Решение по дело №1694/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „Н.Ф.“ ЕООД, представлявано от Д.В. срещу Решение № 868 от 07.06.2023 г. по АНД № 20233110200539/2023 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна). С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № МТБ-14 от 21.12.2022 г. на Главния директор на Главна дирекция „Надзор на пазара“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева.

С жалбата се настоява, че решението на въззивния съд е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че РС -Варна не е взел предвид какво представлява декларацията за съответствие по смисъла на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/425 и какво следва да е нейното съдържание съобразно утвърдената с Приложение ІХ от Регламента бланка, както и значението на изречение последно от т.1.4 на Приложение ІІ към Регламента, според което изискуемата информация следва да е включена в инструкциите за употреба по чл. 8, § 8 от Регламент 2016/425, поместена на или в опаковката на продукта, освен ако продуктът се разпространява с декларация за съответствие. Според касатора, районният съд въобще не е обсъдил наведените с жалбата съображения за това, че информацията от декларацията за съответствие е била поместена на опаковката на продукта и макар на нея да не е изписано изрично „декларация за съответствие“, това не променя факта, че същата е предоставена като информация на потребителя. Излагат се подробни доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че е налице извършено нарушение, както и че неоснователно съдът не приема възраженията на дружеството по отношение задължението на дистрибутора само при нужда да предоставя на хартиен или електронен носител цялата информация и документация, необходими за доказване на съответствието на личното предпазно средство и дистрибуторът няма задължение тази документация да съпровожда продукта при разпространение. На следващо място се поддържа, че е неправилен и извода, че констатираното нарушение не представлява маловажен случай. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се отмени НП. Претендира се присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът – Главният директор на Главна дирекция „Надзор на пазара“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ГДНП при ДАМТН), чрез процесуалния си представител – ст. юриск. Ф.Г., с писмено становище поддържа неоснователност на касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение на РС - Варна като законосъобразно, правилно и обосновано. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и съдът да съобрази разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, в случай, че отсъди в полза на касатора.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставане в сила на обжалваното решение на РС - Варна като постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното пред РС – Варна НП № МТБ-14 от 21.12.2022 г., издадено от Главния директор на ГДНП при ДАМТН, на основание чл. 52в от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), на „Н.Ф.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева за извършено нарушение на чл. 4б, т. 3 ЗТИП.

Нарушението, според НП, се изразява в това, че „Н.Ф.“ ЕООД в качеството си на търговец по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 ДР на ЗТИП, на 20.09.2022 г. в гр. Варна, в търговски обект Аптека „Новела“, стопанисван от дружеството, предлага продукт – филтрираща полумаска, FFP2 NR, марка: не е посочена, модел: LG-DFM-01, баркод 2005400147018, без декларация за съответствие, или обявен интернет адрес, където същата може да бъде намерена, изискваща се съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствие на личните предпазни средства (НСИОСЛПС), във връзка с чл. 8, § 2, втори абзац, чл. 8, § 8 и чл. 11, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/425 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно личните предпазни средства и за отмяна на Директива 89/689/ЕИО. НП е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № МТБ-14/21.11.2022 г., в който не са отразени обяснения или възражения на нарушителя. Наказващият орган е обективирал и обосновал извод, че нарушението не представлява маловажен случай.

РС - Варна приема, че АУАН и НП са съответно съставен и издадено от компетентни органи, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи производството – НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, а АУАН и НП са съобразени с нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и съдържат необходимите реквизити.

Проследявайки нормативната европейски и национална регламентация и позовавайки се на доказателствата по делото, районният съд стига до извод, че задължението за наличието на декларация за съответствие е налично и се установява по безспорен и категоричен начин извършването от въззивното дружество на нарушението, за което му е било повдигнато обвинение. Въззивният съд приема, че наложената имуществена санкция, която е в минималния предвиден в закона размер, съответства на тежестта на нарушението и ще постигне целите на наказанието.

