Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в закрито заседание на 22.04.20** г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1340 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
247, ал. 1 от ГПК
Производството е образувано по молба на
ищеца „М.- **“ ООД за поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 260139/26.01.20** г. по
т.д. № 1340/2019 г. на Софийски градски съд, т.о. V1-12 състав.
Сочи се, че е допуснато несъответствие между формираната истинска воля на
съда в мотивите на решението и нейното външно изявление в диспозитива на решението, а именно:
Съдът приема, че предявените искове са основателни
и доказани, а възражението на ответника е неоснователно и го отхвърля, но в диспозитива на решението обективира осъждане на ищеца
да предаде на ответника процесния
имот и да му заплати разноските
по делото.
Видно от мотивите на решението,
по иска по
чл.233, ал.1 от ЗЗД съдът приема, че договорът
е развален и за ответника възниква задължение да върне
наетата вещ на основания чл.233, ал.1 ЗЗД.
До този извод съдът достига
след като приема, че страните
са уговорили в договора примерни форми на съществено
неизпълнение, водещи до възникване на
право на разваляне, като такива са трайни
увреждания на имота, като разрушаването
на трайно прикрепени инсталации и конструктивни промени.
Съдът приема за установено от
заключението на тройната СТЕ, че ответникът /“П.“ЕООД/, посредством
изрязването на металния профил е разрушил състемата за предпазване на помещенията от заливане на
вода, явяващо се трайно увреждане,
като е без значение неговата възстановимост.
Съдът счита, че в нотариални покани- 2броя и в ИМ не се съдържа покана
отправена до ответника в едномесечен срок да отстрани
нарушението, явяващо се предпоставка за разваляне на
договора по чл.87, ал.1 ЗЗД, но съгласно
Р№178/12.11.2010г. по т.д.
60/2010г.на ИТО, ВКС договорът се
разваля след като ответникът-длъжник е бил уведомен за
волеизявлението на ищеца за разваляне
на договора и до приключване на устните състезания
пред въззивната инстанция ответникът не е изпълнил
задължението си. Следователно при липса на даден
подходящ срок с ИМ е прието, че такъв
се явява приключване на устните състезания.
Съдът приема, че в настоящият случай, тъй като
страните са установили в договора 1м. срок за изпълнение,
то това се
явява и дадения подходящ срок за
изпълнение, който е започнал да тече
от момента на получаване на
преписа от ИМ от ответника-27.08.2019г.. изтекъл
на 27.09.2019г.
Следователно договорът е развален и за ответника
е възникнало задължение да върне наетата
вещ на основания
чл.233, ал.1 ЗЗД.
По иска по чл.92 ЗЗД
Съдът приема в мотивите на решението
си, че съгласно
нормата на чл.5.1.4. от договора при
предсрочно виновно прекратяване на същия, виновната страна дължи неустойка
в размер на 9600лв, с ДДС. Следователно ответникът дължи неустойка в посочения размер.
По възражението на ответника за
прихващане по иска за неустойка.
Съдът приема, че тъй ищецът
е носител на вземанията за сумата
3420.193 с ДДС за възстановяване
на вреди, съгласно тройкната СТЕ(без ремонти по
фасадата) и 1080,86лв. неизплатени
БО, ел.енергия и вода за периода на
действие на договора 2017г.-2019г. съгласно заключението на ССЕ, т.е. сумата надвишава
депозита, то вземането на ответника
за гаранция не съществува.
Ответникът не е установил и останалите вземания, тъй като
съгласно ССЕ. той дори дължи доплащане
по посочените пера.
Съдът приема в решението си, че
горното налага извода за основателност
на предявения иск за неустойка,
както и неоснователност на направеното възражение за прихващане
с платения депозит.
Съдът приема, че в тежест на
ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски, както следва: 2304лв. ДТ, 3200лв.
за експертизи и 2500лв., адвокатско възнагражданеие по ДПП.
Предвид, което формираната истинска воля на съда
в мотивите на решението за основателност
на исковите претенции, е в противоречие с нейното външно изявление в диспозитива на решението, с което съдът реши:
Осъжда /ищеца/“М.“ООД да предаде на
/ ответника/ П.ООД на осн. 233, ал.1 от ЗЗД по Договор за
наем на недвижим
имот от 02.03.2017г. недвижим имот/ съгласно описанието/.
Осъжда /ищеца/“М.“ООД да заплати на
/ ответника/ П.ООД на
осн.чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата
9600лв,- неустойка по
чл.5.1.4. от договора за наем на
недвижим имот от 02.03.2017г., както и 8004лв. разноски.
Предвид изложеното, моли да се допусне поправка
на очевидна фактическа грешка в решението на съда
по т.д. № 1340/2019 г. на Софийски градски
съд, т.о. VI-12 състав, като на
основание чл.247, ал.1 от ГПК
отразите в диспозитива на решението формираната
истинска воля на съда в мотивите
на решението.
Ответникът не е изразил становище по основателността на искането.
По направеното искане съдът намери
следното:
Молбата изхожда от ищеца – лице с правен интерес
и следователно е допустима.
Разгледана по същество
е основателна.
Изразената в мотивите на решението воля
на съда е да уважи предявените
искове с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, кореспондиращо с формирания осъдителен диспозитив. Същевременно е бил осъден ищецът, а не ответното дружество. Това налага извода за наличие на
ОФГ – разменени са местата на страните
по делото. Това налага необходимостта от нейната поправка.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 260139/26.01.20** г. по т.д. №
1340/2019 г. на Софийски градски съд, т.о. V1-12 състав, като в диспозитива
ТЕКСТА: „ОСЪЖДА „М.-**“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление
***, с адрес за призоваване : гр.
Стара Загора, ул. „******, АК Стара Загора, чрез адв.
М.Р.И., да предаде на „П." ЕООД, ЕИК: ******, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Д.З.Съдебен адрес ***, чрез адв.
В.В.А. от САК на осн. чл.233, ал.1 ЗЗД по Договор
за наем на недвижим имот от 02.03.2017 г. , следния недвижим имот:….“
ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОСЪЖДА „П."
ЕООД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.З.Съдебен адрес ***,
чрез адв. В.В.А. от САК , да
предаде на „М.-**“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, с адрес за призоваване : гр.
Стара Загора, ул. „******, АК Стара Загора, чрез адв.
М.Р.И. на осн. чл.233, ал.1 ЗЗД по Договор за наем на недвижим имот от 02.03.2017 г. , следния
недвижим имот:…..“
ТЕКСТА: ОСЪЖДА „М.-**“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, с адрес за призоваване : гр. Стара Загора, ул.
„******, АК Стара Загора, чрез адв. М.Р.И., да заплати на „П." ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.З.Съдебен адрес ***, чрез адв.
В.В.А. от САК на осн.
чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 9 600 лв. - неустойка по чл.5.1.4 от
Договор за наем на недвижим имот от 02.03.2017 г., както и 8 004 лв.
разноски.
ДА СЕ ЧЕТЕ: ОСЪЖДА „П." ЕООД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.З.Съдебен адрес ***,
чрез адв. В.В.А. от САК , да
заплати на „М.-**“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, с адрес за призоваване : гр.
Стара Загора, ул. „******, АК Стара Загора, чрез адв.
М.Р.И. на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 9 600 лв. - неустойка по чл.5.1.4 от Договор за наем на недвижим имот от 02.03.2017 г., както
и 8 004 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: