РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Галина Андриянова Андреева-Минчева (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215300602037 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 260046/19.10.2021г., постановена по НОХД № 4448/2020г.,
РС – Пловдив, 2 н.с., е признал подс. В. Г. С. за ВИНОВЕН в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2-ро, вр. ал. 1,
б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода, което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1,
т.7 от НК ПРС е лишил подсъдимия В. Г. С. от право да управлява МПС за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Районен съд – Пловдив е осъдил
подс. С. да заплати направените по делото разноски на досъдебното
производство в размер на 612 лева, както и на съдебното производство в
размер на 180 лева. ПРС е осъдил подс. С. да заплати на Л. АНДР. Б. сумата
от 600 лева, представляваща разноски за повереник.
Решението е обжалвано от подс. В. Г. С. чрез защитника му – адв. А.П..
Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се нейната
отмяна и постановяването на нова присъда, с която подс. С. да бъде признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Развиват се доводи
1
за несъставомерност на деянието поради липса на виновно поведение от
страна на подсъдимия. Твърди се, че същият не е нарушил чл. 20, ал. 2, чл.
116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Излагат се доводи, че се касае за случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Оспорва се заключението на
автотехническата експертиза като необосновано, неправилно и
некомпетентно изготвено. Според защитата изходните данни, послужили за
изготвяне на експертизата са неточни. Излагат с конкретни аргументи в тази
насока.
РП – Пловдив, ч.о. М.С. Б. и повереникът и – адв. Д.Д. не са взели
становище по въззивната жалба.
В съдебно заседание, подс. В. Г. С. се явява и поддържа въззивната
жалба. Защитникът му – адв. А.П. поддържа жалбата и иска отмяна на
осъдителната присъда на ПРС и постановяване на нова оправдателна такава.
Оспорва се началният момент на възникване на опасността, възприет в
изготвената автотехническа експертиза. Твърди се, че е налице противоречие
в мотивите към присъдата на ПРС. Според защитника е установено
нарушение на правилата на ЗДвП от страна на пострадалата пешеходка, която
е пресичала на червен светофар. Изразява се становище за липса на виновно
поведение от страна на подсъдимия и се иска той да бъде оправдан. Другият
защитник на подс. С. – адв. М.П. не се явява в съдебно заседание пред
въззивната инстанция.
В последната си дума подс. В.С. заявява, че не е имал видимост към
пешеходката заради мантинелите и не е карал с превишена скорост. Изразява
съжаление за причинения престъпен резултат. Заявява, че шофьорската
книжка му е нужна тъй като неговите и на съпругата му родители живеят на
около 50 км от гр. Пловдив, а счетоводната му кантора също е на 20 км от
града.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата
на подс. С. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение – потвърдено.
Частната обвинителка М. Б. като дъщеря и единствен наследник на
починалата пострадала Л.Б. не се явява в съдебно заседание пред въззивната
инстанция. За нея се явява адв. Д.Д., която представя пълномощно и
претендира разноски за повереник пред въззивна инстанция. Същата изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и счита, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Оспорват се твърденията на защитата за наличие на
случайно деяние, за липса на виновно поведение на водача и за
некомпетентно изготвена автотехническа експертиза. Наложеното наказание
намира за справедливо.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
2
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият В. Г. С. е роден на **** г. в гр. П., живущ в гр. П., Б.,
български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан, с
ЕГН: **********.
Подсъдимият В.С. бил правоспособен водач на МПС и притежавал
СУМПС № *** категория „С“, „В“, „АВ“ и „ТКТ“. Същият не бил наказван
за нарушения по ЗДвП като водач на МПС с наказателни постановления.
Подс. С. имал три наложени глоби с фиш.
Подсъдимият В.С. притежавал лек автомобил „Хонда“ с рег. № *** На
27.03.2019 г. около 09:20 часа той се придвижвал с личния си лек автомобил
на територията на гр.Пловдив. Автомобилът бил управляван лично от подс.
С., а на предна дясна седалка в автомобила до него се возела съпругата му –
свидетелката М. Г. С..
При движението си с управлявания от подс. С. автомобил достигнал до
ул.„Любен Каравелов“ и продължил да се движи по нея, като така достигнал
до кръстовище, образувано от пресичането на ул.„Любен Каравелов“ и бул.
„Руски“ в гр.Пловдив.
Преминаването през кръстовището било регулирано със светофарни
уредби както за автомобилите, така и за пешеходците. Освен това, по
платното за движение имало и обозначени пешеходни пътеки, както на
платното за движение на ул.„Любен Каравелов“, така и по платната за
движение на бул.„Руски“.
Управляваният от подсъдимия С. автомобил достигнал до западния
край на кръстовището. В този участък платното за движение на ул.„Любен
Каравелов“ било разделено на две платна за движение – южно и северно, а
всяко от платната за движение било разделено на по две пътни ленти.
Управляваният от подс. С. автомобил се движел по северната пътна лента на
южното платно за движение в посока от запад на изток, но не навлязъл в
района на кръстовището, тъй като за него светнал червен сигнал на
светофара. Пред него имало и няколко други автомобила. Зад него се движел
лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, който бил управляван от свид. И. И.Й.. В
този автомобил, зад водача се возела свид. Н.И. Й. – майка на свид. И.Й.. По
същото време свидетелката Л. А.. Б. се намирала на западния тротоар на
западното платно за движение на бул.„Руски“ и след като за нея светнал
зелен сигнал на светофара, предприела пресичане на западното платно за
движение на булеварда в посока от запад на изток по пешеходната пътека.
Платното за движение на бул. „Руски“ било разделено на две платна за
движение – западно и източно, посредством затревена ивица и пешеходни
тротоари. Междувременно, докато свидетелката Б. пресичала западното
платно за движение на булеварда, северно от кръстовището, и след като
3
достигнала до разделителната ивица, светнал червен сигнал на светофара за
пресичащите източното платно за движение на булеварда. Светнал и зелен
сигнал за превозните средства, които имали намерение да пресекат
кръстовището от западния му край. След като за управлявания от подс. С.
светнал зелен сигнал на светофара, той навлязъл с автомобила си в района на
кръстовището и предприел маневра „завой наляво“. Извършвайки маневрата,
подсъдимият С. навлязъл в западната лента на източното платно за движение
на бул. „Руски“ и така приближил към пешеходната пътека. В същия момент
свидетелката Б. достигнала до пешеходната пътека и макар за нея да светел
червен сигнал на пешеходния светофар, навлязла на платното за движение по
пешеходната пътека, като се движела в посока от запад на изток. В този
момент управляваният от подсъдимият С. автомобил се движел с около 23
км/ч и се намирал на около 12,3 метра от мястото на удара. Подсъдимият С.
не реагирал своевременно на възникналата опасност и със закъснение
активирал спирачната система на автомобила си. Поради това последвал удар
между предната част на управлявания от подсъдимият С. лек автомобил
„Хонда“ и тялото на свидетелката Б.. В резултат на удара свидетелката Б.
паднала на платното за движение. Непосредствено след удара подсъдимият С.
преустановил движението на автомобила си и заедно със съпругата си излезли
от автомобила и отишли при пострадалата Б.. При свид. Б. отишъл и свид. И.
Й. – водачът на МПС, което се движело след автомобила на подсъдимия. От
намиращия се в близост офис на банка излязла и свид. А. П. Б., която също
отишла при пострадалата. Свидетелката Б. подала сигнал на тел.112 за
настъпилото произшествие. На местопроизшествието пристигнал екип на
Бърза помощ и полицейски служители. Тъй като свидетелката Б. изпитвала
болки в десния крак, била транспортирана в медицинско заведение в
гр.Пловдив. Пристигналите на място полицейски служители установили
самоличността на пострадалата и на подсъдимия С. и тествали последния с
апарат за установяване наличие на алкохол в издишания въздух. Апаратът
отчел отрицателен резултат.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза / л. 136 от ДП/ се
установява, че на пострадалата Л.Б. е било причинено счупване на ставния
израстък в областта на колянната става на голямопищялната кост на десния
крак. Било е причинено трайно затрудняване движенията на долен десен
крайник за около 5 месеца, тоест средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание вещото лице д-р Здравка Ненчева е посочила, че
описаните в съдебно-медицинската експертиза отговарят на всички
представени по делото писмени доказателства – епикриза, описаните графии
на коляното, на гръбнака , на гръдния кош, таза, тазобедрени стави. Вещото
лице посочва, че е установено само счупване на външната повърхност на
ставния израстък на голямопищялната кост. Затруднението вследствие на
счупването преминава за около 5 месеца, но с оглед възрастта на пострадалата
оздравителния процес може да се забави.
4
От заключението на автотехническа експертиза /л. 138 – 164 от ДП/ се
установява, че причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е
че водачът на лекия автомобил „Хонда“ – подс. С. не е реагирал своевременно
на опасността от удар с пешеходката Л.Б.. Съгласно заключението на
експерта – инж.С. М., от момента, в който пешеходката Б. е навлязла в
източното платно за движение, водачът на лекия автомобил „Хонда“, при
своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин
да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този
момент мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила. Като
причина за настъпване на произшествието експертът е посочил и
обстоятелството, че пешеходката Б. е предприела пресичане на източното
платно за движение на червен сигнал на пешеходния светофар, без да се
съобрази с приближаващия се автомобил. Видно от заключението на
експерта, въпреки допуснатото нарушение на правилата за движение по
пътищата от страна на пешеходката Б., към момента, когато е навлязла на
платното за движение, водачът на автомобила В.С. е можел да предотврати
настъпването на произшествието, тъй като мястото на удара е било извън
опасната зона за спиране на автомобила и при своевременна реакция от
страна на водача не би настъпило пътнотранспортно произшествие,
респективно не би била нанесена травма на Б..
