състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 18338 по описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба депозирана във ВРС с вх.№
81970/06.11.2019 г.от ищцата П.Р.В.,ЕГН **********,
с адрес:г***, чрез
процесуален представител - адв. Ц.Б. от ВАК, със съдебен адрес ***,*,против ответната страна О. Д. Н. М.
Г. В., *, с която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца: СУМАТА от
2003,60 лв.,/две хиляди и три лева и 60 ст./ представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240,24 часа, за
целия процесен период 01.11.2016г. до 31.10.2019г. по конкретния иск,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143, така, както следва: месец ноември 2016г. -6.864 часа -57.24 лв.;
месец декември 2016г. - 6.864 часа -57.24 лв. Общо положен нощен труд за
тримесечието- 96 часа. Съответно общия сбор от часове за тримесечие е 13,728
часа, равняващи се на 114,49 лв.;месец януари 2017г.-6.864 часа -57.24
лв.; месец февруари 2017г. -6.864 часа -57.24 лв.; месец март 2017г. -5.72 часа
-47,70 лв. Общо положен нощен труд за тримесечието- 136 часа. Съответно общия
сбор от часове за тримесечие е 19,448 часа, равняващи се на 162,20 лв.;-месец април
2017г.-8,008 часа - 66,79 лв.; месец май 2017г.- 8,008 часа- 66,79 лв.;
месец юни 2017г. - 8,008 часа- 66,79 лв..; Общо положен нощен труд за
тримесечието- 168 часа. Съответно общия сбор от часове за тримесечие е 24.024
часа, равняващи се на 200,36 лв.;месец юли 2017г.-5,72 часа - 47,70 лв.;
месец август 2017г. -5,72 часа - 47,70 лв.; месец септември 2017г. - 5,72 часа
- 47,70 лв.; Общо положен нощен труд за тримесечието- 120 часа. Съответно общия
сбор от часове за тримесечие е 17,16 часа, равняващи се на 143,11 лв.;месец октомври
2017г.- 8,008 часа- 66,79 лв.; месец ноември 2017г. -8,008 часа- 66,79 лв.;
месец декември 2017г. -6.864 часа -57.24 лв. ; Общо положен нощен труд за
тримесечието- 160 часа. Съответно общия сбор от часове за тримесечие е 22.88
часа, равняващи се на 190,82 лв.;-месец януари 2018г.-6.864 часа -57.24
лв.; месец февруари 2018г. - 6.864 часа -57.24 лв.; месец март 2018г. -6.864
часа -57.24 лв. Общо положен нощен труд за тримесечието- 144 часа. Съответно
общия сбор от часове за тримесечие е 20.592 часа, равняващи се на 171,74
лв.;-месец април 2018г.-5,72 часа - 47,70 лева;месец май 2018г. -6.864
часа -57.24 лв.; месец юни 2018г. - 4,576 часа - 38,16 лв. Общо положен нощен
труд за тримесечието- 112 часа. Съответно общия сбор от часове, за тримесечие е
16,016 часа, равняващи се на 135,57 лв.;месец юли 2018г.- 6.864 часа
-57.24 лв.; месец август 2018г. -6.864 часа -57.24 лв.; месец септември 2018г.
- 6.864 часа -57.24 лв. Общо положен нощен труд за тримесечието- 144 часа.
Съответно общия сбор от часове за тримесечие е 20.58 часа, равняващи се на
171,74 лв.;-месец октомври 2018г.4,576 часа - 38,16 лв.; месец ноември
2018г. -4,576 часа - 38,16 лв.; месец декември 2018г. - 4,576 часа - 38,16 лв.
Общо положен нощен труд за тримесечието- 128 часа. Съответно общия сбор от
часове за тримесечие е 18,304 часа, равняващи се на 152,65 лв.;месец януари
2019г.-8,008 - 66,79 лв.; месец февруари 2019г. -5,72 часа - 47,70 лв.;
месец март 2019г. - 4,576 часа - 38,16 лв. Общо положен нощен труд за
тримесечието- 128 часа. Съответно общия сбор от часове за тримесечие е 18,304
часа, равняващи се на 152,65 лв.;месец април 2019г.-6,864 часа- 57,24
лв.; месец май 2019г.- 6,864 часа- 57,24 лв.; месец юни 2019г. 6,864 часа-
57,24 лв. Общо положен нощен труд за тримесечието - 144 часа. Съответно общия
сбор от часове за тримесечие е 20,592 часа, равняващи се на 171,74 лв.;месец юли
2019г.-8,008 часа- 66,79 лв.; месец август 2019г.- 6,864 часа- 57,24 лв.;
месец септември 2019г.- 6,864 часа- 57,24 лв. Общо положен нощен труд за
тримесечието- 152 часа. Съответно общия сбор от часове за тримесечие е 21,736
часа, равняващи се на 181,28 лв.; за четвърто тримесечие, само за месец октомври
2019г.- 48 часа нощен труд, равняващо се на 6.864 часа извънреден труд -
57.24 лв.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът П.В. основава
исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:Сочи се от ищцата П.В., че
в периода от 01.11.2016г. до 30.04.2019г. полагала труд като мл. инспектор във *
- Варна,а от 01.05.2019г. до 31.10.2019г. като мл. инспектор в *- Варна,като
и двете РУ били на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР- Варна, с
основно трудово месечно възнаграждение, в размер на 890,00 /осемстотин и
деветдесет/ лева.Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи П.В. твърди,
че била със статут на държавен служител.В чл. 176 от ЗМВР било предвидено че
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната
продължителност на работното време била регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно
ал.1 от същия член тя е била с продължителност 8 ч. дневно и 40ч. седмично при
5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 187 ал.3 от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислявало в работни дни-подневно, а за работещите на
8,12, или 24-часови смени - сумирано на тримесечен период, като съгласно ал.5,
т.2 работата извън работното време се компенсирала с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. В разпоредбата на
чл. 178, ал. 1, т.3, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Горепосоченото кореспондирало и на Закон за държавния служител. Съгласно чл. 67
ал. 1 от същия брутната заплата се състояла от основната заплата и допълнителни
възнаграждения. В чл. 67 ал. 7 т. 2 ЗДСл било посочено че допълнителни
възнаграждения са допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В Наредба №8121з-
407от 11.08.2014г./отм./ изрично било предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата).Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014г., сочи още ищецът, че била отменена с приемане на
Наредба № 8121з- 592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която от
своя страна била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№
5450/2016г.
В настоящия случай, в
процесния период, според ищцата Пл.В. действала Наредба № 8121 з-
776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл.3, ал.3 от същата наредба посочвал, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В действащата Наредба №8121з-776/29.07.2016г., подчертава
ищецът, че липсвала изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен
нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121 з
- 407 от 11.08.2014г.,която в нормата на чл. 31, ал.2 регламентирала при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 ч.и 6.00 ч. за отчетния период да се умножава по 0.143.Липсата
на такава норма не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен
(каквато изрична забрана би била за ищеца и противоконституционна), а
представлявала,според ищеца, празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.В
случая,твърди ищцата, при наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.).В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, било предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.Положеният от ищцата нощен труд от 22,00 ч. до 06,00 ч.за периода
от 1.11.2016 г.-31.10.2019г.бил в размер на 1680
часа, които следвало да бъдат приравнени към дневен труд с коефициент
1.143, които възлизали на 1920,24 часа. Преизчисляването на нощен към дневен
труд водело до извънреден труд от 240,24 часа, който следвало
да бъде допълнително заплатен от ответника.При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следвало да бъде компенсиран с 8,34 лв.на час /5,625 лв. на час
+50%, или 8,437 лв. на час/, като задължението на ответника към ищеца за целия
период възлизало на 2003,60лв.Така положения извънреден труд от ищеца,
по тримесечие за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., както и неизплатеното
допълнително възнаграждение умножен по часова ставка за трите години по
тримесечие, е посочен в обстоятелствената част на исковата молба и пренесен и в
петитума на иска .При така изложеното по-горе е обективирано и искането по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК за
осъждане на ответника да заплати на ищеца за периода от 01.11.2016 год.
