№ 13295
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110115464 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *** срещу П. П. К., с която е
предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с искане да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 11 070.77 лв.,
представляваща регресно вземане по щета № **** за изплатено от ищеца в качеството на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застрахователно обезщетение във връзка с имуществените вреди, причинени на 16.05.2014 г.
в гр. *** от виновно и противоправно поведение на ответника, който виновно се е отклонил
от проверка за алкохол, ведно със законната лихва от 26.05.2022 г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 27432/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че е бил налице валидно сключен договор по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност “ на автомобилистите при него за лек автомобил
марка ****, с рег. № *****. Излага, че в срока на договора – на 16.05.2014 г., в гр. ***, при
управление на посочения автомобил ответникът навлязъл в лентата за насрещно движение и
реализирал ПТП с микробус „****“, с рег. № **** след което избягал от
местопроизшествието, с което се отклонил от проверка за алкохол. Посочва, че във връзка с
това събитие при него е образувана щета № ****, по която е изплатил застрахователно
обезщетение на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС“ на увреденото
лице в размер на 11 070.77 лв. Твърди, че с влязла в сила присъда ответникът е осъден за
извършеното деяния, представляващо престъпление, включващо като елемент от състава
обстоятелството, че ответникът е избягал от местопроизшествието.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният
иск е оспорен като неоснователен. Ответникът счита, че фактът на напускането на
местопроизшествието не доказва, че това е станало с цел да се отклони от проверка за
алкохол, а е извършено заради получените от него наранявания и необходимостта от
получаване на медицинска помощ. Акцентира върху липсата на доказателства за предприети
1
действия от органите на МВР за установяване наличието на алкохол в кръвта му. Оспорва
настъпването на вредите, за които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение, и
размера им, както и причинно-следствената им връзка със събитието, като посочва, че те не
са елемент от състава на престъплението, поради което за тях не важи разпоредбата на чл.
300 ГПК. Възразява, че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение не съответства
на средните пазарни цени. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като счита,
че давността тече от 04.12.2014 г. Оспорва претенцията за лихва поради липса на
доказателства за връчване на регресна покана. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за установяване
дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27432/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410
ГПК.
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./. Съгласно
посочената разпоредба застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите има право да получи от застрахования платеното от застрахователя
обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие
се е отклонил виновно от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
За основателността на иска с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ в тежест
на ищеца е да докаже следните факти: наличие на валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при него за лек автомобил марка
****, с рег. № *****, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило
процесното застрахователно събитие – покрит риск по договора; че виновен за събитието е
ответникът; че след настъпване на ПТП ответникът виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотично вещество или негов аналог; че в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за уврежданията по
пострадалото от произшествието МПС в твърдения размер.
В случая с Определение № 39621/06.11.2023 г., в което е обективиран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие на валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при
ищеца за лек автомобил марка ****, с рег. № *****, в срока на застрахователното покритие
на който е настъпило застрахователно събитие – покрит риск по договора; че ПТП е
настъпило поради виновното и противоправно поведение на ответника; че ответникът е
напуснал мястото на произшествието; че в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение за уврежданията по пострадалото от
произшествието МПС в твърдения размер.
В исковата си молба застрахователят – ищец твърди, че ответникът е напуснал
мястото на ПТП, с което поведение се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог. По делото е представено влязло в сила Решение №
1149/27.05.2015 г. по АНД № 1513/2015 г. по описа на РС – ***, 4 наказателен състав, с което
ответникът е признат за виновен за процесното деяние, представляващо престъпление по чл.
343, ал. 3, пр. 6, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК и на основание чл.
78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба. Така постановеното решение от наказателния съд е задължително за
гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК, а квалифициращ елемент от състава на
2
престъплението, за което лицето е признато за виновно, е бягството от
местопроизшествието, което в случая е и безспорно по делото. Константна е обаче съдебната
практика, че само фактът на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно
поведение за отклоняване от проверка на алкохол, каквото поведение и вината на
застрахования подлежат на доказване от ищеца, както и че само при наличие на данни за
предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той
виновно да се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 274, ал. 1, т.
1, пр. последно КЗ /отм./ за регресна отговорност на застрахования /в този смисъл – Решение
№ 183/22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. на ВКС, II ТО, и Решение № 16/02.02.2011 г. по т. д.
№ 374/2010 г. на ВКС, II ТО/.
В случая в представения от ищеца Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
съставен във връзка с процесното събитие, е отразено единствено, че ответникът поради
движение с несъобразена скорост с профила на пътя губи контрол над автомобила, навлиза в
лентата за насрещно движение и удря движещия се по нея участник, а графата „алкохол“ по
отношение на К. е непопълнена.
По делегация е разпитан като свидетел съставителят на протокола – свид. Г., който
разказва, че към 2014 г. е бил младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – *** и
си спомня за случая. Отишъл на място след настъпване на произшествието и виновният
водач го нямало. Случаят бил фрапиращ, защото виновният водач избягал с една предна
гума, като по-късно същия ден автомобилът бил намерен. Свид. Г. не се е срещал с него и
няма информация защо той е напуснал местопроизшествието. На място била взета с дрегер
проба за алкохол само на другия участник и тя била отрицателна. Свидетелят не е
съпровождал никого до болница за вземане на проба. По това време не се носели устройства
за констатиране употреба на упойващи вещества.
Видно е, че събраните доказателства не съдържат никакви данни за предприети от
полицейските органи мерки за извършване на проверка за алкохол, наркотично вещество или
негов аналог на ответника, от която той виновно да се е отклонил, а както беше посочено
вече, единствено напускането от него на ПТП не следва да се приравнява на виновно
поведение по отклоняване от такава проверка.
Не обосновава различен извод посоченото от ищеца в писмените бележки Решение
№ 81/30.07.2020 г. по т. д. № 889/2019 г. на ВКС, II ТО, нито цитираното в него Решение №
152/15.11.2014 г. по т. д. № 2080/2013 г. на ВКС, I ТО, защото те касаят различни хипотези –
такава, при която ответникът не оспорва, че се е отклонил виновно от местопроизшествието,
за да осуети проверка за алкохол и други упойващи вещества, или такава, при която
оспорването му е бланкетно. Не такъв е настоящият случая, защото в отговора на исковата
молба ответникът чрез назначения му особен представител въвежда в процеса правозащитно
възражение срещу заявеното от застрахователя твърдение, че се е отклонил виновно от
местопроизшествието, за да осуети проверка за алкохол и други упойващи вещества, като
изрично посочва, че причината за това е свързана с получени от него наранявания в областта
на главата и придвижването му до безопасно място за медицинска помощ. При така
релевираните от ответника твърдения не може да се приеме, че ищецът е освободен от
необходимостта да докаже при условията на главно и пълно доказване, че бягството от
местопроизшествието е извършено от К. именно с цел отклоняване от проверка за алкохол и
упойващи вещества, каквото доказване в случая не е успешно проведено. Този извод не се
влияе от обстоятелството, че ответникът не е доказал своите правозащитни твърдения,
защото в случая липсва дължимото от ищеца пълно главно доказване на намиращото се в
негова доказателствена тежест обстоятелство, поради което провеждането или не на
насрещно доказване от ответника е без значение.
По изложените съображения предявеният иск е недоказан и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
3
При този изход на спора на ищеца не се дължат разноски за производството.
Въпреки неоснователността на иска ответникът също няма право на разноски, защото
не е доказал извършването на такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК иск с
правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ от ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, срещу П. П. К., ЕГН **********, с адрес: ****, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 11 070.77 лв., представляваща
регресно вземане по щета № **** за изплатено от ищеца в качеството на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователно обезщетение
във връзка с имуществените вреди, причинени на 16.05.2014 г. в гр. *** от виновно и
противоправно поведение на ответника, който виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
ведно със законната лихва от 26.05.2022 г. до окончателното плащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
27432/2022 г. по описа на СРС, 85 състав
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4