Р Е Ш Е Н И Е
№ 577
гр. Пловдив, 27.03.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г.
и участието на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева к.а.н.д. № 290 по описа за
2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на по чл. 63в от
Закона за административните нарушение и наказания /ЗАНН/, във връзка с Глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“, с адрес: гр. Пловдив,
пл. “Централен“ № 1, ет. 5, против Решение № 1986 от 24.10.2022 г., постановено
по АНД № 20225330203288/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ наказателен
състав, с което е отменено наказателно постановление № 16 – 2200036, издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив 05.04.2022 г., с което
на "ЗПойнт" ЕООД с ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/, във
вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ била наложена имуществена санкция от 1600 лева за
нарушение по чл. 62, ал. 1,
вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Касаторът Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив сочи,
че Районен съд – Пловдив е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,
като се мотивира, че не са обсъдени всички приложени по делото доказателства. Моли
за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът "ЗПойнт" ЕООД, не
изразил писмено становище по касационната жалба на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пловдив,
но
в съдебно заседание, чрез адвокат З., оспорва жалбата и моли за потвърждаване
на първоинстанционото съдебно решение и присъждане разноски за платен
адвокатски хонорар.
Участвалият по делото прокурор от Окръжна
прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна, счита, че решението на Районния
съд следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.
Административен съд - Пловдив, двадесет и
четвърти състав, като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт и прецени изложените пред касационната инстанция доводи, прие за установено
следното:
По допустимостта на касационната
жалба:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По
същество:
На 15.02.2022 г. в с. Радиново, в
комплекс Терес служители на Инспекцията по труда – Пловдив извършили проверка,
като в хода на същата са били установени 5 лица, едно от които е Д.С., който
извършвал работа по изработка и вграждане на арматурни заготовки. Лицата били
поканени да попълнят бланкетна декларация по чл. 402, ал. 2 от КТ,
в която С. посочил, че работи по сключен граждански едномесечен договор със
"ЗПойнт" ЕООД, със седмично възнаграждение и определено работно
време. С. работил по трудово правоотношение с друга фирма – Пловдивстройресурс
АД на пълно работно време. Представен е гражданският договор № 20 от 20.01.2022
г., съгласно който е установено, че С. бил с платен данък по ЗДФЛ и осигуровки
от „ЗПойнт“ ЕООД за осигурителен доход от 187, 50 лв. при възнаграждение от 250
лева. Уговорката в упоменатият договор е да се изработи армировка и кофраж за
срок от 30 дни, които към момента на проверката не са изтекли.
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са били спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
Не са се констатирали нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и
наказателно постановление, които да са съществени, да опорочават
административнонаказателното производство или актове и да нарушават правата на
нарушител.
Нарушението е описано надлежно в НП
от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Не е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да
разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за допускане до работа
на работник без да е сключен писмен трудов договор.
Районният съд на база на събраните
доказателства правилно е приел, че страните не спорят по установените факти, а
какво представлява правоотношението между С. и "ЗПойнт" ЕООД, дали
чрез сключването на граждански (облигационен) договор, който най-често и в
конкретния случай е под формата на договор за изработка се прикриват
трудовоправни отношения в ущърб на работника и държавната здравно и
социалноосигурителна система. В правната теория и практика двете правоотношения
– трудовото и това по договор за изработка (т. нар. граждански договор) имат
някои обективни разлики, като една от тях е, че при трудовия договор работникът дължи
престиране на труд, а при договора за изработка - неговия резултат.
За да отмени НП, районният съд
правилно е приел, че в разглеждания случай не е доказано безспорно от
въззиваемата страна, че Д.С. е дължал престирането единствено на работната си
сила като връзване на армировка или сглобяване на кофраж. Ако същият беше
извършвал и други дейности на обекта необхванати от приложното поле на търсения
с договора за изработка резултат, като например общ работник, строителство,
зидария или друго, то това можеше да послужи като отличителен критерии между
двете правоотношения. В настоящия случай фактически извършената дейност е
признак, както на едното тъй като дължи изработването именно на армировка и
кофраж, така и на другото правоотношение, където престира единствено работна
сила в тези две области.
На следващо място видно, че лицето е
получило еднократно възнаграждение по договора за изработка, от което не може да
се направи извод за това дали се касае за трудови или облигационни отношения. Същото
се отнася и за местоизпълнението на правоотношението, с оглед спецификата на
работата и по-точно строителния обект, което също не може да служи за
разграничителен критерий за правоотношението.
Представеният граждански договор
има заложен краен срок за изработката, като не е фиксирано работно време, а С.
сам определя кога да работи, като използва свободното си време от постоянния
трудов договор с другото дружество Пловдивстройресурс АД. Не са се установили
лица на обекта, които да следят за спазването на работното време. Не са
констатирани почивки или отпуски от страна на С. или лице, което да раздава
възнагражденията, както в типичните случаи на прикрити трудовоправни отношения.
Настоящата съдебна инстанция, като
взе предвид съдържанието на събрания и представен доказателствен материал
намира, че не се доказва по безспорен и категоричен начин, отговарящ на
стандарта за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
че Д.С. е бил в трудово правоотношение със „ЗПойнт“ ЕООД, което е било
прикрито, чрез сключването на договор за изработка.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на районния съд и с оглед нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК изцяло препраща към тях.
Решението на РС – Пловдив е валидно,
допустимо и правилно. При постановяването му не е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Съдебният акт е подробно мотивиран, като са обсъдени са
всички събрани по делото доказателства.
С оглед изхода на правния спор в
полза на процесуалния представител на ответника по касационната жалба следва да
се присъдят по чл. 38 от Закона за адвокатурата разноски за касационната
инстанция, които съгласно разпоредбите на Раздел IV от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 1 са в размер на 460,00 лв.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1986 от 24.10.2022 г., постановено по АНД № 3288/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ІІІ наказателен състав.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“, с адрес: гр.
Пловдив, пл. “Централен“ № 1, ет. 5, да заплати на "ЗПойнт" ЕООД (ЕИК
*********), със седалище и адрес на управление с. Цалапица, общ. Родопи, ул.“Пирин“
№ 1а, сумата от 460,00 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.