В съдебно заседание вещото лице инж. Стефан Мутафчиев посочва, че в
момента на пресичане на кръстовището и маневра завиване на ляво
подсъдимият С. е имал възможност и е можел своевременно да забележи
пострадалата Б., дори и при наличните на мястото мантинели. Вещото лице
посочва, че предната лява колона на автомобила е възможно да е попречила,
но за много кратко време, на пряката видимост на водача, както и че ако
пречи на водача технически правилно е да намали скоростта си на движение
или премести тялото си на малко напред или назад. За потвърждение на
своето заключение вещото лице е възпроизвело в съдебно заседание клип на
произшествието, снет от представените по ДП записи от външни камери
монтирани на офис на банка, от източната част на пътното платно на бул.
“Руски“, непосредствено до кръстовището и пешеходната пътека.
ПРС е кредитирал с доверие заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, заключенията
на изготвените експертизи и писмените доказателства по делото,
първостепенният съд е стигнал до правния извод, че подс. С. е извършил
както от обективна, така и от субективна страна престъпление по по чл. 343,
ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2-ро, вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, а именно: че на 27.03.2019 г. в гр. Пловдив, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил „Хонда“ с рег. № **, е
нарушил правилата за движение, а именно:
5
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;
чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун,
към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите
хора“;
чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека,
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или да спре“
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Л. АНДР.
Б. с ЕГН **********, а именно: счупване на ставния израстък в областта на
колянната става на голямопищялната кост на десния крак, което е довело до
трайно затрудняване на движенията на долен десен крайник, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Първоинстанционният съд е приел, че деянието е извършено по
непредпазливост – подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
ПРС е отхвърлил възражението на защитата, че се касае за случайно деяние
по смисъла на чл. 15 от НК с мотива, че водачът на лекия автомобил е бил
длъжен да намали скоростта и да пропусне преминаващата по пътеката
пешеходка – свидетелката Б.. При твърдяната липса на видимост, след като не
е намалил достатъчно скоростта, тъй сам се е поставил в невъзможност да
реагира на опасност и да спре. ПРС е приел, че е налице и квалифициращият
признак, че ПТП е станало на пешеходна пътека, което изключва
приложението на привилегирования състав по чл. 343а от НК.
При определяне на вида и размера на наложеното наказание на подс. С.,
РС – Пловдив е взел предвид степента на обществената опасност на деянието
и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени чистото
му съдебно минало и добрите характеристични данни. Според ПРС липсват
отегчаващи отговорността обстоятелства. С тези мотиви
първоинстанционният съд е наложил наказание в минималния, предвиден в
закона размер при условията на чл. 54, ал. 1 от НК.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Жалбата на подсъдимия В.С. е процесуално допустима, а разгледана по
6
същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия В.С., първата инстанция е
извършила необходимите процесуално - следствени действия, изясняващи
значимите факти относно повдигнатото му обвинение.
Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата,
направен от РС – Пловдив и не намира за необходимо да го преповтаря.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите.
Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, 5
и 12 от НПК са основани на установените фактически положения, като в
съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност
на подсъдимия С. по предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение
на закона се споделят и от настоящият състав.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че подс. С. е
осъществил от обективна страна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2-ро, вр. ал. 1,
б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. От обективна страна подс. С. на
27.03.2019 г. в гр. Пловдив, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил „Хонда“ с рег. № РВ 5589 СХ, е нарушил правилата за
движение – чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 119 от ЗДвП причинявайки на
пешеходна пътека средна телесна повреда на пострадалата пешеходка Л.
АНДР. Б.. Правилно РС – Пловдив е приел, че от субективна страна подс. С.
е извършил престъплението по непредпазливост – той не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но принципно е могъл и в
конкретния случай е бил длъжен да ги предвиди. Приближавайки кръстовище
с пешеходна пътека, в интензивен трафик, в градски условия той е могъл да
предвиди наличието на пешеходци на платното за движение. При твърдяната
липса на видимост, той на още по-голяма основание е бил длъжен да избере
такава скорост, който да му позволи да спре безопасно при наличие на
пешеходци. Като не е избрал тази скорост, той сам е допринесъл, макар и по
непредпазливост за настъпване на престъпния резултат. Без значение е дали
той е направил това поради разсеяност или поради неправилна преценка на
конкретната пътна обстановка. Факт е, че той не е спрял, а е блъснал
пешеходката. Факт са и причинените и телесни увреждания. Основателно е
възражението на защитата за виновно поведение на пешеходщката, която е
пресякла на червено, но това е основание за намаляване на наказанието
7
поради съпричиняване. Нейното виновно поведение не може да освободи
водача С. от отговорност за неговите нарушения на ЗДвП, допринесли за
произшествието. Въззивната инстанция изцяло споделя правните изводи на
първата инстанция за доказаност на обвинението.
Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия за наличие
на случайно деяние. Приближавайки кръстовището с пешеходна пътека, подс.
С. е бил длъжен да избере такава скорост за движение, който да му позволи да
спре при възникване на опасност. Ако е липсвала видимост заради предната
колона на автомобила при завой или заради мантинелата на пътя, както
твърди подсъдимия, това на още по-голямо основание го задължава да намали
скорост и дори да спре, за да предотврати сблъсък при наличие на пешеходец
или автомобил пред него. Впрочем видно от фотоалбума към
автотехническата експертиза мантинелата не е плътна и позволява добра
видимост към мястото на пострадалата пешеходка. Тоест, не се споделят
голословните твърдения на защитата за липса на видимост към пресичащата
пешеходка. Но както се посочи по-горе липсата на видимост е основание за
още по-ниска скорост, а не оневиняващо водача обстоятелство, респ. водищо
до наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Не се споделят и
упреците към вещото лице във връзка с изготвената автотехническа
експертиза, която мотивирано и компетентно е отговорила на всички
поставени въпроси и коректно е анализирала изходните данни в разрез с
твърденията на защитата. Не се съдържат и твърдените противоречия в
мотивите на ПРС. Въззивната инстанция намира за основателно възражението
на защитата за наличието на нарушение от страна на пресичащата пешеходка.
Видно от приложения фотоалбум към АТЕ, пострадалата Б. е пресичала на
забранителен червен светофар. Това обстоятелство води до извода, че с
поведението си пострадалата е довела до значително съпричиняване на
престъпния резултат. ПРС е отчел това обстоятелство при анализа на
доказателствата, но не и при индивидуализация на наказанията на подс. С..
Ето защо и в тази част присъдата на първата инстанция следва да бъде
изменена. Според въззивната инстанция освен отчетените като смекчаващи
отговорността обстоятелства чисто съдебно минало и добри характеристични
данни са налице и други, неотчетени като такива – наличието на
съпричиняване от пострадалата /смекчаващо обстоятелство със значителна
тежест/, семейна и трудова ангажираност, липсата на сериозни нарушения
като водач на МПС, както и оказаната помощ на пострадалата след деянието.
Съдът отчете и поведението на подс. С. като водач на МПС – след деянието е
останал на местопроизшествието, изчакал е идването на контролните органи,
дал е проба за алкохол, която е била отрицателна. Въззивната инстанция
намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства и липсват отегчаващи такива.
Въззивната инстанция намира, че ПРС неправилно е определил
наложените наказания при условията на чл. 54, ал. 1 от НК вместо по чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК. Споделя се становището за приложението на чл. 66 от НК,
8
като определеният изпитателен срок не следва да бъде променен.
Жалбата на подсъдимия се явява частично основателна и според
въззивния съд следва наказанието лишаване от свобода следва да бъде
намалено от една година на четири месеца, а лишаването от право да
управлява МПС – от една година на четири месеца. Изпитателният срок
следва да остане непроменен – в размер на 3 години. Според ПОС именно в
този размер наказанията ще постигнат целите по чл. 36 от НК и ще бъдат
съответни на обществената опасност на деянието и дееца.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита,
че присъдата следва да бъде да бъде изменена като наказанието лишаване от
свобода, наложено на подс. С. бъде намалено от една година на четири месеца
със запазване на изпитателния срок в размер на три години. Лишаването от
право да управлява МПС следва да бъде намалено от една година на четири
месеца. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна. Следва в тежест на подсъдимия да бъдат
присъдени направените от ч. о. М. Б. разноски за повереник пред въззивната
инстанция в размер на 1 000 лева.
Водим от горното и на основание чл.334, т.3, вр.с чл.337, ал. 1, т. 1 от
НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260046/19.10.2021г., постановена по НОХД №
4448/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, 2 н.с., като НАМАЛЯВА
размера на наложените на подс. В. Г. С. наказания както следва:
- от ЕДНА ГОДИНА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода;
- от ЕДНА ГОДИНА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от право да
управлява МПС;
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подс. В. Г. С. да заплати на частния обвинител М.С. Б.
сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща разноски за повереник пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10