Определение по дело №1552/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на Е.В.Х. против Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл.22 и 23 от ЗАНН и чл.192, ал.1, т.2, б."а" от Закона за културното наследство от 19.07.2023г. на гл. инспектор и инспектор в РИОКН - Бургас в ГД ИОКН, с което е указано на жалбоподателя да премахне до 15.12.2023г. части от собствения му недвижим имот поради несъгласуването им с Министъра на културата по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН

В жалбата се съдържа искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания административен акт, допуснато по силата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а", вр. ал.3 от Закона за културното наследство. Съгласно посочената норма „Принудителните административни мерки по ал. 2 подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго“.

Основното изложено съображение е, че с изпълнението й ще бъдат причинени сериозни имуществени вреди, като се твърди, че самата реализация на проекта е струвала около 50 хил. лева. В подкрепа на това твърдение не се представят доказателства.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за културното наследство и попада в нормата на чл.192, ал.3 ЗКН като в същата норма е предвидена възможност съдът, при направено изрично искане, да спре изпълнението на този вид административни актове.

Налага се изводът, че законовата норма на чл.217, ал.2 от ЗУТ съдържа изключение от правилото на чл.166, ал.1 от АПК, според което оспорването спира изпълнението на заповедта, т.е. по силата на специален законов текст е дерогиран суспензивния ефект на жалбата.

Когато законът изрично разпорежда предварително изпълнение на даден акт, той презумира наличието на една, повече или всички предпоставки на разпоредбата на чл. 60 от АПК за защита на обществения интерес, приложими в случаите, когато предварителното изпълнение се допуска от административния орган. Ето защо, при преценката на основателността на направеното искане по чл. 217, ал.2 от ЗУТ, съдът по аргумент за противното следва да установи липсата на основание по чл. 60 от АПК, за да отмени допуснатото по закон предварително изпълнение. В тежест на жалбоподателя е в това производство да докаже, че от изпълнението на заповедта ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Следователно, условие за спиране предварителното изпълнение на заповедите по чл.57а, ал.3 от ЗУТ е наличието на такова засягане на друг интерес, който да е равен на посочените в нормата на чл.60 от АПК, какъвто в случая не се сочи.

Твърдението, че с изпълнението ще се причинят сериозни имуществени щети, иразяващи се в размера на пазарната стойност на реализирания инвестиционен проект. Излагането на самото твърдение не е основание за автоматичното спиране на предварителното изпълнение на административния акт.

В това производство жалбоподателят е длъжен да обоснове и докаже основанията за спиране изпълнението на административния акт, а не съдът да ги извлича по реда на тълкуването от доказателствата в административната преписка, респ. да събира допълнителни доказателства за наведените доводи.

Сами по себе си имуществените вреди, евентуално настъпили вследствие на постановената ПАМ, не обосновават значим интерес на собствениците, закрилян с интензитет, равен или по - висок от защитения обществен интерес, тъй като в случай, че заповедта бъде отменена, вредите биха подлежали на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Аргумент за постановеното спиране не може да бъде и предвидената административна санкция за неизпълнение на дадените предписания, доколкото се касае за бъдещи несигурни събития по ангажиране на административно-наказателната отговорност на собственика на инвестиционния проект, което не са се случили.

На следващо място като аргумент се споменава и обстоятелството, че към настоящия момент и преди постановяване на оспорения съдебен акт, в хода на производството по издаването му е бил депозиран проект за преработка по време на строителството на подпокривното пространство на съществуващата сграда, съгласуван от НИНКН и процедиран пред министерство на културата. Касае се обаче за проект, входиран след изпълнение на самите строителни дейности, който не е в състояние да узакони извършването им.

Функцията на разпоредбата, предвиждаща ПАМ е охранителна и цели да гарантира запазване общия облик на архитектурно-историческия резерват „старата част на Созопол“, обявен с Решение за Бюрото на МС №320/07.09.1974г., така и на Античен град Аполония, със статут на археологически резерват, съгласно Приложение към чл.50, ал.3 ЗКН.

Следователно, жалбоподателят в конкретното производство не противопоставя доказателства за наличие на личен интерес, надделяващ над онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед като неоснователно и недоказано, следва да бъде оставено без уважение, поради което и на основание чл. 192, ал.3 от ЗКН, във връзка с чл.166, ал.3 от АПК

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.В.Х. да бъде спряно предварителното изпълнение на Разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка по чл.22 и 23 от ЗАНН и чл.192, ал.1, т.2, б."а" от Закона за културното наследство от 19.07.2023г. на гл. инспектор и инспектор в РИОКН - Бургас в ГД ИОКН, с което е указано на жалбоподателя да премахне до 15.12.2023г. части от собствения му недвижим имот поради несъгласуването им с Министъра на културата по реда на чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7- седем дневен срок, от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

	Съдия: