Решение по дело №365/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 38
Дата: 13 февруари 2020 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20197110700365
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е      № 38

                                           гр.Кюстендил, 13.02.2020год.

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното заседание на пети февруари  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    АСЯ  СТОИМЕНОВА

при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 365 по описа за 2019год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

Р.В.Д. ***, чрез пълномощника си адв. К.С. е предявил касационна жалба срещу  решение № 351  от 25.10.2019г. на Районен съд – Кюстендил  по НАХД № 398/2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 30-0000096/12.02.2019г., издадено от началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Кюстендил.  Релевирани са  касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.  Нарушението  на закона поради неправилното му прилагане се свързва с недоказано нарушение. Твърденията са, че таксиметровият апарат е бил включен, в потвърждение на което е приложения фискален бон и показанията на свид. Г.. Нарушението на процесуалните правила са обосновава с доводи за липса на мотиви във връзка с всички събрани писмени и гласни доказателства. Явната несправедливост на наказанието е поради неправилна преценка на критериите по чл.27, ал.2 от ЗАНН.  Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на потвърденото с него наказателното постановление.

            Ответникът – Областен отдел  „Автомобилна администрация” - Кюстендил не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение, че първоинстанционното съдебно решение е правилно, а касационната жалба - е неоснователна.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима - подадена е от страна, снабдена с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният  14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 и чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 30-0000096/12.02.2019г., издадено от началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Кюстендил. С потвърденото НП,  на основание чл.95, ал.1, т.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ на  касатора Р.В.Д. ***  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева. Релевираното нарушение се изразява в това, че нарушителят в качеството си на водач на  лек таксиметров автомобил с рег. № КН0168ВА, на 30.01.20197г., в 14,05 часа в гр.Кюстендил, на ул. „Цар Освободител“, срещу Езикова гимназия, в  посока ж.к. „Герена“, осъществява таксиметров превоз на един  пътник  /с посочено име и ЕГН/, без  да е включил след наемане на автомобила от пътника, ЕТАПФ.  Прието е, че  е нарушена разпоредбата на чл. 38, предл. 1 от Наредба    № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 109 от 14.12.1999г. Налице са доводи за неприложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

За деянието е съставен  АУАН № 256404 от 30.01.2019г. от инспектор при ОО „Автомобилна администрация“ – Кюстендил и в присъствието на свидетел от същата администрация. Посочените длъжностни лица са разпитани в съдебното производство и с депозираните показания изцяло потвърждават описаните в АУАН фактически обстоятелства относно извършеното нарушение. Служебно РС е призовал и разпитал пътникът в автомобила Георги  Найчов  Г., който сочи, че при извършване на превоза, водачът е включил таксиметровия апарат.
            Към  въззивната жалба, нарушителят  е приложил  фискален бон, издаден на 30.01.2019г. в 14,18 часа за превоз  от Р. Д. с автомобил *****, за обща сума в размер на 4,09лв.

При изложените доказателства, съдът е формирал  извод за законосъобразност на  оспореното наказателно постановление, като е приел, че нарушението е  доказано от събраните по делото доказателствени средства, а именно показанията на разпитаните свидетели на АНО, а в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, Административният  съд счита, че  Кюстендилският районен съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон, както и във връзка със съдържащите се в касационната жалба оплаквания, Административният съд счита следното:

            Обжалваното  решение е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави  в сила. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Обратно на поддържаното от касатора, настоящият състав на касационната инстанция счита, че въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.13, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК за пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по релевирания  спор като е събрал относимите за тях доказателствени средства. Поддържаните в касационната жалба твърдения, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3  от НПК, са неоснователни.

            Обосновани от доказателствата и законосъобразни с оглед приложимия закон са решаващите правни изводи на районния съд  за  законосъобразност на НП.  Доказани са елементите от състава на административното нарушение по чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвтП и на нарушителя е наложена предвидената в разпоредбата глоба. Изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие. Негов извършител е водач на лек таксиметров автомобил. Бездействието се свързва е неизпълнение на задължението на водача да включи таксиметровия апарат след наемане на автомобила.  Видно от показанията на разпитаните свидетели, които са длъжностни лица при ответната администрация, на посочената дата и час, касаторът  като водач на таксиметров автомобил, след наемане на автомобила, не е включил монтирания ЕТАФП – таксиметров апарат, с което е нарушил изискванията на чл.38, предл.1 от Наредба №34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.  Неоснователно касаторът сочи на противоречие в данните, депозирани пред съда от контролните органи на ОО „АА“ – Кюстендил. От сравнителния анализ на същите е видно, че е налице идентичност в свидетелските показания на длъжностните лица при ответника за относимите към предявеното обвинение факти.  Еднозначно и категорично свидетелите на АНО сочат, че  таксиметровия апарат не е бил включен към момента на проверката, която е извършена след наемането на автомобила от свид. Г.. Твърденията на последния в обратен смисъл са изолирани и неподкрепени от  другите събрани гласни доказателствени средства, с оглед на което обосновано въззивният съд е отказал да ги кредитира. По отношение на свидетелите Г. и К., които са констатирали деянието, липсват основания и твърдения за субективно отношение и пристрастност спрямо нарушителя, което мотивира съда да приеме техните показания за обективни и достоверни.  До различни  изводи  води преценката на показанията на свид. Г., който демонстрира  познания за механизма на работа на таксиметровия апарат, които са необичайни за обикновения пасажер.  Горното съставлява индиция за предубеденост на свидетеля, което е основание да се приемат за недостоверни  изложените от него данни.  Рeшаващите съображения на първата съдебна инстанция в посочения смисъл  се споделят изцяло от касационния състав на Административния съд. Събраните фактически данни в своята съвкупност формират извод за осъществено от касатора  и доказано  административно нарушение.

            Основателно се възразява в касационната жалба, че в съдържанието на въззивното решение, липсва обсъждане на представения от нарушителя фискален бон. От горната констатация обаче не следва, че  формираните мотиви за доказаност на административното нарушение са необосновани. Данните във  фискалния бон не опровергават изводите за осъществено съставомерно деяние. От  информацията в същия относно фиксирания час, не може да се установи категорично, че  е  издаден връзка с процесния превоз. При сравнителен анализ на  показанията на свидетелите Г. и К. е видно, че  нарушителят  е представил фискален бон едва при връщането си на мястото на проверката, от което следва логически, че таксиметровия апарат е включен  по-късно именно с цел да отпадне отговорността на водача за извършеното нарушение. Обстоятелството, че в оспореното решение липсва изрична преценка на визираното писмено доказателствено средство не осъществява касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 вр. с ал.3, т.2 от НПК.    

            Неоснователни са доводите на касатора и за явна несправедливост на наложеното наказание. Последното е във фиксиран в закона размер, който АНО е съобразил при издаване на НП.

             Поради неосъществени касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК и неоснователност на касационната жалба, следва решението на въззивната  съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Водим от горното,  Административният съд

                                                          

    Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 351  на Кюстендилския районен съд от 25.10.2019год., постановено по  НАХД № 398/2019год.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

Председател:                              Членове: 1.                            2.