РС – Варна приема за неоснователни възраженията на наказаното дружеството, като сочи следното: Няма доказателства декларацията да е била представена на проверяващия орган и да е придружавала продукта. Няма основание от чл. 11, § 2 от Регламент 2016/425 да се направи извод, че дистрибуторите нямат задължение информацията за съответствието на личното предпазно средство да съпровожда всеки продукт при разпространението му до крайния потребител. Неоснователно е позоваване на чл. 8, § 3 от Регламент 2016/425 доколкото въззивникът е предоставил декларация за съответствие от 03.09.2020 г., така че не е изтекъл никакъв 10-годишен срок. За неотносими са приети сочените от дружеството разпоредби на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за личните предпазни средства, чл. 19 и чл. 15 от Регламент 2016/425, доколкото съгласно чл. 8, §8 от Регламент 2016/425 производителят следва да представя ЕС декларация за съответствие заедно с личното предпазно средство или да включва в инструкциите и информацията, посочена в т.1.4 от Приложение ІІ, интернет адреса, на който мое да се намери ЕС декларация за съответствие. Дружеството като търговец е задължено да не предлага продукт без декларация за съответствие в случаите, когато се изисква декларацията да придружава продукта, поради което не е прието възражението, че задължението за посочване на интернет-адрес, където може да се намери въпросната декларация е само за производителя, а задължението само за проверка дали предлаганият продукт разполага с такава декларация се отнася за дистрибуторите. Позоваването на наказаното лице, че на опаковката на продукта са посочени приложимите европейски стандарти при неговото тестване, номера на нотифициращия орган, издал декларацията за съответствие, адреса на производителя и вносителя, не е прието за основателно, доколкото отговорността на въззивника е ангажирана за това, че продуктът се предлага без декларация за съответствие. НСИОСЛПС е именно наредба по чл. 7 от ЗТИП, като нормата на чл. 7 от НСИОСЛПС препраща към чл. 19 от Регламент 2016/425, а съгласно чл. 15 от посочения регламент декларацията за съответствие се съставя по образеца и се превежда на езика или езиците, изисквани от държавата членка, в която личното предпазно средство се пуска или предоставя на пазара, поради което не е прието и възражението, че не е налице в случая нарушение по смисъла на чл. 52в ЗТИП, т.к. декларация следвало да се изисква от наредбите по чл. 7. Не са налице, според районния съд, обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая, а и най-важното задължение на търговеца е да осигури безопасността на продуктите, които продава при ползването им, т.е. обществената опасност на деянието не се явява незначителна.

С обжалваното решение съдът е потвърдил НП.

Решението на ВРС е правилно.

Районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложими по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и е обсъдил доводите на страните, като направените изводи се явяват достатъчни за формиране на крайния извод за наличие на основания за потвърждаване на НП. В мотивите на решението е направено изложение на установените фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Правилни и в съответствие със закона са изводите на въззивния съд и по отношение неприложимостта на чл. 28 ЗАНН в случая, както и за законосъобразност на определената имуществена санкция като вид и размер.

Не са налице касационните основания по чл. 348 НПК за отмяна на съдебния акт.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на РС - Варна, като препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК към мотивите на въззивното решение.

Несъстоятелно е твърдението на касатора, че въпреки изложените от наказаното лице подробни аргументи за незаконосъобразност на НП, въззивният съд не ги е обсъдил и не е посочил ясни и обосновани мотиви за неоснователността им. Доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение на РС – Варна, са идентични с доводите му, обективирани в жалбата срещу НП до въззивния съд, като районният съд обосновано посочва защо ги приема за неоснователни.

Районният съд, анализирайки нормативно въведените изисквания и легални дефиниции правилно и обосновано приема, че процесният, предлаган от касатора продукт, представлява лично предпазно средство, за което са приложими както ЗТИП, така и НСИОСЛПС и Регламент /ЕС/ 2016/425.

Правилен е изводът, че безспорно се установява по делото извършването на вмененото нарушение – неизпълнение на изискването на чл. 4б, т. 3 ЗТИП, съгласно която разпоредба, търговците са длъжни да предлагат само продукти, които съгласно изискванията на наредбите по чл. 7 и/или на мерките по прилагането по чл. 26а са с декларация за съответствие в случаите, когато се изисква декларацията да придружава продукта.

Предлаганият от касатора продукт следва да е придружен при предлагането с изискуемите маркировка СЕ и декларация за съответствие. Съгласно чл. 11, § 2 от Регламент 2016/425 преди да предоставят ЛПС на пазара, дистрибуторите проверяват, че на него е нанесена маркировката „CE", че е придружено от необходимите документи и от инструкциите и информацията, посочени в точка 1.4 от приложение II, на език, лесно разбираем от потребителите и другите крайни ползватели в държавата членка, в която ЛПС ще се предоставя на пазара, както и че производителят и вносителят са спазили изискванията, установени съответно в член 8, параграфи 5 и 6 и в член 10, параграф 3. В случая правилно РС – Варна приема, че безспорно се установява извършването на процесното нарушение доколкото няма данни въпросният продукт да е придружен с декларация за съответствие или да е посочен интернет адреса, на който може да се намери ЕС декларация за съответствие както изисква чл. 8, § 8 от Регламент 2016/425.

Правилно е ангажирана отговорността на дружеството на основание визираната в НП санкционна норма – чл. 52в ЗТИП.

При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатират пороци. Решението е постановено от законен състав, при надлежно упражнено право на въззивна жалба, при правилно приложение на материален закон.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като правилно, следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДАМТН съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 868 от 07.06.2023 г. по АНД № 20233110200539/2023 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Н.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Младост“, п.к. 9009, ул. „***, представлявано от Д.В., да заплати в полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: