О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……….01.2019г.
гр.В
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
търговско
дело №10 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Л.И.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
офис 1, чрез адв.Й А, против Решение №4457/10.10.2018г. постановено по
гр.д.№4457/2018г. на PC В, в частта, с която е отхвърлен предявения от
въззивницата иск, против “Групама затраховане” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе” №47А,
представлявано от С Б, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.405 от КЗ, за осъждане на въззиваемия да
заплати законна лихва върху главницата от 4264.99лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се излага,
че решението на РС В е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е
достигнал до неправилни изводи приложението на императивното правило на чл.390,
ал.1 от КЗ, съгласно което за да получи изпълнение, ползвателят на
застрахователна услуга следва да представи на застрахователя удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Поддържа се, че това
задължение на застрахования е от значение за поставянето на застрахователя в
забава, но не е правопораждащ елемент на фактическият състав, т.е. това
обстоятелство е само условие за изискуемостта на обезщетението. Поддържа се, че
за да изпълни административното си задължение за дерегистрация, собственикът
следва да може да се легитимира с удостоверение от самия застраховател по
смисъла на чл.18а, ал.2, т.1 Наредба №1-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Сочи, се че в случая изричният отказ на ответника да признае
застрахователното събитие изключва възможността за прекратяване на
регистрацията на увреденото МПС, поради което и следва да се приеме, че с
поведението си самия платец се е поставил в забава, поради дължи на кредитора обезщетението
за забава от датата на исковата молба. Поддържа се още, че в разглеждания казус
от значение е и факта, че застрахованото лице е предприело действия по
възстановяване на автомобила, поради което е в невъзможност на прекрати
регистрацията му. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на
предявеният иск, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който
се поддържа становище за нейната неоснователност
Едновременно с
отговора на исковата молба е подадена и насрещна въззивна жалба от “Групама
затраховане” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Цариградско шосе” №47А, представлявано от С Б, против
горецитираното решение, в частта, с която е уважен предявеният от Л.И.С., иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за осъждане въззивника да заплати на
въззиваемата сумата от 4264.99лв., съставляваща частичен иск от целия в размер
на 10406.21лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на
собствения на ищцата лек автомобил “Р К”, с ДК №* **** **, настъпили в резултат на реализирано ПТП на
29.11.2017г., около 18.30 часа, в гр.В, на кръстовището между бул.“Я П“ и ул.“П“,
причинено по вина на водача на лек автомобил “Ф Ф”, с ДК №** **** **, застрахован при жалбоподателя по договор
за застраховка “Гражданска отговорност“.
С насрещната въззивна жалба, се поддържа
становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в
атакуваната му част, поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и при нарушаване на процесуалните правила. Поддържа се, че изводите на
съда относно факта, че ищцата е собственик на увредения автомобил, респективно
че на същата се полага застрахователно обезщетение почиват на непълни и негодни
доказателства. На следващо място се сочи, че неправилно съдът е приел, че в
случая е приложима общата разпоредба на чл.390 от
КЗ, a не специалната норма
на чл.499, ал.2 от КЗ, както и че на ищцата се дължи обезщетение без да е
представила удостоверение за прекратяване на регистрацията на увредения
автомобил именно поради наличие на тотална щета. Сочи се, че съгласно чл.499,
ал.2 от КЗ обезщетението за имуществени вреди на МПС по застраховка “Гражданска
отговорност“ се определя в съответствие с методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, приета в съответствие с чл.504 от КЗ, като не може да
надвишава действителната стойност на причинената вреда. Поддържа се, че
дължимото застрахователно обезщетение в условията на тотална щета при
съобразяване с чл.22 от Приложение №1 към Наредба №24/08.03.2006г. и методиката
за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, размерът на стройността за
възстановяване на автомобила следва да надхвърля 80 % от действителната му
пазарна цена към момента на увреждането. Поддържа се още, че разпоредбата на
чл.499, ал.2 от КЗ се явява специална по отношение на чл.390 от КЗ, поради
което първата следва да намери приложение при определяне на размера на
дължимото обезщетение за имуществени вреди по застраховката гр.отговорност. на
следващо място се оспорват изводите на съда относно размера на
възстановителната стойност на увредения автомобил, като се сочи, че не е налице
основание ремонтиране на автомобила в сервиз сертифициран по ISO и за начисляване на ДД върху услугите за
ремонт, предвид липсата на доказателства за реално извършен такъв. Моли се
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
решение в уважителната му част и да отхвърли предявеният иск за заплащане на
застрахователно обезщетение. Претендират се съдебно-деловодни разноски
направени пред двете инстанции.
Страните не са
обективирали искания по доказателствата.
В хода на
проверката въззивният съд констатира, че постъпилите въззивни жалби са редовни и
отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържат останалите
необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна
такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА разглеждане въззивната жалба на Л.И.С., против Решение №4457/10.10.2018г.
постановено по гр.д.№4457/2018г. на PC В, в частта, с която е отхвърлен
предявения от въззивницата иск, против “Групама затраховане” ЕАД, с ЕИК
*********, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.405 от КЗ, за осъждане на въззиваемия да
заплати законна лихва върху главницата от 4264.99лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
ПРИЕМА
ЗА разглеждане насрещната въззивна жалба на “Групама
затраховане” ЕАД, с ЕИК
*********, против горецитираното решение, в частта, с която е уважен
предявеният от Л.И.С., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за осъждане
въззивника да заплати на въззиваемата сумата от 4264.99лв., съставляваща
частичен иск от целия в размер на 10406.21лв., представляващи обезщетение за
причинени имуществени вреди на собствения на ищцата лек автомобил “Р К”, с ** №* **** **, настъпили в резултат на реализирано ПТП на
29.11.2017г., около 18.30 часа, в гр.В, на кръстовището между бул.“Я П“ и ул.“П“,
причинено по вина на водача на лек автомобил “Ф Ф”, с ** №** **** **, застрахован при жалбоподателя по договор
за застраховка “Гражданска отговорност“.
НАСРОЧВА производството по
в.т.д.№10/2019г. на ОС В в открито съдебно заседание на 06.02.2019г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.