до 31.10.2019 год. СУМАТА от 2003,60 лева представляваща
дължимо се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на общо 240,24 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд от 1680 часа с коефициент 1,143 ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда -06.11.2019 г.и
до окончателното изплащане на вземането.Ищецът е направил и искане по делото да
бъдат присъдени в негова полза сторените разноски, вкл. и тези за адвокатско
възнаграждение а в изпълнение на нормата на чл.127, ал.4 ГПК е посочена и
банкова сметка *** плащане.В подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е направила
доказателствени искания.Изрично е заявено, че се желае при невъзможност ищецът
или неговият представител да участват в о.с.з., делото да се гледа в отсъствието
им.
В срока и по реда на чл.
131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуален представител
гл.юрисконсулт Б. Й..1. На първо място ответната страна намира исковете за допустими.2. По отношение на исковата
претенция / респ. нейната основателност или не становището по същество на
ответната страна е следното:Ответната страна не оспорва твърдението в
исковата молба, че през периода 1.11.2016 г. – 31.10.2019г. ищецът заемал
длъжността „Командир на отделение във * и „старши полицай“ в **, и представя
като доказателство Кадрова справка за заемани длъжности с рег.№ 365р-63380
/05.12.2019г., в която е отразено кариерното развитие на ищеца.По отношение
на претенцията с правно основание чл. 178, ал. 1, т.3, вр. с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за сумата 2 003,60 лв.представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен
труд към дневен такъв за процесния период, ведно със законната лихва върху
цялата сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането, следвало да се има предвид според ответника следното:Приложимият
закон, уреждащ това служебно правоотношение бил ЗМВР- специален по отношение на
ЗДСл и КТ (арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР). Предвид характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът полагал труд и през нощта (22.00 - 06.00
часа). Работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни -
подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумирано за тримесечен
период - чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба било
видно, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсирала с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на
смени. Ищецът, предвид заеманата от него длъжност в процесния период
работил на 12-часови смени, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016
г.относно разпределение на работното време на държавните служители в
ОДМВР-Варна по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ,
бр.14 от 2015г.).Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи. Такива
сочи ответникът, че били: Наредба № 8121 з-592/25.05.2015 г., в сила от
01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г.. V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
29.07.2016г.).Текстовете на чл. 3, ал.3 и в двете Наредби били идентични,
като гласели, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В нормите на двете Наредби - №
8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-776/29.07.2016г, възразява ответникът, че
липсвала разпоредба, регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен.Нормата
на чл. 176 от ЗМВР посочвала, че брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд
- чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.Претенцията си ищеца констатира
ответникът, че се основавала на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (Приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г.,
в сила от 01.07.2007 г.) .В чл.2 от същата бил посочен нейният обхват. Съгласно
ал.2 „Наредбата се прилага за работниците и служителите по трудово
правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и
източниците на финансиране“. В нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работното време било прието, че нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа.А ал. 3 на същия член от НСОРЗ не се прилагала по
отношение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация,
за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. От там, твърди ответникът, че
може да се направи обоснован извод, че същата била неприложима и за държавни
служители - полицейски органи, чийто статут е уреден със специален закон
/ЗМВР/. Това пък го налагала самата специфика на работата, която изпълнявали служителите
- различна спрямо тази на работещите съгласно нормите на КТ и ЗДСл. Именно
затова били три основните нормативни акта, уреждащи правоотношенията. Едните
трудови, а другите - служебни. Едните възниквали по силата на трудов договор,
другите се назначавали със заповед.Ограничението в чл. 3, ал. 3 от
Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. е, цитирано от ответника: „За държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“, се различавало от Наредбата за структурата и организацията на
работното време. Идентично било и съдържанието и на нормите на чл.3, ал.3
от Наредба № 8121з-592 от 25 май 2015 г.Видно от изложеното, за
ответника, е че с оглед характера на служебното правоотношение на ищеца,
относно изчисляването на положения от него труд, следвало да се прилагат
специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Следователно неправилно ищецът посочил, че за
процесния период следвало да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно
откъде ищецът е получил този коефициент, за да иска същият да бъде
приложен.Ограничението в Наредба №81213-592/2015г. и Наредба№8121з— 776/2016г.
било за държавните служители работещи на смени да не полагат повече от 8 часа
нощен труд, което било равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент
1,143. Следователно,извежда извода от правна страна ответникът, че напълно
необосновано било препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата
и организацията на работната заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното място,
тъй като нормалната продължителност на работното време е осем часа, а в
наредбите посочени по-горе нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа /
8:8 равно на 1/.В случая не била налице, според ответника, празнота в
нормативната уредба,която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй
като в процесния период действали последователно подзаконови нормативни актове
- Наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществувала разпоредбата,
че за всеки отработен час през нощта / между 22.00-06.00 часа/ на държавните
служители се заплащал нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е налице била
специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд
на държавните служители в МВР, която изключвала общия ред.При разглеждане на
казуса, твърди ответникът, че следвало да се вземе предвид и Писмо
изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане
на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва
ежемесечно, което представя с отговора на искова молба ответникът и моли да
бъде прието като доказателство по делото. В посоченото писмо, публикувано в
„Сиела“, изрично било записано, че получените часове в повече при преизчисляване
на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден
труд. Съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време, което
не било налице в конкретния случай. Според тълкуването на МТСП, превръщането на
нощните часове в дневни било установено с цел увеличеното заплащане на нощния
труд /в конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не
за заплащането на извънреден труд.Твърди се, че ОД МВР - Варна е заплащала
ежемесечно на ищеца допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се
установявало от представените от ответната страна с отговора на искова молба
Платежна бележка, която била разпечатка от АИС „ТРЗ“ - МВР и представлявала
подробно описание на получаваното от ищеца месечното възнаграждение. От
исковата молба,възразява още ответникът, че не било ясно и откъде ищецът
стигнал до извода, какъв е размера на часовата му ставка за целия процесен
период и как точно бил определил размера на дължимата сума за положен нощен
труд, което от своя страна правело исковата молба неуточнена. Към исковата
молба не били приложени никакви доказателства, които да доказвали твърденията и
притенциите на ищеца.Твърденията на ответника са ,че на ищеца редовно е било
плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд, за което
свидетелствали данните от горепосочените платежни бележки от АИС „ТРЗ“ - МВР .
За положения от ищеца нощен труд същият получил допълнително заплащане по 0.25 лв.
на час, следователно не следвало де се прави преизчисление и прехвърляне на
нощен труд в дневен, тъй като щяло да се получи дублиране на заплащането.Твърди
се от ответника, че труда положен между 22.00- 06.00ч. следвало да бъде отчетен
само като нощен, както бил отчетен и заплатен, а не да се трансформира в
дневен. Ищецът не можел да избира едновременно да иска допълнителни часове
/извънреден труд/ поради трансформиране на нощния труд като дневен и след това
да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен.Ответникът желае
ВРС да вземе предвид, че ищецът е държавен служител - полицейски орган съгласно
чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР.Неговите служебни правоотношения съгласно ал.2
на чл.142 от ЗМВР се уреждали единствено със ЗМВР.Законодателят правел явно
и недвусмислено разграничение между неговия статут и статута на държавните
служители по чл.142, ал.1,т. 2 и лицата работещи по трудово правоотношение по
т. 3 от ЗМВР, който се уреждал със ЗДСл, съответно статутът на лицата работещи
по трудово правоотношение, който се уреждал при условията и по реда на Кодекса
на труда и на ЗМВР.В чл. 178, ал.1 от ЗМВР изчерпателно били изброени
допълнителните възнаграждения, който се изплащат на държавните
служители.Съгласно разпоредбата на чл. 179,ал.(1) от ЗМВР на държавните
служители се изплащали допълнителни възнаграждения за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. В ал.2 на същия член било
посочено изрично, че условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал. 1 се определяли с Наредба на министъра на вътрешните
работи, а техният размер - с негова заповед. Действащата към посочения от ищеца
времеви период за положен извънреден труд , твърди ответникът, че била Наредба
№ 8121з-776 от 29 юли 2016 г.за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В чл.22,
ал. 1 от същата било посочено какво се включва в отработеното време на
служителите.В чл.179, ал.4 ЗМВР законодателят изрично посочил,
че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните
служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със
закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.Именно
поради спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи,
законодателят, твърди ответникът, че е уредил техния статут в специален закон -
ЗМВР, различен от статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 и
служителите по трудово правоотношение по чл.142, ал.1, т.З от ЗМВР. За тях били
неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния
случай не бил налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска
преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.ЗМВР бил
специален закон, който уреждал изчерпателно статута на държавните служители в
МВР. По никакъв начин не ги дискриминирал, а напротив давали им се допълнителни
права и обезщетения, които на другите държавни служители и на служители по
трудови правоотношения не били предоставени (повече дни платен отпуск - до 40
дни, по-висок процент клас прослужено време - 2% на всяка година, безплатно
пътуване в градски транспорт и веднъж по време на отпуск, безплатно лечение в
МИ МВР гр. София, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения,
приравняване на полагания труд към първа категория, ранно пенсиониране и др.).
Това било така поради спецификата на работата, която извършват и на
задължителния непрекъсваем процес. Ето защо служителят, когато постъпвал на
работа, се запознавал с условията на труд, с предвидените законови възнаграждения
и приел тази работа. Неговите права и задължения, възнаграждения за положен
труд и допълнителни възнаграждения били посочени изчерпателно в ЗМВР от
законодателя и те не се определяли от работодателя, а той бил длъжен да спазва
стриктно закона. Ако законодателят бил счел, че следва да се прилага по
аналогия КТ и издадените въз основа на него подзаконови актове, то той би
изразил тази си воля изрично и нямало да променя ЗМВР в годините и да урежда
изчерпателно служебните правоотношения на държавните служители в МВР, а щял да
посочи както за лицата работещи по трудово правоотношение - чл.142,
ал.5 от ЗМВР „Статутът на лицата.работещи по трудово правоотношение,
се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон.“ След
уточняване на исковата молба от ищеца,ответникът моли да му бъде дадена
възможност да изрази допълнително становище.В условията на евентуалност,
ако ВРС приеме, че предявеният осъдителен иск е основателен, ответникът моли
съда да има предвид, че оспорва изчисленията на положените от ищеца нощни
смени, от там положените като нощен труд часове. Посочените в исковата молба
положени часове нощен труд се разминавали от тези отразени и платени в
платежните бележки на ищеца. Към исковата молба липсвали приложени каквито и да
е доказателства, въз основа на които да било видно как са установени и
изчислени посочените часове нощен труд, което правело за ответника иска неясен
и препятствало правото на ответника на ефективна защита.Исковата претенция не
можело да бъде направена общо и въз основата на твърдения от страна на ищеца,
без да са налице конкретни доказателства в подкрепа на същата. С оглед
неоснователността на главния иск за сумата от 2003,60 лв.представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен
труд към дневен такъв за процесния период и акцесорния характер на претенцията
за присъждане на законна лихва, то счита ответника последната искова
претенция също за неоснователна.На последно място ответната *,чрез юрисконсулт
Б.Йорданова в отговора на искова молба изразява становище по доказателствените
искания на ищеца, прави свои искания за събиране на доказателства, като извежда
и извода,че спорът между страните е чисто правен . Предвид гореизложеното, моли
ответникът, съдът да постанови решение, с което да отхвърлите така предявения
срещу ОД МВР - Варна осъдителен иск изцяло като неоснователен и недоказан
.Обективирано е искане на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ ВРС да присъди в полза на
Областна дирекция на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер
съобразен с размера на отхвърлената искова претенция.В условията на евентуалност ответникът прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищеца разноски, поради което при произнасяне
в полза на ищеца моли разноските да бъдат намалени до предвидения минимален
размер.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на предявения от ищцата Пл.В.
против ответната Областна дирекция на МВР – Варна иск с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 ал. 5, т. 2 от Закона за МВР,чрез
намаляване на неговия размер, като същият от сумата от 2003,60 лв.,да
се счита предявен за сумата от 1430,48 лв.,представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 206 часа, за периода от 01.11.2016
г. до 31.10.2019 г., получен в резултат от преизчисление на положения
нощен труд с коефициент 1.143,
формирана по периоди, както следва:за периода ноември - декември 2016 г. - 60,89 лв.;за периода януари - март
2017 г. -160,84 лв.;за периода
април - юни 2017 г. -98,98 лв.;за
периода юли - септември 2017 г. –123,73
лв.;за периода октомври - декември 2017 г. -129,91 лв.;за периода януари - март 2018 г. -152,37 лв.; за периода април – юни
2018 г. -140,44 лв.;за периода
юли - септември 2018 г. - 81,31
лв.;за периода октомври - декември 2018 г. -140,44 лв.;за периода януари - март 2019 г. -121,99 лв.;за периода април - юни 2019
г. -113,86 лв.;за периода юли -
септември 2019 г. - 89,46 лв.;до
31.10.2019 г. –16,27 лв.,ВЕДНО
със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.11.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.В
същото съдебно заседание с нарочно определение съдът прекратил производството по делото в
частта по предявения иск за разликата
над сумата от 1430,48 лв. до първоначално предявения размер от
2003,60 лв.,поради отказ и на основание чл. 233 от ГПК.
В същото съдебно заседание ищцата Пл.В., представлявана
от адв.Б. от ВАК желае ВРС да уважи предявените искове,съобразно
допуснато изменение, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В откритото съдебно заседание ответната страна,редовно
уведомена – не изпраща представител.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, в съвкупност и поотделно, по вътрешно
убеждение, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен
съдът е отделил безспорните от спорните факти и обстоятелства по делото.
Обявено
е било, на
страните,на осн.чл.146, ал.1 , т.4 и т.5 ГПК, че е безспорно и не се нуждае от доказване между страните, че
ищецът П.В. в периода от 1.11.2016г. – 31.10.2019 г. се е намирал в
служебно правоотношение с ответника, изпълнявайки длъжностите „командир на
отделение“ във * и „старши полицай“ в *при ОД МВР – Варна.
Т.е.
липсва спор относно наличието на служебно правоотношение между ищеца и
ответника.
Спорът, както може да бъде установено дори и само от
прочита на исковата молба и на отговора на искова молба, има правен характер и
се свежда до въпроса: Полагала ли е в исковия период от време ищцата В. труд,
който следва да й бъде заплатен от ответника ?
Отговорът на този въпрос следва да бъде изведен на база
събраните писмени доказателства по делото,анализ на заключението по допуснатата
/ необходима според съда / ССчЕ и в съответствие с приложимите за исковия
период материални правни норми.
Видно от материалите по делото, с отговора на искова
молба, от ответната страна са представени и по делото са приобщени по надлежния
ред относимите писмени доказателства: кадрова справка peг. №
365р-63380/05.12.2019г., изготвена от Началник сектор „Човешки ресурси” при ОД
на МВР - Варна; справка от АИС „ТРЗ” -
МВР за въведени болнични листи в периода 01.11.2016 г. - 30.04.2019 г.; справки от АИС „ТРЗ” - МВР за въведени
заявления за ползване на платен отпуск - 3 листа; платежни бележки от АИС „ТРЗ” - МВР за периода 01.11.2016 г. -
30.04.2019 г. - 19 броя.
Така цитираните писмени доказателства,неоспорени от
страните, следва да бъдат анализирани в съвкупност допуснатото и приобщено по
делото заключение по съдебно - счетоводната
експертиза,изготвена на 09.07.2020 г. от в.л.Д.П..Заключението на в.л.П. е
приобщено по делото
на листи 73- 78. От констативно - съобразителната част и заключителната част на
ССчЕ се установява,че за периода от 01.11.2016г. – 31.10.2019 г. ищцата П.В. е
отработила при ответника нощен труд от общо 1431 часа , като за и били
заплатени 357,75 лева / справка 1 на в.л. П.
, по месеци – справка 1 колони 3 и 4 / .
Преизчислен положения
нощния труд в дневен с коефициент 1,143,сочи
в.л. П.,че се равнява на 1637 часа общо / СПРАВКА 1, колона 6.
Разликата след
преизчислението с коефициент 1,143, пресмята вещото лице, че възлиза на 206 часа дневен извънреден труд.
На второ място вещото
лице стига до извода,че извънреден труд, получен след преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 не е изплащан в исковия преод г.,като
общия размер на сумата за сумата за така вписания изчислен извънреден труд за 206
часа в.л.П. пресмята като 1430,48 лв.
На база изчисленията направени от вещото лице,обективирани и в справките
неразделна част от ССчЕ ,при посочени и размери на ОМЗ, за исковия период става
ясно,че на ищцата се дължи сумата от 1430,48 лева за положен извънреден труд в
исковия период,получен след преизчисление на разликата между нощния труд от
нормочасовете и часовете положен при дежурства по график,както и полаган по
заповед в извън работно време, умножен с коефициент 1,143 равен на 206 часа
дневен труд.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Безспорно
е между страните, а и от събраните доказателства се потвърждава, че ищцата
Плавена В. е в служебно правоотношение с
ответника *. Безспорния факт се установява и доказва от приобщената на лист 16
-ти,изготвена от ответника кадрова справка.От цитираната кадрова справка се
изяснява, че П. Р. В. е назначена в МВР
със Заповед № К -5739 /17.05.2010 г. на длъжност „стажант” в МВР, категория „Е
„ при *, считано от 27,05,2010 год.,като последователно от 01,11,2016г. до
30,04,2019 г. е заемала длъжностите както следва : Командир на отделение в
група „Охрана на обществения ред и териториална полиця „на Сектор „ Охранителна
полиция „ към * Варна при *, считано от 29,06,2015 г. и старши полицай в
Участък „Св.Св.Константин и Елена „ към *Златни пясъци при *, считано от
12,04,2019 г.и до момента на изготване на кадровата справка – 05.12.2019 год.
На база горните
факти се налага извода от правна страна,че ищцата за исковия период от време е
била със стаут на държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.При
тези обективни факти по делото, съдът счита,че приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период ищцата е полагала труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също
липсва спор между страните.Горният извод се налага и от приложените по делото
писмени доказателства, заключението по ССчЕ, на вещото лице Д.П. което съдът
намира за обективно и пълно и безпристрастно.
Съгласно разпоредбата на
чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
Наредба на министъра на вътрешните работи.
На съда е служебно
известно ,че за процесния вид правоотношения от
02.08.2016г. действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текста на чл. 3, ал. 3 от Наредбата гласи,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.В Наредба № 8121з-776/29.07.2016г, приложима към процесния
период липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Доколкото в последните наредба и предходните / е посочено, че отново се касае
за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание.
От събраните по делото доказателства се установява, вкл.и
ССчЕ , че на ищцата Пл.В., за периода от 01.11.2016г. – 31.10.2019 г.ответникът дължи
на неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд получен при
преизчисление на положения нощен труд в дневен труд с коефициент 1,143 за в размер на общо 1430,48 лв. за 206часа.
Налага се извода, че са доказани и по основание и по
размер главната и акцесорни претенции,поради което следва да бъдат уважени
изцяло,така както са изменени .
С оглед характера на
претендираното главно задължение и съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищцата се
дължи и законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на
исковата молба и до окончателното изплащане на вземанията. Посочените по-горе парични вземания се явяват дължими от
ответника, поради което съдът намира, че предявената искова претенция за
заплащането й е основателна и доказана, поради което подлежи на уважаване по
начина по който е заявена и изменена в последното откритото съдебно заседание.
С оглед изхода на спора
съдът следва да определи дължимите се разноски и такси .Видно от л.80 – ти ищцата,чрез адв.И.от АК Разград е представила,чрез
ада.Б. от ВАК Списък по чл. 80 ГПК в който претендира един разход – сумата от
220,00 лева за адвокатско възнаграждение. На л.81 –Ви по делото е приложен
договор за правна защита и съдействие № 77915 от 15.07.2020 г. имащ характера
на разписка и удостоверяващ плащане в брой на сумата от общо 220 лева за
адвокатско възнаграждение.Така договорения и платен адвокатски хонорар е
съобразен с Наредба 1/2004 г.., изменена от 15,05,2020 г.,поради което и ВРС
присъжда сумата от 220,00 лeва на основание чл. 78 ,
ал.1 ГПК в полза на ищцата за процесуално представителство от един от общо
двамата редовно упълномощени адвокати .
На последно място при този характер на спора,
приложимостта на нормата на чл. 83 ГПК и на чл. 78 , ал. 6 ГПК съдът следва да
възложи в тежест на ответната страна дължимата се държавна такса. При
материален интерес от общо 1430,48 лв.държавната такса е равна на 4 % от цената на иска но не
по-малко от 50 лева. Т.е. в случая дължимата се държавна такса е равна на 57,22 лева (петдесет и седем лева и
двадесет и две стотинки).На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата
от 57,22 лева - представляваща от дължимата държавна
такса за производството и 150,00 лева -
(сто и петдесет лева )възнаграждение за вещо лице.И на последно място, с оглед
пълнота на мотивите ВРС не присъжда разноски в полза на * поради факта,че
предприетото от страна на ищцата изменение на размера на иска посредством
намаляване е изцяло в интерес на ответника,довело и до частичен отказ от иска
за разликата от първоначално посочения размер до изменения,след приемане на
ССчЕ .
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес
на управление: гр*, ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.В.,ЕГН **********,
с адрес:г***,СУМАТА от 1430,48 лв., (хиляда четиристотин и
тридесет лева и четиридесет и осем стотинки )представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 206 часа, за периода от 01.11.2016
г. до 31.10.2019 г., получен в резултат от преизчисление на положения
нощен труд с коефициент 1.143,
формирана по периоди, както следва:за периода ноември - декември 2016 г. - 60,89 лв.;за периода януари - март
2017 г. -160,84 лв.;за периода
април - юни 2017 г. -98,98 лв.;за
периода юли - септември 2017 г. –123,73
лв.;за периода октомври - декември 2017 г. -129,91 лв.;за периода януари - март 2018 г. -152,37 лв.; за периода април – юни
2018 г. -140,44 лв.;за периода
юли - септември 2018 г. - 81,31
лв.;за периода октомври - декември 2018 г. -140,44 лв.;за периода януари - март 2019 г. -121,99 лв.;за периода април - юни 2019
г. -113,86 лв.;за периода юли -
септември 2019 г. - 89,46 лв.;до
31.10.2019 г. –16,27 лв.,ВЕДНО
със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.11.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от
Закона за МВР и чл.86,ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА *, със седалище
и адрес на управление: гр*, ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.В.,ЕГН **********, с адрес:г*** СУМАТА от общо 220,00 лева (двеста и
двадесет лева ) представляваща
направените в производството от ищцата разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение на един адвокат, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА *, със седалище и адрес
на управление: гр*, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна СУМАТА от 57,22 лева (петдесет и
седем лева и двадесет и две стотинки) - дължима държавна такса и СУМАТА от 150,00 лева - (сто и петдесет лева ) депозит за ССчЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от получаване
на преписа на Решението .
ПРЕПИСЪТ от
Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: